Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

История на борсовата търговия

История на борсовата търговия

stock-market-history-curbstone-brokers-1902

Възникване на борсовата търговия

Развитието на търговията през средновековието налага обособяването на основни центрове (тържища) за търговски операции, където се сключват сделки с качествено еднородни и взаимозаменяеми стоки. Зараждането на подобни тържища се свързва предимно с развитието на средновековните стокови панаири, които с течение на времето се превръщат в постоянно действащи центрове за търговия. В Европа тези панаири са наричани борси. Названието “борса” произхожда от името на търговския род Van den Burse, в чиято страноприемница в град Брюж от 1409 г. регулярно се събирали търговци за сключване на различни сделки. Твърди се, че първата организирана стокова борса се създава в Антверпен – 1460 г., след това Лион – 1462 г. и Амстердам – 1530 г.

Борсите за ценни книжа възникват значително по – късно от стоковите борси и първоначално се основават на тяхната организация и техника на борсови операции. Първите борси за търговия с ценни книжа възникват в Англия, САЩ и Германия в средата и в края на 18 век. В Япония фондовата борса е открита едва през 1878 г. Развитието на производството и необходимостта от акумулиране на по – голяма маса капитал налагат образуването и развитието на акционерни дружества, част от които по – късно се превръщат в световноизвестни фирми. Възможността да се управляват акционерни дружества посредством контролния пакет акции (обикновено най – големият акционер притежава значително под 50 % от общия обем акции) позволява на дребните акционери да купуват акции от тези дружества, като прехвърлят правото си на глас на банкови институции, брокерски специализирани къщи или трети лица, които да се занимават с тяхното компетентно управление. На практика разрастването на търговията с акции е основна предпоставка в исторически план за възникване на фондовите борси като специализирани за целта пазари.

Твърди се, че първите организирани продажби на акции в Европа са осъществени на борсата в Амстердам, където започва търговия с акции на Източно-индийската компания. С развитието на индустриализацията през 19 век като естествен център на търговията с ценни книжа в Европа се установява Лондон, защото Англия е една от най – развитите държави по това време. До началото на 20 век Лондонската Фондова Борса има на практика водещо място в световната търговия с ЦК. След Първата СВ центърът на световната търговия с ЦК се премества в NY (NYSE) следван от борсите в Лондон, Токио и Цюрих. Първата американска фондова борса е основана във Филаделфия през 1790 г. По това време на Wall Street не е имало фондова борса, а е била само улица, построена скоро след създаването на NY през 1609 г., свързваща The Hudson river с The East river. По това време „Улицата е просто проход, който минава покрай стената, която предпазвала Манхатън от индианците”. През 1789 г. първият конгрес на САЩ избира Джордж Вашингтон за президент и същата година са направени първите сделки с ценни книжа след емитирането на 80 милиона долара държавни облигации за покриване на разходите от войната. По това време конституцията забранява на отделните щати да секат свои пари. „Бизнесът между търговците на едро, представляващ жизненоважната основа на ранната икономика, можел да се извършва с британски паунди, френски франкове или испански дублони, също така и с новите американски долари. Когато сделките били особено рискови, заплащането често можело да се изисква в звонкови пари – златни или сребърни кюлчета”. Определено възможностите за плащане с четири различни национални валути и промените в тяхната покупателна способност са затруднявали нормалното обръщение на стоките от гледна точка на големите търговци на едро.

Две години по – късно се появяват и първите банкови акции. На публиката са предложени дялове от националната банка Bank of the United States. Инвеститорите, които купували и продавали ЦК по това време, ги предлагали за търговия в магазините за кафе на улица Wall Steet или чрез обяви във вестниците. Нуждата от организиран пазар се е появила с нарастването на предлагането на акции от много и различни компании, включително банкови и застрахователни. Търговци започнали да се интересуват от провежданите аукциони за продажба на акции и облигации, тъй като търговията с ЦК се разраствала бързо и ставала все по – значима в сравнение с търговията със стоки около пристанището на NY. На 17 май 1792 г. 24 търговци подписали документ (Споразумение под чинара), с който се задължили да търгуват ЦК само помежду си, да поддържат определен комисионен процент и да избягват другите аукциони. Тези търговци са основателите на борсата за ЦК в NY и на практика са първите членове на NYSE. На 8 март 1817 г. членовете на борсата подписват официална конституция, регламентираща правилата за търговия на борсата. За правото си да присъства на аукциона всеки член плащал по 400 долара аукционна такса, която го правила собственик на място в борсата. От 1863 г. в продължение на повече от две столетия броят на местата на NYSE не е променян. След 1850 г. били открити залежите от злато в Калифорния. Акциите в мините и дяловете в ЖП компаниите станали особено популярни. Много от емисиите на тези дружества били смятани от борсата за рискови и спекулативни и се продавали на извънборсовия пазар. По – голяма част от търговците на тези книжа ги търгували директно на улицата, а хората ги наричали бордюрни брокери.

По принцип американския първичен пазар на акции се е водил изцяло и основно от инвестиционни банкери. Ако компанията има нужда от увеличение на капитала тя се обръщала към някой инвестиционен банкер за консултации. ИБанкер приемал да „подсигури емисията”, което означава, че той сам или с подкрепата на други инвестиционни банкери ще изкупи всички акции от новата емисия с договорена отстъпка от цената и ще ги предложи за продажба на вторичния пазар, т.е. на борсата. Но преди пускането на емисията на борсата ИБ са били длъжни да я регистрират в Комисията по ЦК и борси (The securities and exchange commission – SEC). SEC изисква при регистрацията публикуван проспект на компанията, който представял основните финансови показателя и общото й финасово състояние, а ИБ са били длъжни да представят този проспект на всеки купувач на акция от компанията. По това време най – големите спекулации на борсата са извършвани с продажба на акции на късо, което означава продажба на акции, които търговеца в момента не притежава, но очаква, че до момента на доставката може да ги придобие, и то на цена, по – ниска от договорената продажна. В края на 19 век търговията се оживила и разрастнала много, а стотици брокери се опитвали да се надвикват на улицата, но крещенето станало безсмислено. Наложила се и се развила система от сигнали с ръце, а различни видове акции се търгували вече на определени места, обикновено под различни улични стълбове за осветление или дървета. Тъй като учредителите на борсата по условие избягвали търговията с рискови ЦК, започнал да нараства бързо и обемът на предлаганите акции на извънрегулирания пазар. Това наложило да се търсят нови форми на организация и за извънборсовата търговия. През 1911 г. се създава New York Curb Market Association, която обединява посредниците на извънборсов пазар. По – късно, през 1928 г. асоциацията е преименувана в борса  New York Curb Exchange, която през 1953 г. става American Stock Exchange.

В съвременните условия борсите за ЦК се възприемат като „барометър на икономиката”, независимо че в някои случаи курсът на акциите може да се промени и вследствие на спекулативни сделки, които нямат пряка връзка с финансовото състояние на дружествата. Характерно за развитието на фондовите борси, е че през началният период на зараждане те са много на брой, като почти във всеки голям град се създава и фондова борса, за да обслужва движението на ЦК в дадения регион. По това време отделните борси работят относително самостоятелно, тъй като средствата за комуникация не са достатъчно развити, за да позволят бърз обмен на информация между тях. Но с развитието на търговията и индустрията съществуващата разлика в котировките на отделните борси се очертава като основен недостатък в оборота на ЦК, което налага тенденция към окрупняване на борсите. Стремежът към точно отчитане на пазарния курс на акциите все по – често насочва техните купувачи и продавачи към утвърдени вече борсови центрове с цел да избегнат нереалните разлики в борсовия курс. Това затвърждава водещите позиции на основните борсови центрове.

История и състояния на борсовата търговия в България

Българският капиталов пазар се заражда в началото на 20 век. Първият закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борса. Първата истинска фондова борса в България е Софийска фондова борса. Тя се учредява по ходатайството на Софийска търговско – индустриална камара с Царски указ №7 от 15 април 1914 г. Тя е организирана като борса с публично-правен характер. По подобие на стоковите борси държавата контролира дейността й чрез специален правителствен пратеник. На  Софийска фондова борса се сключват сделки с публични и частни ЦК, монети, скъпоценни метали, банкноти и търговски ефекти. Първоначално се търгуват акции на 21 дружества с основен капитал 81 милиона лв. През 30-те години борсовата търговия бележи относителен разцвет. На фондовата борса се реализира значителен оборот, листвани са около 30 компании. Докато на БФБ – София средният дневен оборот е 2 милиона лева. Такива са били оборотите на NYSE около 1885 година. След Втората световна война фондовата борса прекратява дейността си.

Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване през 1991 г. с приемането на Търговския закон. В края на същата година се създава и „Първа  българска фондова борса” АД. Възникването на капиталовия пазар е свързано с дълбоките структурни, икономически и социални промени в България, започнали през 1989 г. Акционерното дружество е учредено без подписка, като учредителите, общо 14 физически и юридически лица, са записали и внесли целия капитал в размер на 10 000 000 лева. Първата търговска сесия се е състояла през май 1992 год. Сесиите са се провеждали веднъж седмично като сетълментът се е извършвал първоначално на Т+4, а впоследствие на Т+3.

В периода 1992 – 94 г. в страната се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясни правила до приемането на Закона за Ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г. В съответствие с изискванията на новоприетия закон се създава Комисия по ЦК и фондовите борси (КЦКФБ). През април 1994 год. общото събрание на акционерите на ПБФБ взема решение за увеличаване на капитала на дружеството от 10 млн. лева на 20 млн. лева чрез издаване на нови 10 000 акции, всяка с номинална стойност 1000 лева.

С приемането през юли 1995 год. на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества се ускорява процесът на консолидация на капиталовия пазар, като през декември същата година в ПБФБ се вливат „Пловдивска фондова борса”, „Черноморска фондова борса”, Стокова борса „Дунав”и Фондова борса „Север”. С решение на общото събрание на акционерите, проведено на 5 декември 1995 год., капиталът на дружеството е увеличен от 20 на 100 милиона лева чрез издаване на нови 80,000 акции, всяка с номинална стойност 1,000 лева. Със същото решение ПБФБ е преименувана в „Българска фондова борса”/БФБ/. Другата основна институция на родния пазар – Централен депозитар АД, е основана през 1996 г.

През 1996 г. Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) въвежда изискването всички листвани компании на борсата да имат одобрен проспект. През юли 1997 год., вследствие на вливането на Софийската фондова борса в БФБ, борсата променя наименованието си на „Българска фондова борса-София”/БФБ-София/. С решение на общото събрание на акционерите, проведено на 21 юли 1997 год., капиталът на дружеството е увеличен от 100 на 199 милиона лева чрез издаване на нови 99 000 акции с номинална стойност 1 000 лева всяка, срещу непарична вноска/апорт/, направена от Българската държава. Апортът, направен от българската държава, представлява сграда и дворно място на бул. „Христо Ботев” 61/бивш театър „Ренесанс”/. Чрез тази вноска делът на държавата в капитала на борсата става 49.7%. Тъй като нито една от компаниите, търгувани на борсата, не отговаря на изискването, БФБ преустановява цялата търговия.

Търговията с ЦК се възобновява след една година, след като борсата получава лиценз от комисията на 9 октомври 1997 г. Първата търговска сесия се провежда 11 дни след това. Първоначално търговията е концентрирана на свободния пазар, където се търгуват акциите на дружествата, участвали в първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на официалния пазар е регистрирано първото дружество – „Елкабел” АД, като през 99 г. броят на дружествата, търгувани на официалния пазар, нараства до 32. Общият брой на търгуваните дружества през 1999 г. възлиза на 859, а през 2000 г. спада до 509, главно за сметка на неликвидните дружества, които са отписани от публичния регистър на Държавната комисия по ЦК. На 6 декември 2001 г. ДКЦК официално лицензира БФБ – София да организира неофициален пазар на ЦК, който да замести свободния пазар и да постави ясни условия и критерии за търговия и регулиране на всички дружества, търгувани на борсата. Динамичното развитие на капиталовия пазар в периода 96 – 99 доказва необходимостта от по съвършена регулативна база. В съответствие с новите реалности през декември 1999 г. НС приема Закона за публичното предлагане на ЦК. Законът създава условия за ефективна защита на инвеститорите, за стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките, за динамика и глобализация на капиталовите пазари. Последните няколко години се характеризират с изграждане на инфраструктурата на българския капиталов пазар.

През август 1999 год. стартира нов пазарен сегмент – „Облигационен”, и е регистрирана първата емисия корпоративни облигации/на „ПроСофт”/. През 2000 год. за първи път на борсата са регистрирани ценни книжа, различни от акции и облигации, а именно „Български депозитарни разписки”. Техният базов актив са акциите на четири германски компании – Дойче Банк, Дойче Телеком, САП и Сименс.

През октомври 2000 г. се въвежда нов правилник за работа и нова система за търговия. Тя е напълно автоматизирана, проектирана, така че да осигурява максимална прозрачност на пазара, ликвидност, както и да позволява разрастването му в бъдеще. Ясно стана след време, че това не е бил най – удачният вариант. Първата версия на системата е разработена на база системата за търговия на NASDAQ през 1991 г. и била последователно модифицирана като RTS (Руска търговска система), така че да отговаря на последните технологични новости. Също през октомври 2000 г. започва изчисляването на официалния борсов индекс SOFIX.

През март 2003 г. ДКЦК е заменена от нов регулативен орган – КФН, който да регулира и контролира дейността на няколко финансови (небанкови) сектори. Същият месец стартира нова услуга на борсата – системата за он-лайн поръчки на клиенти на членовете на БФБ-София „COBOS”. С течение на времето над 50% от поръчките за покупко-продажба на ценни книжа се въвеждат чрез “COBOS”. През юли 2004 год. на борсата се реализира първото в България първично публично предлагане на акции от Интернет компанията „Инвестор.БГ”. През януари 2005 год. се осъществява публичното предлагане на остатъчния пакет от 34.78% от капитала на Българска телекомуникационна компания (БТК) АД, с което БТК се превръща в най-голямата публична компания в страната.

В началото на 2005 год. започва изчисляването на втория официален индекс на БФБ-София – BG 40.

От септември 2007 г. ръководството на родната ни борса определи един от най-големите борсови оператори в света „Дойче бьорзе“ (Deutsche boеrse) за доставчик на нова търговска система за българския пазар – Xetra, а според много пазарни участници силно вероятно е немският оператор да придобие и държавния дял в БФБ. Системата представлява напълно електронна платформа за търговия с над 260 потребители в 19 страни по света. Към системата са свързани над 4600 оторизирани трейдъри. В момента същата система за търговия ползват борсите в Дъблин, Виена и енергийната в Лайпциг, а скоро към тях ще се присъедини и Шанхай. Тя е успешно въведена в експлоатация на 16 юни 2008 год.

Виенската фондова борса използва Xetra от ноември 1999г., а Ирландската фондова борса – от юни 2000г. В допълнение, търговията на пазарите Eurex Bonds и Eurex Repo, както и част от търговията на Европейската енергийна борса в Лайпциг, са базирани на технологии на Дойче Бьорзе. Шанхайската фондова борса, която е най-голямата в Китай, също възнамерява да използва технологията на Xetra като основен елемент за бъдещата си търговска система.

До 13 Септември 2010 г. БФБ – София АД бе акционерно дружество с държавно и частно участие. Държавата притежаваше 44% от собствеността чрез апортна вноска. Останалите акционери са местни и чуждестранни юридически и физически лица. Над 2/3 от акционерите (с изключение на държавния дял) са финансови институции – банки, финансови брокерски къщи, застрахователни дружества. 1000 акции от капитала на БФБ дават право на членство, ако притежателят им е лицензиран инвестиционен посредник. Висш орган на управление на борсата е ОСА. Оперативното у-е на борсата се осъществява от Съвет на директорите. На 13 Септември миналата година се проведе Извънредно общо събрание на акционерите, което реши Министерството на Финансите да придобие мажоритеран пакет от 50% + една акция от капитала на борсата.

БФБ-София АД като публична компания

След като на своето заседание на 15.12.2010 г. Комисията за финансов надзор потвърди проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на емисията акции на Българска фондова борса – София АД, на 06 Януари 2011 г. борсовият оператор се търгува свободно на родния капиталов пазар. Размерът на емисията бе 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 броя обикновени, безналични, поименна акции, с номинална стойност 1 лев всяка, представляващи съдебно регистрирания капитал на дружеството. Първата сделка с книжата на дружеството се сключи минути след 9 и 30 часа за 4.27 лева за акция. Това покачи пазарната му капитализация до над 28 милиона лева. По този начин отпадна изискването за поддържане на 20 хиляди акции от членовете на борсата. Припомням, че публичността на борсовия оператор и мажоритарния пакет придобит от страна на МФ са катализирани от основната идея – последваща приватизация на държавния пакет, който възлиза на над 50%.

Използвана литература:

Борси и борсови сделки – доц. Тодор Недев, 2008 г.

Интернет източници:

www.nyse.com
www.bse-sofia.bg

Print Friendly