Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Пари ли са биткойните?

Пари ли са биткойните?

Bitcoin

В настоящата разработка ще се потърси отговор на въпросите пари ли са биткойните? и какво е тяхното бъдеще оттук насетне? Безспорно, има много големите разлики в дефиницията на това какво е пари, от гледна точка на различните икономически школи. Това прави невъзможно формирането на настоящия анализ без ясното конкретизиране на теоретичната матрица, която ще се използва. Стъпвайки на методологията на австрийската икономическа школа, стъпка по стъпка ще представя дефиницията на парите. Постепенното извеждане на различните нива в дефиницията ще спомогне за по-гладкото осмисляне на праксеологията и същността на паричната теория.

Пари – Що е то?

Започваме с два фундаментални фактори в концепцията за това какво е пари. Единият от тях разглежда парите, само и единствено, като стока. Основна характеристика на тази стока е да бъде ограничена. Разликата между всяка една стока и тази придобила статут на пари е, че тя се търси, за да се ползва като средство за размяна. Следователно парите са стока, а тяхната същност изначално се базира на функцията им средство за размяна. Останалите функции на парите, като пазител на стойността и разчетна единица са много важна част от отъждествяването на дадена стока за пари. Те, обаче, са вторични, т.е. те произлизат от пазарно придобитата вече функция средство за размяна.

Както се вижда, ключовите думи досега са средство за размяна и стока. Следователно ако биткойнът е средство за размяна и стока, следователно е пари. Тук е мястото да стъпим едно стъпало по-нагоре и да добавим няколко специфики. За да бъде дадена стока пари тя трябва да е не просто средства за размяна, а общоприето средство за размяна. Това се преплита с тезата не просто за стока, а за възможно най-търгуемата/те (most marketable). Разбира се, двете характеристики са логически преплетени. Най-търсените и използвани стоки, по естествен път, ще бъдат предпочетени да служат за средство за размяна. Ако тази им употреба се увеличава, следователно тяхното търсене се увеличава, което ги прави още по-търгуеми. Според Мъри Ротбард това води до засилваща се спирала (reinforcing spiral) – по-голямата търгуемост, на дадена стока, води до нейната по-широка употреба като средство за размяна, което от своя страна пък води до повече търгуемост. В определен момент, една или две стоки ще генерират спечелването на общоприет статут на функцията средство за размяна – това представляват парите.

Пари ли са биткойните?

Ако се върнем на биткойна може без съмнение да кажем, че интернет валутата е средство на размяна. Търсенето на биткойните непрекъснато се разширява, но все още, сме далече от момента, в който да констатираме, че те са общоприето средство за размяна. Няма спор и по-въпроса, че биткойнът е стока. Логично с оглед по-горните изречения е, че крипто валутата не е една от най-търгуемите стоки – поне не към момента.

Важна част от настоящия анализ е исторически наложилата се характеристика т.нар. извън-монетарна/парична употреба (non-monetary use), като условие определена стока да добие статут на пари. Биткойните се използват само с цел средство за размяна, без друга алтернативна употреба. Няма спор, че биткойните притежават предимство пред златото, особено в контекста на изключително ниските транзакционни разходи, което води до по-лесното и бързо опосредстване на търговията. Това, обаче, не аргумент за маргинализиране на тезата относно важността на извън-монетарната употреба на стоката, ползвана като пари. Анализът през призмата на форсмажорните събития, като война и природно бедствие, не са за подценяване. Абстрахирам се от некоректните и неаргументирани съждения на Питър Шиф по темата. Аз не говоря за метеорити, а за реални ситуации, в които не малки територии са откъснати от електричество, следователно интернет. Тогава биткойните са неизползваеми, докато златните и сребърните монети са. Форсмажорност е и държавната репресия, с която може да се поставят забрани изобщо за онлайн търговията. Други подобни ситуации пораждат голяма сива и дори черна икономика, но разплащанията при нея също са невъзможни (или поне силно затруднени) чрез биткойни.

Липсата на директна употреба при биткойна, обаче, среща контра аргументи. Според „австрийския“ икономист Иван Георгиев биткойните притежават такава директна употреба, защото първите транзакции с биткойн са срещу долари без тогава да е можело биткойн да се използва в размяна за други стоки. Купувачите били предимно гийкове от определена субкултура на програмисти любители на свободата. Автоматично това означава, че биткойните изпълняват регресионната теорема на Мизес. Според нея дадена стока се превръща в пари, само тогава, когато тя е притежавала директна употреба преди придобиването й на статут на средства за размяна.

Според мен, обаче, дебатът трябва да се насочи в по-различна посока. Почти всеки сегмент от теорията за парите има дискусионен елемент, което е съвсем логично с оглед честото навлизане в чисто философски размишления и дефиниции. Мизес, е обвиняван в това, че реално е застъпник на металическата (субстанциалната) теория, а не на субективната. Критичните аргументи са свързани с избора му на златото и среброто като пари. Разбира се, това са безпочвени критики, катализирани основно от недобро познаване на трудовете на Мизес и Ротбард. Двамата икономисти изхождат от историческия прочит на генезиса на парите … от бартерната икономика до техни дни. Дори преди намесата на държавата в икономическите процеси, среброто и златото са придобили общоприет статут на средство за размяна, а преди това са имали директно приложение. Уточнявам това, за да преодолеем, от воле, концепциите, че парите са възникнали, само и единствено, на база държавна принуда.

Забелязахте, че фиксирах „до техни дни”, което ни поставя пред предизвикателството да анализираме днес, а днес времената са доста по-различни. Анализът за това какво представляват парите, през призмата на Ротбард, е направен на база субективната теория, като компонент по компонент той е подредил пъзела на отговора на въпроса – защо хората са избрали златото и среброто? Ако приемем анализите и дефинициите за коректни, можем ли да ги отнесем чрез операция “copy-paste” към днешна дата? По-скоро не …

В търсене на решението …

Теоретичните заигравания около темата за парите ни държи встрани от фундаментално по-важния въпрос. Той е свързан със структурата на самата парична система. Тя е основният фактор за качественото използване на субективната теория за „посочване” кое е пари и кое не е пари. С други думи, дефиницията на парите, трябва да се изведе след извършване на парична реформа. В контекста на биткойните тази теза е още по-актуална. Виждаме, че още в самото си начало биткойните стават обсег на проекто-репресия, от страна на централни банки и други правителствени институции.

Другото важно в случая е, че за да може ефективно да се използва субективната теория при избора на пари, в своята теоретична и практическа същност се нуждаем от парична реформа. Трябва да имаме напълно конкурентна среда при паричното предлагане (историята показва, че това не е наложително условие, но определено използването на този изчистен модел ще ми помогне по-отчетливо да представя идеите си). Това означава, липса на централна банка и държавни рестрикции върху цялостния паричен процес. Остава проблемът с плащането на данъците към държавата. Той е решим по две линии – или чрез изготвянето на пазарно-претеглена кошница от определен брой най-използвани конкурентни пари в дадената страна (има и други идеи за преодоляване на „паричния проблем” базиран на принудата за плащане на данъци в определени пари), или чрез липсата на данъци.

Това е една отделна и още по-голяма тема, която ще бъде разгледана в следващи разработки. Важно е отново да се повтори, обаче, че без извеждането й на преден план, дискусията около бъдещето на биткойните може да се обезсмисли. В същия контекст може да споменем манипулациите около анализите за ефектите от златния стандарт. Според много критици той се е провалил многократно и е доказал своята неефективност. Манипулацията се крие в това, че „австрийският” вариант за „чист” златен стандарт никога не се е осъществила на практика. Дори по времето на т.нар. „класически” златен стандарт от 1815 до 1914г, не е имало 100% златно обезпечение, да не говорим за ефектите от банкирането с частичен резерв.

Нека да приемем, че подобна реформа е факт. Представяме си, че имаме напълно конкурентна парична система, т.е. паричната база се определя от различни икономически субекти, като спечелването на доверието на потребителите на пари е изцяло в техни ръцете (дали ще използват физически злато или 100% обезпечени хартиени заместители, дали биткойни или покритие на база миксирани кошници ще бъде решено от свободния пазар). В подобна ситуация субективната теория ще има пълната сила над определянето на парите. Тогава текущата дефиниция за това какво е пари дори губи своя смисъл, поне отчасти. В този контекст, може ли биткойнът да стане пари? Може. Следователно концепциите на Ротбард ще са коректни към определен период, но не и към този теоретичен момент. Не трябва да забравяме, обаче, и другия сценарий. Биткойните да не генерират нужното доверие, а теорията и анализите предложени от Ротбард, написани толкова назад във времето, да останат напълно актуални и днес.

Ще станат ли пари биткойните?

След като изложих позицията, базирана на австрийската теория, стигнах до два извода. Първият е, че към момента биткойните не са пари. Втората е, че в бъдеще, теоретично това е възможно да се случи. В следващите редове ще изложа както моите притеснения, така и моя оптимизъм, относно практическото постигане на теоретичната възможност биткойните да се превърнат в общоприето средство за размяна …

1. Анонимност

Един от най-често изтъкваните позитиви, при използването на биткойните, е възможната висока степен на анонимност на техните притежатели. Основната причина за положителния контекст при тази характеристика е по-малката вероятност за държавно вмешателство. На пръв поглед, подобна теза изглежда напълно логична. От друга страна, не се ли поражда въпросът може ли държавата не просто да търси начин за регулиране на системата, а вече да е част от нея? Знаем, че най-сериозните подобни капиталови възможности имат Националната служба за сигурност на САЩ (NSA), военните комплекси в САЩ, Великобритания, Япония и тн. На пръв поглед това звучи като една конспиративна параноя, но именно анонимността катализира подобни мисловни треактории. А те са възможни до доказване на противното.

Ако разгледаме данните изнесени от Business Insider, само 47 души притежават 28,9% от сегашното количество биткойни (около 12 млн.) Още 880 държат 21,5%. Следователно, 927 души притежават повече от половината количество биткойни. Не може да не отчета, че биткойните имат много кратък живот и е нормално едно подобно разпределение. За мен, не ме притеснява изложената статистика, притеснява ме анонимността и смятам, че това е една от сериозните пречки пред бъдещата стабилност на биткойн системата. За ефективна, т.е. пазарна, парична система е нужна повече прозрачност, отколкото анонимност. Разбира се, вярвам че тепърва тази и други подобни интернет валути ще се оптимизират, като една от насоките е насочена именно към по-висока степен на прозрачност.

2. Либертарианството през призмата на количествения лимит и Биткойн протокола

Често биткойните се свързват с либертарианството, в контекста на отъждествяването на интернет валутата, като свободните пари. Тук може да се оформи интересен дебат около лимитираното количество биткойни (21 мил.) и фундаменталния Биткойн протокол. Противоречив елемент, според мен, се крие във самата философия на извеждането на параметрите в  Протокола. Ако вземем на прицел горната граница, ограничаваща количеството може да направим интересни изводи. На първо място е въпросът за нуждата от лимит, минимум или каквато и да е „записана” граница в протокол-манифест. Свободният пазар решава какво да е количеството биткойни. В този ред на мисли, то може да се установи и на по-ниско количество от 21 милиона.

Няма да навлизаме в дебат около идеята на Мизес, че количеството пари няма значение. Споменавам я, защото тя е пряко свързана с биткойните, в частност тяхното лимитирано количество. Според Мизес наличното количество пари в цялата икономика винаги е достатъчно за осигуряване на ползите от парите за всички икономически актьори. Следователно критиките по въпроса, че достигането до лимита ще се превърне в пречка пред плавното функциониране на икономиката не е проблем (поне според Мизес). Аз имам малко по-различна теза, а именно че всички ние, пазарните субекти, трябва да имаме „контрола“ над паричното предлагане. С други думи, винаги трябва да съществува опцията за покачване на това предлагане, по изцяло пазарен път. Но това не е проблем пред биткойните, защото този поставен лимит може да се промени (виж по-долу). Също така тепърва ще станем свидетели на опит за по-сериозна конкуренция от страна на други крипто валути.

Контра аргументът, относно либертарианската същност на биткойните е, че самият протокол е изготвен на изцяло пазарна основа, което автоматично прави биткойните феномен на свободния пазар. Ответен удар може да се нанесе с очевадното неравномерно разпределение на текущото количество биткойни, следователно възможността от „пренебрегване” на определена част от биткойн притежателите. От друга страна, всеки участник има досег до параметрите на Протокола, никой участник не е принуден чрез сила (както при фиат валутите) да използва биткойни, следователно отново стигаме до напълно либертарианската същност на биткойн системата.

Интересното е, че Протоколът може да се променя, чрез т.нар. консенсусно решение. Подобно решение може да е насочено дори към бъдещо увеличаване на количеството. Защо, обаче, ни е протоколно лимитиране на количеството след като компютърните експерти ни убеждават, че т.нар. копаене/добиване на биткойни е много труден и бавен процес. В допълнение, възможността за създаването на биткойни става все по-трудна задача с приближаването до установения лимит. Има ли пречки пред това да не се уповаваме на протокол-манифест, а на самата система щом е надеждна и перспективна? Не е ли най-добрият координатор конкуренцията, а не протоколен консенсус?

Разсъждавайки по темата стигам и до техническия въпрос, дали „фиксираното” количество е нужно за остойностяване на целия процес на създаване на биткойни и съществуване на цялата система в настоящия формат? (Тук компютърните експерти имат думата) Но ако отговорът е положителен ще се отдалечим още повече от либертарианските идеи.

3. Сложност и сигурност

Няма спор, че детайлното познаване на същността на биткойните и биткойн системата изисква сериозни и специфични знания. Проблем ли е това, обаче, или не? През призмата на австрийския метод за анализ това не представлява пречка, относно появата и утвърждаването на дадена стока, като пари. Моите притеснения са свързани със сигурността на системата. Възможностите за „хакване” на системата „били много малки”, според много компютърни специалисти. Дори да приемем, че са много малки, все пак съществуват.

Мислейки по този въпрос си зададох и други въпроси – Колко хора познават в детайли днешната финансова система? … Механиката на банкирането с частичен резерв и неговото влияние? Лесно ли може да определим дали една жълта монета е златна, а не позлатена? … или една сиво-бяла монета е сребърна, а не никелова?

Очевадно е, че пред биткойн системата има рискове, но това не е нещо странно. Във всяка една парична система досега рискове са съществували, дори те са били доста по-големи. Важно да се дискутира темата, относно сложността и сигурността на биткойн системата и да се създава възможно по-информирано мнение у настоящите и бъдещите ползватели на интернет валутата.

Защото сляпата вяра към експертите доведе, например, до ипотечната криза в САЩ. Привидно липсваше възможност не само за срив, а дори за спад при цените на жилищните имоти. „Доказано” и от икономисти, и от иконометрични модели, базирани на математиката. Разбира се, тези, които имаха реална представа как работи системата отдавна бяха калкулирали рисковете в своите прогнози.

4. Ефектът на Кантион при биткойните

Ефектът на Кантион, за който не веднъж сме писали на страницата на нашия сайт, е от фундаментално значение, когато анализираме теорията на парите и кредита. За съжаление, ефектът на Кантион има своето очевадно проявление при биткойн системата. Въпросите кой може да е копач/миньор?, т.е. да може да създава биткойни показва наличието на този ефект.

За създаването на интернет валутата са необходими много големи компютърни ресурси. Без тази техническа обезпеченост няма как да се влезе в конкуренция за разрешаването на математическия пъзел и предизвикателства нужни за генериране на нова единица в биткойн системата. Освен притесненията за това кои икономическите актьори притежаващи тези ресурси, остава въпроса проблем ли е, че създаването на новите биткойни е в ръцете на определен кръг играчи – тези с най-големи компютърни ресурси?

Моето мнение е, че това не е проблем или по-скоро, че това е съвсем логична характеристика на една парична система. Като последовател на австрийската икономическа мисъл мога да направя доста интересен паралел, по този въпрос, със златния стандарт. Един от изтъкваните проблеми при златния стандарт е именно доминиращата позиция на минните компании, които са единствения източник на нови златни пари. Това е чиста заблуда или целенасочена лъжа, защото добиването и преработката на златото е доста скъп процес. Следователно печалбата на минните компании от тяхната дейност ще е около осреднените норми на печалба на пазарите в другите сектори.

Ако сравним процеса на създаване на златните пари с този на създаването на биткойни ще стигнем до извода, че на концептуално ниво процесите са много сходни, да не кажа еквивалентни. Изискването за голям компютърен ресурс при създаването на биткойните е еквивалентно на нужното капиталово оборудване на минните компании за добиване и преработка на златото. Тези мощни компютърни ресурси са много скъпо удоволствие, което непрекъснато трябва да се подобрява, т.е. нужни са нови и нови инвестиции.

5. Без да го пипна, не вярвам!

Въпреки че тази тема беше отчасти засегната е важно да се задълбочим още малко. Толкова ли е притеснително, че биткойните нямат материално изражение? Аргументите свързани с възможността за форсмажорни обстоятелства са реални, дори и към момента. Но ако погледнем днешната фиат система не трябва да забравяме, че почти цялата парична маса е в електронна форма. Ако си направим експеримент дали може да живеем само чрез електронни разплащания ще видим, че можем. Веднага, обаче, идва въпросът къде? … в големия град можем, но на други места не, а това е проблем пред изпълняването на основната функция средство за размяна.

При златния стандарт също се възприема механизмът не на размяна на самото злато, а на разписки за него (хартийки, но обезпечени със злато, за разлика от фиат хартийките, обезпечени от държавно обещание). При „австрийския” вариант на златен стандарт, освен 100% покритие, съществува възможността и за физическото притежание и ползване на златото като средство за размяна.

Въпросът колко хора ще продължат да поддържат тезата „Без да го пипна, не вярвам!” е ключов за превръщането на биткойните в общоприето средство за размяна.

6. Биткойните и сегашната система?

Тук само ще маркирам вече коментираната тема за нуждата от цялостна парична реформа. От фундаментално значение е смяна на самата конструкция на паричната система. Тема за допълнителен размисъл е дали реформата на системата е нужна, за да може биткойните да се превърнат в пари или обратното, съществуването на биткойните ще катализира смяната на системата.

Реално, биткойните вече съществуват. За съжаление, монополът върху паричната система също. Тепърва ще станем свидетели на силен отпор от страна на централните банки и пазителите на днешната фиат система.

Не трябва да забравяме и неоспоримия факт, че сегашната парична система има много поддръжници. Държавният контрол върху паричното предлагане е защитавана теза от много икономически школи, дори и такива приобщаващи се към пазарно ориентираните. Следователно изпитанията пред биткойните са големи. Аз лично съм оптимист не толкова за бъдещето пред биткойните, колкото че те разбуниха духовете. Те генерираха голям обществен интерес, с което се увеличи броят на хората осъзнали, че днешната парична система е обречена на пълна катастрофа …

Print Friendly