Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Икономическа среда, политики и предизвикателства пред правенето на бизнес в България (Трета част)

Икономическа среда, политики и предизвикателства пред правенето на бизнес в България (Трета част)

Economic Stability

Икономическите възгледи на правителството могат да бъдат обобщени с няколко думи: ако едно нещо се движи, обложи го с данък. Ако продължи да се движи, въведи регулация. Ако спре да се движи, го субсидирай.” Това популярно схващане, красноречиво изведено от Роналд Рейгън, си поставя за цел да постави под съмнение третата и последна част от цикъла-статии по темата за икономическата среда, политиките и предизвикателствата пред правенето на бизнес в България. Направен е опит да бъдат очертани основните сфери на интервенция, които твърде често биват подценявани, и отново за разлика от популярните в публичната среда практики на администрацията и органите на изпълнителната власт – никоя от тях не е свързана с облагане, повече регулации или пък правителствени субсидии.

Предизвикателства по пътя – необходимост от идеи зад политиките и политики зад идеите

1. Нормативна среда

Доказано е, че несигурността и непредвидимостта в нормативните изисквания затрудняват работата на бизнеса и отблъскват инвеститорите. Честите промени в законодателството показват силно реактивно управление в разрез с принципа на „управление на промяната”.1 Сред най-„кърпените” закони, освен тези в сферата на съдебната система, са Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Търговския закон  и др. от голямо за бизнеса значение. Въпреки, че по-голямата част от общия брой на законодателните инициативи са от интерес за бизнеса2, сериозното количество на приетите актове от 2009г. насам не е довело до осезаемо подобряване на бизнес-средата, с оглед на класацията на България в международните индекси, статистическите показатели и мнението на бизнеса.

В тази връзка, като мярка в кратки срокове може да се предложи сключването на т.нар. „Пакт за икономическа стабилност” – споразумение между представителните организации на бизнеса, изпълнителната власт, основните политически партии, участващи в законодателния процес в страната, за разработването на интегриран пакет от мерки за промени в нормативната среда – закони и подзаконови нормативни актове, които да доведат незабавно и осезаемо до подобряване на средата за правене на бизнес в България и да дадат очаквания тласък на българската икономика чрез синергичния ефект от изпълнението на заложените мерки с необходимата доза институционална и обществена подкрепа. Има множество консенсусни на пръв поглед предложения в публичното пространство, които са вече отправени от страна на социалните партньори. Такива са предложението на БСК за приемане на Закон за професионалните стандарти в заетостта, общата инициатива на БСК и КНСБ за създаване на рейтингова система на работодателите (която ще спомогне за „изсветляването” на бизнеса и насърчаването на успешните и иновативни практики), мерките за разработване и прилагане на политики за недопускане на недостиг на работна сила. Други предложения като това за приоритетно разплащане с МСП като доставчици на стоки и услуги; въвеждането на публичен регистър на задълженията на ДДС и акцизи на държавата; обявяването на обществени поръчки със забавено плащане за забранени по закон; съкращаване на сроковете за плащания по проекти и въвеждане на санкции при забавяне, могат да имат силен и незабавен ефект за ограничаване на покачващата се обща задлъжнялост на българския бизнес и се нуждаят от приоритетно разглеждане.

Освен чрез потенциалната реализация на крайната цел на този пакт, изразяваща се в изготвянето на консолидиран пакет от законодателни инициативи за подобряване на бизнес-средата,  ефектът от самото провеждане на структуриран и насочен диалог по обсъждането на това кои са консенсусните в икономиката неотложни решения за подобряването на бизнес средата, също има принос само по себе си. До момента процесът на диалог между бизнеса и държавата по важните за развитието на бизнес-средата  въпроси тече твърде вяло, неструктурирано и с ограничена резултатност (включително закъсняла във времето). За пример, от 255 предложения на БСК за 10г., има едва 29 приети, 21 частично приети и 16 в процес на приемане при среден период за реакция 2,2 години.

В настоящата ситуация съществуват изключително много предизвикателства от икономическо и административно естество, чието превъзмогване налага сключването на такъв пакт. Едно от тези предизвикателства пред развитието на бизнес средата е липсата на оценка на въздействието от въвеждането и ефектите от приложението на нормативните актове, съгласно стандартите на ЕК3. Още през 2009 г. е изготвено „Ръководство за извършване на оценка на въздействието”, обучени са 500 държавни служители4 за осъществяването на подобни анализи, но към днешна дата този ресурс не се прилага в общия случай или няма обвързващ характер, извън някои тясно определени сфери (околната вода, строителството и др.), което допринася за инвеститорското недоверие и лошия имидж на институциите и се превръща в уязвимо за страната място, по повод на евентуалното започване на наказателна процедура от страна на ЕК, поради очевидния отказ от транспониране в българската законодателна практика на съответните европейски директиви, регулиращи тези отношения. Необходимост от изготвяне на оценка за ефективност и ефикасност има и при реализацията на конкретни политики и програми с бюджетни средства. Така например, със Закона за публичните финанси се въведе изискване за оценка на съответствие на бюджетните програми със законодателството, но така и не се заложи изискване за изготвяне на оценка за ефективност и ефикасност на същите тези програми (както предварителна, така и последваща).

Създаването на смесен „нормативен борд” за упражняването на мониторинг по изпълнението на евентуалния „Пакт за икономическа стабилност” и спазването на основните му договорености, може да окаже положителен ефект върху доверието на инвеститорите в институционалната среда. Подобна инициатива може да се дискутира в рамките на Съвета по икономическо развитие и социални политики към Президента на Република България и да служи като инструмент, допълващ, доразвиващ и подкрепящ реализацията на Националната програма за реформи (2011-2015) с нейната актуализация от 2012г. в изпълнение на стратегията Европа 2020.5 Освен допълващ характер, „нормативният борд” може да има и упражняващ контрол характер (текущ и последващ) върху изпълнението на програмата за реформи, тъй като изпълнението на редица мерки, включително по повод на бизнес средата, споменати в настоящия анализ, изостава. Превръщането на изпълнението на Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест от статичен и еднопосочен процес на комуникация в динамичен и двупосочен такъв, е от първостепенно значение за изкачването на страната в световните индекси. В момента  МИЕТ отчита изпълнението на Плана регулярно, но не съществуват интервенционни механизми в рамките на двугодишния период за неговото текущо допълване и/или изменяне според въздействието на прилаганите политики (на база оценка на изпълнението),  с цел повишаване на тяхната ефективност.

2. Развитие на национална програма за финансова грамотност

По инициатива на ОИСР в страните от ЕС вече близо десетилетие функционира добре изградена система от отделни инициативи, планове и цялостни стратегии за развитие на финансова грамотност (financial literacy) на национално ниво, които развиват набор от приложни умения и знания за вземане на информирани и ефективни решения в бизнеса (но не само), посредством по-доброто разбиране на финансовата теория и практика. За сега действията на националното правителство в това отношение се ограничават единствено в рамките на създадения наскоро информационен сайт6 за потребители на небанкови и продуктови услуги, който представлява твърде плаха и откъслечна стъпка сред морето от такива, изведени от европейската практика, и сам по себе си единствено загатва за усилията, които инвестира публичния, частния, неправителствен и академичен сектор по темата в останалите страни-членки на ЕС. Сайтът е част от проект за по-широка програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност, стартирана от КФН (за периода 2012-2015), но и в това отношение Комисията отново е приложила тясна дефиниция на понятието, ограничаваща се до целите на конкретната институция. Както е записано в специфична цел 4 от програмата, тя е създадена „за повишаване на финансовата грамотност и информираност на потребителите на финансови услуги и на определени обществени и професионални групи от съществено значение за КФН”.

В далеч по-широк смисъл обаче, такъв какъвто е възприет и активно прилаган извън пределите на страната, финансовата грамотност е нещо много повече от термин в сферата на „потребителската защита”. Тя е първата стъпка към подобряването на достъпа до финансиране на стартиращи, микро, малки и средни предприятия в България. Нейното значение ще нарасне през новия програмен период с оглед на заложеното преориентиране на европейските средства за кохезионна политика, насочени към МСП, от грантове към револвиращи инструменти и цялостното развитие на финансовия инженеринг като инструмент за подкрепа на бизнеса7. Освен вече споменатата във втората част на цикъла от статии необходимост от целенасочена работа по развитието на финансовата грамотност – сред МСП, както и сред стартиращите предприемачи, организации-представители на гражданското общество, студенти, домакинства и др., съществуват редица странични предпоставки, свързани с финансирането на българския бизнес, говорещи за необходимостта от въвеждането на подобни мерки –  във връзка с тенденцията за увеличение на фирмената задлъжнялост8 както и във връзка със затруднения достъп до банково кредитиране, в резултат от несигурната икономическа среда9.

Развитието на финансова грамотност ще доведе до развитието на цели сектори от икономиката, например пенсионноосигурителния и застрахователния бизнес, гарантирайки широко приложение на резултатите от политиката в сектори като развитието на допълнителното социално и здравно осигуряване – основни стълбове на общественото осигуряване. Именно това е едно от необходимите условия, за да се гарантира устойчивостта на пенсионната система, съгласно Доклад за България на Международен валутен фонд от м. декември 2012. По-доброто разбиране на някои финансови ползи (като например данъчните облекчения при застраховка „Живот“ и др.) ще допринесе за цялостното повишаване на застрахователната култура в страната.

В рамките на подобна национална програма за финансова грамотност би могло да се включи (предложение на БСК) чрез договаряне с БНБ, Асоциацията на банките в България и Асоциацията на българските застрахователи публикуването в публичен онлайн-регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия на банковата система както и на всички тарифи и условия по застрахователни операции и ред други инициативи, свързани с развитието на приложна финансова грамотност сред широки бизнес и обществени среди.

3. Електронно правителство – фокусиране на усилията върху конкретни сектори с основоопределящо значение за икономиката

Сектора на обществените поръчки се определя от мениджъри като „ахилесовата пета на българския бизнес”. В рамките на анализ10, извършен от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), са установени и документирани над 300 слаби места, систематизирани в 56 групи, голяма част от които, свързани с процедурите по възлагане на обществените поръчки. От този сектор в голяма степен зависи не само развитието на частния сектор, но и ефективното управление на публичните финанси и качественото изпълнение на проектите по европейските структурни фондове.

Ето защо е необходимо предприемането на спешни и решителни мерки (от ресора на законодателната и изпълнителна власт) по въвеждане в изпълнение на препоръките за електронизация в сектора, съгласно доклада на БОРКОР, представящ многокомпонентен модел11 в контекста на успешните световни практики. Добър за анализ пример в това отношение е опитът на Бразилия , с която имаме традиционно добри отношения и възможности за обмен на know-how в публичния сектор и икономиката. Електронната система, наречена COMPRASNET е създадена от Секретариата за логистика и информационните технологии към бразилското Министерство на планиране, бюджет и управление и представлява. За първите три години от използването на COMPRASNET правителството инвестира около 7 млн. долара за развитие и поддръжка на системата като само през първите две години от прилагането на онлайн търгове са спестени 1.5 млн. долара. Освен това има редица нематериални, но подлежащи на икономическо остойностяване ползи – обществените поръчки стават по-прозрачни, намалява бюрокрацията, необходимото време, др. транзакционни разходи и за двете страни в публично-частното партньорство.

Липсата на експертиза, констатирана от авторите на доклада и споделена като извод от представители на бизнеса подкрепя тезата за необходимост от създаването на централни служби за обслужване на системата и възлагане на поръчките от специално обучени в националните и международни стандарти служители. Централизирането на процесите (в конкретния случай) би довело до тяхното оптимизиране откъм качество и ефективност както и до намаляване на бюрокрацията и административната тежест (свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация), благодарение и на възможностите за включване на външни механизми за контрол от страна на представители на гражданските и браншови организации, включително с цел осигуряване на допълнителна прозрачност на процедурите.

4. Регионалните научни и изследователски стратегии за интелигентна специализация – интегрирано развитие на регионите на принципа на „клъстерите на знанието”

На заседанието на Съвета за икономическо развитие и социални политики от м. май 2012г. към Президента на Република България един от основните засегнати въпроси за последващи дискусии бе за ролята на регионите и това как те могат да имат значимо място в подобряването на регионалната конкурентоспособност и привличането на инвестиции; как да бъде повишена тяхната подготвеност и техните правомощия за това.

Концепцията за интелигентна специализация на регионите12 чрез създаването и изпълнението на научни и изследователски стратегии в сътрудничество с бизнеса, академичните среди и гражданското общество, изграждащи своеобразни регионални „клъстери на знанието”, е сред най-добрите и иновативни решения в това отношение и е най-прекият път към децентрализацията на регионите в дългосрочен стратегически план, още повече, че тези стратегии ще имат обвързващ разпределянето на средствата по Кохезионната политика за периода 2014-2020г. ефект13. Положителен пример от европейската практика, приложим в България, представлява „Дунавският клъстер на знанието14”, стартирал в Словакия и придобил международни измерения, който си поставя за цел развитието на дунавския регион, включително и в транс-национално измерение с оглед на гео-стратегическото положение на Словакия. В духа на трансграничното сътрудничество, насърчаван и подпомаган чрез редица инструменти на ЕК, и с оглед на факта, че експортната ориентация на българските фирми следва да бъде подкрепяна не само от технологична модернизация, но и чрез осигуряването на пазари, предпоставка за което е развитието на контактите със съседни погранични региони, стратегиите за интелигентна специализация на българските региони могат да подпомогнат (при професионална реализация) развитието на бизнес-средата както на регионално, така и на национално ниво и транс-гранично ниво чрез интернационализацията на българския бизнес и изграждане на съвместни проекти в сферата на научните изследвания и иновациите със съседни страни.

В допълнение, сред основните изтъквани недостатъци на водената до момента иновационна политика в страната са липсата на прозрачност, устойчивост и обвързаност на държавната подкрепа за иновационно развитие. Именно създаването на устойчиви обединения по региони, гарантиращи прозрачност и обвързаност между страните от „триъгълника на знанието”, на принципа на „клъстерите на знанието” ще допринесе за превъзмогването на тези слабости.

Предложението за фокусиране на институционалното внимание върху процеса на разработване на тези регионални стратегии се прави на фона на задълбочаването на разликите в нивата на икономическа активност между областите в страната, което ще продължи и през следващата година и отчетената по-рано значимост на усилията на местната администрация за създаване на благоприятната бизнес среда. Именно наличието на последната предполага повишаването на инвестиционната атрактивност на дадена област, която от своя страна води до повишаване на икономическата активност и нови работни места. Освен „меките” фактори за развитие на интелигентна икономика на регионално ниво, свързани с подобряването на условията за правене на бизнес и др. предпоставки от социален и административен характер, при определянето на приоритетите от значение следва да се вземат и „твърдите” фактори като инфраструктурна свързаност, академичните, научните и индустриални традиции, промишленият профил на регионите, за което са необходими съответните анализи15.

Заключение

Сравнителен анализ на международните индекси за качество на бизнес-средата и конкурентоспособност на националните икономики16 показва, че колкото по-свободна е една икономика, толкова по-високо е благосъстоянието ѝ. Направените в настоящия анализ съпоставки и предложения потвърждават този извод и дават препоръки в насока за по-ограничена, но същевременно с това по-ефективна роля на държавата що се касае до развитието на бизнес-средата.  Резултатите (за Европа) от индекса за икономическата свобода (2011) на фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл” (анализирани са общо 183 страни) ясно показват, че страните, дали път на икономическата свобода в кризисните 2009-2010г., се справят по-добре икономически към днешна дата. На фона на това България е на 18-то място сред страните-членки на Европейския съюз (зад нас са държави като Гърция, Италия и Португалия) и на 60-о място в общото класиране.

По-доброто разбиране на процесите е в основата на по-доброто им управление – и в частния, и в публичния сектор. В случая с развитието на бизнес-средата в България, предложените мерки и политики за фокусиране на институционалното внимание целят да постигнат именно това по-добро разбиране на процесите – за повишаване на финансовата грамотност; за интелигентна специализация на регионите; за по-прозрачно и интегрирано осъществяване на основните процеси в публичния сектор от значение за развитието на отношенията между държавата, бизнеса и останалите икономически агенти.


1. 41-то Народно събрание е приело 554 закона, 568 решения и 12 обръщения и декларации.
2. Около 65 % от всички внесени законопроекти попадат в сферите на интерес за българския бизнес по данни от справка на законодателната дейност на 41-то НС, актуален към края на седмата сесия на Парламента (21.12.2011г.).
3. За повече информация: „Оценка на въздействието на законодателството. Концепция за Regulatory Impact Assessment в България”, Център за оценка на въздействието на законодателството (2012)
4. По данни от законодателна справка за парламентарната дейност към 21-12-2011г., от приетите към тази дата от 41-вото НС законопроекти от интерес за бизнеса, над 66% са с вносител Министерски съвет, а под 30% – с вносител народен представител / група народни представители, което прави огромна необходимостта от наличието на добре подготвена администрация на изпълнителната власт, която да осъществява съответните оценки.
5. С оглед на факта, че изготвянето и прилагането на Националната програма за реформи се осъществява в рамките на специално създадена за целта работна група „Европа 2020” към Съвета по европейските въпроси, в която участват представители на държавната администрация и на всички заинтересовани страни, възможно е това предложение да бъде обсъдено в рамките на Съвета и координирано за по-нататъчна реализация.
6. За повече информация: http://www.tvoitefinansi.bg/
7. Доклад „Грантове или револвиращи инструменти: ползи за бизнеса”, МИЕТ (2012)
8. Задълженията на нефинансовия сектор на българската икономика се равняват 2.2 пъти годишния размер на БВП (над 160млрд.лв.) спрямо само 17% държавен дълг и продължават да растат по-бързо от него. Голям е делът на междуфирмената задлъжнялост (над 100 млрд. лв), който възпира развитието на бизнес-средата. (Източник: БСК).
9. Според данни от проучване на Българската стопанска камара за фирмената задлъжнялост от м. януари 2013 г. средните нива на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити (2011г. спрямо 2010г.) отбелязват минимален спад до 9,8% при 10,7% година по-рано. Допълнително към тази цена следва да се добавят около 3% за разходи за гаранции, застраховки, такси за разглеждане и обслужване и други. В допълнение, според сравнителни данни на НСИ за периода 2007-2010г., в края на периода значително е намалял делът на постигналите пълен успех при получаването на заем за сметка на нарастването на частично успелите и неполучилите търсеното финансиране. Този спад не е обвързан с процента лоши кредити, отпускани от банките.
10. „Модел на решение в областта на обществените поръчки“ , Център за превенция и противодействие на корупцията (БОРКОР) – 2012г.
11. Предлаганият модел за предотвратяване и разкриване на корупционни практики включва шест процесно интегрирани електронни платформи – е-регистър, е-наддаване, е-каталог, е-търг, е-мониторинг, е-одит.
12. Съветът на ЕС определя понятието „интелигентна специализация” като специализация на икономическото развитие на регионално ниво, съгласно концепцията за интелигентен растеж, заложена по стратегията „Европа 2020”, при която всеки регион надгражда над собствените си достижения, определяйки приоритетите си в т.нар. „регионални иновационни стратегии”, надграждани от национална иновационна стратегия (възложена с решение на МС за разработване на МИЕТ).
13. Съгласно изискване в проекта на Регламент на ЕП и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР, ЕФМДР, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ и КФ и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006.
14. http://www.dkc-eu.com/en/pages/danube-knowledge-cluster
15. Изработването на конкретните стратегии от гледна точка на промишлено и технологично развитие на регионално ниво може да стъпи на вече изготвените „Анализ на предприятия по сектори и региони” и „Анализ на възможностите и тенденциите за технологично развитие” по проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони (БСК) и анализ „Структура на износа – специализация по райони на планиране”, изготвен от ИАНМСП по проект „Насърчаване интернационализацията на българските предприятия“.
16. Доклад „България в индексите. 84 мерки за растеж”, Институт за пазарна икономика (2012)

Print Friendly