Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Летен сезон 2012 година – Доверието пред изпитание

Летен сезон 2012 година – Доверието пред изпитание

Туристическите събития на 2011 година

Изпращаме лятото на 2012 година  с ключови събития, несъмнено поставящи страната ни в нова реалност. Белязана от безпрецедентен терористичен акт и от „обичайните” казуси, проявяващи се по българските ширини, българската дестинация отново бе с разклатено доверие. Въпреки опитите за смекчаване на обстоятелствата и постоянните убеждения за успешен сезон, картината в туристическата действителност у нас придобива все по-мрачни оттенъци. Взелите превес негативи поставят множество въпросителни и теми за размисъл, но дали този път  ще се открие ключът за тяхното разрешаване, само времето ще покаже.

Следвайки хронологията на събитията, най-напред ще разгледам последиците от  варварския акт към израелските туристи, съставляващи голям дял от туристическия поток у нас. Ежегодно те пристигат с организирани чартътни програми и се възползват от продуктите на масовия туризъм в нашите дестинации. Пикът им е през лятото, с водещ месец август. Профилът на израелските туристи ни подсказва значителна платежоспособност, определяща настаняване във високи категории и ползване на редица допълнителни услуги (не е тайна, че този тип туристи са почитатели на т.н „хазартен туризъм”). Всички тези факти ни навеждат на мисълта, че отклоняването на този контингент би коствал сериозни приходи.

Дали обаче имаме основание да считаме, че е възможен подобен развой на събитията? Според мен тревогите не са уместни, вземайки предвид няколко факта, начело със засилената дипломация с цел укрепване на отношенията ни с Израел. Предвидени бяха дори и редица нестандартни рекламни похвати -осъществяване на експедиентски тур за израелски туроператори и представители на синдикати, увеличаване на интернет рекламата в израелски медии, организирани посещения на израелски журналисти в България. Като добавим и личностните качества на този народ и нагласите им за пътуване, считам, че ситуацията не бе така апокалиптична. Бих искала да направя уточнението, че в никакъв случаи не игнорирам последиците от терористичното нападение. Действително освен огромна човешка трагедия, събитието следва да се яви силно възпиращ фактор за предприемане на туристически пътувания.

Струва ми се обаче, че в днешната действителност населението гледа на фактора сигурност през друга призма. Показателни събития в различни точки на света след огромната и невиждана атака от 11 септември 2001 година затвърждават гледната ми точка. Преживял тежко терористично нападение през 2004 година, днес Мадрид  се радва на небивала популярност. Лондон също затвърждава тезата ми- след като стана мишена на серия от тежки експлозии през лятото на 2005 година, днес се представя като една от най-посещаваните туристически дестинации в света, превърнала се и в домакин на летните Олимпийски игри. Насочвайки поглед на изток, можем да поставим и Индонезия с ваканционния остров Бали към жертвите на новия глобален фактор. Наблюденията ми показаха, че спадовете там се оказаха краткотрайни, след което посещенията затвърдиха устойчив темп на покачване. В случая с нападението срещу израелските туристи у нас не считам, че чуждестранният контингент е силно разтревожен и е замразил пътуванията си у нас. Видяхме дори, че и самите израелци не възнамеряват да прекъсват пътешествията си към нашите географски ширини.

Парадоксален за нас, но вероятно нормален за тях, бе фактът, че непосредствено след нападението, повечето от тях останаха в България. Ето защо считам, че подобни събития, с уговорката, че са епизодични, биха имали временен отзвук. В днешната сурова действителност човечеството насила свикна с агресията и опасностите, дебнещи от всеки ъгъл. А в етап, в който потребностите от туристически пътувания са по-силни от всякога, до отказ от тях едва ли би се стигнало. По всичко личи, че в съвременният профил на туриста включва неизменно нови черти като любознателност, авантюристичен дух, смелост- качества, които не се поддават на страх и паника. Улисани в опитите да игнорират господството на  новия глобален фактор- теророризмът, мнозина удобно забравят, че кризата е превзела сектора много преди трагичното събитие и по всяка вероятност ще продължи да властва дълго време.

Оказва се, че днешният потребител е най-безмилостен към несправедливото отношение към него посредством ниско качество на продукта, което за пореден път беляза летния туристически сезон на 2012 година. Понятието този път обедини проблема с посредническата дейност в сектора, както и редицата криминални хроники, проявили се у нас. Тези факти оставят дълбока диря в имиджа на дестинация „България”, според мен много по-значими и негативни за българския туризъм.

Още през 2011 година, след фалита на български туроператор, станахме свидетели на небивала криза с руските ни събратя. Въпреки че кризата бе овладяна, до изкореняване на казуса така и не се стигна. Логично следствие бе повторението на този сценарий през лятото на 2012 година, без да сме извлекли поуките от него. Пародията е, че след няколко фалита, както от българска, така и от руска страна, като че ли свикнахме и се примирихме със ситуацията. Засегнат обаче се оказва не само високият дял на въпросния  туристически контингент у нас, но и останалите по веригата. Затова нека да проследим проблемните аспекти от фактологията.

Най-силно противопоставени бяха отношенията между гостите и хотелиерите. Редица наши туроператори поеха плащанията, с което смекчиха драмата, но предприетите действия не бяха координирани и се проявяваше самоинициатива от множеството доставчици на хотелиерски услуги. Туристи бяха принудени да заплащат повторно престоя си от собствения си джоб и впоследствие да си търсят правата от застрахователи. Логично бе обаче за „ужилените” вече хотелиери  да  не поемат риска за настаняване на доверие както се случи миналото лято.

Не по-малка е и мъглата за туристическите агенции. Помните, че през миналогодишната драма, застраховката на туроператора не бе достатъчна да покрие всички засегнати страни, поради което голяма част от потребителите трябваше да търсят обезщетения по съдебен ред. Оптимистичната нотка днес е, че като следствие от този казус в новия проектозакон се разширяват значително разпоредбите за задължителната застраховка „Отговорност на туроператора”. Негативите обаче са свързани с факта, че по този начин всички туроператори се поставят под общ знаменател, без да се отчитат спецификите и логиката на бранша. Така на практика се товарят излишно посредниците, занимаващи се с вътрешен туризъм, при които шансът да изпаднат в несъстоятелност е сведен почти до нулата. Следователно считам, че при тези промени никоя от страните не е с гарантирани права. В така създалата се ситуация най- приемлив за мен вариант е създаването на т.н „Гаранционен фонд” в съответствие с европейската директива 90314, засягаща обширно т.н „пътувания с обща цена”.

Логично би било да се набират постъпления основно от туроператорите, извършващи чартърни програми, които са най-застрашени от фалит, както споменах по-горе.  Посредством фонда следва да се защитават интересите както на българските туристи извън родните предели, така и на чуждестранния туристически контингент. В действителност проблемът при туроператорската дейност в световен мащаб не е от вчера и не се среща само у нас. Станахме свидетели на затруднения дори и при пионера в сектора, Томас Кук, а редица други големи оператори също обявиха фалит. Ситуацията при тях обаче не рефлектира по този болезнен начин върху потребителите и доставчиците на услуги, а и очевидно, че нормативните механизми си вършат работата.

Утеха за нас остава анализът на асоциацията на руските туроператори, чиито изследвания представят България като едно от най-предпочитаните направления с ръст от 22 %. По оценка на туроператорите балансираните чартърни програми и доброто съотношение „цена – качество“ утвърдиха направлението като едно от най-рентабилните през сезона. Положителната обратна връзка за нашата дестинация би трябвало да е мотивация за привличане на лоялни клиенти и създаване на положителен образ на нашата дестинация в дългосрочен план. Въпреки че ми се иска да не съм права, в мен говори песимизмът. Считам, че у нас стратегическото управление не е присъщо за туристическия бранш, а дори и да се стигне до някаква реформа, виждаме, че процедурите са прекалено тромави. Често инструментариумът е налице, но не и механизмите, които да го задвижат.

Изложените факти ме карат логично да виждам и все по-ясно очертаващата се тенденция за избягване на посредниците в сектора. Тази констатация не е учудваща предвид бурното развитие на технологиите и изместването на традиционните агенции от он-лайн събратята им, както и изобилието на информация и референции в специализираните портали, обезсмислящи в голяма степен основните функции на консултант на агенциите. Дотогава остава да се надяваме, че ще се намери решение на казуса с обезпечаване на икономическите интереси на засегнатите страни при фалит на туроператор. Що се отнася до останалите проблемни аспекти, акцентиращи  в сезон 2012, считам, че макар и доверието у нас да не загубено, то определено е пред изпитание. Разчитайки досега на късмет, ще се наложи сериозна работа в насока подобряване на ситуацията, ако не искаме да сме в позицията на губещи.

Print Friendly