Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Добродетелта на егоизма

Добродетелта на егоизма

Ayn Rand

Настоящата статия ще представи много различени интерпретации на редица понятия и концепции. Целта е, систематизирано и ясно, да се разгледа същността на добродетелта на егоизма и на рационалния личен интерес, през призмата на идеите на великия писател и философ Айн Ранд. Сигурен съм, че настоящият текст ще породи доста поляризирани мнения и емоции. Надявам се, че дори предубедените читатели ще прочетат статията и ще дадат своето мнение.

Да отстояваш своите морални и етични принципи е трудно … О, да особено днес! Трудно е да бъдеш категоричен в избора на бялото, когато всеки около теб крещи, че в баланса е ключът към спасението. Истината обаче, е че балансът между бялото и черното е сивото. Човекът, който прави подобен избор е страхливец . Този низ от думи е посветен на всички Вас, борещите се, със зъби и нокти, за преодоляването на този страх. Надеждата ми е да четете и да се усмихвате. Усмивка на хора, които знаят, че не са сами …

Широкото интерпретиране на егоизма е на нещо зло, на доминиращ черен демон налагащ своята воля насилствено върху останалите. Да бъдеш егоист означава да бъдеш лош, маргинал, изрод. Даже егоизмът бива степенуван – „Той е малко егоист; Той е голям егоист”. Забавен момент е, когато към „този е голям егоист” се прибави „мисли само за себе си”. Това са много грешни и манипулативни интерпретации, защото егоизмът има коренно различен смисъл и влияние върху нашите животи.

Другият използван инструмент за догматизирането на егоизма е използването на обществения интерес, като „морален” дълг на всеки отделен човек. В същото време обаче, възниква въпросът дали общественият интерес е логически отделен от личния интерес? Отговорът е категоричен – Разбира се, че няма! Обществото е сбор от отделни индивиди, които имат различни интереси и визия за своя живот.

Обективистка етика

Философската матрица, на която стъпвам се нарича обективистка етика. Тя представлява морал на собствения рационален интерес – рационалният егоизъм. Тази философия отстоява правото на личния интерес на човека. Нейният автор се казва Айн Ранд.

Ранд споделя тезата, че „Да обичаш значи да цениш. Единственото рационално егоистичният човек, човекът със собствено достойнство, е способен да обича – защото той е единственият човек, способен да притежава твърди, последователни, безкомпромисни, ненакърними ценности. Човекът, който не цени себе си, не може да цени нищо друго и никой друг”.

Преди да разгледаме редица любопитни примери от нашия живот, които доказват горните думи, първо трябва да дефинираме какво представлява моралът, етиката, без което не може да се задълбочим в тълкуването на рационалния интерес, егоизма, саможертвата и компромиса.

Изборът и действията на човек не са самоцелни, те са обвити в цял кодекс от ценности. Той служи като пътна карта, която определя посоката и смисъла на личния живот. Науката етика има задачата да намери и дефинира този кодекс. Тя е инструментът, чрез който се търси отговор на въпросите: Какви са целите преследвани от индивида? Какви са ценностите нужни за неговото оцеляване?

За Ранд „Човек трябва да бъде човек по избор, а задача на етиката е да го учи как да живее като човек. Обективистката етика разглежда човешкия живот като ценностната норма, а собствения живот, като етичната цел на всеки отделен човек”.

Обективистката етика поставя на преден план един фундаментален обществен принцип. Той поставя животът на индивида като най-важната търсена цел за самия него, а не за постигане на целите на другите. Следователно всеки човек трябва да живее за себе си, без компромиси и жертви за другите. Същото се отнася и в обратния порядък – да не търси компромиси и жертви от другите за себе си. Този човек има ясната цел – да постигне своето собствено щастие.

Какво са ценностите? Нужни ли са те?

Според Ранд – „Ценност е нещо, което човек се стреми да придобие и/или да запази. Понятието „ценност” не е изначално, то предполага отговор на въпроса: ценност за кого и за какво? То предполага същество, способно да действа за постигането на цел при наличието на алтернатива. Когато не съществува алтернатива, не са възможни никакви цели и никакви ценности. Добродетел е актът, чрез който човек го придобива и/или запазва. Трите кардинални ценности на обективистката етика – трите ценности, които взети заедно представляват способите за постигането и самото постигане на висшата ценност на човека – неговият собствен живот – са: Разум, Целеполагане, Самоуважение, със съответните им три добродетели: Рационалност, Производителност, Гордост”.

Както вече бе споменато висшата ценност за човек е неговият собствен живот. Собственият живот, като ценност, трябва непрекъснато да се поддържа. Тя е първичната цел за всеки човек, от която следват останалите – второстепенните. Дали обаче, обществото не е по-висша ценност от собствения живот на човека? Както споменах, в началото на статията, отговорът е отрицателен, защото обществото не е нищо повече от съвкупност от индивиди.

Рационалният егоизъм

Рационалният егоизъм представлява съвкупността от ценности, необходими на човек да оцелее в обществената среда, в която се намира. Тук става въпрос, буквално, за човешкия живот, а не просто за емоционални желания или ирационални прищявки. Обективистката етика има ясни принципи, отричащи постигането на човешкото благо чрез жертването на един индивид за друг. Човешките жертви не са част от изграждането на човешкото щастие. Напротив!

Обективистката етика гласи, че рационалният интерес на хората не е свързан с желанието им на незаслуженото, т.е. на блага, които не са произведени или свободно изтъргувани помежду им. Хората с рационални интереси не могат да се озоват в конфликт помежду си. Чрез размяната на ценност за ценност те постигат взаимна изгода и просперитет.

Натаниъл Брандън поставя много точно и ясно разделителната линия между егоизма и алтруизма –„Егоизмът разглежда човека като цел сам по себе си, алтруизмът разглежда човека като средство за целите на другите. Егоизмът твърди, че от морална гледна точка облагодетелстваният от дадено действие трябва да бъде самият вършител на действието; алтруизмът твърди, че от морална гледна точка, облагодетелстваният от дадено действие трябва да бъде някой друг, а не този, който го извършва […] Да бъдеш егоист означава твоят мотив за действие да бъде грижата за собствения ти интерес”.

Може да обобщим, че егоизмът обхваща две фундаментални линии – Подредба на ценностите, базирани на нормите на собствения интерес, както и категоричното неприемане на жертването на по-висша ценност за по-нисша.

Ако егоистът е грабител?

Често рационалният егоизъм се обвързва с тезата, че това е начин да се оправдае насилието, грабителството. Идеята, за качването на пиедестал на личния интерес води до моралното позволение да убиваш и насилваш. Подобни действия са цел и доставят удоволствие на вършителя им, те пряко се обвързват с егоизма. Както много често рационалността на Ранд се интерпретира крайно погрешно, така се прави грешката с отъждествяване на рационалния егоизъм, като възможност за тотална вакханалия на насилието и безчинствата.

Насилието не е част от тази философия. Рационалният егоизъм е пълна опозиция на „правене на каквото ти е кеф”, както и на представата на алтруистите за „егоистичния” звяр. Той е далеч и от хората, действащи под влиянието на ирационални емоции, чувства, подтици, желания или капризи.

Фундаментален принцип в обективистката етика е, че човек не може да употребява физическа сила, с цел придобиването на желаните от него блага. Морално недопустимо е да ползваш насилието за постигането на желанията и нуждите си. Единствено човек под заплаха за живота си може да употреби физическа сила. Единствено, когато върху неговата най-висша ценност, неговият личен живот, е употребена сила, той има моралното право да отвърне с физическа сила. Етичният принцип тук разкрива съществената разлика между убийство и самоотбрана.

Най-важните обективни права на човека са:

– Правото на живот. Притежанието и неприкосновеността на твоя личен живот и твоите действия е най-фундаменталното право за всеки човек.
– Правото на собственост. Това право може да се приеме за второ по значение и важност. Реално, без правото на собственост не са възможни други права, като изредените по-долу.
– Правото на свобода
– Правото да преследва собственото си щастие

Какво е щастието?

С едно изречение щастието е това състояние на съзнателност, което произтича от постигането на собствените ценности.

Нека цитирам думите на Джон Голт: „Щастието е състояние на непротиворечива радост – радост без чувство за вина и без страх от наказание; радост, която не е в разрез с никоя от вашите ценности и не води до саморазрушение”.

Всеки човек има моралното задължение, към самия себе си, да преследва своето собствено щастие. Както Ранд добавя „Това не означава обаче, че той е безразличен към всички хора, че животът на хората не представлява никаква ценност за него и, че той няма причина да помага на другите при извънредни обстоятелства. Това, което то действително означава, е, че той не бива да подчинява своя живот на чуждото благополучие, че той не бива да жертва себе си за техните потребности, че облекчаването на тяхното страдание не е негова първостепенна грижа, че всяка помощ, която той оказва, е изключение, а не правило, акт на великодушие, а не на морален дълг, следователно – странична и случайна, както са странични и случайни природните бедствия в хода на човешкото битие – и че ценностите, а не бедствията, са целта, първостепенната грижа и движещата сила на неговия живот”.

Саможертвата

Темата за това какво представлява саможертвата и дали тя е добродетел е много важна и актуална. За съжаление, в днешното общество се е загнездила представата, че да се жертваш е добродетел, че да се жертваш за другите е единственият морален избор пред човек. Това е една много тежка заблуда, която води след себе си до силно отдалечаване от личното щастие, за което стана въпрос преди малко.

Жертването не е нищо повече от избора на по-нисша ценност, в замяна на по-висша такава. Това е чиста форма на алтруизъм, който маргинализира личния етичен кодекс на човек, водейки дори до зачеркването на ценности. Алтруизмът счита за по-добродетелна, по-„безкористна“ помощта към непознатия, отколкото помощта към любимите хора. По този начин алтруизмът влиза в омагьосан кръг на фалшив морал, който е лишен от рационално поведение, морални оценки, възможност за морален избор. Всеки човек трябва да изгради своята йерархия на рационалните ценности и да не жертва по-висша, за по-нисша ценност.

Ако се вгледаме в любовта и приятелството, като най-силните емоционални преживявания за един човек, те са изцяло лични, дълбоко егоистични ценности. Какво е любовта? Тя е огледало, в което виждаш най-висшите ценности за теб. Те се отразяват в човека стоящ срещу теб, стоящ до теб в радост и тъга.

Според Ранд „Човек печели дълбоко лично, егоистично удовлетворение от самото съществуване на лицето, което обича. В любовта той търси, заслужава и извлича собственото си лично, егоистично щастие. „Саможертвата”, „безкористната” любов е терминологично противоречие: тя означава човек да е безличен към това, което цени. Загрижеността за благоденствието на тези, които човек обича, е рационална част от неговите егоистични интереси”.

Нека да разгледаме случай, в който любимият ви човек се разболее тежко. Ако вие обичате с цялата си същност този човек, вие сте готов да дадете всичко – материалното си имане, до последната стотинка, за нейното/неговото лечение. Това не е жертване от ваша страна, напротив – това е акт на вашия личен, егоистичен интерес, защото въпросът дали любимият за вас човек ще живее или не има огромно значение лично. Човекът, в който сте влюбени ви прави щастлив и осмисля живота ви, следователно вашите действия не представляват жертва, те са действия за запазване на една от най-високо стоящите ценности във вашата йерархия. Вие правите своя избор на база най-голямо лично и рационално значение за самия вас.

Ако се оставим в ръцете на алтруизма трябва да оставим любимия си човек да умре, за да спасим друг/други болни хора. Това се нарича жертване. Тук аз не виждам морал, а точно обратното неморално поведение срещу самия теб, защото потъпкваш своите собствени морални ценности. Обективистката етика е противоположна на алтруизма. Тя защитава търсенето и постигането на собственото щастие, следователно разглежда избора за спасяването на любимия ви човек, като ваше морално право и рационален избор.

Следващият пример отново е свързан с грешните представи за това какво всъщност представлява жертвата. В случая ще представя „саможертвата“ на много българи в своята борба за освобождаването на България от османско робство. За повече конкретика и точно онагледяване нека вземем за пример Васил Левски и неговата „саможертва“ за България. Кавичките не са случайни, те са поставени, защото делото на Левски не е саможертва. Ако беше саможертва то следва да се приеме, че той е предпочитал да живее като роб. Левски се е борил за свободата, воден от личната му ненавист към робството и искрения му копнеж за свободата. Той е бил готов да даде дори живота си, но не и да продължи да живее в свят на робство. Той е поставил на върха в своята ценностна йерархия правото на свободен живот. Величието на Левски и всеобщата полза от неговите дела е постигната чрез преследването на личните, егоистични ценности, а не чрез саможертвата.

Натаниъл Брандън дефинира изчерпателно и ясно какво представлява саможертвата – „Ако единственият мотив на човек е чувството за милосърдие, състрадание, дълг или алтруизъм, ако той се отказва от ценност, желание или цел в полза на удоволствието, желанията или потребностите на друг човек, когото той цени по-малко от нещата, от които се отказва – това е акт на саможертва. Фактът, че човек би могъл да чувства, „желае” да извърши това, не прави това действие егоистично и не потвърждава обективно, че той е неговият бенефициент”.

Пример, който описва думите на Брандън може да бъде ситуацията, в която синът/дъщерята правят своя житейски избор под ударите на „моралния“ си дълг пред родителите си. Ако синът има интереси, качества и желание за развитие в сферата на изкуството, има възможност да замине за Италия, да учи и да се развива, но избира да остане в родината си и да учи право по настояване на родителите си … това е жертване на собственото си щастие за сметка на синовния, „моралния“ му дълг към родителите си. Той знае, че приема ирационалните искания на родителите си, а се отказва от рационалния си личен интерес.

Доктрината „всеки е егоист”

Както горният пример, така и всяко едно човешко действие може да се приеме за егоистично. Синът прави своя избор, заменяйки по-висша ценност за по-нисша, той се води от желанието да бъде „морален“ и да избегне вината. Следователно той не се жертва, а напротив действа егоистично. Това е едно максимално съкратено описание на концепцията „всеки е егоист”. Тук отново опираме до аморалността на алтруизма, който пропуска въпроса какви са причините синът да направи този избор и да се чувства морално задължен. Те са катализирани от различни предпоставки, които той е приел. Синът е приел, че ако не изпълни желанието на своите родители, а избере да следва своя личен интерес, това е нещо крайно неморално. Алогичен и мъчителен принцип, който ръководи и ще ръководи неговите действия. Всъщност ако се замислим, да се приеме, че егоизмът допуска съзнателни действия, които са пречка пред постигането на собственото дългосрочно щастие, е едно голямо терминологично противоречие.

Натаниъл Брандън завършва есето си „Не е ли всеки егоист?” с думите – „Тези, за които „всеки е егоист“, обикновено съпровождат това си твърдение с израз на цинизъм и задоволство. Но истината е, че тяхната позиция прави комплимент на човечеството, който то не заслужава”.

Същността на компромиса

В днешно време същността и интерпретацията на компромиса са силно изкривени. Изкривяването е много удобно за тези, които предпочитат липсата на категоричност и принципност в поведението на всеки един човек. Досещаме се кое са „тези”.

Според Ранд „Компромисът представлява примиряване на конфликтни претенции чрез взаимни отстъпки. Това означава, че при един компромис и двете страни  имат основателни претенции и ценности, които предлагат една на друга. А това означава, че и двете страни са съгласни относно някакъв фундаментален принцип, който служи за база на тяхната сделка. […] Допускането на компромис е възможно единствено по отношение на конкретни неща или подробности, като се спазва взаимно приемлив основен принцип, в рамките на който се осъществява компромисът”.

Пример за подобен допустим компромис е търговията. При нея желанието на две страни да разменят определени блага е опосредствано чрез ценовия механизъм. Компромисната цена се постига, когато и двете стани приемат отстъпки от оптималната за тях цена. По този начин те ще осъществят сделката и ще разменят ценност за ценност. По този начин и двете страни ще бъдат удовлетворени.

Компромис, категорично, не може да съществува по основни принципи или по фундаментални въпроси. Подобни въпроси са какво бихте приели като компромис между живота и смъртта? А компромис между истината и лъжата?

Нека да разгледаме два примера какво е и какво не е компромис. Да си представим, че работиш в отдел за икономически анализи и шефът ти е с по-различни икономически убеждения от теб – това не е компромис. Ако обаче, ти пренебрегнеш своите убеждения и започнеш да изготвяш своите доклади така, че да се харесаш повече на твоя шеф – това е компромис. Да си представим, че си журналист и при теб идва главният редактор и прави корекции на твоя материал. Ако приемеш тези корекции, защото имат рационални основания – това не е компромис. Ако обаче, ти приемаш подобни корекции въпреки, че са против твоите принципи и норми – това е компромис.

В настоящата статия се опитах да хвърля светлина върху основните линии в концепцията на Айн Ранд, относно добродетелта на егоизма и същността на рационалния личен интерес. В никакъв случай немога да претендирам за изчерпателност. Целта на настоящата разработка е да катализирам интерес към творчеството на великия писател и философ Айн Ранд и сами да потърсите отговори на възникналите, у вас, въпроси. Отговорите ще намерите в нейните книги, които са налични и на български език. За тези, които гледат критично над творчеството на Ранд бих казал, че щом са прочели статията до самия й край означава, че показват и уважение, и интерес. Надявам се всеки да прочете нейните книги и чак тогава да направи своите изводи, било то и крайно критични.

Използваните цитатите са от сборника с есета „Добродетелта на егоизма“, издаден през 1964 г. от Айн Ранд и Натаниъл Брандън. Този прекрасен сборник е наличен и на български език от края на 2008 г. Публикуван от издателска къща МаК.

Print Friendly