Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Emerging markets – или как се раждат новите икономически центрове

Emerging markets – или как се раждат новите икономически центрове
shutterstock_151894688_1
Винаги съм бил силно впечатлен от отпечатъците, които историята оставя върху икономическото развитие на света. Удивително изглежда как малки, неразвити градове успяват да се превърнат в икономически центрове с гигантски размери на фона на вече залязващи техни предшественици. Примерите са много – Вавилон през 18-ти и 7-ми век пр. Хр., Александрия през 4-ти век пр. Хр., Рим в края на старото и началото на новото летоброене, Константинопул – на няколко пъти в историята; и в днешни времена – Лондон през 19-ти век, Ню Йорк и Токио през 20-ти век, последни примери пък са Хонг Конг и Сингапур. Тук няма да се спирам на причините за упадъка на част от тези центрове или пък каква е тяхната значимост като вече устойчиви икономически центрове, а ще се опитам да интерпретирам как те се зараждат, разглеждайки ги през призмата на развиващите се пазари през 21-ви век и техните възможности за развитие.
Какво е всъщност „развиващ се пазар” и кои от тях можем да причислим към това понятие днес? Ако трябва да се доверим на интернет енциклопедиите, това се страни, които преминават през икономически и социални промени и бързо развиващ се индустриален сектор. Тези страни обикновено се характеризират с ниска доходност на глава от населението и на територията на много от тях има огромно количество залежи на природни ресурси. Не случайно и много икономисти тръбят, че BRIC1 страните дърпат глобалната икономика напред. А и прогнозите за растеж на тези страни през следващите 10 години изглеждат доста оптимистично. На мен, обаче ми се иска да обърнем поглед към „следващите 11”2. „Следващите 11” както един от многото доклади на инвестиционната банка Goldman Sachs наименува тези страни през 2005г., имат дадена зелена светлина по пътя към икономически просперитет, ако, разбира се, успеят да извлекат максимума от политическото управление на своите страни. Към тези 11 страни, аз бих добавил и страни като Мианмар, Камбоджа и Венецуела, които се намират в благоприятна фаза от своето развитие.

Кое, обаче ме кара да бъда оптимистично настроен по отношението на развитието на тези страни? Това, че се забелязва една симбиоза, свързана с първите предпоставки за икономически растеж и демографските трендове в тези страни. А именно, развитието на вътрешен пазар, който да задоволява нуждите на търсенето и предлагането и узаконяването на права на собственост са предпоставките за формиране на едно увеличено търсене на вътрешния пазар. Имайки това на лице, може да споменем, че то (вътрешното търсене) е силно повлияно от 4-ри жизнено важни за него фактора – вътрешна консумация, инвестиции, продуктивност на населението и развитие на средната класа. Нека да видим как тези фактори, които са взаимосвързани, се влияят от демографските трендове и защо смятам, че ще настъпи нова ера в някои от тези държави.

Не е нужно да правим научни изследвания, за да констатираме, че консумацията на вътрешния пазар е в пряка зависимост с популацията на една страна и (най-вече) с нейната урбанизация. По данни на Financial Times, 8 от първите десет най-населени града в света през 2020г. ще се намират на територията на страни от развиващия се свят. Само за последните 10-15 години, в изброените държави се наблюдава удвояване на населението и диспропорционално увеличаване в процеса на урбанизация към големите градове (Лагос е един от лидерите в тази класация с население от 7.6 млн през 2006 и близо 11 мил. през 2012). А това неминуемо на някакъв етап води до увеличаване на вътрешната консумация, тъй като големите градове създават условия за масова консумация, развитието на вътрешни мрежи на различни вериги и търговци на дребно. (кратка справка с историята показва, че в развитието на Американската империя, от 1 мил. град през 1935г., Лос Анджелис се превръща във втория по големина град в САЩ с повече 12 мил. жители през 1986г.)

От няколко години насам се забелязват и големи инфраструктурни проекти в развиващите се страни – нещо, което неминуемо ще доведе до тяхното развитие. Нещо повече, продуктивните инвестиции, ще увеличат масово адекватното обучение на персонал в тези страни, така увеличавайки и процента на активно работещо население и намалявайки отношението между активно работещо население и население под 15 и над 64 години. Последното се забелязва в Азия в периода преди „Азиатското чудо” да създаде Хонг Конг, Сингапур, Малайзия, Тайван и др. Не бива да учудва, че тази зависимост ще увеличи броя на потребители на вътрешния пазар, респективно и консумацията. Споменатите вече инвестиции се подклаждат и от високия процент на спестяванията в тези страни. С други думи, капиталът, който се влива в икономиката не е спекулативен, а води до репродукция и до развитието на вътрешните пазари. Това от своя страна увеличава маржините на местните компании, правейки ги по-конкурентоспособни и разширява пазара на труда. Кръгът се затваря с появата на една голяма и действаща средна класа в обществото. А няма съмнение, че средната класа е двигателят за растеж на една икономика и главен източник за увеличаване на търсенето. Нещо повече, тя ще доведе след себе си политическа стабилност в тези страни, изискваща по-добро ниво на институционален капацитет и по-малко корупционни схеми. Тоест, икономика, опираща се повече на пазарните механизми отколкото на правителствените. Това струва ми се ще бъде и най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправят споменатите кандидати за слава.

Тук идва място и на външните капиталови потоци, които отдавна са поели посока  „развиващи се пазари”. Преките чуждестранни инвестиции в Камбоджа са се увеличили 5 пъти за период от 9 години, в Бангладеш са нараснали близо 3 пъти за същия период, а и примери не свършват дотук. Трансферите от емигранти в страни от развития свят също имат съществен принос в капиталовите потоци в тези страни. Не ми се иска да ги намесвам тук, но ще спомена и глобалната свръхликвидност и растящите цени на суровините, които имат съществен процент в растежа на тези икономики. Тук съществен принос за това последните две да не доведат до внезапни проблеми (най-вероятно, обаче, такива ще се появят на по-късен етап) са и ниската задлъжнялост на частно и публично ниво.

Без да целя да чертая инвестиционни дестинации, умишлено не оприличавах начертания път към просперитет с някоя от развиващите се страни. Ако отново се допитаме до историята, ще забележим, че общата черта, която свързва развитието на новите икономически центрове през вековете е било постоянната и продължителна промяна към просперитет и изграждане на космополитни градове. Струва ми се, че времето, в което живеем днес предразполага за една такава промяна и дори смятам, че единствената константа в бъдеще ще бъде социално-политическа и икономическа промяна. Градовете и държавите, които успеят да осъществят тази промяна ще са и тези, които ще се появят на хоризонта в залеза на съществуващите днес мега-гиганти.

1 Бразилия, Русия, Индия и Китай
2 Бангладеш, Виетнам, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия,Пакистан, Турция, Филипините и Южна Корея

Print Friendly