Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Пенсионна реформа

Пенсионна реформа

pensioners

Безспорно един от най – наболелите въпроси не само от икономическа гледна точка е този свързан с пенсионната система в страната. Опит за осъществяването на реформа се прави от години, но ясно се вижда, че в такъв вид системата просто не работи и най – важното това не е изненада. Поне за мен и за хората, които могат да направят елементарни изчисления и поглед в следващите 10 години.

Преди да се гмурнем в основните причини за нефункционирането на системата трябва да припомним какво представлява пенсионната система на България. След реформата 2000 г. до сега действа три-стълбовата пенсионна система, включваща разходопокривната и капиталовата част. Основната тежест пада върху първият стълб или т.н. солидарен или разходопокривен стълб. Основното предимство на разходопокривния тип система е, че тя може да започне да работи веднага. Това е и първопричината за масовото й изолзване на стария континент от края на Втората световна война насам.

Недостатъците са й:

Първо, сериозната чувствителност към демографското състояние на обществото или при влошаване му директно се нарушава балансът в системата.

Второ, технически погледнато при нея много хора работят и плащат осигуровки, а пенсия се взима трудно, т.е. от малък кръг от хора. Ако кръгът се разшири пенсиите автоматично трябва да се понижат. Тази система не създава стимули за спестяване, точно защото изземва част от наличните средства.

Трето, нужно условие за съществуването на подобен модел е висока събираемост от страна на държавата или силен контрол върху сивата икономика.

Четвърто, при ниска модилност на трудовия пазар.

Като подкрепа на тези думи може да се върнем в миналото. Този модел е въведен от Бисмарк в края на 19 век за Прусия и въведен само за държавните служители, като самите суми за пенсии не са били високи и забележете за хората доживели 65 години, при средна продължителност на живота в Прусия 48 години. Т.е. в самата си сърцевина разходопокривният модел е математически невъзможен в 21 век.

В страната цифрите са също красноречиви. Към средата на годината повече от 11% от БВП на страната отива за пенсии. Почти 43% от всички разходи в държавния бюджет отиват за пенсии и за социални плащания. Едва 35% от пенсиите се осигуряват от осигурителните вноски. Т.е. повече от 60% от разходите за пенсиите се черпят от държавния бюджет. По – думите на самият министър на труда и социалната политика Тотю Младенов демографската картина у нас се очертава доста обезпокоителна. През 2050 година 1 милион и половина по-малко ще бъдат работещите, като в момента пенсионерите са около 2 милиона и 200 хиляди, работещите са около 3 милиона.

За съжаление ставаме свидетели на яростни дебати около въпроси от типа – да вдигаме ли социалните вноски или не, ако да с колко (1,2,3), осигурителният стаж, пенсионната възраст, бонусните системи и др. Тук се крие основният проблем, че липсват структурни промени, защото предлаганите промени в пенсионната система от страна на правителството са напълно детайлни.

В общи линии картината изглежда такава. Какво е решението??? Следва представяне на капиталонатрупващата пенсионна система, като освен плюсовете няма да подмина и големите въпросителни около възможността за осъществяването й.

Капиталонатрупващата пенсионна система разчита осигурителните вноски да се инвестират в капитал, който ще донесе бъдеща доходност. Основното препятствие пред този вид система е невъзможността да започне да действа веднага след основаването й, т.е. необходим е сравнително по-дълъг период. При преминаването от разходопокривна към тази система са необходими значителни средства в продължение на широк лаг от време. Позитивните следствия от въвеждане на подобна система са
– независимостта от демографски кризи,
-по-малките осигурителни вноски за същите като размер пенсии
-привличане на инвестиционен ресурс. Разбира се при положение, че средствата се инвестират в рамките на страната. Само за пример в Полша пенсионните фондове са длъжни да инвестират 95% от активите си на Варшавската борса, което, предполага големи капитали вкарвани отново в местната икономика.

Такъв тип система може да видим нагледно в страни като Холандия и Австралия. Съпоставима ли е обаче пенсионната система в Холандия с икономическата конюнктура в България? Очевидно отговора е отрицателен. Тук трябва да отчетем, че е лесно предлагането на идеи, но е трудно реализирането им. Даваната за пример холандска пенсионна система е структурирана и стартирана през далечната 1969 година на база партидни капиталови натрупвания. Те са достигнали впечатляващите 500 млрд. евро към средата на 2010 г.

Няколко са основните въпроси, за който се сещам, когато говорим за реформа ориентирана към капиталонатрупващия метод. Първо, възниква въпросът кой ще управлява парите ми, второ, дали доходността при инвестираните средства ще е налична и достатъчна или напротив отрицателна … Отговорът по първия казус е ясен – частните пенсионни дружества или дружества от подобен тип (в това число дружества тип животозастрахователни и тн.) За голямо съжаление гаранции относно доходността няма и няма как да има. Рисковете в инвестирането на дадени средства особено с таргет 20 – 30 години са големи. В това спор няма и критиците на този модел имат право, но … Има едно голямо НО, защото големите рискове са абсолютно еднакви и при разходопокривния модел, а може би и по – големи! Разходопокривният модел се крепи на доверието или по – точно на обещанието на политиците, че след 20-30 години ти ще имаш пенсия. Къде рисковете са по – големи вие ще отговорите, но струва ми се много хора се сещат за годините, в които пенсиите достигнаха 2 долара. Ако погледнем сегашната ситуация младите хора се питат дали след 10 години пенсионната възраст ще е вдигната със 3-4-5 години, колко трудов стаж ще се изисква и тн. и тн. При отделните капиталови партиди всеки по всяко време може да види колко пари има и каква е неговата доходност.

Ако погледнем обективно подобна възможност за индивидуално пенсионно спестяване има и при сегашната система, визирайки третия стълб, но уви капиталовото натрупване липсва или е много скромно даже нищожно в сравнение с това в Холандия. Също така не трябва да прикриваме фактите, че в Холандия се извършва осигуряване, при условие, че си живял там от 15 до 65 г. И там има социален и капиталов стълб, като разбира се вторият е по – голям от първия. Ако хипотетично приемем, че се вземе решение за подобна реформа, няма как да подминем най – трудния въпрос за решаване или как ще съумеем да обезпечим милионите пенсионери в страната, при положение, че капиталови натрупвания подобни на тези в Холандия няма. Т.е. какво ще се случи с все по застаряващото българско население и как ще се обезпечат сегашните пенсионери без социалния стълб в пенсионната система? Разбира се, прехода няма да е моментален, а плавен с цел изместване на тежестта от социалния към капиталовия стълб. Критиците ще кажат, че и сега може да се спестява отделно в третия стълб, но трябва да си зададем въпроса как аз ще отделям още средства при положение, че вече ми се изземва част от дохода чрез социални и пенсионни вноски. Определено звучи нелогично и се слага нужното условие – високи доходи. А работещите в тази графа в страната не са много. Има и други въпроси от типа – собственост на пенсионните дружества, степен на риск в инвестиционните схеми (т.е. човек може да избере да задели средства във високо, средно или нискорисков профил ), нуждата на задължителна вноска при схемата с капиталово натрупване. Но това са детайли и нюансите са разнообразни. Важното е да се разбере, че промяната е нужна. Това се осъзнава и от цяла Европа и дискусиите все повече достигат до коментираната досега стратегия. Трябва да си дадем сметка, че около 20 годишен е периодът за пълното въвеждане на нова пенсионна система и заработването й по предварителните планове. Т.е. всяка промяна на посоката води до удължаване на срока, следователно покачва и социалната цена на реформата.

Реформа с главно Р не е започнала, а мисля си, че с времето осъзнаваме все по – ясно, че тя е неизбежна …

Print Friendly