Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Печатницата наречена ФЕД

Печатницата наречена ФЕД

ben_bernake

След като в средата на миналата седмица Федералният резерв обяви официално стратегията си за изкупуване на правителствени ценни книжа за “скромните” 600 млрд. долара до средата на 2011 г. много анализатори категорично осъдиха подобни действия. Въпреки, че развитите капиталови пазари реагираха положително след срещата на Фед, това е напълно моментен импулс. В дългосрочен план се виждат много проблеми, които могат да бъдат изкуствено надути от неспирното изливане на долари от страна на централната банка отвъд океана.

Планът на Фед за вливането на допълнителна ликвидност във финансовия сектор е обгърнат от много въпросителни, относно реализирането на основните му цели, които в основни линии са понижаване на дългосрочните лихвените проценти, следователно ръст в кредитирането, а от тук покачване на потреблението. Определено в подобен сценарии има много условности и разбира се крайният резултат ще е налице след определен лаг от време, който няма да е малък. Именно тези цели са оправданието на централните банкери за намеса и на междубанковия пазар … Но не станаха ли прекалено много опитите за постигането на тази ефекти? …

Въпреки че основната лихва в страната е в диапазона 0-0.25% и очевидно инструмента – директно понижаване на лихвата е изчерпан, Фед разполага и с други методи за вливане на ликвидност с цел понижаване на дългосрочните лихви. “Печатарите” изказаха намерение да използват покупката и цялостното раздвижването в фондове с правителствени облигации с матуритет от 1 до 10 години или така наречените (Treasury notes или T-Notes) точно с цел спад в лихвените нива. Тези действия в известна степен изненадаха пазарните участници, защото очакванията бяха за покупки на по-дългосрочни книжа. Все пак не е сигурно дали стратегията няма да се промени с оглед промяна на по-дългосрочните лихвени нива и последваща корекция в дела на бондовете в плана на Бернанке и компания.

Въпреки че Федералния Резерв на САЩ успя да понижи лихвите по жилищните ипотеки след “скромните” покупки на ипотечно обезпечени облигации на стойност близо 1 трилион долара в края на 2009 г. тепърва ще се усети дали тези методи ще доведат до устойчиво възстановяване или напротив. От тук се питаме дали новият водопад от хартийки наречени долари ще подкрепят реалната икономика или ще запълнят невидимите дупки в банковия обръч отвъд океана. Определено факторите, които влияят върху лихвените равнища не са един или два и както се вижда във валутните боричкания на национално ниво е доста трудна борбата с пазара. А може би това е истинската стратегия на американските управляващи …

Основният проблем свързан с безпрецедентните пакети отвъд океана разбира се е свързан с опасенията за инфлационен натиск в по-дългосрочен план. Бернанке и компания споделят, че към момента няма никакви притеснения относно инфлацията, която към месец септември е на нива 1.1 според CPI (официалният индекс отчитащ инфлацията от Америка) на годишна база.

Не малко анализатори, а и всеки поне малко запознат с темата човек има отговор на въпроса – Кой има изгода доларът да се обезцени … Веднага се сещаме за самата Америка. Защо? Защото САЩ има бюджетен дефицит от умопомрачаващите 1.4 трлн. USD към септември 2010 г. и още по-фрапиращите близо 14 трилиона USD външен дълг към момента http://oddhammer.com/tutorials/debt_clock/ , а слабият долар е много познат начин за стопяването на американските задължения. Друг фактор е експортът, който определено отчита подобрение при перото валута или с други думи слабата валута качва нивата на конкурентоспособността. Това е и основната причина дискусиите на предстоящата среща на Г20 да са насочени точно към запазване на стабилността на националните валути, особено на големите износители. Освен споменатите положителни ефекти върху американската икономика при слаб долар има и негативни последствия за американците, които обаче остават на заден план в всеобщата борба за оцеляване.

Като стана въпрос за някои от позитивите за САЩ от слабостта на долара, нека да кажем огромните негативи за другите страни от подобна обезценка. Достатъчно е да споменем доларовите активи в централните банки на Китай, Русия, Япония, страните от Еврозоната и др. На микро ниво, представете си, че държите десет годишна T-note или още по-лошо 30 годишен Bond – доста неприятно нали … Неприятно е когато гуверньорът на централната банка, която печата пари без мярка каже, че към момента инфлацията е добре, но може би след 3-4 години ще има проблеми. Следователно картината е различна след 10 години, когато е падежът на моята облигация. Т.е. шансът инфлацията ще доведе до в пъти по-малко плащане от страна на американското правителство или с други думи в пъти по-ниска стойност на номинала е съвсем реална.

Защо обаче САЩ се мъчат да подкрепят икономика основно чрез монетарни методи … Фискалната политика на Обама определено куца и не стимулите и разхищенията, а равномерната и реформаторска политика може да извади най-голямата, засега, икономика в света от все по-затъващото й положение. В подкрепа към становището, че монетарните мерки трудно ще доведат до желаните резултати е разнопосочното мнение на развитите икономики спрямо политиката на раздути бюджетни дефицити и подкрепа чрез дълг.

Централните банкери се обединяват около становището, че дефлацията е много по-страшен и болезнен процес отколкото инфлацията, т.е. силното понижение на цените на стоките и услугите, заплатите, цените в жилищния сектор и ценните книжа ще е пагубно за американците ако не се предприемат действия. Наливането на пари, крепенето на сегашните нива и дори по-лошото – изкуствено покачване на споменатите цени не е ли точно надуване на балон? Защо са ни нужни високи цени, ако реалната им себестойност е в пъти по-малка? Може би точно дефлацията ще е част от оздравителния процес и както се казва – по-време на криза се виждат проблемите и наложителността да се направят генерални промени …

Print Friendly