Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Гурме туризъм като основа за опознаване на дестинацията

Гурме туризъм като основа за опознаване на дестинацията

Гурме туризъм като основа за опознаване на дестинацията

Според последни изследвания делът на туристите, предпочитащи системата „ол инклузив“ значително спада. Тенденция е голяма част от туристите да избират туристически пакети от типа BO и BB или иначе казано единствено закуската да е храненето, което присъства. Целта е дегустация на местната кухня в дестинацията. Така наред със задоволяването на основните потребности от дъното на пирамидата, се постига и друг ефект- опознаване на културата и идентичността на нацията. Неслучайно според редица анализатори, бъдещето на туризма е свързано с няколко основни направления, акцент в които е разкриване на автентичността. Кулинарните изкушения или тн. „ гурме туризъм” несъмнено попадат в тази графа.

Интересно е да анализираме потенциала в пределите на България като туристическа дестинация. Възможностите пред този ключов сектор в туризма са разнообразни. Приличните ценови категории, липсата на облагане с различни такси (например сервиз или тераса) каквито се срещат при редица развити дестинации, са привлекателни и за туристите с не особено големи платежоспособности. Голямото разнообразие на категории и типове заведения за хранене и развлечения, както и новата материално-техническа база, която се издигна през последните години, допълват списъка от фактори за приятна атмосфера.

Какво можем да кажем за кулинарните произведения? Фактите на представители на МИЕТ говорят за високи постижения в това поле за изява. Кухнята на България е оценена с почти максимална оценка от над 70 % от туристите. Храните и напитките се оказва, че удовлетворяват голям дял от гостите. Не липсват и насърчителни инициативи като „Вкусна ваканция”, чиято цел е възраждане и популяризиране на българските храни. А кои всъщност стоят в основата на българската специфика и същевременно могат да породят интерес? Дискусиите и предложенията по тази тема не са малко. В емблематични се превърнаха ястия като шопка салата, кисело мляко, катък, пататник. С значителене потенциал според мен се очертават и розовите цветове и продуктите, добили световна слава. Долината на розите край Казанлък дава на България освен произведения на парфомерийната индустрия и редица други интересни предложения. Става дума за розовото сладко-любим десерт за ценители.

Ракията от цветовете от своя страна също е нестандартен и интересен продукт с голям потенциал. Несъмнено обаче като „течно злато” на страната ни можем да посочим виното. С растящата си популярност,  латинската поговорка „In Vino Veritas” звучи все по-правдоподобно по нашите географски ширини. Български изби печелят в международни и оспорвани надпревари, подготвят се специализирани фестивали, износът също е налице. Разбира се в усвояването имаме много да се учим от Франция, която създаде цял наръчник за винен туризъм („Le guide vignoble”). Същевременно трябва да се внимава с тази плоскост, имайки предвид нарастващата негативна слава на страната ни като дестинация за алкохолен туризъм.

Виждаме все пак, че разполагаме с потенциал, но усвояването му не доставя значителен ефект. Навярно сами се досещате за негативните страни. Начело разбира се можем да посочим обслужването и ниското качество на храните, особено в курортите за морска рекреация. Скандалите с храните с изтекъл срок на годност, натравяния (особено с големи групи от ученици), лоши хигиенни условия, получиха силен отзвук през изминалия сезон. Проверките и съставените актове отново бяха закъснели, а всички тези факти говорят за слабо качество на продукта. Ето защо ми се струва, че така представената статистика не е особено представителна.

Наред с негативите, които сами си причиняваме, съществуват и обективни тенденции, които също не са в полза на ресторантъорството. Като доминиращ фактор ще посоча посредническата дейност в сектора. Преобладаваща част от организираните туристически пътувания у нас се осъществяват с помощта на туроператор. В тях пакетните предложения най-често са all inclusive или FB.  Като добавим и пасивността и фактора сигурност при повечето туристи, желаещи всичко да бъде осигурено предварително, автоматично се стеснява възможността за кулинарни турове.

Негативно явление за гилдията се оказва и фактът, че голяма част от чуждестранния контингент са с по-скромни доходи и посещението на заведения не е техен приоритет. Да не говорим за бакшишите, които парадоксално са по-изразени при българските туристи. Оказва се, че често явление, и то не само у нас, е приготвянето на сандвичи и закупуване на хранителни стоки от търговски вериги. Считам, че кризата неминуемо оказва негативен ефект не само на предприетите пътувания, но и на самия престой в дестинацията. За заблуда, а не както считат някои за неписаното правило, е твърдението, че гастрономическите удоволствия  в приятна компания са последното нещо, от което хората се отказват в тежки времена.

Не бива да пропускаме и явлението „фаст фууд”. Много от туристите залагат на познатото и традиционното (особено американците) и предпочитат да се възползват от веригите за бързо хранене и т.н „junk food”. Това води до негативи за местните предприемачи, разчитащи на привличане любители на българската кухня и обстановка.

В отговор е положителната тенденция „slow food”, представена от едноименната италианска организация, която навлезе скоро и у нас. Философията е бягство от нездравословното хранене и  използването на местни и традиционни продукти и храни като водещ мотив в гурме индустрията. По този параграф можем да се учим много от Италия, където ястията са отличителни марки на различните райони.

Всъщност в новия проект на Закона за туризма е застъпена идеята за туристическо райониране на страната ни. Така на практика всеки район може да промотира алтернативни форми, включително и кулинарния туризъм, наред с масовия в съответната територия. Регионалното разнообразие се явява добра възможност за популяризиране на дестинацията и страната като цяло. Аз лично съм песимист за скорошното внедряване на идеята, имайки предвид многократното отлагане на закона през 2011 година.

В крайна сметка считам, че кулинарните произведения наистина могат да бъде един успешен маркетингов инструмент за туристическата дестинация. Считам, че те са налице, но качеството на обслужването и рекламата са ахилесовата пета на предлагането ни, особено в сектора на ресторантьорството. Въпреки лъхащия оптимизъм,  аз лично съм скептично настроена към положителни перспективи, поне не и докато не се промени манталитета на развиващите масов туризъм предприемачи.

Print Friendly