Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Годината на институционална криза в туризма

Годината на институционална криза в туризма

Годината на институционална криза в туризма

2013 година не започна никак обещаващо за българския туризъм и за съжаление на прага на летния сезон проблемите ескалираха, за да достигнат до исторически нива за последните години. Оказа се, че на повърхността изплуваха стари изпитания с нова форма и още по-голяма сила. Същевременно бяхме свидетели и на небивали скандални моменти и нови исторически саги. За твърде кратък период от време станахме очевидци на множество наситени моменти, чиито очерк и анализ заслужава вашето внимание.

Разглеждайки хронологично събитията, няма как да подмина скандала, който изплува с речта на президента и разбуни въпроса с авторското право в туризма и по-специално туристическите агенции. Не по-малко страсти подпали и новото туристическо лого, засягащо наболелите въпроси за обективността на обществените поръчки у нас и за мисията на цялостна маркетингова стратегия и позиционирането на България като туристическа дестинация. Разбира се, вече класическите теми за незаконното строителство отново бяха на дневен ден с протестите за Пирин, дюните в Несебър, Иракли и най-пресните за местността „Яйлата”.

За кратко се прокрадна оптимистична нотка с перспективите за стандартизиране на услугите. Визирам т.н „държавен стандарт за услугите на туроператорите”, въпреки традиционния скептицизъм при подобни проекти. За да се помрачи ентусиазма обаче, последва приемането на новата нормативна уредба за туризма, в последните часове на старото правителство. Говорим за закон, който дълго време бе отлаган и който очевидно бе претрупан, с което и цял отрасъл бе поставен пред поредното изпитание. Очевидно динамиката през настоящата година не стихва, но според мен именно настоящия момент въплъщава най-сериозната криза в бранша от много години насам. Предлагам ви да разгледаме акцентите в следващите редове през призмата на новосформираното управление.

Според анализатора Румен Драганов „30-ти май трябва да бъде запомнен и изучаван в учебниците по туризъм като ден, в който България е без всякаква концепция и всякакво ръководство в частта туризъм и в най-дълбоката управленска и концептуална криза за последните 23 години”. Очевидно се визира липсата на така дългообещаваното министерство или агенция за отрасъла. Вместо това вече близо 2 месеца секторът е в неизвестност и без своя представителна институция. Всъщност България се явява на практика една от малкото страни в световен мащаб без свой орган, въпреки че туризмът на думи е стратегически отрасъл и дава близо 13% от БВП.

За мен именно този въпрос е ключов, тъй като сме свидетели на хаос и липса на ясна правна рамка, особено за предприемачите, които желаят да инвестират в сектора. Най-пресният ми пример е за регистрация на заведение за хранене, което попада под задължителната категоризация. Можете да се досетите, че процедурата е съпроводена от множество документация и институции, а начело на тях като отговарящ орган и разписващ разрешенията е министърът,  отговарящ за ресор туризъм. Предвид, че процедурата отнема близо 3 месеца и всички етапи са свързани с въпросните лица и институции, можете да си представите нелепите ситуации, в които са поставени търговците, развиващи туристически услуги. Още по-важни въпроси тук се явяват и законовите изисквания при изграждането и обзавеждането на съответната категория.

Досега действащата наредба ограничаваше сериозно собствениците в техните желания за повече креативност и инициативност, които са в основата на туристическото обслужване. Ето защо считам, че има необходимост от залагане на базови принципи, както и търсене на обратна връзка с бранша и неправителствените организации. Намеренията на МИЕТ на последната международно изложение „Ваканция и СПА” през месец февруари бяха тези пожелания да станат реалност посредством осъществяване на активен диалог с представителите на бизнеса. От страна на министерството бе обещано да се разпрати анкетен лист, който да бъде взет предвид при съставянето на нормативната уредба, но уви нейното бързо претупване обезсмисли иначе добрите намерения.

Вместо стратегическо решение на фундаменталните проблеми, новосформираният кабинет най-напред предложи либерализация за закона на тютюнопушенето-идея, която определено не изразява позицията на целия бранш, както се опитаха мнозина да внушат. Истината е, че множеството фалити не се дължат на въведената ограничителна мярка. Точно обратното – България все повече се припознава като дестинация без тютюнев дим. Песимист съм за приемането на предложението от Българската стопанска камара, подобни промени на закони да минават през т.н „оценка на въздействието”, но все пак се надявам да не се стига до т.н „либерализиране на тютюнопушенето”, подкрепено за моя изненада и от здравния министър.

Определено считам, че съществуват други мерки, с които бизнес средата и специално туристическият бранш да бъдат подкрепени. И ограничаването на т.н „алкохолен туризъм и забраната на „бар-туровете” по нашето Черноморие не е една от тях. В действителност тази ниша не представя най-силните ни черти, но тук говорим за икономически модел и когато е налице търсенето, не считам, че крайни мерки биха имали положително отражение.

В крайна сметка целият този популизъм отклонява вниманието ни от истински наболелите проблеми в бранша- въпросите със собствеността на ресурсите, обезпечаването на интересите на клиентите на туристическите агенции при евентуални фалити, регистрацията и категоризация на туристически обекти,  националната реклама и представителност- все важни теми, които трябваше да намерят решение в новия закон за туризма, но уви, бързото му приемане имаше други цели. И докато разчитаме да се възползваме от  ситуацията в съседна Турция и да пренасочим туристически поток към нас, трябва да имаме предвид, че южната ни съседка се готви за безпрецедентна рекламна кампания, целяща възвръщане на позиции на сигурна дестинация. Всички знаем отличното качество на предлаганите услуги, които нареждат Турция в топ 5 на световните дестинации, а със силата и средствата й в националната маркетинг стратегия смятам, че не можем и да помислим за привличане на контингента й, не и докато у нас цари подобна институционална криза.

Oпределено предпоставка за увеличаване на хаоса е и преместването на администрацията в Пловдив, което не бе сред стратегическите решения за бранша. Аргументът за близост до туристическите обекти ми звучи несериозно и считам, че все пак, в 21-ви век, е време да обърнем повече внимание на технологиите, колкото и нереалистично да звучи това за държавната администрация. Затова и надеждите ми са насочени към електронното правителство като задължително условие за благоприятна бизнес среда. Друг е въпросът, че напоследък то изглежда като химера.

И като напук на оптимизма ми, като шамар се явяват последните абсурди в бранша-липсата на спазване на крайния срок за приемане на новите подзаконови актове, гласувани като спешна мярка. Именно те бяха фактор за продължило часове заседание и бързо гласуване на нови правила. До 26 юни те трябваше да влязат в сила, но нито един не видя бял свят дотогава, както и дълго след него. Към абсурдността на ситуацията добавям и честите гаранции към бранша за представителна институция и последните новини, че до такава в крайна сметка няма да се стигне. Вместо това сме свидетели на обещания за нов заместник-министър с ресор туризъм с извинението, че разгара на летния сезон не е време за реформи.

Реформите можеше да се случат много по-рано, без да се налага страната ни да губи огромни суми поради невъзможност за участие в обществени поръчки за национална реклама, например. В крайна сметка една представителна институция за бранш, спряган многократно за стратегически, не само, че не е прищявка, а е силно препоръчително изискване. Именно в този контекст е необходима дългосрочна стратегия, основаваща се на  принципите на маркетинга, за да бъдем свидетели на проспериращ отрасъл. Предвид последните тенденции обаче, считам, че за съжаление сме далеч от ефективното управление.

Print Friendly