Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Курорти с национално значение

Курорти с национално значение

Курорти с национално значение

В настоящата статия ще разгледаме развитието на курортите и курортните местности в България. Дали на практика новият статут на 9 от тях променя визията и качеството им за периода от тяхното обявяване до днешна дата? Интересно би било да проследим събитията.

У нас официално се използват две понятия в тази насока: курортни местности и курорти. Обявяват се, категоризират се и се закриват от два основни органа: Министерство на здравеопазването и Министерски съвет. Към момента с подобен статут са над 140 курортни селища, а предимствата им са многопосочни. От 2004 г. се поставят опити за поправки и въвеждане на нова класификация: курорти с национално значение. Предложението е отхвърлено, но впоследствие бива прието Решение № 45 на МС от 25.І.2005, за определяне на 9 курорта със статут на селища с национално значение: Албена, Боровец, Дюни, Елените, Златни пясъци, Пампорово, ММЦ Приморско, Св. Константин и Елена и Слънчев бряг.

Основната цел е координация и успешно управление на курортите, наред с качествено и устойчиво усвояване. Според промените единствено министърът на регионалното развитие и благоустройството  има правомощията да възлага или да разрешава изработването на общи и подробни устройствени планове или техните изменения,  както и да ги одобрява след задължително съгласуване със съответните органи.Противниците на решението от своя страна смятат, че се намаляват правомощията на местната власт и не се управляват качествено ресурсите. Нека видим какво сочат фактите.

Средства за подслон и места за настаняване – 2010 г.

Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване е 394, докато този в  страната – 3540. По тези показатели морските комплекси изцяло доминират.

Както се очаква най-голям брой средства за подслон  и места за настаняване са изградени в Слънчев бряг-119, следван от Златни пясъци и Св. Kонстантин и Елена. Анализирайки данните на ниво области става ясно, че водещи са Бургас и Варна.

На национално равнище ситуацията е аналогична- челната позиция заема област Бургас с 1006 обекта, следвана от Варна с 484. Едва на 4-то място се появява планински комплекс- Пампорово с 43 обекта, а с най-малък брой е ММЦ Приморско с едва 3.

Общият брой легла в тези комплекси е 127 951, а в страната 283 641. Виждаме, че делът е твърде голям, което говори за свръх концентрация и силно изразена моноструктурност на българския продукт. Тук ситуацията е аналогична-отново доминират морските курорти , а представителите на двете челни позиции са същите. Наблюдаваме преднина при Албена, която се изкачва с две места. Този факт не е изненада за никого, тъй като е известно, че  комплексът разполага предимно с хотели от висока категория и техният капацитет е по-голям. Също така има и традиции в управлението и маркетинг стратегиите на изграждане на материално-техническата база. Тук отново наблюдаваме, че в края на статистиката е ММЦ Приморско. Виждаме, че разликата по брой легла с комплекси като Дюни и Елените е осезаема. Този факт обаче може би е благоприятен,  тъй като териториите на сравняваните дестинации са идентични по площ, но в ММЦ Приморско не се стига до свръх концентрация на базата.

По-горе видяхме, че броят средства за подслон и места за настаняване в курортните комплекси се явява сравнително малък дял от общия в страната, но статистиката за брой легла в тези бази съпоставена с цялостната картина  показва друго. Става ясно, че близо 50% от общия брой легла са в курортите с национално значение. Този факт говори за структурата на настанителната база- изградени са предимно средства за подслон, хотели, с голям капацитет и висока категория. Именно те се явяват и основното икономическо перо в икономическия сектор през последните отчетни периоди. От първостепенно значение са четиризвездните хотели, които генерират основния приход и на тях се пада почти половината от общите приходи от нощувки и отбелязват най-висок ръст спрямо другите категории. Приходите от нощувки от средства за подслон с категория четири звезди са 223 000 481 лв или иначе казано 48% от общия приход и ръст от 10 %  спрямо 2009 г.

Реализирани нощувки

През 2010 г. повсеместно реализираните нощувки от чужденци надвишават значително 50%. Изключенията тук са Пампорово,  с доста по-голям дял на вътрешен туризъм (от общ брой 193 220, едва 57 625 са на чужденци). Донякъде можем да поставим тук и ММЦ Приморско (от общ брой 87 921, в т.ч на чужденци са 42 292), където по-малко от половината са на чужденци.  В останалите комплекси чужденците са основният туристически контингент, поради което можем да съдим, че предпочитат предимно морската рекреация. Ако разгледаме ситуацията общо за всички курорти за последните 3 години ще видим, че през  2010 г. се реализира ръст от 7,7 % спрямо предната година, но наблюдаваме базисен спад от 11,4 %. Въпреки това сезон 2011 е сочен като един от най-оптимистичните, така че твърде вероятно е този показател да изпревари 2008 г.

Изводи и основни тенденции

От разгледаните данни става ясно, че курортите с национално значение показват добри показатели – привличат значителен туристически контингент, в това число голяма част от чуждестранни посетители, реализират и високи приходи. Проблем обаче остава управлението и финансирането им, поради което се раждат множество дебати. Оказва се, че отново се готвят промени в статута на разглежданите курорти. Според зам.министъра на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов „Националните курорти трябва да бъдат обявени за селища с особен статут”. Той счита, че най-целесъобразно би било привличането на представители на собствениците на инфраструктурата в националните курорти, както и на общините, при обмислянето на промените. Става ясно, че в момента собствеността върху инфраструктурата във всеки от курортните комплекси е уредена по различен начин, което създава множество пречки и спорове, а потърпевши са крайните потребители.

Има какво още да се желае и по отношение на качеството на туристическия продукт. Въпреки че някои от комплексите са с отлични параметри, първенците по посещения определят и цялостния имидж на България, който се оказва недотам благоприятен. Освен познатите проблеми до този момент, актуални за сезон 2011 се посочват и инфраструктурните, които според  председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация -Благой Рагин са Ахилесовата пета на българския туризъм. Тук той посочва лошата ифраструктурна организация и дефицита на паркоместа у нашите дестинации. Този проблем предстои да се изостри след завършването на автомагистрала Тракия, когато се очаква бум на автотуристите- унгарци, сърби и поляци.

На този етап те са възпрепятствани от гледна точка на транспортна достъпност. Липсата на удобни шосейни връзки и достатъчно нискобюджетни полети ги кара да избират техни съседни, по-близки територии, с не по-качествени от нашите ресурси. Според Рагин, разрешаването на подобен род проблеми би довело до ръст на посетителите от над 20%.

Източник: Национален статистически институт  http://www.nsi.bg

Print Friendly