Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Джефри Тъкър за влиянието на технологиите върху развитието на свободата

Джефри Тъкър за влиянието на технологиите върху развитието на свободата

jeffrey-tucker-attacks-pop-austrian-economics-bitcoin-event

Джефри Тъкър, основател на Liberty.me, даде интервю за финансовото предаване Boom and Bust по телевизия Bloomberg Bulgaria. Той сподели своето мнение за същността и генезиса на държавната политика, за ефектите от негативните лихви и развитието на дигиталните иновации.

Кузман Илиев:

Здравейте г­-н Тъкър. Много Ви благодарим, че се включвате в нашето предаване. За нас е удоволствие, чест и привилегия. Ние сме напълно наясно колко сте ангажиран в борбата за повече свобода, стабилни пари и устойчива икономика. Така че нека да вникнем в самото сърце на въпроса. В днешно време здравите икономически принципи много често се сблъскват с бруталната и прагматична държавна политика. Кой ще се окаже победител и дали резултатът ще има значително въздействие върху нашия живот, върху бизнеса и напредъкът като цяло?

Джефри Тъкър:

Победителят в битката между държавната политика и естествените икономически процеси вече е напълно ясен. Причината за това се крие в дигиталните иновации, защото иновациите в дигиталния свят се развиват без така да се каже позволението от страна на държавната администрация. Всеки ден виждаме едно галопиращо развитие. Политиците имат много малка възможност за контрол върху този процес, поради мобилната икономика, интернет, поради софтуерните иновации, развиващи се с впечатляващи темпове. Дори сегашната възможност да направим това интервю доказва моите думи. Държавата недолюбва много фактът, че комуникираме така чрез интернет и изобщо възможността за свободната комуникация. Истината е, че технологиите се развиват и показват своя огромен потенциал, и този потенциал е много по­силен от политическите решения. Примери за постоянното търсене на иновации са създаването на криптовалутите, икономиката през мобилните устройства и социалните мрежи, криптографията ­ тези процеси няма как да бъдат спрени. И тези иновации се развиват с много бързо темпо.

Владимир Сиркаров:

Да насочим нашето внимание към американската политика. Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ­ кой, според Вас, ще работи в по-­голяма степен в съответствие с принципите на свободния пазар? Тръмп сякаш успява да мобилизира не малко либертарианците на своя страна.

Джефри Тъкър:

Не е напълно ясно, колко либертарианци всъщност подкрепят Доналд Тръмп. Аз наблюдавам този процес и не съм напълно сигурен, че има либертарианци, които дават своята подкрепа за Тръмп. Много хора, които наричат себе си либертарианци подкрепят Тръмп, но това е нещо съвсем различно. Това, което може да открием е, че подобна подкрепа идва по линия на критиците на левите политики, може да ги наречем антилеви последователи, което не е еквивалентно на хора, които отстояват принципите за повече свобода в икономическите отношения. Нещо което е много познато на европейските политици. В Европа, както знаем, имаме ляво, имаме и дясно … но и двете крила подкрепят тоталитарните политически практики и либертарианците от Европа много добре знаят това. В САЩ обаче либертарианците тепърва осъзнават тази истина, за съжаление. Поради тези причини не мога да кажа кой измежду Хилари и Тръмп ще бъде по-­близо до принципите на свободната пазарна икономика … Изключително трудно е да се отговори на този въпрос, защото Тръмп, от една страна, има изключително ужасна политика по линия на редица регулаторни практики, да не говорим за добре познатите негови впечатления и идеи, свързани с Япония, той подкрепя и политиката на президента Рузвелт, има категорична позиция за връщане и тежко наказание на Едуард Сноудън … и още куп други причини, за да кажем, че той определено не е, така да се каже, приятел на свободата … но разбира се, Хилари Клинтън изобщо не е по­-близо до подобни идеи, както знаем.

Кузман Илиев:

Обикновено, здравомислещите хора са склонни да се страхуват от популизмът. Има ли някакъв вариант на популизма, който да е ценен, полезен в определен смисъл, който би могъл да доведе до повече положителни неща, отколкото вреди?

Джефри Тъкър:

О, това е наистина много добър въпрос. Вероятно има, ако е нещо като анти­данъчно движение би било много добре. Мисля, че движението, срещу Федералния резерв, чието начало сложи Рон Пол беше от добрия вид популизъм. Струва ми се възможно да има популизъм, който е за повече свобода, но за съжаление не виждаме такъв в момента. Проблемът е, че силата на държавата продължава да отслабва за разлика от тази на технологиите и от силата на свободата, политиците, които населяват това пространство стават още по-­нелепи, а хората които са активни в политиката все повече губят връзка с реалността. Нито Хилъри Клинтън, нито Доналд Тръмп са популярни в САЩ. Това са най­-малко популярните политици, които някой някога е виждал да се включват в надпреварата за президентството. Не е имало такова нещо – двамата водещи кандидате да имат толкова негативи при допитванията. Мисля, че вероятно това е на добро. Освен това ще ускори упадъка на националната държава. Но нека повторя, струва ми се, че Европа вече е виждала нещо подобно. Всички знаят, че кандидатите за политически постове са престъпници. Те са опасни хора. А американците… у нас има един наивитет, както сигурно сте чували и хората все си мислят, че някакви политици ще ги спасят. Изглежда в момента започваме да проумяваме, че този въпрос не е толкова елементарен.

Владимир Сиркаров:

Днес сме свикнали да вярваме, че държавата ни защитава зорко и сигурно. До каква степен трябва да се уповаваме на държавата да защитава, както нашата собственост, така и живота ни?

Джефри Тъкър:

От гледна точка на ситуацията в Америка, хората вече осъзнаха, че това не е вярно. По правило полицията е тази, която трябва да защитава нашата собственост и животът ни. Но в действителност тя е една от най-­големите заплахи. Понастоящем, където и да караш из пътищата на Америка, не можеш да се чувстваш защитен от полицията. Тя може да те спира за всякакви причини и да те глобява с фишове от по 150­ 250 долара. Много е вероятно да те тестват дали не си употребявал алкохол и ако се случи, че си пил, да те вкарат в затвора и да те глобят с нови 2000 долара. Ако им се опълчих по някакъв начин, няма да се поколебаят да използват електрошок, срещу теб, да ти сложат белезници и дори да те набият.

Така че това не е добра форма на защита. Има разбира се и такъв тип защита, на която можеш наистина да разчиташ, и която бива предоставяна от пазара и аз много силно вярвам в нея. Това са неща като системите за частна защита, подсилени защити на вратите, устройства за засичане по домовете, и разбира се нещо много важно, притежанието на оръжие. Лично оръжие. Което все още е позволено и доста широко разпространено в САЩ. Трябва да подчертая, че това е много важен аспект на американската свобода.

Кузман Илиев:

Нека погледнем и към икономиката г­-н Тъкър. Пристрастяването към дълга е диагнозата на новото време.. Както за правителствата, така и за частния сектор. Лихвените проценти са държани около нулата почти навсякъде по света. Използваме ли го за увеличаване на производителността или хабим оскъден и ценен ресурс?

Джефри Тъкър:

Тази политика вече доказа, че не може да сработи. Видяхме го през 90­-те години в Япония. Япония смъкна лихвите си до нулата, дори ги прати на негативна територия, това не спомогна с абсолютно нищо, за съживяването на икономиката, тя продължава да се намира в продължителна рецесия, идваща още от пика на икономиката през 80-­те.

А САЩ и Европа последваха същия път. Това е едно от най-­странните неща, а именно как политиците и политическите елити продължават да правят същите глупави неща отново и отново. Нулевите лихви, наказват спестителите. Имам предвид, че вече е почти невъзможно да натрупаш пари чрез тяхното спестяване. А когато не спестяваш, не натрупваш капитал за нови инвестиции и в действителност намаляваш икономическия растеж. Но една от причините правителството да прави това е, че то е основния длъжник. Така, че централните банки се опитват всячески да направят изплащането на този дълг по­-евтино за правителствата. Аз си мисля, че това е истинската цел на политиката на нулеви лихви. Но това няма да доведе до икономически растеж. Всъщност ефектът беше катастрофален. След рецесията от 2008 г. Лихвите трябваше да хвръкнат нагоре, защото рискът се увеличи многократно. И ако те бяха оставени да направят това, може би досега щяхме да видим възстановяване.

Но това просто отново е погрешното икономическо мислене, отново кейнсианство. И то няма да проработи. И аз знаех, че няма да проработи, много от приятелите ми го знаеха. И така и стана. Беше ужасно. Ръстът на американската икономика е на историческо дъно. Ако погледнете числата за последните 100 години например, ние се намираме в един период на наистина много бавен икономически растеж. Ние дори не растем достатъчно, за да изравним темпът на нарастване на населението. Което впрочем е една от причините американското население да е толкова неудовлетворено и да се обръща към неща като авторитарни политици.

Владимир Сиркаров:

От друга страна, някои икономисти като Джоузеф Стиглиц, например, обвиняват пазарите и човешката алчност като основната причина за финансовите кризи. Споделяте ли това мнение и не зависи ли отговорът от това какво определение за пазар даваме на първо място?

Джефри Тъкър:

Кризата от 2008 беше причинена от ФЕД в комбинация с федералното правителство. Защото те субсидираха жилищния сектор до нечувани размери, и направиха всички банки прекалено големи, за да фалират. Това беше резултат от намеса. Това беше причината за кризата и няма нищо общо с пазара. Той просто разкри една прикрита деформация. А хората, които осъждат пазара, наистина е изумително, когато видиш хора като Стиглиц да го правят, защото ние сме научили за ползите от пазара през последните 500 до 1000 години. Това беше доказвано научно отново и отново и отново, и бива докзвано всеки един ден, докато правителствените политики не са създали нищо друго освен бизнес цикли, икономически катаклизми, и продължават да го правят. Така че за мен хората, които говорят така, живеят живеят в някакъв своя измислена страна. Ние сме изправени пред избор. Или ще е пазарът, или едно група, съставена от глупави хора с оръжия, които принуждават всички останали да прват едно или друго. Между това в крайна сметка е изборът.

Кузман Илиев:

Забавен избор. Добре. Свободният пазар, както знаем, способства за натрупването на капитал, от което следва увеличение на инвестициите и разделението на труда, което пък дава тласък на технологиите. Навлизаме ли в нова ера при образованието и разпространението на идеите, благодарение на този на практика неограничен технологичен прогрес? Изглежда, че сме ограничени само от небето? Може ли да задълбаете още малко в тази посока?

Джефри Тъкър:

Позволете ми да откроя две технологии, които се развиха в последно време. Едната е платформа за мобилни приложения наречена Etherium, която е изградена върху блок чейн технологията. Тази, която се използва и при биткойн, но позволява много, много по­големи и силни скриптови пакети, на отделна самостоятелна блок чейн верига извън тази на биткойн. В рамките на тази структура имате възможността да създавате на специализиран скриптов език неограничен брой договори. Неща като титули за собственост на земи или коли. Свидетелства за брак, и всякакъв тип договори от ежедневието, които бихте искали да сключите. И можете да ги използвате в международен план. Така, че вие и аз да можем наистина да подписваме договори, които имат обвързваща сила независимо от националната ви държава. Неща като тази платформа, са наистина невероятни. Това е вид технология, който дори не е била достъпна допреди само десетина години.

Един друг, много по-­практичен пример е т.нар. Отворен базар, чиято бета версия беше пусната буквално преди месец. Тази технология позволява на всеки свързан с Интернет по света мигновено да отвори свой собствен магазин, без да ползва банка, без да иска разрешение, без каквато и да е регулация. Магазин на дребно, в който всеки във света може да влезне и да продаде каквото и да е било. И отвореният базар съществува в една платформа, която никога няма да може да бъде свалена, защото е притежание на цялото човечество, а не на някоя централна власт. Аз лично вчера създадох в Отворения базар магазин на Фондацията за икономическо образование, много е лесно, много е красиво, и се приемат само пари, които не са контролирани от правителството. Като биткойн. Но това за мен е бъдещето.

Това е прекрасно. А това, което държавата може да направи е да забави процеса, но не може да го спре,. Ако погледнете 20­30 години напред, ще видите един напълно различен свят.

Владимир Сиркаров:

Съществувала ли е някога или съществува ли днес либертарианска държава? Кои са най-­добрите примери в момента и какви конкретни стъпки могат да се предприемат, за да имаме по­-свободни пазари от тези, които имаме в момента?

Джефри Тъкър:

Имаме много свободи на много места по света. Мисля, че Европа още в края на средните векове е имала свободна миграция на хора, широко разпространена собственост, собственост върху недвижимости. Можело е да се избяга от Деспотизма и производните му. Друг такъв пример е колониална Америка преди революцията и след революцията преди налагането на конституцията, когато устройството е било общо взето анархистично. Но всъщност, както и аз често съм писал, анархията е навсякъде около нас. Ето, аз разговарям с вас от Атланта. В центъра на града има един парцел от две квадратни мили, които някога са били собственост на града и непрекъснато е правело глупости с него като да строи общински жилища, да издига големи монументи финансирани с данъци и други такива неща. И нищо не свърши работа – там престъпността е висока. После го продадоха на частен  инвеститор и сега, в сърцето на Атланта имаме пълноценна общност с частна полиция, частни улици, частни магазини и жилищни сгради. Също като анархизма такъв, какъвто аз го схващам. И това… Знам, че подобно нещо се  случва навсякъде в САЩ. Това е като незабележимо движение за отделяне, което признава провала на държавата. Не знам, вероятно същото се случва и в Европа. Знам обаче, че се случва в Латинска Америка с развитието на свободните градове и пространства, които са частна собственост. Мисля, че наистина ставаме свидетели на деволюцията на старите национални държави: постепенно, малко по малко, без да привлича внимание, а аз самият се опитвам да отразя процеса, това е една много интересна тема, да видиш срива на една парадигма и заместването ѝ от друга.

Print Friendly