Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство

Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство

Pirin Mountain at the end of Juny

Прочутият български поет Владимир Башев казва „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени“. Погледната през призмата на индустрията за отдих, тази сентенция обобщава водещия смисъл на устойчивото туристическо развитие. Именно такава е и идеята, заложена в Международната Конвенция за запазване на световното културно и природно наследство, създадена през 1972 г. от ЮНЕСКО. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура насърчава идентифицирането, защитата и опазването по целия свят на културни и природни обекти, които имат изключителна стойност за човечеството.

Една от най-обсъжданите и разпространени каузи в световен мащаб внушава необходимостта от равновесие и баланс между природата и човека, отговорно поведение и уважение. Чрез опазването на националното наследство едновременно се постига и глобална ангажираност. Процедурата за вписване на обекти преминава през няколко етапа и подлежи на множество оценявания от авторитетни международни организации. Най-важното условие обаче е обектите да отговарят на 10 селективни критерии, преминали през годините през множество модификации, поставящи изисквания за същността на обектите. Освен тях обаче има и 4 допълнителни условия, свързани с опазването.

Понастоящем над 180 страни са ратифицирали конвенцията, като по последни данни в списъка на световно наследство на ЮНЕСКО са включени общо 911 природни и културни обекти с универсална и изключителна стойност.  От тях 704 са културни, 180 природни и 27 смесен тип в 151 страни-членки, а 35 са включените в списъка на застрашените. Според регионалното разпределение, Европа е континентът с най-голям брой ресурси, като изцяло доминират културните. Сред първенците са  южноевропейските държави Италия и Испания, а с по един обект се отчитат страните Словения, Андора, Молдова, Сан Марино, Люксембург.

Нека разгледаме къде е мястото на България в тази статистика и как е развит проектът на ЮНЕСКО на наша почва.

България разполага с 9 обекта, включени в списъка на Световно наследство. Страната ни приема конвенцията още през 1974 г. Пет години по-късно се включват първите 4 обекта- Боянска църква, Ивановски скални манастири, Мадарски конник и Тракийската гробница в Казанлък. Следва втората вълна  през 1983г с нови 4- Античният град на Несебър, Национален парк Пирин, Рилският манастир и Резерватът Сребърна. Последна в исторически план, но не и по значение, е тракийската гробница край с.Свещари. И у нас, както и в целия списък, доминират културните богатства- 7 на брой, докато природните са 2.

Разнообразието от критерии, по които са включени българските обекти, пресъздава и богатството, с което разполага страната. Доминиращият критерий е 3-ти- внасяне на единствен, изключителен поглед върху традиционна култура или цивилизация. Единствените обекти, отличени по 6-ти (връзка с идеи, вярвания, притежаващи изключително значение за цялото човечество) и 10-ти критерий (съдържание на естествени природни местообитания, с най-важно значение за запазване на биологичното разнообразие) са съответно Рилският манастир и Природният резерват Сребърна. От териториална гледна точка сме свидетели на доминиращ дял в източната част на страната – цели 5 обекта.

От изложените факти виждаме, че България има активно участие в програмата на ЮНЕСКО. Видно е, че държавата ни приветства идеята още от самото начало, с подписването на конвенцията-непосредствено след създаването. Столицата ни е била и домакин на генерална конференция извън седалището в Париж. От 2009г. българин оглавява поста генерален директор на ЮНЕСКО. Говорим за Ирина Бокова, първият представител на нежния пол и то от нашата страна на подобна позиция. Въпреки спорните дискусии и дори крайни опозиции, които се зародиха след избирането й, успехът е неоспорим.

Дали обаче тази активност има фактическа полза за България и успяваме ли да развиваме успешна политика в областта на природното и културно наследство? Нека отчетем фактите.

В исторически план сме свидетели на равномерно вписване на обектите, което продължава до 1983 г. След този период обаче се отчитаме единствено с нови предложения, които обаче така и не намират място до този момент в списъка. Още от 1984 г. 13 обекта са в статус на изчакване. Най-новите предложения датират от 2004 г. – Старият град на Пловдив и Тракийската гробница край с.Александрово- обекти с голям потенциал, но поради една или друга причина те още чакат своя ред. Изглежда проблемите са вкоренени отдавна. Най-често причините са свързани с непоследователна политика относно реставрацията и мерките по опазване на ресурсите. Създадени са и различни закони, засягащи темата, но е факт липсата на координация между тях. Както често се случва и отпусканите средства от своя страна се явяват изключително недостатъчни.

Несъмнено подобен статут довежда до множество ползи за страната, на чиято територия е разположен обект със световно значение. Усилията за вписването се оказват много големи, а процедурите дълги. Ето защо брой от 9 обекта на нашата територия е добро постижение. За сравнение с Балканския регион ще посочим, че по този показател страната ни надминава Румъния и е на еднаква позиция с Турция. Преките ползи са неоспорими: престиж и реклама за България като атрактивна туристическа дестинация, страна с богато културно и природно наследство. Повсеместното разположение на територията на държавата ни предопределя и по-малка поляризация на материално-техническа база и туристическа инфраструктура. Обектите в източна България, биват положителна предпоставка за наличие на конкуренция на масовия морски туризъм, а така също и диверсификация на продукта – включване на допълнителни туристически услуги в пакетните летни почивки.

Знаем, че туристите не са особено мобилни що се отнася до пътуване с цел почивка, особено ако те трябва да са инициаторите. Но при една успешна координация на туроператорите на местно ниво с туристически информационни центрове в общините, на чиято територия се разполагат обектите ни, част от програмата на ЮНЕСКО, може да се получат много успешни туристически продукти. Така например курорт като Албена, чиито контингент са предимно население от над трудоспособна възраст, с по-високи доходи и желание за опознаване на нови места, успешно може да интегрира пътувания до сравнително близките по територия обекти – Ивановски Скални Манастири, тракийската гробница край Свещари или Резерватът Сребърна. Ето защо престижът, който носи програмата за Световно наследство, довежда след себе си популярност и интерес за любителите на нови изживявания. Доколко успешна ще бъде реализацията вече зависи от политиката на държавата по отношение на нейния маркетинг и неговите сегменти, а така също и отделните браншови сдружения и асоциации на местно и национално ниво. Едно е сигурно – необходимо е да се положат усилия за тяхното усвояване и привличане на туристически контингент без това да вреди на развитието им.

Положителен факт за нашата страна е липсата на обекти в списъка на застрашените. Тук следва да поясним, че има много спекулации по този въпрос, както и мнения на некомпетентни по отношение на процедурата лица. Несъмнено опасност има и са известни проблемите както на културните, така и на природните ни ресурси. Мнозина са запознати със ситуацията около Природен парк Пирин, както и Несебър. За да бъдат изключени обаче, тези обекти първо трябва да попаднат в списъка на застрашените, който не бива да абсолютизираме като „черен“. Посредством него, организацията осъществява една от основните си мисии- протекция. Със серия от мерки, оказали се успешни практики, проектът има за цел да подобри състоянието на застрашени ресурси и повечето пъти резултатът е налице. Гьоте казва „Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие“, а аз бих добавила: ЮНЕСКО също. Ето защо активните действия на всички нас е ключов момент в туристическото развитие.

През изминалата 34-та сесия на Комитета в Бразилия бяха обсъдени и приети мерки, засягащи отделните страни членки. Сред тях бе и решение, относно Природен Парк Пирин. Комисията отчете сериозното негативно влияние на туристическия сектор и прие да изключи (по предложение на страната ни) определени територии с площ 150,6 ha в периферните зони на обекта, както и туристическите зони Банско и Добринище (1078,28 ha), за да бъдат включени в т.н „буферна зона“. Поставен е ултиматум към България, при който всяко следващо строителство и развитие на ски писти и съоръжения, нанасящо съществени негативи на природата, ще доведе до включването на този обект в списъка на обекти в опасност. За тази цел България трябва да осигури нов план на управление, който трябва да се изработи до 2013 г. Същевременно в началото на 2011 г. страната ни изпрати доклад за състоянието и на 35-та сесия на Комитета (в периода 19-29 юни), предстои да се разгледа планът ни.

Относно ситуацията около Несебър става ясно, че през изминалите сесии е постъпила молба за финансиране и съдействие при реставрацията на стенните иконописи за църквата Свети Стефан- рутинна процедура, залегнала в принципите на Конвенцията. И това не е единственият ни обект, за който е потърсена подобна молба. Редица други страни членки също са заявили подобни процедури. По-късно необходимите средства се отпускат и логично през последващите периоди да се провежда мониторинг и предписания. До този момент обаче Несебър не е бил включван в списъка на обекти в опасност. През 1992 в него попада Природният Резерват Сребърна наред с още 6 обекта и остава сред застрашените цели 11 години. Понастоящем обаче нито един наш ресурс не фигурира там.

Историята познава едва няколко изключени обекта през цялото съществуване на организацията. Освен това Европа и Северна Америка се отчитат с най-ниският дял на застрашени ресурси- едва 12 % или общ брой от 4 обекта към настоящия момент. Ето защо смятам, че не бива точно нашата страна да допълва тази статистика. Най-близките резултати ще отчетем в края на месец юни когато ще се проведе ежегодната сесия на Комитета.

Историята ме кара да бъда оптимист за бъдещето и затова и надеждите ми са свързани с узряване за една успешна туристическа политика на национално ниво.

Print Friendly