Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Българската следа в „Европейска столица на културата”

Българската следа в „Европейска столица на културата”

Българската следа в Европейска столица на културата

„Туризмът свързва култури” – това бе мотото на тазгодишния Световен ден на туризма, 27-ми септември. Идентична е и идейната ос, около която е построена „Европейска столица на културата” – една от най-важните културни  инициативи  на Европейския Съюз, в която България се подготвя да вземе участие.

Начинанието цели  опознаване на културното наследство на европейските граждани и тяхното обединение. Действително, този тип отрасъл се явява катализатор на сътрудничеството и мирното съжителство между нациите посредством антропогенните  туристически ресурси. Затова не е случаен и фактът, че посланик на идеята се явява именно Европейската институция.

Но нека погледнем фактите по-задълбочено, за да оценим мащабите на подобни изяви.

Началото на инициативата е поставено на 13.06.1985 година, под наименованието „Европейски град на културата” когато наша съседна столица е домакин-Атина. С днешното название начинанието се провежда вече 11 години. До този момент, за период от 26 години,  над 40 европейски града са се представили достойно в начинанието. За допускането им следва страните да отговорят на редица условия от исторически, културен, финансов, стратегически аспект.

Интересното е, че въпреки заглавието на конкурса, кандидати за приза могат да бъдат не само столиците на съответните държави. Така се прокламира идеята, че независимо от административния си статут, всеки град носи своята уникалност и съхранява историческата памет на територията си. Историята показва, че не са малко подобни примери. До 1999 година се избира само по един град годишно, а след този период бройката нараства. Най-голямото изключение се явява 2000-та година с цели 9 града. Новост от 2011 година е условието домакин на събитието да бъде единствено държава-членка на ЕС. Така на практика Истанбул хвана последния влак през 2010 година. През 2011 титлата носят градовете Талин и Турку.

Мястото на България

Добрата новина е, че страната ни също получава шанса да привлече световната общност към себе си като туристическа дестинация. Съгласно Решение 1622/2006г/ЕО Италия и България са поканени да излъчат градовете, които ще получат титлата „Европейска столица на културата” за 2019 година.

От наша страна освен столицата, кандидати още са Варна, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Кюстендил. До края на 2012 година България ще оповести своите кандидатури, а до 2015г ще посочи конкретния град, който ще носи титлата.

В историята преобладават като брой избраните столици. Сред изключенията за избрани градове, носещи титлата са Флоренция, Глазгоу, Солун. Интересното тук е, че при Солун например столицата вече е избирана и това е второто представяне на съответната държава в инициативата. При страната на ботуша обаче ситуацията е друга- Рим не е сред избраните градове, при все че през 1986 година е първото участие на Италия с Флоренция. Следващото й предстои наред с нашето-през 2019 година. Дали това не е хитър ход за насочване на туристическия поток към други популярни дестинации, следващи най-посещаваната от тях – градът на императорите? Едно е сигурно, който и град да избере България, трябва да съумее да извлече ползите от това мащабно събитие. А те не са никак малки. Освен престиж и голяма популярност, дестинацията се ползва и с редица други привилегии. По изчисления на някои предишни успешни столици, всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро.

Избраните градове получават от ЕС средства в размер на 1,5 млн. евро. От 2010 година е основана наградата Мелина Меркури, на името на видната предводителка на гръцката култура. Именно тя, съвместно с френски колега, въвежда  идеята за създаването на инициативата. Ето защо не е изненадващ фактът, че Атина е първата столица на културата. По-късно още два града от южната ни съседка получават приза-Солун и Патра.

Любопитна подробност е, че български град вече е взел участие в този проект, но в друг тип изява- месец на европейската култура. Говорим за града на тепетата, а годината е 1999, когато се проведе един от най-мащабните културни форуми у нас. Събитие от този род се характеризира с по-кратка изява, но ползите са не по-малко значителни.

След първата успешна стъпка, България следва да изкачи следващото стъпало. Така българската страна ще стане поредната балканска представителка в инициативата, след Гърция, Румъния и Турция. Надяваме , че представянето ни ще бъде успешно.

Print Friendly