Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Надежди върху потъващи пясъци

Надежди върху потъващи пясъци

Egypt

Години наред се твърди, че туризмът е приоритетен отрасъл за българската икономика. Така ли е наистина и може ли икономиката ни да разчита на туристическия бранш?

Трудни години за българския туризъм бяха 2008 г. и 2009 г. Световната икономическа криза и нарасналата многократно хотелска и ресторантьорска база доведоха до много проблеми в туристическия сектор. Период, през който предлагането изпревари търсенето с 11,8%. Известно съживяване с ръст 5,8% в броя туристи донесе 2010 г., което по никакъв начин не означава, че сме спечелили повече, поради факта, че ръстът в броя туристи беше за сметка на ниските цени. Надеждите бяха, че 2011 г. ще стабилизира ситуацията с по-сериозен ръст на туристите в порядъка 10-15%. Положиха ли се необходимите усилия в тази насока или станахме свидетели на поредната никому ненужна статистика?

Кризата в арабския свят оказа значително влияние върху туризма в глобален мащаб. Египет например се посещава от приблизително 15 млн. европейци годишно. Ниската степен на сигурност в северна Африка принуди много европейци да търсят алтернативни туристически дестинации, като Турция, Гърция и Испания. България бе предпочетена от туристите, търсещи евтини цени и екзотични дестинации. Но нека не разчитаме на чуждата криза да реши собствените ни проблеми. Независимо, че през настоящата година се наблюдават положителни тенденции страната ни продължава да е в състояние на икономическа криза, а туризмът е един от най-засегнатите отрасли.

Ситуацията в момента е следната: завишени стойности на показателя “брой туристи”, но понижени стойности на другия важен показател “средна заетостна леглова база”, за 2011 г. се очаква да бъде малко над 33%. Причината е в свръх-застрояването на курортите. Капацитетът на легловата база не отговаря на реалния брой туристи, които посещават българските курорти. Много ниски са и стойностите на показателя “среден приход от продадена стая”. Според този показател България е на едно от последните места в Европа по производителност на труда в сектор туризъм.

Туризмът в България е нискобюджетен, т.е. характерен е висок брой „бедни туристи”. Честа грешка, която се допуска при анализиране на туристическия сектор, е придаване на показателя „брой туристи” първостепенно значение. Много по-важни са вече споменатите показатели, защото те ни дават качествена оценка на туристопотока. Например в момента се наблюдава известно стабилизиране по отношение на чуждестранните туристи. Нараства интересът към България от страна на Русия, Чехия, Финландия, Молдова. Ръстът в международния туризъм започна през ноември миналата година от 3%. По последни данни достига двуцифрена стойност. Дори да приемем, че чуждестранните туристи са с 15% повече това лято, не можем да твърдим, че сезонът е бил успешен.  Преобладаваща част от тях посещават България с програма „all inclusive” или „пълен пансион”. Програма, която се прилага от десетилетия в България, с цел привличане на по-голям контингент чужди туристи. При „all inclusive” чуждият турист плаща определена сума, която включва всички разходи по престоя му. И наистина, чрез тази програма привличаме повече чужди туристи, но неплатежоспособни, а губим платежоспособните.

Наред с всички тези проблеми се оказва, че 90% от туристите посещават България през лятото, т.е. активният туристически сезон трае само три месеца. Поради тази причина през последните години се полагат усилия за разработването и предлагането на алтернативен вид туризъм, за да няма т.н „мъртъв сезон”. През 1998 г. беше създадена Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)-сдружение с нестопанска цел. БААТ дава следното определение за алтернативен туризъм: „Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешкия ресурс. Такива са: селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен – свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти.”

Несъмнено страната ни има потенциала да се превърне във водеща страна по алтернативен туризъм. Трудно би било на България да се похвали с Тадж махал, Гранд Каньон, Мачу Пикчу или Нгорогоро. Но, като географ мога да твърдя, че има достатъчно други природни и културни забележителности, с които страната ни да е горда. България е такава каквато е, не такава каквато искаме да бъде…

Ето как БААТ представя страната ни: „България продължава да е страна, в която тръпката и приключението са живи, в която все още можеш да посетиш места, в които крака на турист не е стъпвал. Можеш да се докоснеш до села, в които живота продължава с ритъма отпреди няколко столетия и в които пътуването е носител на истинско познание за Европа такава, каквато никога вече няма да бъде. Тук вкусът на храната, въздуха и гледката идват сякаш от друго измерение, а карането на колело, спускането по снежни кулоари, извън пистите или просто ходенето пеша или със снегоходки са само претекст. Същността е пътуване навътре в нас и назад във времето.” Но способна ли е България да се възползва от природните си богатства? Колкото възможности, толкова и препятствия. Няма държавна организация за алтернативен туризъм. Лошият мениджмънт и маркетинг, най-вече по отношение на културния и екотуризма, допълнително влошават ситуацията. Добри темпове на развитие имаше селският туризъм. В края на 2010 г. беше приет нов закон за данък в туризма, който влезе в сила от началото на 2011 г. Според същия собствениците на селски къщи трябва да плащат данък в размер на 30% от капацитета на базите си, което в период на икономическа криза е недопустимо. Такъв данък би бил адекватен в случай на висок процент посещаемост на базите ни. Какво се оказва. Опитваме се да развиваме алтернативен туризъм, полагаме някакви усилия и в същото време приемаме закони, с които спираме това развитие, а стимулираме сивата икономика. Притежаваме здрава основа, а градим върху потъващи пясъци.

Проблеми в туристическия сектор винаги е имало и ще има. Но защо не се полагат необходимите усилия, за да бъдат решени? Хаосът в управлението, липсата на ясна стратегия за развитие, квалификацията на кадрите, проблемната инфраструктура са само част от нерешените въпроси. През 2009 г. беше предвидено създаването на Министерство на туризма, което да поеме управлението на отрасъла-публична държавна собственост, реклама и управлението на туристическите места и зони. В момента туризмът е част от Министерството на Икономиката и енергетиката. За отрасъл, приоритетен за една страна, липсата на собствено министерство е недопустимо. Законът за туризма влезнал в сила от 01.10.2002 г., претърпя много критики. През февруари тази година беше предложен проект за нов закон за туризма. Доколко новият закон ще бъде по-добър от стария и дали ще ни донесе очакваната реформа-времето ще покаже. А дотогава… ще чакаме и ще се надяваме.

Print Friendly