Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Интервю на Марк Фабер в предаването „Boom and Bust“

Интервю на Марк Фабер в предаването „Boom and Bust“

marc-faber1

Едно от най-признатите имена в сферата на инвестициите, Марк Фабер, бе гост в телевизионното предаване Boom and Bust, Bloomberg TV Bulgaria. Това бе първото включване на инвеститора, автор на инвестиционния Gloom Boom and Doom Report, пред българската аудитория. Интервюто бе излъчено на 31.01.2016г.

Кузман Илиев:

Здравейте, г-н Фабер. Изключителна привилегия е да бъдете наш гост в Блумбърг ТВ България. Марк Фабер е един от нашите най-любими инвеститори за всички времена. Изключително известен в българските инвестиционни среди. Вашата книга „Златото на утрешния ден“, г-н Фабер имаше огромно влияние върху мен и Влади. Нека започнем разговора с Китай. Несъмнено един от най-наболелите проблеми на инвестиционния свят. Стигна ли дъното китайският капиталов пазар или фиаското тепърва предстои?

Марк Фабер:

Едва ли някой знае със сигурност дали сме стигнали дъното, но е повече от очевидно, че пазарът е отново там, от където започна ралито през юни 2014. След юни 2014 имахме доста силен възход и много акции скочиха с по 100 процента, някои  дори и с 300 на сто в периода между юни 2014 и юли 2015. А след миналия юли всичко се сгромоляса. Така че се върнахме в началната позиция. Акциите не са ужасно скъпи, но очевидно пазарът в Китай започва да се адаптира ,както между впрочем и пазарите и на други места, към реалността, че икономиката е много слаба. Аз говоря за слабостта на китайската икономика, за нейното отслабване от 3 години. И това беше доста очевидно през 2014 и още повече през 2015 година, след като цените на суровините се сринаха, след като Балтик Драй Индексът (б.р. индексът на цените на международните морски превози на основни суровини) се срина, износът започна да се забавя, вносът тръгна надолу. Тогава стана ясно, че не всичко в икономиката на Китай беше както трябва. И ето, че най-после инвестиционната общност се събужда и осъзнава, че в китайската икономика може и да има някакъв проблем. Защото, не забравяйте, след 2000-та година, увеличеното търсене от страна на Китай на суровини, на промишлени стоки повиши цените на същите. В резултат на това, страни, които произвеждат основно суровини за промишлеността –  Близкият изток – петрол, Русия – петрол и метали, както и Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия, Австралия…  Всички тези държави благоденстваха, техните икономики растяха бързо. Като последица капиталовите инвестиции в тези държави се увеличиха, и всичко това беше движено от китайското търсене. И така, когато търсенето оттам се забави, което започна през 2014 година, и цените на суровините се смъкнаха, всички тези страни  се сблъскаха с известни трудности. Те имаха по-малко пари, с които да купуват други блага, а това засегна износът на индустриализираните държави, и разбира се този на Китай, и цикълът пое в низходяща посока. Но това беше видно от доста отдавна. Причината поради, която бях оптимистично настроен за китайските акции през 2014 година, беше, че в Азия имаме големи количества пари, които циркулират наоколо, и биват инвестирани в Япония, Южна Корея, Тайланд, Индия. И през лятото на 2014 единственият пазар, който се представяше ужасно зле, беше китайският. Тогава си казах, че ще има отлив на капитали от Филипините и Индонезия, които бяха скочили 2 или 3 три пъти от дъното, регистрирано през 2009, и че тези капитали ще се насочат към Китай. Но очевидно икономиката се забавяше и хората трябва да осъзнаят, че акциите вървяха нагоре до лятото на 2015 само и единствено  поради притока на пари. След което дойде големият срив.

Владимир Сиркаров:

Г-н Фабер, от години Китай държеше стойността на юана вързана за щатския долар. Но Централната банка оповести през декември, че ще скъса тази връзка и вместо това ще измерва китайската валута спрямо кошница от 13 валути. Какво е Вашето мнение?

Марк Фабер:

Повечето валути отслабват спрямо щатския долар от 2011 година насам. Това важи с особена сила за валутите на зависимите от суровините държави, като австралийския долар, канадския долар. Разбира се в случая с руската рубли имаше и други причини за нейното отслабване. Но в общия случай щатския долар беше много силен. И до 2015-та, началото на 2015 година китайския ринминби в действителност поскъпваше спрямо долара, докато една друга водеща азиатска икономика – Япония, провеждаше политика на значително отслабване на своята валута – йената, спрямо долара. И така, когато китайските власти осъзнаха, че икономиката е много по-слаба, отколкото техните статистически служби претендират, те си помислиха следното: „ОК, нека понесем някой от неудобствата на валутното обезценяване“, което впрочем беше продиктувано или причинено и от огромното изтичане на капитали. Тъй като в момента има голямо количество капитали, които бягат от Китай. Много богати хора изтеглят инвестициите си от там, защото се притесняват за състоянието на икономиката, или се страхуват от значителна девалвация на валутата. Разбира се има и много капитали, които изтичат по напълно обясними чисто инвестиционни причини. И такива, изтеглени с цел да бъдат платени лихвите по заеми, отпуснати в щатски долари. Трудно е да се направи разграничение между всички тези причини. С една дума увеличеното бягство на капитали от Китай също допринесе за понижаването на стойността на юана. И аз си мисля, че е доста вероятно да отиде и още по-надолу. Но отново, да не забравяме, че до скоро това беше една доста силна валута дори и спрямо щатския долар.

Кузман Илиев:

Както споменахте, г-н Фабер, резкия спад при цената на петрола се отрази на глобалната икономика. Страните производителки на петрол изживяха стряскащ удар по фиска си, недостиг на долари и изчерпване на резервите си в чужда валута. Колко тежки могат да бъдат  последствията от този срив?

Марк Фабер:

Ако разглеждате ликвидността на глобално ниво, като под глобална ликвидност разбирам свободните резерви на централните банки, ясно се виждаше, че от 2011 година тази ликвидност продължаваше да се увеличава, но темпото й на растеж намаляваше. И сега от последните шест месеца вече е негативна. Което означава, че ликвидността в световен план се свива, въпреки усилията  особено на Японската централна банка и ЕЦБ да наводнят пазар с ликвидност. И по мое мнение, свиването на международната ликвидност ще се нуждае от противодействие чрез впръскване на нова ликвидност, като съм далеч от мисълта, че това е най-подходящата мярка. Но за да бъде компенсирано то, ще е необходимо впръскване в системата на сума от порядъка на 4 до 5 трилиона долара.

Владимир Сиркаров:

Саудитския риал беше подложен на значителен натиск след като цената на петрола се срина. Какъв е вашия коментар по темата?

Марк Фабер:

Мисля, че е нормално да приемем, че с този срив на цената на петрола, арогантността на саудитите също следва да бъде ограничена в известен смисъл.

Кузман Илиев:

Г-н Фабер, негативна номинална доходност и политики на нулеви лихви. Това нова ера ли е в света на финансите и инвестициите и как да оцелеем в нея?

Марк Фабер:

(смее се) Добре, Това е доста интересен въпрос. Защото трябва само да погледнете историята на лихвените проценти и книгите за историята на лихвените проценти, особено тази на Сидни Хоумър, която проследява историята на лихвите от времето на Вавилон. През целия този период от историята, да кажем около от около 4000 години преди Христа, или с други думи 6000 години документирана човешка история, лихвените проценти никога не са били толкова ниски. Никога. Това е наистина един нов експеримент на една група академици, които населяват стъклените сгради на централните банки. И този експеримент според мен ще върви към все по-лошо и ще свърши много зле. Няма начин това да не свърши зле.

Кузман Илиев:

И в тази връзка от ФЕД изглеждат напълно решени да повишат лихвените нива, каквото и да става. Има ли някакви капани, за които трябва да внимаваме що се каса до бъдещите действия на Йелън?

Марк Фабер:

Дали са напълно решени е дискусионно. Това може да е ваше мнение, но със сигурност не е моето. Аз вярвам, че Федералният резерв направи множество грешки през последните 20 години, и тези грешки се надграждат една друга. И последните две от тях бяха, че те трябваше да повиша лихвите по федералните фондове още през 2011/2012 с да речем 2 процента на година. Но те не го направиха и политиката на нулеви лихви произведе нови балони, особено при пазарите на ниско качествени дългове и при възникващите пазари. И сега към проблемите на западните Европа и в САЩ имаме и проблемите на развиващите се икономики. И според мен от ФЕД ще осъзнаят още на следващата си среща грешката, която направиха. Сега беше точно моментът, в който те НЕ ТРЯБВАШЕ да вдигат лихвите, а го направиха. И сега те ще останат неутрални, ще казват винаги, че решенията им зависят от данните за икономиката, а те са се влошили и има международен натиск върху капиталовите пазари и особено на кредитния пазар. И че има влошаване на икономическата статистика, и спад на цената на петрола. Те ще използват всеки аргумент в опит да отложат вдигането…

Владимир Сиркаров:

Г-н Фабер, в този контекст, ако мислите, че акциите ще се сринат с 40% и че светът е на ръба на нова ликвидна и дългова криза, какво е Вашето мнение за инвестициите в злато?

Марк Фабер:

Преди всичко, трябва да поясна твърдението си относно срива от 40 процента. Аз казах, пределно ясно, че според мен пазарът в САЩ може лесно да изтрие от върха, достигнат през май 2015 година, който беше 2134 пункта, между 20 до 40 процента. Това беше моето изявление. И ми позволете да Ви припомня, че средно в САЩ акциите са надолу с около 26 процента спрямо върховете от май месец. А в петък, преди повече от десет дни (б.р. разговорът е проведен на 26 януари) над 1000 компании регистрираха нови дъна на борсата в Ню Йорк. Това се случва доста рядко. И когато се случва ви показва, че под повърхността пазарът е бил слаб от доста дълго време и че индексите са били подпомогнати от вечно оптимистичните медии, и разбира се и от някои отделни компании, от т.нар. ФАНГ група. Това са Фейсбук, Амазон, Нетфликс и Гугъл. Към тях можем да прибавим и още 20-тина компании. Всичките те дърпаха индексите нагоре, но обикновените дялове регистрираха загуби. Така че средно погледнато акциите вече са надолу спрямо майските върхове с 26 процента и това означава, че пазарът може да се смъкне, по моему, с още около 20 процента. Не мисля, че това е срив. Аз си мисля, че това е доста лек спад.

Владимир Сиркаров:

Кажете нещо и за златото. Какво е вашата прогноза за ценовата разлика между златото и  среброто? Като разбира се поставим времевия хоризонт в следващите 2 – 3 – 5 години.

Марк Фабер:

Аз си мисля, че отговорните инвеститори трябва да разерат, че нито Вие, нито аз, нито някой от вашите зрители знае точно как ще изглежда света след 5 години. Така че при липса на знание за бъдещето какво можете да направите? Можете да диверсифицирате. И правейки това вие се опирате на вашата оценка, че дадени неща ще проработят, а други не. Това обаче, което всички знаем е, че финансовата система е несъразмерно голяма в сравнение с реалната икономика, която генерира паричните потоци в света. И казвайки това, според мен, финансовият сектор ще трябва да бъде намален по един или друг начин. С други думи, тези нива трябва да бъдат намалени, а най-вероятно и оценките на капиталовия пазар. Ние вече имахме признаци на сериозни слабости при акциите на финансовите компании през последните 12 месеца. Много компании, управляващи фондове, са надолу с 40 процента. Напоследък някои банки по света се сринаха. Някои банки в Европа например са по-ниско днес, отколкото през 2009 година. Има сътресения във финансовия сектор. С тази заобикаляща среда е норамлно да държиш част от парите си извън финансовите активи. Било притежание на недвижимо имущество, най-вероятно имотите в България са достатънчо атрактивни. И рабира се е нормално да притежаваш и определно количество физическо злато, което обаче не трябва да държиш на хартия в САЩ, а ако си е в САЩ, то златото ти трябва да се съхранява извън страната, като може би е най-добре да бъде в Азия.

Кузман Илиев:

Г-н Фабер, ще Ви помолим да споделите някои от вашите ценни съвети. Кои са най-добрите сектори за инвестиране през следващото десетилетие? И къде?

Марк Фабер:

Споменах по-рано за тази слабост на развиващите се пазари, които печелеха през 2011. Така че ако ме питате, а и след като вие саркастично споменахте за моята прогноза за спад от 40 процента при акциите, мога да Ви кажа, че това се случва на развиващите се пазари вече. Може би и вие ще ми кажете как се представя от своя страна българския пазар в доларово изражение. Ще ми бъде интересно да чуя и вашият коментар по тази тема. Във всеки случай, развиващите се пазари бележат спад и мечия пазар е вече в зряла фаза. Аз мисля, че където и да намерят дъното си, а според мен това няма да се случи скоро, те може скоро и да отксочат, макар и според мен  пазарите да не са в състояние да преживеят съществено поскъпване. Така че си мисля, че когато това се случи, след 2 – 3 години, развиващите се пазари ще се представят осезаемо по-добре от американския. Така че това са активи, които аз ще търся. На второ място, тончо сега, а и вече от близо три години, инвеститорите са доста песимистично настроени към американските държавни ценни книжа. И аз считам, че притежаването на 10-годишни американски държавни ценни книжа, които ти носят доходност от 2 процента не е особено привлекателно. Но вие разбирате, че в сегашната обстановка, както споменахте и вие по-рано, е възможно въвеждането на негативна номинална доходност.  Негативните лихвени проценти означават експроприация, това трябва да бъде много добре разбрано. Демокрацията дава власт на централните  банки да отчуждават собственост на честните хора, които имат спестявания. Ще бъде много интересен експеримент, когато въведат това. Но в тази среда си мисля, че 10 годишни облигации, с доходност от 2 процента няма да бъде толкова зле.

Владимир Сиркаров:

Добре, г-н Фабер, да предположим, че аз притежавам определено количество златни монети, или кеш, или някакъв друг вид активи. Идва не лекият въпрос, кое е най-доброто място да съхранявам тези свои активи?

Марк Фабер:

Еми, аз не бих ги съхранявал в Америка. И във васалът на Америка, Великобритания. И Европейската централна банка най-вероятно също би ги изпратила в САЩ. Така че си мисля, че най-доброто място е може би някъде в Азия, в Хонг Конг, или Сингапур, може би Дубай, може би дори и в България. Разбирате ли. Навсякъде, но не и в САЩ. Това е каквото аз бих направил. Впрочем, ако си говорим за сектори, както знаете, златото е слабо от септември 2011. И слаб заради златото беше също и секторът на компаниите, добиващи злато. А ако говорим за подтиснати сектори, които имат значителен потенциал за растеж, не просто 10-20 процента, а които могат лесно да удвоят, защо не да утроят цената си, аз бих се обърнал към добива на злато.

Кузман Илиев:

Г-н Фабер, какво би било адекватното поведение на инвеститорите към рикса в тези турбулентни времена. Да заемат отбранителна позиция, изчаквайки бурята да отмине, или да бъдат агресивни, опитвайки се да хванат дъното?

Марк Фабер:

Еми, зависи от паричните Ви потоци, разбирате ли. Ако имате голям приток на пари, с други думи много висок доход, можете да си кажете, че ще инвестирате някаква сума пари на пазара всеки месец. Но ако не сте сигурни, че паричния ви поток винаги ще идва, може да се окаже, че притежавате дялове, които продължават да поевтиняват дори повече отколкото аз очаквам. Както казах, аз очаквам да изтрият около 40 процента от върховете си и това би било малък спад. Минал съм през периоди, в които пазарите са се сривали с 90 на сто. Така че, ние не знаем с точност къде може да е дъното, и в тази среда, както казах, аз бих инвестирал част в акции, част в държавни ценни книжа, и бих закупил и физическо злато и недвижима собственост. Според мен, всяка инвестиция би довела до загуба на пари, защото имахме огормно раздуване на цените на активите, което започна в началото на 80-те, по-точно през септември 1981 за държавните облигации. При акциите раздуването на цените започна през август 1982 година, когато Dow Jones беше за кратко под 800 пункта. Всичко от тогава е поскъпнало. Картини, стари коли … И аз си мисля, че този колосален скок на цените на активите ще свърши. В някои случаи, като при суровините вече е стигнал края си. При други активи като скъпите вина, цените също отидоха надолу. Пазарът на луксозни имоти също отслабна.

Владимир Сиркаров:

Г-н Фабер, Вие винаги казвате на хората, че сте голям оптимист. Какво означава това от устата на д-р Дуум? Прозвището, с което сте известен.

Марк Фабер:

Вярвам, че пред хората, които работят здраво, винаги се отварят възможности да успеят в живота. Дори и да сте били родени през 20-те и е трябвало да изживеете годините на Голямата депресия и в последствие Втората световна война. Поглеждам към моя дядо. Той е построил хотели в планините, развил е зимния спорт в Швейцария през 1910 година. След което е бил принуден да изживее първата световна война, Голяма депресия и Втората световна война и разбира се възстановяването през 50-те и 60-те, но това време в никакъв случай не е било толкова впечатляващо, особено периода непосредствено след войната. Така че ако подредите правилно нещата в своя живот, вие можете да живеете добре и без да мислите толкова много за парите. А в живота има още толкова много други неща освен парите. Така, че е напълно възможно да бъдете оптимист в живота, без непременно да бъдете оптимистично настроен за движението на акциите.

Кузман Илиев:

Г-н Фабер, ако се случи лошият сценирай, имайки предвид какво казахте за глобалната финансова система, за объркванията при цените на активите и т.н. на кое място бихте предпочел да отидете в случай на глобален финансов катаклизъм. Чисто географски. Азия, Аржентина? Уцелвам ли?

Марк Фабер:

Както знаете, аз живея в северната част на Тайланд. И едно предимство, което северен Тайланд, а цялата страна притежава, е изобилието от храна. В Тайланд никой, никога няма да остане гладен. Има толкова много храна. Така че това е предимство. Но очевидно, ако има сътресения и например, ако утре злата сила, САЩ, спре интернет и нямаш достъп повече дп него, и не можеш да използваш кредитната си карта и т.н. то трябва да си се подготвил. Аз имам достатъчно запаси в Чианг Май да живея поне 5 години. Разбирате ли, добре е да имаш злато в Сингапур, в Швейцария или където и да е било, или пък акции, но ако не е възможно да пренесеш златото си до мястото, в което се намираш, то няма да ти помогне много. От друга страна е хубаво да имаш пари, но ако няма храна там, където живееш, тогава те не са ти много полезни. Освен това трябва да имаш възможност да избягаш от големите градове. Затова си мисля, че да притежаваш някаква собственост в провинцията, същото важи и за България, е нещо доста сигурно.

Владимир Сиркаров:

И може би един последен въпрос. Дори не толкова въпрос, а молба да споделите с нас книгите и имената на други инвеститори, ваши колеги, които цените и бихте препоръчали на нашите зрители, като надежден източник на информация за света на инвестициите.

Марк Фабер:

На моя сайт имам библиография, и там са изредени някои книги, които мисля, че са добри. Работата е, че, както при инвеститорите, едни книги са хубави за дадено нещо, а други за друго. Но ако кажем, че търсите въведение в това какво движи пазарите, какво означава бичия пазар, как се образуват балоните и как се пукат, мисля си, че “Manias, Panics and Crashes” на Киндълбергер е много добро четиво. Ако искате да добиете широк поглед върху това какво в действителност се случва в периоди на увеличаване на паричното предлагане, тогава си мисля, че „Economics of inflation” на Брациано-Турони  е много добра.

Кузман Илиев:

Благодарим ви изключително много, г-н Фабер, за времето, което ни отделихте. Беше истинско удоволствие и много поучително за нас. Пожелаваме Ви всичко най-хубаво от България. Надяваме се, че ще се видим скоро пак в нашето предаване.

Print Friendly