Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Пролетта на арабските народи

Пролетта на арабските народи

arab-spring

Дойде ли пролетта на арабските народи?

Мнозина считат, че да. След десетилетия под авторитарния ботуш на дълговечни автократи, арабските народи се вдигнаха в опит да извоюват свободата си. Дотук с мизерията и незачитането на правата на човека. Дотук с недостойното потъпкване на жените и хомосексуалистите, дотук с ненавистта – а често и омразата – към друговерците. Народите, населяващи териториите на Африка и Близкия Изток, се противопоставиха на произвола, а революциите следват една след друга, постигайки ефекта на доминото.

Започна се в Алжир, после в Тунис, Египет, Йемен, Саудитска Арабия и Бахрейн. Последва войната в Либия. Пламна и Сирия. Явно обществата в региона се достигнали до етап, в който нуждата от демокрация и права на човека за достойно съществуване, ще бъдат извоювани. За нещастие, голяма част от това, което прочетохте досега, представлява анти-тезата на коментара ми. Нещо повече – това е пример за интелектуално клише, което се налага все повече и повече като обща позиция за куп специалисти и анализатори.

Ставаме ли действително свидетели на „арабска пролет”? 

В тази част на света демокрацията такава, каквато ние я разбираме, никога няма да има. По начало смисълът на демокрацията е да ограничи властта на владетели и управници. А главната й цел е: да защита на личната свобода на гражданина. Следователно самите граждани трябва да са узрели за подобно нещо и да искат точно този тип свобода.

Същевременно от дълбока древност източните (в случая и страните от Северна Африка) народи, въпреки историческите си пикове, изразени във величествени и могъщи империи, не са успели да създадат нещо много просто. А именно: нормативна база, която да защитава отделния индивид и собствеността му от насилствени и незаконни посегателства. Било от държавата, било от сънародници, съседи, мародери и диктатори. За добро или за лошо, индивидът в тези общества никога не бил ценност сам по себе си. Личните права в Арабския свят – право на живот, на труд и на собственост върху труда (частна собственост), – никога досега не са били припознавани като важни и изконни и не са намирали здрава почва.

Споменавайки източните народи, имам предвид всички колективистично настроени общества, чиито философия, религия или морално-етичен кодекс гледат на щастието, успеха и личното постижение като на нещо лошо или грях. На всички тези съвкупностти от хора, за които удоволствието, музиката и сексът са равнозначни на скверност и срам.

Тлеещите огнища на арабските революции се разпалват и затихват поради доста по-различна причина от жаждата за свобода. Въстанията в арабския свят не са осъзната необходимост. Те дори не са чисто политически акт, сиреч  – да целят махането от власт на този или онзи политически опонент. На практика тези масови недоволства имат единствено икономически характер, с други думи : провокирани са от грозен, ожесточаващ и унижаващ човешките същества глад. От най-обикновена мизерия.

Тук ролята на Запада, и в частност САЩ, е значителна. От средата на 40-те години на двадесети век, след споразумението от Бретън Уудс, американският долар е основна световна валута, в която не малко страни държат и валутните си резерви. Огромен процент от международната търговия на суровини, петрол и храни се извършва с долари. За Америка няма нищо по-лесно да пуска в обръщение нови и нови зелени пари – все пак това си е нейната валута – и да обезценява долара, обезценявайки същевременно и огромните заеми, които дължи на целия този изтерзан от бедност Изток. Към ден днешен публичният дълг на САЩ възлиза на близо 14 и половина трилиона долара, а Саудитска Арабия е един от най-големите американски кредитори. Следователно и политиката на печатане на пари е повече от логична, макар да е в ущърб и на обикновените американски (пък и на всички други) граждани, и да означава трайно загуба на покупателна способност за валутата.

Прекият ефект върху арабските народи е, че повечето долари в обръщение означават и по-голямо потребление на всички ресурси от първа необходимост. Оттам следва растеж на цените на тези блага. А, както вече казахме, когато цените на суровини, храни, петрол и злато се покачват в американски долари, неминуемо се оскъпяват и за всички, които ползват тази валута като резервна и търговска. Тоест  – почти целия свят. За най-бедните страни положението ще е и най-драматично. Досегашните хегемони също ще си понесат последствията. Професорът по история Найл Фъргюсън неуморно обяснява как исторически подобни  проценти на задлъжняване и безотговорни харчове са водели неизменно да фалит на империите. Това чака и САЩ, а процесът е навлязъл в необратима фаза. Тази страна беше водеща в света около век. Нищо чудно още в рамките на нашия живот да станем свидетели на залеза й, при това помнейки съвсем ясно и върховите моменти на величието й. Най-значителната стока, която САЩ изнасят към света в момента, се нарича инфлация. И колкото повече дадена страна е обвързана с долара – толкова повече ще „бере” плодовете на тази обвързаност.

Не гнета на подтисниците изкара арабите на улицата. Деспотичните автократични сатрапи са били търпяни с десетилетия.  Инфлацията и безумно високите цени на храните и горивата бяха моторът, задвижил колелото на размириците. Оскъдицата и ниският жизнен стандарт предизвикаха спонтанен и масов изблик на недоволство. Въпросът в Арабския свят не стои дали ще дойде демокрацията, последвана от личната свободата. За целта трябва да има обективна предпоставка у самите граждани, които да желаят да успяват в начинанията си, да имат собствени бизнес, да предпримат действия и да се радват от резултатите им. В момента по-скоро идеята е просто да дойде някой нов „всезнаещ и вездесъщ владетел”, който да ги „оправи” –  един доста близък до умовете на повечето българи лайтмотив.

Впрочем, ролята на Западните сили в тези локални конфликти е неимоверно шизофренна. Ако се намесят – защо се месят. Ако не го сторят – значи цялото промотиране на общочовешки ценности и демокрация е било тотална лъжа. Половината от миротворците по света ще обявят западните държави в безучастност, докато друга  половина – в интервенционизъм и нео-колониализъм. Сложна ситуация, определено.

Истината е, че това са си революции „на” и „за” арабските народи и те сами трябва да си ги довършат. Освен това – каква по хубава възмножност за правителствата на страните от ЕС и САЩ да отвлекат вниманието на гражданите си от най-важните проблеми. Инфлацията, дълговите кризи, фалшифицирането на пари в стил „quantative easing”, безотговорната фискална и монетарна политика на правителствата, обезценяващи спестяванията на собствените си граждани… В случая на Европа: след Гърция и Ирландия, финансов срив вероятно ще последва и за Португалия, и за Испания; Италия и Белгия не са кой знае колко по-стабилни. За САЩ вече казахме, но да добавим : до 1971 година икономическият гигант бе най-големият заемодател в света. От спомената година насетне – САЩ са най-големият заемопоучател. Странно, но цитираната година е същата, в която и президентът Никсън окончателно къса връзката с остатъка от „златния стандарт”, тоест – голямото печатане на пари започва и дълговете ще се плащат с новонапечатани зелени хартийки.

Сега всичко това отиде на втори план, а светът се занимава с опитите да освободи народи, които сами не знаят дали искат да бъдат освободени по начина, по който им се предлага (справка: „успехът” на САЩ в Ирак).

Накрая, една последна линия на разсъждение. Че управници от тип Кадафи в Либия и Мубарак в Египет са опасни – опасни са. Но има и една друга опасност, която, поне засега, почти никой анализатор не успява да обясни. Кой ще дойде след падането на диктаторите. Това е важно. В Египет вече „Мюсюлманските братя”, радикална ислямистка групировка, набира сила. Нещо повече: те дори открито  заплашиха сигурността на енергийните доставки за Израел. Ето един потенциален крайъгълен камък за мира в света. Ясно е, че без много кръв няма да се мине, а и ще бъдат въвлечени всички. За Либия в момента е трудно да се каже каквото и да било. Ситуацията там тепърва предстои да се заплита.

Впрочем дано не излезе вярно твърдението на кръвожадния лидер на Джамахирията, Мyамар Кадафи – че опозицията срещу него е съставена от радикални ислямистки елементи, финансирани от Ал Кайда. Ако това действително се окаже вярно впоследствие, „пролетта на арабските народи” може да се превърне в студена зима за много други.

Print Friendly