Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Интервю на Филип Багус в предаването „Boom and Bust“

Интервю на Филип Багус в предаването „Boom and Bust“

Bagus333

Предлагаме на Вашето внимание специалното интервю на икономиста проф. Филип Багус за Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria (10.04.2016) Германският икономист и професор коментира ефектите от отрицателните лихвени нива, както и защо политици и централни банкери са толкова ужасени от явлението дефлация? Какво представлява концепцията за т.нар. „хеликоптерни пари“ и до какво може да доведе подобна политика?

Владимир Сиркаров:

Здравейте проф. Багус, благодаря Ви, че приехте нашата покана и ще направим един интересен и полезен разговор. Удоволствие е да сте част от нашето шоу. Първият ми въпрос е свързан с това, че ЕЦБ премина на непозната досега негатиовна територия, от гледна точка на лихвените равнища. Каква е същността на тази политика и опасна ли е тя?

Филип Багус:

Тази идея намира основата си в едно типично кейнсианско мислене. Идеята е, че още сме в рецесия, че още има безработица и това, което трябва да се направи е да се стимулира съвкупното търсене и поради тази причина трябва да се смъкне лихвеният процент. Лихвеният процент, обаче, вече е нула и какво трябва да направиме – да го смъкнбем под нулата. Така разсъждава централната банка. Те считат, че проблемът е в съвкупното търсене, но това не е така. Съвкупното търсене никога не е бил проблем. Аз винаги искам да потребявам, винаги искам да купувам стоки. Въпросът е дали аз съм произвел достатъчмно ценни блага, с които да купя това, което искам. Тогава проблемът е в предлагнето, което имаме. Твърде високи данъци, твърде много регулации, публичният дълг е изключително висок, което поражда висока несигурност. Частният дълг също е много висок. Следователно, има твърде много несигурност и проблем от страна на предлагането. Нещо повече, поблемът е в структурата на търсенето, а не в самото съвкупно търсене. Структурата на търсенето не съвпада със структурата на предлагането. И в страни с висока безработица, като Испания, имаме откровени изкривявания на производствената структура, предизвикани от ниските лихви. Например в Испания, секторът на недвижимите имоти се разду прекомерно. През 2008 ние пороизвеждахме по 1 млн. нови жилищни единици и проблемът възниква, защото структурата на производстовото не съвпада със структурата на търсенето. Реално никой не търси 1 млн. нови домове. Хората искат други неща по-спешно. Това, което трябва да бъде направено в такава ситуация – оставете пазарът на недвижими имоти да се свие, производствената структура да се адаптира с предпочитанията на икономическите агенти и на потребителите. Няма абсолютно никакъв смисъл да стумилирате допълнително търсене, изкривявайки по този начин производствента структура и принуждавайки потребителите, чрез негативните лихви, да купуват неща, които те не искат. В този случай – къщи. Това, което трябва да направите е да оставите лошите инвестиции да бъдат ликвидирани от пазара, оставете цените да паднат, така че други възможни покупки да станат рентабилни, а други проекти – жизнеспособни. И се нуждаете от повече спестявания, за да финансирате тези проекти. Ако смъкнете лихвените проценти под нулата, вие правите точно обратното, вие поддържате тези лоши инветиции, обезкуражавате спестяванията, поддържате свръхзадлъжнялостта на икономиката, особено на правителството. По този начин вие давате още повече стимул на правителството да задлъжнява, което прави преструктурирането и адаптирането на икономиката по-бавно.

Кузман Илиев:

Интересна гледна точка г-н Багус, но Марио Драги в последната си прес конференция, описа концепцията за хеликоптерните пари – концепцията, че централната банка може да финансира икономичаските агенти директно – като цитирам „интересна“. Какво е Вашето мнение?

Филип Багус:

Да печаташ пари и да ги даваш директно на потребителите беше считано за табу. Ако те го направят, това ще изглежда като акт на отчаяние. Това би предизвикало сътресение на финансовите пазари и загуба на доверие във валутата. От счетоводна гледна точка това, което централната банка би правила в пасивите си – тя ще печата пари, т.е още повече пасиви, но без увеличаване на активите, давайки парите директно на потребителите. Капиталът на централната банка ще бъде намален, като счетоводно, тя може да се окаже неплатежоспособна. Естествено, тя ще продължи да оперира и да печата, защото може да печата своите пари, но ще й бъде много по-трудно да овладява инфлацията. Ако инфлацията започне да се показва, защото процентът на реални актив към пасиви в баланса на централната банака ще бъде по-малък, следователно централната банака ще загуби от мощта си. Знаете, че декретните пари зависят от доверието на онези, които ги ползват и когато инфлационните очаквания изхвърчат става много трудно да бъдат контролирани. Лично аз не смисля, че те биха рискували, правейки този хеликоптерен експеримент. Просто, защото не знаят какво ще се случи и всичко може да излезне извън контрола им.

Владимир Сиркаров:

В този контекст, страни като Германия считат, че трябва да има лимит на експозициите на търговските банки в еврозоната към суверенен дълг на една или друга страна. Съгласен ли сте с подобно мнение?

Филип Багус:

Да, всъщност трябва да има много по-голямо ограничение, отколкото Германия иска. Един от основните ни проблеми днес е, че търговските банки и правителствата живеят в симбиоза, правителствата дават на търговските банки привилегията да произвеждат пари от нищото и търговските банки използват тези пари, за да финансират правителствата. Банките финансират правителствата, правителствата връщат жеста на банките и ги спасяват. Ако дадено правителство банкрутира и банковата система банкрутира заедно с него. Ако две големи банки фалират изгарят и правителствата, те са твърде взаимосвързани. Някои правителства в европейския юг са твърде задлъжнели и техните банки ги финансират и Германия индиректно гарантира за дълга на Испанян, Италия и затова тя иска да намали финансирането от банковата система на правителствен дълг. Разбира се, и в Германия се случва същото, макар и в по-малка степен. Търговските банки в Германия също купуват правителствен дълг. Това, което трябва да се направи е да се забрани на банките въобще да купуват правителствен дълг или да го приемат като обезпечение, но естествено Германия никога не би поискала такова нещо.

Кузман Илиев:

Мислите ли, че ЕЦБ има план в случай на евентуален Брекзит?

Филип Багус:

Да, може би имат такъв план, защото имат много време да мислят за такива неща. Има много добре платени хора там. И понеже може би такова нещо би предизвикало пазарни сътресения, най-вероятно те ще напечатат още пари, за да компенсират тези сътресения.

Кузман Илиев:

А имат ли инструментариума, с който да се справят с подобна ситуация?

Филип Багус:

Ще видим ако се случи, важно е да имаме предвид, че системата е много нестабилна, защото има твърде много дълг. Играчите са много свързани помежду си и ако един от тях потъне заради Брекзита, да речем една голяма банка или една компания, ще се създаде системен проблем в контекста на излизането на Великобритания от ЕС. Това поставя въпрос пред същустването на цялата система. От ЕЦБ ще могат да напечатат, колкото си пожелят, но ще видим дали ще имат успех с подобен ход.

Владимир Сиркаров:

ФЕД не вдигна лихвата през март, и Джанет Йлеън каза, че няма да вдигат лихвата и през април. В същото време ФЕД драматично оряза прогнозата си за вдигане на лихвата през 2016 от 4 на само 2 вдигания. Защо централната банка е толкова притеснена да вдигне лихвата от почти нула?

Филип Багус:

През декември те я вдигнаха, и пазарите се сринаха, което изплаши ФЕД да направи нещо повече. Наричам го капана на политиката на нулеви лихви. Когато лихвите са нулеви, ти нямаш стимул да изплащаш дълговерте си, напротив, ти имаш стимул да ги увеличаваш. Агентите задлъжняват все повече и повече и зависят от нулвеите лихви. Особено правитлествата. Затова ако вдигнете лихвените проценти сега и правителствата и другите задлъжнели агенти се озоват в проблемно положение. Те са силно взаимосвързани и когато едно домино падне, всички други парчета от доминото падат. И когато веднъж попаднеш в този капан на нулевите лихви е много трудно да излезнеш без това да доведе до масов колапс. Трябва да сме много внимателни към днешна дата.

Владимир Сиркаров:

Очевидно, че паричната система има нужда от реформа. Какъв е Австрийският поглед за тази реформа и откъде да се започне?

Филип Багус:

Частните пари бяха национализирани, златото, което хората използваха като пари беше национализарано. Златото в централните банки трябва да бъде върнато на хората. Трябва да започнеме със златни пари отново и да видим дали пазарната еволюция ще ни предложи други валути. Общите правни принципи трябва да бъдат приложени и към търговските банки. А тези правни принципи изискват да се поддържат 100% банкови резерви срещу депозитите. Депозитите трябва да са винаги на разположение. Това се прилага към 100%-то резервиране. Търговските банки трбява да бъдат лишени от привилегията да правят, това което другите икономически актьори не могат. Това трябва да бъде приложено към банките по същия начин. И трябва да премахнем централното банкиране и всички банкови регулации.

Кузман Илиев:

Г-н Багус много скоро вие ще се в София. Бихте ли ни казал защо и по каква причина?

Филип Багус:

Да, имам голямата привилегия и удовоствието на 21 май да бъда в София. За конференция, посветена на бъдещето на банковата система в Европа. Ще говоря за пропуските във фундамента на европейската валута, свързани с моята книга „Трагедията на еврото“. Също така, ще говоря за опитите, които бяха направени през последните години, да се поправят тези пропуски във самата конструкция на еврото. Един подобен опит е например европейският банков съюз.

За повече информация и закупуване на билет за Конференцията, Моля посетете нашия сайт

Print Friendly