Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Балнеотуризмът – алтернатива на масовия туризъм

Балнеотуризмът – алтернатива на масовия туризъм

Балнеотуризмът - алтернатива на масовия туризъм

Туристическият продукт представлява съвкупността от туристически услуги, предлагани на гостите в един или няколко категоризирани туристически обекти. До неговото потребление обаче се стига посредством туристически ресурс, който мотивира потенциалния турист да предприеме туристическо пътуване. Дали ресурсът е антропогенен или природен, за туристическата индустрия е без значение този факт, стига да се развива успешна политика и съответните приходи да са налице. Представяйки ситуацията на национално равнище, можем да съдим за България като за изключително богата на туристически ресурси страна. Природните и антропогенни дадености, материално-техническата база, общата и специализирана инфраструктура биват стабилна основа за развитието на различни типове туристическа дейност и продукти. За съжаление през последните години бяхме свидетели на сериозно навлизане на масовия туризъм- летен морски и зимен планински. Изграденa бе материално-техническа база със свръхконцентрация в определени региони, а същевременно огромни територии с потенциал за туристическо развитие бяха неусвоени. Тези тенденции се отразяват негативно на икономиката на отрасъла- неравномерност в заетостта на базата и кадрите, а така също и на постъпленията.

Все пак не бива да отричаме положителната тенденция, която е факт – поява на алтернативни на горепосочените форми на отдих. Затова би било подходящо да отделим внимание на туристически продукти със значително по-слаба сезонност и целогодишна ефективност. В настоящата статия ще обърнем внимание на минералните води като основа за развитие на балнеотуризма. Несъмнено балнеоресурсите и богатството на минерални извори повсеместно на територията на България са ключът към успешно усвояване на туристическия потенциал на страната. Ето защо ще си позволим да разгледаме по детайлно ситуацията на национално, а така също и регионално ниво.

В България има общо 225 находища на минерални води с общ дебит над 5000 л/сек. Броят им е по-голям в Южна България (148), където преобладават естествените находища, докато в северната част на страната-чрез сондажи.Освен големият им брой, се наблюдава и разнообразие по отношение на температурата, химичния и газовия състав.

Нека разгледаме ситуацията по-детайлно в най-богатата с този тип природен ресурс- Рило-Родопска област. В тази част на България са съсредоточени 24 % от подпочвените води на страната. Там минералните извори са най-много, с най-голям дебит и най-висока температура. Ще стигнем още по-напред в проучването ни, като отправим поглед към област Пазарджик и в частност най-богатата на термоминерални извори община Велинград. Известна като СПА столицата на България, общината се отличава с цели 80 на брой минерални извора, превръщайки се в един от най-големите балнеоложки курорти в България.

Посредством детайлно проследяване на основни показатели, измерващи търсенето и предлагането в областта, ще разберем в каква степен този продукт е развит и дали и доколко се използват инструментите на маркетинга. Важен факт, който трябва да отчетем тук е лидерската позиция на област Пазарджик по отношение на брой курорти-цели 14. Както е известно у нас има 145 курорта и курортни селища. Тяхното разпределение не е равномерно на територията на страната. Около 1/2 от тях са концентрирани в 4 области – Бургас и Благоевград (по 21), Софийска област (16), и Област Пазарджик с 14 курорта. Този голям брой за област Пазарджик не е никак случаен, имайки предвид туристическите ресурси, с които разполага: изобилие на минерални извори-предпоставка за изграждане на модерни материално-технически бази, туристическа инфраструктура и създаване на цялостен туристически продукт. По отношение на динамиката сме свидетели, че за периода от 2006 до края на 2010 година се наблюдава постоянно нарастване на настанителната база, като през последната година броят на средствата за подслон и местата за настаняване достига до 87 или абсолютен прираст от 52 обекта. Най-високият верижен темп на прираст е през 2007г. + 65, 71 %. Съпоставена със ситуацията в страната, тази в Пазарджишка област е по-благоприятна тъй като не се наблюдава отрицателен верижен темп на прираст през целия разглеждан период.

Следва да отчетем и приноса на община Велинград към общата статистика. Както стана дума по-напред, Велинград се откроява не само на територията на област Пазарджик, но и в България, бидейки един от най-добре развитите балнеокурорти у нас. Ето защо не е странен фактът, че първенец по брой средства за подслон и места за настаняване (27) в област Пазарджик, не е едноименната община, а Велинград. Данните за леглата в област Пазарджик също представят постоянен базисен и верижен темп на прираст. Легловата база на област Пазарджик се явява 1/5 от националната като и тук приносът на община Велинград е най-голям. По отношение на цялостната картина в туристическото предлагане можем да обобщим, че област Пазарджик и община Велинград имат по-добри показатели в сравнение с цялостната ситуация в страната. В определени периоди дори превъзхождат националната статистика, в която се наблюдават и отрицателни темпове.

По-надолу следва да преценим доколко предлагането отговаря на туристическото търсене и реалната експлоатация на областите.

Обемът на туристическото търсене можем да измерим посредством показателя реализирани нощувки в областта. Проследявайки статистическата информация отчитаме благоприятен период до 2008г, когато има плавно увеличаване на броя на нощувките (от 297927 – 2006г до 348099 през 2008г), след което се наблюдава лек спад от -1,15% в сравнение с предходната година.  2010 година завършва със стойност 311 123 нощувки като отново продължава тенденцията за отрицателен верижен темп на развитие- 9,58%, но въпреки това спрямо базисната 2006 година се наблюдава базисен темп на прираст от 4, 43%. Видно е, че се отчита спад на туристи, независимо от постоянното нарастване на настанителната база. По отношение на предпочитанията на гостите спрямо тип средства за подслон става ясно, че намалява броят на нощувките в хотелите с 3% за област Пазарджик; нищожен е броят на нощувките в хижите и къмпингите. Забелязва се освен това, че регионът разчита предимно на вътрешния туризъм, само 7% от приходите от нощувки са на чужденци. Съпоставката с данните на национално ниво показва много по-малка тежест на международния пазар в региона.

Интересно е разпределенито на реализираните нощувки по общини за областта, като ще забележим неравномерното разпределение и концентриране на нощувките в не повече от 3 общини. Този факт всъщност не е изненада за никого. За област Пазарджик водещи общини по брой нощувки са: община Велинград (275 хил. нощувки, което се равнява на 79% от нощувките в областта), община Пазарджик (36 хил. Нощувки – 10% от нощувките в областта) и община Батак (15 хил. нощувки – 5% от нощувките в областта). Първенецът Велинград се радва на голям туристически интерес и не само, че обемът на настанителната му база е най-голям, но и обемът на реализираните нощувки също заема челно място. Този факт е една положителна тенденция в туристическото развитие на областта, но и за страната като цяло.

На базата на изложените статистически данни сме свидетели на умело усвояване на природни туристически ресурси, каквито са минералните извори. Динамичното развитие на балнеотуризма в област Пазарджик е отговор на потребността на туриста от алтернатива на масовия тип туризъм. Негативните тенденции в настоящия анализ са свързани със съпоставката между търсене и предлагане. Необходимо е не само да се отчита спада на туристическите потоци, но и да се използват необходимите маркетингови инструменти, за да се постигне баланс с цел възвръщане на базовите стойности, а защо не и привличане на нов контингент, като чуждестранни туристи, например.

Основната цел на оптималното туристическо управление, намаляване на сезонността, е възможна посредством подобен тип продукт. Затова от особено значение за страната ни е да се проследяват успешните практики и да се прилагат от отговорните институции и заинтересовани страни.

Print Friendly