Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Маржин покупки и къси продажби – Първа Част

Маржин покупки и къси продажби – Първа Част

sHORT

Реших да разделя темата на две части, като първата е изцяло теоретична, даваща отговор на въпроса … Какво всъщност представляват маржин покупките и късите продажби? Втората част е посветена на проблемите свързани с реалното въвеждане на споменатите инструменти на родния капиталов пазар, свързани с нужните промени в нормативната база, както и липсата на политическа воля за осъществяването им.

Маржин покупки

Основната идея на маржин покупката е един инвеститор, който очаква повишаване на цената на дадена ценна книга, да може да открие по-голяма дълга позиция, като се финансира със заем от инвестиционен посредник, отколкото ако използва само собствените си средства.

Маржинът всъщност е самоучастието на инвеститора (неговите собствени средства) в тази операция, изчислен като % от стойността на дългата позиция. Т.е. на практика при маржин покупките имаме две операции: чисто кредитна операция по осигуряването на финансирането и инвестиционна операция – откриването на дълга позиция. ИП имат определени правила какво количество пари биха дали като заем на инвеститорите. По принцип първоначално се изисква по-голямо самучастие (маржин, който се нарича Начален маржин), а след това се допуска стойността на самоучастието да намалее до определено ниво (стойността на самоучастието намалява до определено ниво, което се нарича Поддържащ маржин), което е в резултат на падането на цените. Това се допуска, защото се приема, че може да има временни неблагоприятни колебания в цената на ЦК, които се отразяват в стойността на цялата позиция и съответно на размера на собствените средства на инвеститора (неговия маржин), но все пак с времето цената ще се повиши и ще достигне очакваните от инвеститора нива.

SCDSC

В представената по-горе финансова схема на операцията, в синьо е оцветена дългата позиция (активите на инвеститора), които променят своята стойност при промяна на пазарната цена. Отдясно са източниците на финансиране: дългът, който е постоянна величина (нараства само с натрупаната лихва) и собствените средства на инвеститора, който е разликата между Активите и Задълженията. Т.е. ако активите се увеличават, собствените средства също се увеличават и инвеститора реализира печалба. И обратното – при спад на цените, стойността на активите (дългата позиция) намалява и спада стойността на собствените средства на инвеститора (реализира загуба).

От гледна точка на ИП, той дава заем на инвеститора и обезпечението по този заем е самата дълга позиция (ЦК, които са купени). Ако цените на Цк се повишават, стойността на обезпечението също расте, което е гаранция за ИП, че заемът ще бъде върнат.

Ако обаче цените започват да падат, тогава стойността на обезпечението на заема намалява, което прави изплащането му към ИП несигурно. Затова ИП или иска допълнително обезпечение от инвеститора (Маржин кол) или продава ЦК и с получената сума се удовлетворява и ако останат средства, те са за инвеститора.

Пример:

Инвестиционният посредник „ИП” предлага на своите клиенти да търгуват на маржин. Условията са първоначален маржин 60% и маржин за поддържане – 40%. Клиентът Х решава да си купи 200 акции на БТК по 10 лв.защото очаква цената до една година да стигне 11 лв. Лихвата по финансирането от посредника е 8% за година.

А) каква сума от стойността на акциите ще платят съответно Х и ИП.

Б) до колко трябва да падне цената на акциите на БТК, за да се наложи на ИП да изисква от клиента допълнително внасяне на средства?

В) Каква е очакваната възвращаемост от Х?

Решение:

А) Инвеститорът желае да закупи 200 акции по 10 лв. всяка, т.е. позиция на стойност 200 х 10 = 2 000 лв. При условие, че първоначалният маржин е 60%, това означава, че 60% от 2 000 лв. трябва да бъдат собствени средства на инвеститора, т.е. 60% х 2 000 = 1 200 лв., които трябва да се осигурят от инвеститора. Останалите 800 лв. ще бъдат получени като заем от ИП.

Може да се направи проверка по следната формула: m = (nPx – Lx)/ nPx

0.6 = (200х10 – 800)/(200х10), където Px  е цената на акциите в началния момент (10 лв. за акция), n – броя акции (200) и Lx – размера на заема (800 лв.)., m – размера на маржина.

Б) За да намерим при каква цена ще се наложи Маржин кол, използваме пак горната формула; m = (nPx – Lx)/ nPx, само че я преобразуваме като имаме за неизвестно Px.

Т.е.: Px = Lx/ (n x (1 –m)), където m= 0.4 (40%).

Чрез нея изчисляваме до колко трябва да падне цената, за да има маржин кол.

Р = 800/(200х(1-0.4))

Р = 800/(200х0.6)

Р = 800/120

Р = 6.67 лв.

В) Очакваната възвръщаемост за инвеститора можем да изчислим по два начина:

  1. За една година цените на акциите се очаква да се повишат до 11 лв., т.е. стойността на отворената дълга позиция ще стане 200х11 = 2 200 лв. От тази стойност трябва да извадиме размер на задълженията = 800 лв. (главница по заема) + 64 лв. (лихва=8%х800) = 864 лв. общо. Размерът на собствените средства е: 2 200 – 864 = 1,336 лв.

Знаем от а), че инвестираните средства от инвеститора са 1 200 лв. и сега е лесно да изчислим очакванта възвръщаемост ROE = (1,336 – 1,200)/1,200 = 11.33%.

  1. Прилагаме формулата ROE= (ROA – w2xi)/w1, където

ROA е възвръяаемостта на акцтивите (повишаването на цената на акциите),

ROE е възвръщаемостта за инвеститора

w1 – първоначалния маржин

w2 = (1 – w1)

i – лихвен % по заема

ROE = (10% – 0.4х8%)/0.6

ROE = 6.8%/0.6

ROE = 11.33%


Къси продажби

При  късите продажби отново имаме кредитна операция по получаването на заем. Особеността е, че заемът е в Ценни книжа и неговата стойност не е фиксирана а се мени при промяна на цените на тези ЦК.

Инструментът къса продажба се използва от инвеститори, които очакват, че цените на дадени ЦК ще падат. За да реализират печалба от това очакване, инвеститорите трябва да продадат на текущата цена ЦК, които са взели назаем и след време, когата цената падне, да ги купят обратно и да ги върнат на ИП.

От гледна точка на ИП, той дава заем, чиято стойност се променя. Проблемът настъпва, когато цената вместо да пада, започва да се вдига. Тъй като обезпечението на заема всъщност са паричните средства от продажбата на ЦК, за ИП няма риск като кредитор, докато цените падат. Но ако цените се повишат – тогава няма да има достатъчно средства за покупката на ЦК, с които да се върне заема.

Затова ИП изискват самоучастие в операция, т.е. инвеститора да предостава допълнителни средства за гаранция, които да се ползват за допълване на средствата нужни за покупка на ЦК в случай, че цената им се повиши.

kusa_prodajba

Собствените средства на Инвеститора се опраделят като разликата между стойността на активите (паричните средства от продажбата на ЦК + паричните средства за самоучастието (маржин)) и стойността на ЦК, които са продадени на късо (заема). Ако цената на ЦК пада, размерът на собствените средства на Инвеститора се увеличава и той реализира печалба. И обратното – ако цената на Цк се повиши, инвеститора реализира загуба.

Както при маржин покупките има Първоначален маржин (началното самоучастие) и Поддръжащ маржин (самоучастието, под което не може да пада) .

Пример:

Инвестиционният посредник „ИП” предлага на своите клиенти да продават „на късо” акции. Условията са първоначален маржин 55% и маржин за поддържане – 45% в кеш (пари в брой). Инвеститор решава да продаде „на късо” 100 акции на „ААА” АД при текуща цена от 60 лв./ акция, защото очаква цената да падне до 40 лв.

А) Колко пари трябва да внесе инвеститора за маржин и колко пари в брой ще има той след продажбата „на късо”?

Б) Каква е очаквана му възвръщаемост?

В) До колко може да се вдигне цената преди ИП да изиска допълнително внасяне на средства от инвеститора?

Решение:

А) Късата позиция е в размер на 100 акции по 60 лв. всяка = 6,000 лв. При тяхната продажба в сметката на инвеститора ще влязат 6,000 лв. Първоначалният маржин е 55%, т.е. инвеститорът трябва да добави в своята сметка допълнителна сума в размер на 3,300 лв. (55%х6,000 лв.), така общата му дълга позиция, която е в парични средства ще бъде в размер от 6,000 + 3,300 = 9,300 лв. Можем да направим проверка с формулата: m = (A – nxPx)/ nxPx, където А е размера на дългата позиция на инвеститора (9,300 лв.), n – броя акции (100) и Px – цената на ЦК.

Б) Очакваната възвръщаемост за инвеститора можем да изчислим като от размера на активите (9,300 лв.) извадим очаквания размер на задълженията (100х40лв. = 4,000 лв.) и разделим на първоначалната сума на самоучастието на инвеститора (3,300 лв.).

ROE= (9,300 – 4,000)/3,300

ROE = 60.61%

В) Използваме формулата m = (A – nxPx)/ nxPx, като неизвестното е Px. След преобразуване се получава Px = A/((1+m)хn).

Px = 9,300/ (1+0.45)х100

Px = 9,300/145

Px = 64.14 лв.

Print Friendly