Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Наивна диверсификация

Наивна диверсификация

project-finance

Преди Марковиц да постави основите на съвременната теория на инвестиционния портфейл, инвеститорите прилагат единствено наивната диверсификация като метод за разпределение на риска. Инвеститорите като цяло имат понятие за риска, но той се разглежда и оценява само количествено. Интуитивно се знае, че е необходимо да се диверсифицира, т.е. “да не се слагат всички яйца в една кошница”, за да се разпредели рискът между повече активи и така с увеличаване на количеството финансови активи, намалява общият риск на портфейла.

Портфейл, съставен по метода на наивната диверсификация, или т. нар. наивен портфейл, включва възможно най-голям брой активи, избрани по условно случаен начин, като принципът е от всички по равно. Логиката на това е в проявлението на риска и очакването той да засегне само част от активите. При инвестиционния процес не може да се определи точно размерът и посоката на рисковете, влияещи върху нормата на доходност. Поради това, чрез диверсификацията се цели в наивния портфейл да се включат, посредством случайния подбор, активи, които биха имали по-малко отклонение на реалната от очакваната доходност, и с това да се намали общото отклонение на портфейла.

Своето математическо обяснение наивната диверсификация намира в закона за големите числа – колкото е по-голямо едно множество, толкова индивидуалните характеристики на съставящите го елементи губят значение. В портфейлната теория и практика тази особеност намира израз както в доходността, така и риска на портфейла. Тя представлява средна аритметична претеглена величина от доходността на активите, включени в портфейла. От тук може да се направи изводът, че колкото броят на активите е по-голям, толкова значението на доходността на един отделен актив за общата доходност на портфейла намалява. Това означава, че ако инвестиционният риск е засегнал даден актив и неговата доходност е била много ниска, то доходността на портфейла няма да бъде засегната съществено.

Въпреки своята елементарност наивната диверсификация има някои предимства пред сложните компютърни модели за портфейлен мениджмънт: непретенциозност по отношение на изходните данни – липсват сложни анализи и прогнози за бъдещото състояние на активите; непретенциозност по отношение на квалификацията на портфейлните мениджъри.

Наивната диверсификация обаче притежава и редица недостатъци.

1) Комисионните и управленските разходи при наивната диверсификация са изключително високи

2) Рискът на портфейла се определя неправилно. Подобно на доходността на портфейла наивният диверсификатор очаква, че и рискът на портфейла е средноаритметична величина. Хари Марковиц обаче доказва, че рискът на портфейла включва и един друг елемент – ковариацията. Следователно при подходяща комбинация е възможно дори само два актива да формират портфейл с желана доходност и риск.

Намаляването на риска посредством наивната диверсификация има граници. Чрез разпределянето на богатството между няколко актива портфейлните мениджъри могат да намалят риска на портфейла, но с увеличаване броя на активите намалението на риска става все по-слабо. След определена граница всяко увеличаване на броя на активите не се отразява на риска, а само нарастват разходите по диверсифицирането. Това е така поради наличието на недиверсифицируем риск, свързан с макроикономическите фактори.

Print Friendly