Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Oбществените поръчки в България. Един по-различен поглед…

Oбществените поръчки в България. Един по-различен поглед…

PP

Обществената поръчка представлява по своята същност процес, при който държавни институции „закупуват“ стоки или услуги от частния сектор. Целта е да се постигнат равни състезателни условия, прозрачност и липса на корупция. Обществените поръчки се възлагат в съответствие със свободната и лоялна конкуренция, равнопоставеността и недопускане на дискриминация. Именно затова са създадени Законът  за обществени поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчко (НВМОП). В тях ясно са регламентирани правилата както за възложителите, така и за изпълнителите, определени след проведена процедура.

Дали ситуацията e такава в действителност? Както може да се досетим картината в България на практика се разминава със законовите рамки. Най-сложните казуси са свързани с методиката на оценка на офертите, подадени от кандидатите и решенията за избор на изпълнител. Именно тези процеси най-често са свързани с отдалечаване от същността на процеса „Обществена поръчка“.

Нека разгледаме как се подготвя една оферта …

След многократни промени на ЗОП, след лятото на 2010 г. се реши, че всяка оферта трябва да съдържа три отделни плика, вместо досегашните два. Първият плик съдържа всички документи, които трябва да представи кандидатът по отношение на критериите за подбор. Тук се включват документи от  чл. 50 – за доказване на икономическото и финансовото състояние на кандидатите, удостоверения от банки, годишният финансов отчет или някоя от съставните му части, информация за общия оборот за последните три години. В този плик се поставят и документи по чл. 51 – за доказване на техническите възможности и/или квалификацията на кандидатите. Всяка оферта трябва да съдържа и документите описани в чл. 56 – документ за гаранция за участие, подизпълнителите, ако участникът предвижда такива, срок за изпълнение на поръчката, списък на документите, съдържащи се в офертата. Накратко казано и цитирайки Чл. 57, ал.2 – плик  номер едно представлява описаните по-горе документи и се представя като „Документи за подбор“. Вторият плик представя  техническата оферта. Той е известен с името „Предложение за изпълнение на поръчката“. В него се поставят документите, свързани с изпълнението на поръчката, съобразно избрания от възложителя критерий и посочените в документацията изисквания; Третият плик е този с ценовата оферта. Неговият надпис е „Предлагана цена“.

Промените по ЗОП от лятото на 2010 г. до известна степен внесоха по-обективни и благоприятни облекчения за изпълнителите (или все още кандидати в етапа на състезание). До този момент офертите, предлагани от изпълнителите често биваха отхвърляни на много ранен етап. Нов момент е възможността първият плик, където са документите за годност на кандидата, да бъде допълван. Практиката показва, че понякога поради техническа грешка, липса на подпис, конкретен документ или грешка в номерацията например, всъщност се отстраняват оферти, които биха могли да бъдат изгодни за конкретния случай и съответно се намалява конкуренцията. Този момент е преодолян, като всички кандидати са поставени при равнопоставени условия. Промяната всъщност е положителна, но за съжаление много възложители се възползват от незнанието на кандидати относно новите по-благоприятни промени и те биват отстранени неправомерно.

В много от случаите възложителите намират „вратички“, с които да определят техния желан изпълнител или да дисквалифицират „законно“ неудобния. Оказва се, че изпращането на покани към определени кандидати е един от тези моменти. Освен, че възложителят избира сам съответните изпълнители, на които да  изпрати поканите, става ясно, че се ползват от редица законови облекчения, с които се налага липса на конкурентноспособност и прозрачност. Една от тях е невъзможността за подаване на жалби пред първа инстанция – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) след представянето на решените за избор на изпълнител. Така на практика  кандидатите, отстранени или класирани на второ или трето място, нямат право да обжалват решенията. Често подобни процедури за избор на изпълнител се провеждат от възложители за малки обществени поръчки, с малък брой реални ползватели. Не липсват и големи обществени поръчки на възложители като БДЖ например.

Друга порочна практика в нашите условия се явяват ограничителните условия, налагани в техническите спецификации на възложителите. Често някои от тях имат „насочване“ към конкретен изпълнител на базата на технически изисквания и критерий. Така е удобно  поръчката да се спечели от една единствена (предварително избрана) фирма. Не липсват и случаи, при които, кандидати биват отстранени поради предложена ниска ценова оферта, без да се изисква задължителната писмена обосновка.

Познавайки българската действителност и сблъсквайки се с нравите на редица възложители, смятам, че така създадените, с добра умисъл, промени биха довели и до негативни тенденции. Песимизмът ми е повлиян от „по-удобни“ тълкувания на редица възложители, разминаващи се с законоустановените рамки. Обособените пликове и документи , поставящи се в тях, макар и конкретно записани в Закона за обществените поръчки, биват подложени на редица преобразувания и размествания. Въпреки написаното дотук имам надежда, че в обозримо бъдеще и двете страни (възложители и изпълнители) ще работят съвместно за постигане на основната цел – да бъде удовлетворен крайният потребител.

Print Friendly