Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Фундаментите на Австрийската икономическа школа

Фундаментите на Австрийската икономическа школа

human_action1

1) Човешкото действие и праксеологията

Едно от най-значимите събития, което промени из основи икономическата наука, е маржиналната революция от средата на 70-те години на 19-ти век. Благодарение на работата на Карл Менгер се даде ново развитие в обяснението как се формират цените и ценовата система като цяло. Менгер съумя да изгради тези обяснения на база потребителските решения, които от своя страна са напълно субективни. Така се премина от класическото обяснение, в лицето на Смит и Рикардо, на формирането на цените или т.нар. себестойност на продукцията (cost of production), към метода на субективната оценка от индивидуалните потребители.

Според Лудвиг фон Мизес, именно преломните изводи от работата на Карл Менгер поставят икономическата наука на едно друго поле, тя вече не може да се разглежда като напълно самостоятелна наука (self-contain discipline). Във фундаменталния труд на Мизес „Човешкото действие” той споделя мнението, че икономическата наука е само част от много по-широката категория, тази на човешкото действие. Науката за нейното изучаване той нарича праксеология. Това е и причината най-известният и основополагащ за австрийската школа труд да се казва Човешкото действие, а не принципи на австрийската икономическа школа или нещо подобно.

Праксеологията изследва процеса как и защо даден човек стига до определени решения и действия. Тя не борави с методи базирани на понятия като „Homo Economicus” или „economic man”. Тези понятия, възникнали още от класическата школа, се използват широко и днес от мейнстрийм икономисти и анализатори. Както споделя Мизес, праксеологията изследва човешките действия сами по себе си, без да се прави опит за агрегиране на групи хора и слагането под общ знаменател на техните действия.

Използвайки думата „действие”, Мизес няма предвид всяко едно действие, като например безцелното ритане на камъчета по улицата. Под „действие” той има предвид използването на определени средства, за постигането на конкретни цели. Целенасоченото поведение означава да търсим начини за постигане на нашите конкретни цели, за разлика от естествените рефлекси.

Още по-важно е да се отбележи, че ние правим избор между различни алтернативи. Хората действат и правят своя избор на база най-високо ценени предпочитания. Тези предпочитания може да са много различни, за различните хора. Пример за тези различия ще разгледаме след малко.

Праксеологията се извежда от концепцията за всеобхватното, по своята същност, човешко действие и няколко други предпоставки. Тя е изследване на конкретни действия, логиката на тези действия, сами по себе си. За разлика от използването на емпирични изследвания и тестване на хипотези, праксеологията изследва реалните човешки решения и действия.

2) Метод на праксеологията

Праксеологията е дедуктивна наука. С други думи, когато анализираме даден процес, стъпка по стъпка, дедуктивно ние проследяваме етапите на взимането на решенията и предприетите действия от страна на отделните индивиди. Чрез дедукция ние вникваме в логиката на самия процес и причините стоящи зад подобно целенасочено поведение. Както Мизес подчертава, тази концепция се различава диаметрално от метода при естествените науки, като физика, химия и тн.

В днешни дни, обаче, почти всички икономисти, с изключение на последователите на идеите на Австрийката школа, разглеждат икономиката като емпирична наука, по образец на естествените науки. Идеите, че икономиката е аксиоматична дедуктивна наука, че тя е повече логика, отколкото математика и че нейните принципи не се нуждаят от емпирични тестове са били доминиращи десетилетия назад във времето. Влиянието на модерния позитивизъм (емпиризма на Дейвид Хюм) въвежда употребата на хипотези и „нуждата” от емпирични тестове. Така везните съществено се накланят към емпиризма, за сметка на априори дедуктивно доказаните икономически принципи и изградена теория.

В своето есе An Essay on the Nature and Significance of Economic Science Лионел Робинс описва детайлно създаването и генезиса на подхода на позитивизма. Солидна група икономисти, които ревностно защитават този подход са т.нар. Виенаска школа (Vienna Circle) или по-точно “Schlick Circle”. Някои от по-познатите имена са Moritz Schlick, Rudolf Carnap, Otto Neurath, Herbert Feigl, Hans Hahn, Philipp Frank. Карл Попър също може да се включи в тази група, въпреки че той определя себе си като critical rationalist, но реално е типичен представител на логическия позитивизъм.

Попър и останалите икономисти от семейството на логическия позитивизъм поддържат две основни тези. Първата е свързана с емпиричния принцип или че дадено твърдение може да се докаже емпирирчно. Ако то не може да бъде доказано, чрез експеримент, следователно не е научно обосновано. Според тях, нищо в реалния свят не може да считаме, че знаем със сигурност. Всичко, което знаем за реалността е хипотетично и трябва да бъде проверено, чрез тестване с практически експерименти. Втората им теза е насочена към дефиницията за аналитичните твърдения (analytical statements), които са верни по дефиниция, но нямат нищо общо с реалността, т.е. не са от значение. За емпиризма логиката е именно аналитичните твърдения. Нормативните им твърдения за това какво е добро и какво е лошо изобщо не включват когнитивните процеси. Те се базират просто на изразяване на емоции.

Ще предложа на вниманието ви две групи примери. Първата група е базирана на хипотетични твърдения: Футболните фенове в Европа харесват повече Реал Мадрид, отколкото Барселона; германците харесват повече Фолксваген, отколкото БМВ; руските туристи предпочитат България, пред Гърция, за своята лятна ваканция; италианците ядат повече пица, в сравнение с българите. В тази примери е очевидно, че може да приемем и обратните хипотези или по-коректно казано, да приемем първите хипотези като неверни, да ги отхвърлим – че футболните фенове в Европа харесват повече Барселона, отколкото Реал Мадрид или да отхвърлим хипотезата, че футболните фенове в Европа харесват повече Реал Мадрид, в сравнение с Барселона и тн. Дали ще приемам всяка една от горните хипотези или обратното, ще ги отречем и приемем обратната връзка, не може да решим веднага. За да намерим решения се нуждаем от изследвания, от емпирични проучвания, от намирането на статистически данни и тн.

Сега да обърнем внимание върху втората група примери, изцяло икономически твърдения: Човешкото действие представлява целенасочено преследване на приоритетни цели от хората, използвайки за това ограничени ресурси; Никой не може целенасочено да не прави нищо; Хората предпочитат по-голямо количество от една стока, в сравнение с по-малко количество от нея; Административното фиксиране на цените, под пазарните нива, води до дефицит; Ако административно наложената минимална работна заплата се повиши с 200%, ще станем свидетели на силен ръст на безработицата; Ако централната банка повиши паричното предлагане повече от произведените стоки, то ще наблюдаваме ръст на потребителските цени.[1]

Дали виждате разликите между двете групи примери. Мислите ли, че и втората група може да се причисли към хипотетичните твърдения от първата? Следователно, дали е нужно да правим емпирични изследвания, да събираме данни и да доказваме тези твърдения? За логическите позитивисти разлика между първата група и втората група няма. За тях всеки един пример от втората група е хипотеза и задължително трябва да бъде тествана и след това да се приеме или отхвърли. С две думи, ако правителството увеличи минималната работна заплата с 200%, това ще доведе до висока безработица за тях е хипотеза, която трябва да бъде емпирично доказана или отхвърлена. Сигурен съм, че разбирате колко грешна, опасна и безкрайно нелепа, е подобна позиция. А както споменах по-горе ако тези твърдения не са хипотези то за позитивистите те не значат нищо, нямат никаква връзка с реалността.

Нека да развия по-подробно примера за принципа на намаляващата пределна полезност. Възможно ли е този принцип да е априори верен, без да е необходимо емпирично доказателство? Избираме една произволна потребителска стока – например футболна топка …

Всеки човек има различни приоритети за използването на тази футболна топка. За някои тя няма никаква стойност и те биха я хвърлили в боклука, за други тя е много ценен артикул. Едни оценяват тази топка в най-високия си приоритет като подарък за своя син, други имат най-висок приоритет възможността да я използват за съботните мачове с приятели. Трети, на първо място биха опитали да я продадат по интернет. За извеждането на принципа на намаляващата пределна полезност не е важно кой конкретен човек какъв най-висок приоритет за използването на тази стока има. Важното в случая е, че всеки има свои индивидуални приоритети, чрез които оценява дадена стока. Това от своя страна е в основата на бъдещото решение какво да прави с нея.

Следователно, ако един човек притежава една футболна топка, той би я използвал за най-високата приоритетна дейност, която му носи най-голяма удовлетвореност. Ако той се сдобие с още една, две, десет топки той ще ги използва така, че да задоволява по-високо поставените, от него, лични приоритети. По този начин стигаме до извода, че аз и ти може да действаме по различен начин, но и двамата имаме своите предпочитания и правим своя избор на база по-високите си приоритети за сметка на други алтернативи.

Именно това представлява логически изведеният принцип за намаляващата пределна полезност, априори верен за всяка една стока и услуга. Без да използваме тестване на хипотези и извадкови експерименти. Последните от своя страна не са просто безсмислени, но и напълно погрешни.

Друг важен аспект при използването на метода на хипотезите е пораждането на безброй много изключения и извинения за получените резултати, което е основателна причина за ново тестване на съответната хипотеза. Това само по себе си показва изначалната вътрешно присъща манипулативност в подобен подход, поради липсата на каквато и да е логическа връзка и дедуктивен анализ. Пример за подобна ситуация е становището, че „печатането“ на пари от ФЕД ще донесе повече богатство, ще задвижи икономиката. Ако това обаче не се случи? Ако тази хипотеза се отхвърли от направените опити? Според икономистите емпиристи, като Пол Кругман, проблемът идва от обема на „напечатаните пари“. Следователно, ако се „напечатат” двойно повече, то тази хипотеза може би ще бъде доказана. Несъстоятелността на подобен метод е очевидна, а практическото му приложение ще донесе тежки, реални икономически последици.

Икономиката е най-развитият клон на праксеологията. Тя обаче не дава конкретни отговори на много икономически въпроси, което е основна критика в очите на мейнстийм икономистите, особено на последователите на позитивизма. Това обаче не просто не е недостатък, а единственият начин да направим адекватен анализ, без да опитваме да дадем конкретни отговори, когато това не е възможно. Ханс Херман Хопе казва „логиката не ни казва много за реалността, но това, което ни казва е от фундаментално значение. Икономическата наука не може да ни каже много за детайлите около човешкото действие, но това което тя ни казва отново е от фундаментално значение“.

Хопе дава и отговора защо иконометричните модели и метода на хипотезите не са в състояние да прогнозират човешкото действие „прогнозирането на човешкото действие не е наука, прогнозирането на човешкото действие е предприемаческа функция”

3) Методологическият индивидуализъм

Тук ще направя много кратко представяне на основните идеи на методологическия индивидуализъм. На първо място трябва да се направи уточнението, че няма да навлизам в политическия контекст, а само и единствено в полето на икономическата наука. Методологическият индивидуализъм има основна роля във Австрийската икономическа школа.

Основната идея тук е, че само и единствено индивидите взимат решения и извършват конкретни действия. Всички ние със своите предпочитания и цели действаме за тяхното постигане. Често обаче може да чуем и прочетем по телевизията, радиото, вестниците как правителството трябва да направи дадено действие или как вече е направило нещо в дадена сфера. Подобни метафорични съчетания може да забележим и при класи, военни сили и др. Реалността е такава, че „действията” от страна на дадена държава, класи и тн. всъщност представляват действия на конкретни индивиди. Решенията на Парламента се взимат след гласуване от отделните индивиди в него, бомбите се пускат от конкретни хора, спусъкът на оръжията се натиска също от конкретни хора, а не от имагинерна обща единица …

Колективните структури, институции съществуват, но те не взимат решенията и не извършват конкретните действия. Зад всяко решение и действия стоят отделни индивиди, всеки един от които има своето целенасочено поведение.

Австрийският анализ е изначално базиран на методолигическия индивидуализъм и анализът на процесите започва от индивидуалната същност на човешкото действие. Това от своя страна не означава, че фокусът е изцяло насочен върху т.нар. микро икономически профил. Общият подход на праксеологията описан в тази кратка статия има ефективно приложение към макроикономически процеси, като парична и фискална политика, инфлация и дефлация (промени в паричното предлагане), банково дело и много други. Австрийската теория за парите и кредита, заедно с теорията за бизнес цикъла са доказателство за големите предимства на Австрийския метод на анализ пред този на мейнстрийм икономическата наука.


[1] Важно уточнение е, извеждането на положителната корелация, а не точна прогноза кога и с колко ще се увеличат цените. Разглежданият метод няма за цел даването на точна прогноза и нейния точен тайминг, а способността да анализираме логиката на човешкото действие и последствията от определени процеси.

Print Friendly