Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Гост статия: Геният Стив Джобс и светът, който създаде

Гост статия: Геният Стив Джобс и светът, който създаде

steve_jobs

Автор: Надя Костова

„Ако живееш всеки ден така, сякаш той ти е последен, някой ден със сигурност ще си прав”, прокламираше компютърният гуру

Будист, предприемач и мечтател геният Стив Джобс бе обсебен от идеята за технологичната революция още от 12-годишен та до последния си дъх на 5 октомври 2011 г. В имението си в Пало Алто, западна Калифорния късно вечерта на първата сряда от октомври скромният очилат програмист се сбори за последен път с рака и загуби. Заобиколен от най-близките си хора на първия етаж на дома си, защото заради болките не можеше да се качва по стълбите до спалнята си, Джобс  склопи очи. Той напусна този свят с толкова много нереализирани проекти в главата си само на 56 години. Това, което остави след себе си освен 8 милиарда лично състояние, бе една революционна идея, която успя да докаже с всичките си технологични разработки. А именно, че няма нищо невъзможно!

Стив Джобс е роден на 24 февруари 1955 г. в Сан Франциско, Калифорния. Той е незаконнороден син на Абдула Джандали – сириец по произход и американката Джоан Симпсън. Двамата млади бързо разбират, че нямат средства да издържат още едно гърло и се отказват от бебето. Бъдещият компютърен гуру е осиновен от Пол Джобс и Клара Джобс-Акопян от Маунтин Вю, Калифорния, които го кръщават Стив Пол.

Като ученик Стив не е щастлив в училището в Маунтин Вю, затова семейството се мести в Лос Алтос където учи в гимназията „Хоумстед“.

„Израснах в жилищен блок с много деца. Майка ми ме научи да чета още преди училище, така че там ми беше скучно и се превърнах в малък калпазанин. Да ме бяхте видели в трети клас! Пощурявахме учителите. Пускахме змии в класната стая, гърмяхме бомбички. В четвърти клас това се промени благодарение на една от светиците в моя живот – учителката Имоджен Хил. Само за месец тя ме укроти и запали у мен страстта да уча. Никога в живота си не съм учил толкова, колкото тази година като четвъртокласник”, признава след години Джобс.

Затвореното хлапе има една голяма страст – електрониката. Вместо да обикаля улиците и да стреля с прашка по гаргите Стив прекарва по цели часове в гаража на приемния си татко и сглобява всякакви причудливи машинки.

„Бях 12-13-годишен и исках да си направя една джаджа, но ми трябваха някои части. Обадих на Бил Хюлет (б.ред. един от основателите на компания „Хюлет-Пакард”) – взех му номера от указателя на Пало Алто. Беше любезен и си приказвахме 20 минути. Изобщо не ме познаваше, но ми даде частите и даже ме взе на работа за лятото на поточната линия да сглобявам честотни броячи. Работата беше тежка, завинтвах винтове, но се чувствах като в рая”, спомня си години по-късно компютърният гений. Този първи професионален досег с новите технологии е решаващ. След него малкия Стив вече няма съмнение с какво иска да се занимава до края на живота си. От тази му страст не го отказва дори колежа „Рийд” в Орегон.

„Когато реших да следвам, си избрах толкова скъп колеж, че всичките спестявания на осиновителите ми, които не бяха висшисти, отиваха за таксата за обучение. След 6 месеца аз все още не виждах смисъла на това. Нямах идея какво да правя с живота си и затова реших да напусна. Реших да посещавам това, което ми е интересно. Така се записах на курс по калиграфия и научих много неща за шрифтовете. 10 години по-късно, когато създавахме “Макинтош”, всичко това изплува и това е първият компютър с наистина добра типография. Никога не можете да свържете точките в линия, гледайки напред, а само назад. Трябва да вярвате, че това ще се случи по някакъв начин в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – в своята съдба, карма, каквото и да е”, призна Джобс по време на паметната си реч на дипломирането на студенти от университета Станфорд през 2005 г. През 24 месеца в колежа Стив успява да намери време да посети Индия, за да се запознае с учението на гуруто Нийм Кароли Баба и да постигне духовно просветление. Става будист и вегетарианец, а самият гуру бръсне главата му в ритуал на посвещаване. Този период по-късно Джобс определя като едно най-важни неща, които е правил през живота си. Връща се в САЩ с изцяло променени възгледи за живота и смъртта, а новата му професионална максима е „Мисли различно”. Будизмът и духовните търсения го карат да забрави страховете си и да гледа смело напред в един свят, в който всеки проблем е възможност. „Когато бях на 17 години, прочетох сентенция, която следвам вече 33 години: „Ако живееш всеки ден така, сякаш той ти е последен, някой ден със сигурност ще си прав”, признава пак в речта си от 2005 г. Стив.

Желанието да надскочи рамките на познатият компютърен свят тласкат неспокойния дух на Джобс към първата му революционна машина. Тя е проектирана в спалнята на гения, а след това отработена в гаража на негови приятели. По идеята си е революционна, защото е с вграден видеоинтерфейс и on-board ROM, който указва на машината как да зарежда други програми от външни източници. Творението има успех, но за да се разработи още от него се искат средства. Тогава Джобс и приятелят му инженер Стийв Возняк виждат перспектива в това начинание и решават да основат компания, която да се занимава с разработване и продажба на персонални компютри. За да я създадат, те трябва да продадат най-ценните си вещи – микробус „Фолксваген“, и калкулатор „Хюлет Пакард“. От сделката печелят 1300 долара и с тези пари и с кредит от местен електронен инженер стартират първата си продуктова линия.

По любопитен начин се решава и как да се казва новата компютърна фирма. Тя да носи името „Епъл” (анг. ябълка) в памет на щастливото лято, което Джобс прекарва като работник в Орегон в завода на „Хюлет Парард”. Има и друга версия за появяването на най-известният нахапан плод на днешните компютри. Когато са мислили име, Стив се ядосва и казва, че ако никой не му предложи нещо хубаво, ще кръсти компанията просто ябълка, каквато държал в ръката си в момента. Ябълката е  любимият му плод, а името „Макинтош” идва от любимия сорт. А компютърът „Макинтош” с мишка … вероятно най-гениалното му творение и причината днес тези машини да не изглеждат така недостъпни.

След шеметния си успех Джобс печели първи милион на 23 години, а на 25 вече притежава 100 милиона долара. Парите обаче са това, което най-малко го вълнува. Новаторът иска нови предизвикателства. И ги намира. 5 години след като е направил „Епъл” фактор на технологичния пазар, Стив е помолен любезно от мениджърите да напусне борда на директорите. Според тях потенциалът му вече е изчерпан и той само вреди на компанията. Мястото му се заема от Джон Скъли, мениджър, който самият Джобс привлича в редиците си през 1983 г. По-късно компютърджията признава, че напускането на „Епъл” е било едно от най-хубавите неща, които е преживял.

Джобс е готов да се откаже от рожбата си и продава част от своя капитал в на стойност 20 милиона долара. Прекарва дните в каране на колело на плажа, екскурзии до Италия и Париж преди най-накрая да започне да обмисля следващата си стъпка. Тя идва през 1986 година Джобс заедно с Едуин Кетмул основават компанията „Pixar“, занимаваща се с компютърни анимации. След като няколко години компанията неуспешно продава свой графичен компютър, тя сключва договор с „Дисни” за създаване на няколко компютърно анимирани игрални филми. Първият, който произвеждат в партньорството, е „Играта на играчките” от 1995 г. В следващите 15 години, компанията става известна с още десетина филма. Специално за тях се появява и награда Оскар за най-добър анимационен игрален филм учредена за пръв път през 2001 г. Деца и родители от целия свят пък боготворят творението на Джобс така, както почти половин век по-рано техните баби са се забавлявали с героите на гения Уолт Дисни.

В същото време, 10 години след като е бил позорно заклеймен като ненужен, очилатият гений има шанс за реванш. Любимата му фирма „Епъл” е на прага на фалит. Има само една надежда за спасяване и това е Джобс. Именно след завръщането си в редиците на фирмата, тя успява да произведе и най-добрите си продукти – АйФон, АйПад, Макбук и т.н. Целият този успех обаче няма как да не се отрази върху личния живот на очилатият компютърджия, който общува по-добре с персоналните си машинки, отколкото с жените. Стив е от хората, които прекарват с часове пред джаджите си и сякаш не знаят как да са с близките си. След като се жени едва през 1991 г. за Лорин Пауъл, му се раждат три деца – син и две дъщери. Преди това Джобс има и извънбрачна дъщеря, родена, когато той е на 23 г. Лиза Бренън Джобс е плод на връзката с университетската му приятелка Крис Ан Бренън. Дълги години компютърният гуру отказва да признае бащинството си и твърди в съда, че е безплоден. Много по-късно Стив признава Лиза за свое дете и й дава името си. Едва години, след като го застигат страшната болест рак на панкреаса, гуруто на компютърните технологии сякаш съжалява за вечните си ангажименти. Пред автора на биографичния роман „Стив Джобс” от бивш главен редактор на списание „Тайм” и настоящ изпълнителен директор на Института „Аспен” Валтер Исаксон, Джобс признава греха, който трудно си прощава. Именно затова и сътрудничи за книгата, в която е описана историята му. „Не винаги бях при децата си. Искам те да знаят защо и да разберат какво направих”, разкрива днес думите на компютържията писателят.

В съвместната си работа по томчето Валтер Исаксон се среща с много хора, които описват Джобс като перфекционист, егоцентрик, труден за работа, непроницаем.  Всички обаче са убедени, че Стив е най-големият мечтател, когото съвременните технологии познават. За писателя обаче емблематичният предприемач е съвсем различен. „Съзнанието му беше винаги изострено, а хуморът му – жизнен”, споделя Исаксон.

И за финал. Вечерта, в която напусна този свят, само часове след като компанията му представи новия АйФон 4 с, Джобс вероятно си е спомнял един пасаж от речта си пред студентите от Станфорд: „Никой не иска да умре, но и никой не се е спасил от това. И така трябва да бъде, защото смъртта вероятно е най-доброто изобретение на живота. Тя разчиства старото, за да направи място за новото.” И се е усмихвал, като когато точно 2 години по-рано е чел за смъртта си в „Блумбърг”.

5 факта за него

1. Родителите на Джобс се женят след изоставянето му и имат момиче. Сестрата на Стив – Мона Симпсън, е писателка. Двамата се срещат за първи път като възрастни, а тя му посвещава книгата си „Обикновено момче”.

2. Заедно с приятеля си инженера Стийв Возняк пласира технологични джунджурии. Една от тях, дело на Возняк, е нелегално телефонно устройство с джобен размер, което позволява на потребителя да води безплатни разговори по целия свят. Един ден Стив дори звъни на папата, като твърди, че е Кисинджър. 

3. Невероятен фен е на „Бийтълс” и музиката изобщо. Зарязва първата си жена заради кънтри певица.

4. В последните години Джобс има емблематичен почти аскетичен стил на обличане – черно поло, джинси и маратонки. И разбира се задължителните си очила с кръгли рамки като на Джон Ленън.

5. На негово име са записани над 300 патента, като може би най-популярните са компютърната мишка и заместилото я виртуално прелистване на страници.

Print Friendly