Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Как да оценим една търговска банка?

Как да оценим една търговска банка?

Banking-and-finance-grey-1040x585

В настоящата статия се предлага много кратко описание на някои основни стъпки при оценяването на търговска банка. Когато говорим за оценка на банкова институция трябва да имаме предвид, както рентабилността на банката, така и нейната ликвидност. Ако се фокусираме само върху печалбите, то ние може да попаднем в голяма заблуда. Има голяма вероятност високите печалби, да са генерирани чрез рискови операции, което води до повишаване на риска от поддържането на печалбите в бъдеще и за финансовата стабилност на банката като цяло. Има много различни начини за оценка на качеството на печалбата и финансовата устойчивост, като в настоящата статия ще разгледаме някои от най-основните измерители.

Как да измерим рентабилността на една банка?

Един от най-използваните измерители за оценка на рентабилността е възвращаемостта на активите (Return on Average Assets) или нетната печалба разделена на общата средна стойност на активите на банката. Ако ROA на дадена банка е 1%, това означава, че банката генерира 1 лев печалба от всеки 100 лева инвестирани в своите активи. Средната стойност на активите, от своя страна представлява средната стойност от началната и крайната стойност на активите за конкретния период от време. В определени ситуации и според индивидуалните предпочитания, някои инвеститори използват оперативната печалба, вместо нетната печалба, при изчисляването на ROA. Основната причина за подобна промяна е използването на оперативните печалби преди отчитане на разходите за финансиране.

В основни линии, по-високите стойности на този коефициент са положителна характеристика за управлението на банката. Важно е, обаче, да имаме предвид, че подобни индикатори са най-ефективни, когато се използват относително или с други думи се сравняват с резултатите на други банки. Задължително е да се правят сравнения с изведени средни стойности за банкови институции от един и същи регион и близки по размер (активи). Разбира се, полезно е и да следим динамиката на тези коефициенти за отделните банки. Колкото по-дълъг е историческият ред, толкова по-достоверен анализ и прогнози могат да се изведат. На долната графика може да видим този индикатор за американския банков сектор.

ROA-US

С оглед силно експанзивната политика на основните централни банки, в това число Федералния Резерв и ЕЦБ, цената на финансиране за банките е на изкуствено силно понижени нива от 2009г. насам, което дава предпоставки (но не категорична пряка връзка) за също така нeустойчиво високи нива на ROA. Преди 2009г. имахме друг тип явни изкривявания на пазара. Американското правителство, заедно с Федералния Резерв, не позволиха естественото „изчистване” на дисбалансите от дотком балона, като всъщност пренесоха тези дисбаланси в други сектори. Ипотечният балон е следствие от тези действия, а „добрите” времена ясно може да се видят на таблицата. Коефициентът минава 1.4% по време на надуването на ипотечния балон между 2002 и 2007г. Освен тези системни фактори на влияние, трябва да се внимава ако нивата на ROA са доста над средните. Това е сигнал за повишено внимание за относително по-рискови експозиции в баланса на банката.

Друг измерител на рентабилността, който често върви ръка за ръка с ROA, е възвръщаемостта на собствения капитал (Return on Average Еquity). Той се изчислява като нетната печалба се раздели на собствения капитал на банката. На долната графика може да видим динамиката при американските банки.

ROE-US

ROE винаги е доста по-голям от ROA, особено когато говорим за банковия сектор. Банките оперират с осезаемо повече заемен капитал, в сравнение с повечето останали индустрии. Разбира се, това не означава да не внимаваме за нивата на дълга в баланса на дадена банка. Напротив! Колкото повече дълг използва дадена банка за генериране на своята печалба, толкова потенциалният ROE ще е по-висок. Не става въпрос за директната калкулация на коефициента, а за възможността, чрез придобиване на повече активи, да се генерират повече печалби. Така в бъдеще ROE ще бъде по-високо, защото печалбата ще е надута от нови активи на база нови дългове, докато собственият капитал ще остане на същите нива. Подобна практика ще има положително влияние за рентабилността в краткосрочен период, но застрашава финансовата устойчивост в дългосрочен. Многото дългове ще доведат до по-висока цена на финансиране в бъдеще, дори и до невъзможност за взимането на нови заеми. От своя страна, рискове пред финансовата устойчивост, ще понижат и коефициентите за рентабилност в бъдеще.

От голямо значение е да се фокусираме върху основните източници на генериране на нетния финансов резултат (печалбата) на банката. За да може да оценим качеството на тези резултати трябва да вземем под внимание основния източник на приходи. Това са лихвените приходи генерирани от кредити, краткосрочни инструменти на паричните пазари, лизингово финансиране, облагаеми и необлагаеми инвестиционни книжа и други, които може да сложим под общата графа доходоносни активи (earnings assets).

Брутната доходност на доходоносни активи (Gross Yield on Average Earnings Assets) се изчислява, чрез разделянето на този съвкупен доход от лихви на средните стойности на доходоносни активи. (Total Interest Income / Total Average Earning assets). Някои лихвени приходи не се облагат с данък, което налага малка допълнителна калкулацията на коефициента. В своя числител (доходите от лихви) се извършва модификация (tax-equivalent), за да се включи ефектът от стойността на необлагаемия доход. Технически това се прави, чрез разделянето на необлагаемия доход на единица минус данъчната ставка. Коефициентът GYEA може да бъде силно променлив, поради промени в основните лихвени нива. Осезаемо по-висок GYEA коефициент, в сравнение със средните нива, може да е сигнална лампа за поемането на прекалено висок риск, от страна на банката. При по-ниски нива от средните пък може да се усъмним в наличието на проблеми в кредитното портфолио на банката.

Разходите за финансиране на дейността на банката е в основата на генерирането на приходи и устойчивото развитие. Това ни води до индикатор, чрез който да анализираме тези разходи. Това е Общият лихвен разход (Rate Paid on Funds), който се изчислява, чрез разделянето на общите лихвени разходи, за финансиране на доходоносните активи, на общите средни нива на същите активи. (Total Interest Expense / Total Earning Assets). Това също е доста променлив индикатор, дори при леки промени в лихвените равнища. Ако делът на нелихвоносните книжа и спестовните сметки с много ниски лихвени приходи е висок, то коефициентът RPF ще бъде нисък.

Разликата между GYEA и RPF представлява нетният лихвен маржин (Net Interest Margin). Ако този индикатор е относително широк, това е знак за успешно управление на активите и пасивите на банката. Обратно, ако виждаме относително тясна разлика това е индикация за проблеми пред генерирането на печалби за банката. Този индикатор също е силно променлив, което затруднява извеждането на бенчмаркови стойности, но все пак може да поставим рамки между 3% – 5%, извън които може да считаме NIM за нисък или съответно висок. Ето и представянето на индикатора за американския банков пазар.

NIM-US

Нетният лихвен маржин задължително трябва да се разглежда заедно с провизиите за кредитни загуби (provision for loan losses), когато се оценява качеството на финансовото представяне на дадена банка. Провизиите може да видите в разходната част на отчета за приходите и разходите, с цел покриване на част от възможните загуби по кредитното портфолио. С други думи, размерът на провизиите е пряко свързан с бъдещата финансова стабилност на банката. Когато виждаме, че банката раздава по-рискови кредити, за да покачи GYEA и следователно да разшири NIM, то тези рискове трябва да рефлектират върху повишаване на размера на провизиите за кредитни загуби в дългосрочен план. По време на икономически спад се наблюдава повишаване на проблемите при обслужването на фирмените кредити, което също би трябвало да води до увеличаване на провизиите. Нивата на провизиите би трябвало да останат високи до възстановяването на икономиката и микро характеристиките на кредитния процес. Провизиите трябва да бъдат разглеждани паралелно с общите резерви за бъдещи загуби по кредити, нивото на необслужвани кредити и отписванията. Трябва да се внимава дали управлението на банката определя адекватни провизии или се извършва манипулация на финансовите резултати. Чрез провизирането има много варианти за „нагласяне” на финансовите резултати, например с цел счетоводно изглаждане на финансовите резултати в период на по-голяма променливост. Спецификите на данъчното законодателство също понякога са стимул към нелоялно използване на провизиите за кредитни загуби.

Останалите източници на приходи за една банка също са важни за анализ и не трябва да се забравят. Безлихвените приходи (приходите от такси и комисиони, приходите от валутни транзакции и от търговия с ценни книжа) са много разнообразни и понякога имат относително голяма тежест в общите приходи на банката.

При нелихвените разходи влизат, основно, оперативните разходи. Покачване при този вид разходи, спрямо това на общите приходи, би могло да се отчете като неефективно управление на оперативните процеси. Понякога, обаче, подобни резултати могат да се дължат на по-големи технологични разходи. Разходите свързани с възбраната за ползване и изземването на имоти, също са част от нелихвените разходи, което понякога е причина за по-висок коефициент. В основни линии, може да направим условно обобщение, че коефициентът нелихвени разходи към общи приходи е по-висок при търговски банки, които се финансират предимно от клиенти на дребно.

Измерители за финансовото състояние на банката

За да покрие възможните кредитни загуби банките са задължени да поддържат резерв за кредитни загуби (loan loss reserve), който се появява в счетоводния баланс като насрещна сметка към раздадените кредити. Нивото на този резерв се повишава при влошаване на качеството на банковите активи. Може да видите динамиката на индикатора при американските банки.

RLL-US

Докато резервите се увеличават благодарение на провизиите, ще се наблюдава понижаване на нивото на нетните отписвания. Когато един кредит е определен като несъбираем от мениджърския екип, то той се отписва от баланса, чрез намаляване на позицията резерви за кредитни загуби. Ако в последствие този кредит бъде изплатен, тогава той се нарича възстановен и отново се отразява в баланса, чрез увеличаване на позицията на резервите. Като следствие от тези движения, резервите се редуцират всяко тримесечие с нивото на нетните отписвания (отписванията минус възстановените кредити). Ако в процеса на работа банката поддържа стабилни нива на раздадените кредити, кредитните провизии, които се появяват в отчета за приходите и разходите, трябва най-малкото да са равни на нивото на отписванията, за да поддържат резервите на предварително определеното ниво, спрямо общите кредитни позиции. Ако провизиите не покриват отписванията или не се покачват с темпа на тяхното повишение, има голяма вероятност мениджмънтът на банката да манипулира печалбите, чрез понижаване на резервите. Нетните отписвания обикновено се разглеждат като процент от средните нива на раздадените кредити за определен период от време. По време на криза нивата се повишават. Вижте графика за всички търговски банки в САЩ.

net charge-offs-US

Друг индикатор за качеството на банковото портфолио е нивото на необслужвани кредити. Придържам се към консервативния подход за дефиниране на необслужван кредит – кредити с просрочия над 90 дни. Коефициентът на необслужваните кредити към всички кредити може да се движи в широк рейндж от 0,5% до 3%. Над 3% коефициентът предполага по-сериозно внимание.

nonperforming loans - US

При най-лошия сценарий, необслужваните кредити ще се превърнат в реални отписвания. Ако нивото на необслужваните кредити се увеличи, отписванията и провизиите често паралелно също се увеличават. Следователно, ако една банка има високо ниво на необслужвани кредити, например над 10% от общите кредити, то тогава нейната финансова стабилност е подложена на сериозно съмнение. Трябва да следим дали при увеличение на необслужваните кредити и отписванията се увеличават и провизиите. При подобна, здравословна за дългосрочната стабилност на банката, практика ще следва и понижение на финансовия резултат и съответно печалбата на акция (earnings per share). Това определено не е в полза на мениджмънта на банката, което може да доведе до изкушението да не се предприеме нужното допълнително провизиране от загуби. Като пример, банките, които поддържат „свръх” резерви за кредитни загуби могат да влияят върху нивата на своите печалби, чрез понижаване на нивата на резервите (което се случва на база намаляване на провизиите, разход, който се пренася към счетоводния баланс) с цел „напомпване” на нивата на печалбите във времена на финансови сътресения.

Съществуват много индикатори за отчитане на стабилността на една банка, които обвързват пропорциите между нивата на собствения капитал и тези на дълговите. Тук ще разгледаме само най-основните индикатори, част от голяма палитра от най-различни модификации, които могат да се използват в различна регулаторна среда. В този контекст, само ще спомена, че е важно да се проверят националните и регионални регулации в сферата на минимално поддържаните нива на собствен капитал. Пример за такава рамка е Базел III (CRD IV), която бе официално приета и в България през 2014г. Там може да се видят конкретни изисквания за минимални съотношения на Базов Собствен Капитал от Първи ред (CET 1), Капитал от Първи ред и обща капиталова адекватност от съответно 4.5%, 6% и 8%. (В конкретния случай БНБ имаше възможност и въведе два допълнителни буфера, което доведе и до съответното увеличение на предходните стойности с по 5.5% към края на 2014г, съответно до 10%, 11,5% и 13,5%). Подобни административно наложени изисквания могат да ни служат като бенчмарк за съпоставяне на текущите нива на тези съотношения с регулаторните изисквания. По-високите стойности са сигнал за наличие на буфери и устойчиви ликвидни нива. Осезаемо по-високи стойности, спрямо средните, обаче, е сигнал за нуждата от допълнително уточняване на причините и влиянието им върху рентабилността на банката.

От съществено значение е да обърнем внимание и на въпросите кои активи попадат под регламент за рисково претегляне и кои не, което е основа при изчисляването на нивата на капиталова адекватност. Защо „безрисковите” ДЦК имат силно привилегирован статут, което води до съществено увеличаване на техния дял в баланса на банките (Това е глобална тенденция, като в Италия и Испания пропорцията възлиза на двуцифрен процент. България също е в тази категория.) (Виж регламент 575/2013).

Един основен измерител за това до каква степен банката балансира устойчива пропорция между привлечения и собствения капитал е коефициентът дълг към собствен капитал. Колкото по-нисък е този коефициент, толкова една банка е по-консервативна в дейността си. Ниският коефициент е сигнал за възможността за бъдещ растеж, базиран както от вътрешен ресурс, така и от външни придобивания на капитал. Обратно, относително високите нива на коефициента са сигнал за по-висок риск за изплащането на дължимото на кредиторите и потенциала за бъдещото финансиране на банката.

Производен от горния коефициент е друг много използван измерител на т.нар финансов ливъридж. Става въпрос за коефициента дългосрочен дълг към собствения капитал плюс целия дълг (Long Term Debt / Total Liabilities plus Equity). За банковия сектор, коефициентът често се използва за определяне на горна граница в дълговите нива. Колкото по-малко дълг е използвала една банка, толкова по-голям е потенциалът при бъдеща нужда лесно, бързо и на добра цена да успее да намери финансиране. Отново трябва да поясня, че има много начини и различни по обхват метрики за измерване на нивата на ликвидност. Тук не се търси изчерпателност, а база, от която може да се разклоняват много различни и полезни методи и отделни коефициенти.

Друг измерител на ликвидността е пропорцията на раздадените кредити към всички активи на банката (Loans / Total Assets). Може да считаме този коефициент за висок, когато надхвърля 65% – 70%. За да наречем една банка ликвидна, то тя трябва да е с относително нисък коефициент раздадени кредити към обща стойност на активите и относително по-голям дял на активи под формата на краткосрочни инвестиции на паричните пазари и ценни книжа, които бързо и на добра цена могат да се обърнат в кеш. Разбира се, прекалено високи нива на активи с краткосрочни падежи и прекалено малък процент кредити ще е индикация за много консервативна политика и риск от загуба на конкурентоспособност и незадоволителни финансови резултати.

Всяка една банка има своя собствена политика, водена от своя мениджърски екип, който е избран от акционерите на дружеството. Управлението на всяка банка е изправено пред избора на успешния баланс между целите за рентабилност и допустимия риск, който може да се поеме. Горните индикатори са малка част от възможните начини за анализ на една банка. Винаги тези индикатори трябва да се ползват в относителен план, т.е. да се сравняват с банки, които имат сходно балансово число и оперират в същата държава или поне в един географски регион. Тук фокусът бе насочен изцяло върху счетоводните техники за анализ. Важна част от анализа на ефективността и ефикасността на банковия сектор имат макроикономическите зависимости, ролята на централното банкиране, регулаторните режими и тн. Тези различни области на анализ ще са предмет на разглеждане в бъдещи разработки от екипа ни.

Разгледаните индикатори и кратки пояснения са широко използвани от анализатори и участници на пазарите. В комбинация с много различни модификации всеки поотделно може да стигне до своя личен набор от инструменти и начини за тяхното прилагане. Иска ми се да завърша с едно напомняне. Не трябва да забравяме, че банковите системи днес оперират в система на частични резерви. С други думи, много малка част от депозитите и разплащателните сметки на клиентите в банките стоят като резерви в тях. Голяма част от Вашите пари са раздадени на други клиенти, основно като кредити. Това само по себе си показва, че днешната система е доста крехка. Тази крехкост може да се коментира по две линии. Първата е свързана с написаното в настоящата статия, а именно мейнстрийм анализът – да наблюдаваме и проучваме нивата и спецификите на рентабилността и финансовата стабилност (степен на ликвидност). Втората е погледът на „австрийската” икономическа школа. Според нея, системата на банкиране с частични резерви е изначално нестабилна и предразполага за неизбежни банкови фалити. „Австрийските“ решения могат да се търсят в две основни насоки – едната е банкиране с пълни резерви и съответно съществуването на изцяло облигационен кредит, а втората е концепцията за свободното банкиране (free banking), при което ликвидните нива се определят изцяло на пазарна основа. Теми, по които вече има налични статии на нашия сайт и разбира се, ще има още в обозримо бъдеще.

Print Friendly