Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Причините и поуките от ипотечния балон в САЩ (2002-2007)

Причините и поуките от ипотечния балон в САЩ (2002-2007)

Mortgage-Crisis

Фалитът на четвъртата по големина американска банка Лемън Брадърс в средата на септември 2008г., заедно с избухването на дълговата криза в Гърция, малко по-късно, донесоха след себе си много въпросителни относно функционирането на глобалната финансова система, правителствените политики и централното банкиране. От очите на днешния ден може да уловим няколко много притеснителни тенденции, свързани с активната експанзионистична политика на водещите централни банки по света. Ще се спра върху една от тях, а именно надуването на безпрецедентни балони в редица сектори, поради изкуственото манипулиране на паричното предлагане и лихвените проценти от страна на Федералния Резерв, Европейската Централна Банка, Швейцарската Централна Банка, Японската Централна Банка …

Потенциалните рискове от балонизиране на пазарите на акции, на пазарите на държавен дълг, на имотните пазари, на пазарите на студентско кредитиране не са просто големи, нито са само потенциални. Финансовите балони са феномен, който е в процес на галопиращо развитие, като при някои сектори той датира от повече от 10 години назад във времето. Именно поради голямото значение на финансовата история, за осмисляне на деструктивните процеси днес, нека върнем лентата на времето към периода 2002-2007г., за да си припомним един от най-мащабните финансови балони в човешката история – ипотечният балон в САЩ.

Кой бе виновен за многогодишното надуване на тази финансова кула от карти?

Отговорът на този въпрос се крие доста назад във времето. Една от двете основни причини за надуването на ипотечния балон бе водената политика от страна на дългогодишния гуверньор на Федералния Резерв, Алън Грийнспан. Агресивната политика на централната банка успя да пренесе дот-ком балона към ипотечния пазар. С други думи, когато даден финансов балон се спука, но правителството и централната банка не позволят естественото му изчистване, гнилите ябълки се пренасят в други ръце. Грийнспан понижи основната лихва от 6% в началото на 2001 до 1% в средата на 2002, т.е. само за година и половина понижение от 500 базисни пункта. В следващите години лихвата се вдигна до 5,25 на сто, след което слезе до 0 в края на 2008г. Подобно изкуствено третиране на лихвените проценти, на напълно непазарна основа, логично води и до неефективни взаимодействия между кредитори и заемополучателите на пазара на ипотечни кредити. Когато лихвите са изкуствено понижени кредитната експанзия от страна на банковия сектор допусна все повече и повече некредитоспособни (sub-prime) участници на пазара.

През 2000г. второкласните (sub-prime) ипотечни кредити възлизаха на 130 млрд. долара, от които 55 млрд. долара бяха пакетирани като ипотечни облигации. През 2005г. вече имаше 625 млрд. долара второкласни ипотечни кредити, 507 млрд. долара, от които се превърнаха в ипотечни облигации – 500 млрд. долара в облигации обезпечени с второкласни ипотечни кредити само за една година. Само за 2006г. цели 20% от всички ипотеки бяха второкласни (sup-prime). В абсолютни цифри тези 20% се равняват на 600 млрд. долара. Ипотеки раздадени под претекста за преодоляване на морално уродливата антидискриминационна стратегия.

Другият основен виновник, за надуването на ипотечния балон, бе правителството (конкретните правни измерения виж в следващата част). Неговата активна намеса на ипотечния пазар, в началото на 21 век, доведе до структурна метаморфозата на пазара. През осемдесетте години ипотечният пазар не беше топ приоритет за големите банкови институции от Уолстрийт, поради относително скромните и консистентни приходи, които той генерираше. От средата на 90-те години обаче, картината съществено се промени, след като стартира финансовото модифициране на жилищните ипотечни кредити в облигации, т.е. издаването на облигации обезпечени с ипотечни кредити. Така се роди магията на „секюритизацията”[1], превръщайки се в ключа, който отвори „кутията на Пандора” на ипотечния сектор. Интегрирането на сакралния актив за американските граждани – собственото жилище, в света на финансовото инженерство се осъществи изненадващо бързо.

Това бе причината за силния ръст на търсенето и постоянното покачване на цените на жилищния пазар между 2002 и 2008г. Чрез правна, институционална и парична политика правителството и неговата квази агенция централната банка успяха изкуствено да увеличат кредита и евтините пари поеха в посока жилищния пазар. Спукването на балона започна още от 2007г., но правителството не позволи пазарът да изчисти огромните дисбаланси породени именно от него, което ясно може да видим от графиката с индексите S&P/Case-Shiller.

CSJuly2014
На графиката се вижда силният ръст и на трите индекса в периода след дот ком балона до 2007 година. Интересното обаче, е спирането на спада им в средата на 2009г., което е именно ефект от агресивната намеса на правителството за спиране на ценовите спадове.

Правните измерения на правителствената намеса на ипотечния пазар?

Историята може да ни разкрие още по-фундаменталните причини за промяната в поведението на американските потребители към повече потребление, чрез използването на дълг. Освен съществената роля на Федералния Резерв в раздуването на ипотечния пазар, значима роля има правителственият Community Reinvestment Act от далечната 1977г. Чрез него, администрацията на президента Джеймс Ърл „Джими” Картър мл. принуди банките да отпускат ипотечни заеми на заемополучателите с ниски доходи. Поддръжниците[2] на закона оформиха понятието “communities of color”, изразявайки убеждението си, че трябва да има облекчен достъп до кредитиране за групите, нямащи равен икономически статус с останалите. Привидната „социалност” на този закон бе лишена от икономическа логика, като това бе първият пирон в ковчега на хилядите американски граждани останали без покрив над главите си след средата на 2007г.

Надграждането в регулативно-репресивните действия към банките, независимите ипотечни кредитори, и др. тепърва започваше. Equal Credit Opportunity Act (Regulation B), the Fair Housing Act, the Home Mortgage Disclosure Act (Regulation C), в комбинация с Community Reinvestment Act започнаха да изграждат една още по-различна система, още по-далеч от пазарните принципи и механизми. Държавната намеса на пазара доведе до създаването на множество лоши кредити, част от балансите на американската банкова система.

В същото време, правителството уверяваше банките, че рискът при кредитирането на заемополучатели с нисък кредитен рейтинг ще бъде сведен до минимум, с помощта на магията наречена „секюритизация”. В средата на 90-те години на миналия век Конгресът предприе още по-кардинални мерки за осъществяването на огромен бум в ипотечното кредитиране. Тази стъпка беше обвързана с правителствено спонсорираните Фани Мей и Фреди Мак, които вече имаха задачата, при нужда, да играят пряка роля на пазара. Действията се изразяваха в евентуалната покупка на лоши кредити от ипотечните кредитори, тяхното последващо пакетиране в т.нар. пулове[3] и продажба на вторичния пазар на ипотечни облигации.

На 30 март 2007г. тогавашният председател на Федералния Резерв Бен Бернанке оцени като силно положително влиянието на The Community Reinvestment Act през годините след неговото въвеждане. Изявлението на Бернанке беше част от честването на тридесет години от създаването именно на този закон. Според Бернанке процесът на секюритизация на ипотечните заеми е бил ключов за положителното развитие на ипотечния сектор като цяло. Силно положителна роля изиграл и законът от 1992г., с който се регламентират новите прерогативи на държавно-спонсорираните агенции Фани Мей и Фреди Мак. Изумително е как най-влиятелният банкер в света изрича подобни думи в края на март 2007г.

Бернанке бе още по-позитивен за Riegle-Neal Interstate Banking and Branching Efficiency Act от 1994г., както и за директната правителствена намеса на ипотечния пазар през 1995г. чрез така наречените “Community Development Financial Institutions”. Последните трябваше директно да финансират sub-prime заемоискателите. През същата година правителството, заедно със своята изпълнителна агенция ФЕД, започнаха масирано притискане на търговските банки да облекчат съществено критериите за даване на кредит на кредитоискателите с ниски доходи и част от малцинствени групи. Така масово се понижиха, дори отчасти се премахнаха, критерии като кредитна история на кредитоискателя, ниво на спестявания и възможности за обезпечение, ниво на доходи, размер на заема към месечния доход и др.

Нещо като заключение

В този кратък текст бяха показани основните причини и главните причинители за създаването на мащабната кредитна експанзия, в периода 2002-2007г, на ипотечния пазар отвъд океана. Определено, по темата може да се изложат още много интересни детайли, както от историята, така и от теорията. Важното тук обаче, беше да се открои фундаменталната роля на правителството и Федералния Резерв, в създаването на т.нар. бизнес цикъл и огромното балонизиране на ипотечния пазар … а когато фактите говорят, е време да се замислим за днес и за утре.

А днес и утре няма да се различават много от вчера, ако се продължи в същото русло. Създаването на кредитни балони с такива размери не е естествен/пазарен процес, а процес генериран от сегашната правителствено контролираната (fiat) парична система, банкирането с частични резерви и огромната намеса на правителството в икономическите процеси. Докато тази картина не се промени нека не бъдем изненадани от бъдещите финансови турболенции и икономически депресии …


[1] Секюритизацията беше двигателят на силното развитие на финансовата индустрия в последните 10 години. В основни линии процесът на сецюритизация представлява инвестиционна стратегия за създаване на възможност даден балансов актив да бъде продаден на външен инвеститор – лесно и евтино. Тя е част от големия раздел във финансовата теория и практика – Структурни финанси (Structural finance). За начало на процеса на секюритизация може да се приемат 70-те години на XXв. Емпирични примери може да се видят още от 18-ти век. Сред най-ранните примери за ипотечни облигации (mortgage-backed securities) в САЩ са земеделските железопътни ипотечни облигации от средата на 19-ти век, които са допринесли за паниката през 1857 г. За период от десет години, от 1995 до 2004, размерът на пазара на ценните книжа обезпечени с активи (ABS) отчиташе годишен ръст от цели 19%.

[2] Поддръжници на Community Reinvestment Act са и организации, като “ACORN” (Association of Community Organizations for Reform Now). Интересен факт е, че настоящият президент на САЩ Барак Обама беше адвокат в организацията след своето напускането от Harvard Law School.

[3] Пулът от активи представлява събирането („пакетирането”) на едно място на много активи с еднакви характеристики. Такъв пример са автомобилните заеми, които се „пакетираха” в общ пул и на тяхна база се емитираха различни по вид (вътрешни характеристики) ценни книжа, търгувани публично. Следователно, инструменти с много по-висока ликвидност се продадоха на инвеститори с различни цели и изисквания. Инвеститорите, от своя страна, се интересуват най-вече от доходността, която се инкорпорира в паричните потоци, генерирани от съответния базов актив.

Print Friendly