Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Маркс и монополите

Маркс и монополите

Karl-Marx3

Преди няколко дни, с мои колеги дискутирахме надълго и нашироко различните проявления на икономическите теории в практиката. Връщахме се далече назад в историята и съпоставяхме тогавашните икономически конюнктури със сегашните. Една тема, обаче ми направи сериозно впечатление. Става въпрос за една от често застъпваните тези от Маркс, че монополите са неизбежно явление при функционирането на свободните принципи и пазарни отношения. Тогава се сетих, че един прекрасен отговор на подобно твърдение намерих в творбата „Черният лебед“ от Насим Талеб. Той по достъпен начин и доста аргументирано дава примери за НЕемпиричността в разглеждания от Маркс проблем. Веднага прерових книгата на Талеб, намерих и преписах няколко абзаца …

„Когато бях дете имаше теории за класовата борба и съпротивата на невинни хора срещу мощните чудовища-корпорации, способни да погълнат света. Всеки човек с интелектуален глад се хранеше с тези теории, наследени от марксисткото схващане, че средствата за експлоатация се „самозахранват“, че силните ще стават все по-силни, като увеличават несправедливостта на системата. Но човек трябваше само да се огледа около себе си, за да види как тези огромни корпоративни чудовища „измират“ като мухи. Ако вземе представителна извадка от водещите корпорации през който и да е период, много от тях ще са извън бизнеса след няколко десетилетия, докато компании, за които никой не е чувал, ще са изскочили на сцената направо от някой калифорнийски гараж или колежанско общежитие.

Да разгледаме следната отрезвяваща статистика. От 500-те най-големи американски компании през 1957 г. – 40 години по-късно само 74 са все още част от тези 500 компании съставляващи „Стандарт енд Пуърс“. Само няколко от тях са били обект на сливания и поглъщания; всички останали са или по-малки, или са фалирали. Интересен е фактът, че почти всички такива рухнали едри корпорации са със седалище в най-капиталистическата страна на света, Съединените щати. Колкото по-социалистически е ориентирана дадена страна, толкова по-лесно се оказва за големите корпоративни чудовища да се задържат в нея. Защо точно капитализмът (а не социализмът) разрушава тези страшни великани.

С други думи, ако оставим компаниите да функционират свободно, те са склонни да се оставят да бъдат изядени. Тези, които подкрепят икономическата свобода, твърдят, че чудовищните алчни корпорации не представляват заплаха, защото конкуренцията ги държи под контрол. Това, което съм виждал в колежа „Уортън“, ме убеждава, че истинската причина включва и голяма доза късмет.

Когато хората говорят за късмета (а те не го правят често), обикновено разглеждат само своя собствен. Късметът на другите обаче е от огромно значение. Някоя друга корпорация може да извади късмет благодарение на продукт, който става пазарен хит и измества досегашните победители. Освен всичко друго капитализмът е възстановяване на света благодарение на възможността някой да бъде късметлия. Късметът е големият изравнителен гол, защото почти всеки може да се възползва от него. Социалистическите правителства защитават своите чудовища и така убиват още в зародиш потенциалните пришълци победители.“

… Насим Талеб, „Черният лебед“

Print Friendly