Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Разликата между „австрийската” capital-based macroeconomics и модерната labor-based macroeconomics

Разликата между „австрийската” capital-based macroeconomics и модерната labor-based macroeconomics

economics

Голямото противоборство на икономическата сцена през 30-те години на миналия век безспорно е свързано с две имена – Кейнс и Хайек. Техният коренно различен прочит на макроикономическите процеси изправя теорията и практиката на кръстопът. Доминиращата роля между 40-те и 70-те години е в ръцете на идеологията на Кейнс и най-вече на работата на сър Джон Хикс и Пол Самюелсон. Те разработват опростени модели, като IS-LM модела и така наречения кейнсиански кръст (Keynesian cross). Съвкупност и опростеност ползвана с лекота и охота от икономически анализатори и политици. И не на последно място, вкарването й в университетите, като матрица на икономическата теория.

Ролята на държавата в икономиката

Според Кейнс и неговите последователи, в пазарната икономика са присъщи моменти на нестабилност. Именно в тези моменти се изисква една активна държавна намеса, разбира се, добре преценена и навременна. Държавните разходи и промяната в нивата на данъчно облагане са антициклични инструменти спрямо рецесията и инфлационните сили, които от своя страна са били дълбоко вкоренени в капиталистическата система.

Моделът на Кейнс поставя ролята на държавните разходи, като стабилизираща. Дали обаче това е така или точно обратното? Много често в икономическата литература, икономическите казуси в пазарните отношения се решават с намесата на държавата. Не се споменава обаче, какъв е ефектът от подобна намеса. В Labor-based модела, тя е представена, като изцяло положителна. За голямо съжаление това твърдение не е вярно. Съществува и алтернативно решение, чрез пазара или всички ние, със своите действия или бездействия, да отрегулираме дисбалансите по естествен път. Наказани ще бъдат неефективните, докато тези, които са най-гъвкави и иновативни ще останат на пазара. Така моралният хазарт е ограничен до минимум.

Разбира се, Кейнс не иска да чака изчистването на системата по естествен път, защото това ще доведе до пълната й разруха. Той застъпва тезата за излизането на държавата на преден план с мащабни инфраструктурни проекти, бюджетни дефицити и монетарни стимули. По този начин се очаква възстановяването да се ускори, след като инвестиционната активност ще подкрепи трудовия пазар, което ще ни върне отново до нивата на пълна заетост.

Стимулиращите пакети, от страна на правителството и централната банка, обаче, могат да качат нивата на заетостта над пълната заетост или така наречената L-форма на предлагане, което показва сериозен инфлационно-спираловиден натиск. Тогава стимулите трябва да се изтеглят от икономиката и нещата да се оставят в ръцете на пазара. Тези теории, бяха сериозно дискредитирани от икономическите реалности в периода 2003-2012 година.

Вмешателството на държавата, в несвойствени за ней функции, не решава проблемите, а ги отлага, с което дисбалансите се задълбочават, а отговорността се размива още повече. Важно е да се уточни, че не изключвам важната роля на държавата, като пазител и арбитър в една пазарно ориентирана икономика, но осъждам неприсъщите й действия, като изредените по-горе.

Ако се върнем към историята, австрийският модел за бизнес цикъла беше тотално маргинализиран, но не защото е погрешен. Дори Хикс не казва, че той не е коректен, а че не е приспособен за английската икономика и защото е много сложен. Сложността е логична с оглед на структурата на икономическите процеси. Забележете, че се говори за сложност в периода 40-та – 70-та … Какво ли да кажем сега? Т.е. ето как агрегирането, предложено в моделите на Кейнс, води до изкривяване, чрез целенасоченото опростяване … или логично грешни изводи и неефективни решения.

Мизес и Хайек поставят множество ясни формулировки и разсъждения, но не дават категорична алтернатива на IS-LM модела и кейнсианския кръст. Хайек така и не завършва плануваната втора част от The Pure Theory of Capital, където се очакваше да се коментират именно въпросите с capital-based macroeconomics през призмата на новите реалности.

Роджър Гарисън и неговата „Time and Money”

Книгата „Time and Money” на професор Роджър Гарисън може да се приеме за запълване на празнината. Гарисън продължава работата на Хайек, чрез окомплектоването на опростени модели, базирани на времевата структура на производството. Именно акцентът върху времето и схематичното изобразяване на икономическите закономерности поставят теорията в пълна конкуренция на неокейнсианските проекции на икономическата наука. Използват се два фундаментални модела – границата на производствените възможности и пазарът на заемни средства (кредитният пазар). Съвкупното разглеждане на тези концепции построява една обща рамка за анализ на икономическите процеси през призмата на времето.

Фундаменталните въпроси, на които търсим отговори са – Може ли да се поддържа икономическия растеж в дългосрочен план? Ако е така, по какъв начин? Ако не, защо не? Въпроси поставени още от Адам Смит в неговия труд – „Изследване на природата и причините за богатството на народите ”. В capital-based macroeconomics устойчивият растеж се постига, когато инвестициите превишават обезценяването на активите и когато всички инвестиции са базирани на реални спестявания. Както ще проследим в следващите глави, именно тук се крият основните причини за дисбалансите в развитите икономики. Колосалните дългови проблеми се коренят именно в растежа базиран на дълг, а не на реални спестявания – Япония, Великобритания, Еврозоната, Америка и тн. Потъващите кораби от една грешно управлявана флотилия.

Устойчив растеж – Що е то?

Растежът е стабилен само когато икономическият процес се движи в съответствие с предпочитанията на икономическите субекти в него и от наличните ресурси. Растежът не трябва да се катализира от монетарната политика и предлаганата от Кейнс и Фридман „умерена” инфлация. Имаме ли вмешателството на монетарните инструменти през призмата на инфлиране на растежа, това води до пагубни последствия в дългосрочен план. Краткосрочните резултати са на база изкривяване на ефективните пазари сили, която парадигма тотално бе разобличена по време на финансово-икономическата криза. Естествено подобни явления сме наблюдавали много често, обърнем ли се към историята.

Устойчивият растеж в модела на Гарисън е базиран на непрекъснато движение на кривата на производствените възможности на дясно, т.е. нейното разширение при равновесно положение на пазара на заемни средства. В съвременната литература може да срещнем това състояние, като балансиран растеж (еднакъв темп на растеж при производството, инвестициите и потреблението).

Съответно няма как да очакваме икономически подем без той да е подвластен на предпочитанията на участниците в икономическия процес, без налични ресурси за инвестиции. Както и в днешното статукво, наблюдаваме неефективен растеж на база политически решения, не на икономическа логика. Възможните сценарии при този тип структура на икономиката са три – а) преразпределителна експанзия, б) кредитна и преразпределителна (неутрална) експанзия и в) кредитна експанзия. Последната е с най-силни последствия върху реалната икономика. Кредитната експанзия е подложена на много детайлен анализ още от Мизес и Хайек, в австрийската теория на бизнес цикъла.

Кредитната експанзия – двигател или препъни камък?

Кредитната експанзия в системата на банкиране с частичен резерв прави кредита доминиращ фактор, което от своя страна води до икономика, произвеждаща извън кривата на производствените си възможности. В същото време производството се измества към инвестиции без съответната промяна във времевите предпочитания (time preferences). Кредитната експанзия е основен фактор за дебалансиране на съотношението инвестиции – потребление към основните времеви предпочитания, които са пазарно постигнати, преди деструктивната намеса на евтиния кредит. Това води до неефективност в инвестициите и създаването на балони.

Ако отправим поглед към Кейнс, през призмата на Labor-Based модела на развитите на икономиката ще видим, че проблемите се крият основно в невъзможността за ефективното съществуване на икономика, изцяло проектирана чрез частния сектор. Кейнс „доказва” подобно твърдение чрез своите изследвания върху икономическия процес, в който приходи и разходи са в равновесие, чрез промяна в нивата на заетостта. Емпиричните изследвания, обаче, показват, че прекаленото опростяване, агрегиране и маргинализиране на фундаментални фактори в икономическия процес водят до структурни дисбаланси в дългосрочен план.

Най-сериозното ми несъгласие с концепцията на Кейнс, е свързана с твърдението, че инвестициите не зависят нито от текущия доход, нито от лихвения процент, а просто от очакванията за бъдещите печалби. Последните, сами по себе си, не са много достоверни в икономическата реалност и все пак инкорпорират силното влияние именно на лихвените проценти. Обвързването на доходите-разходите и пълната заетост поставят разсъжденията на Кейнс далеч от реалността.

Capital-based моделът описва реалните процеси преди, сега и в бъдеще, анализирайки взаимодействието между парите, кредита и инвестициите. Именно чрез такъв паралелен анализ лесно можем да проследим бъдещи проблеми в макро рамката.

Boom and Bust или истината за доброто и злото

Нека да обърнем внимание на рецесията, като икономическо състояние и концепциите на Милтън Фридман. Той защитава противоречивите твърдения за положителните ефекти от инфлационната политика или общата концепция за антицикличността на монетарната политика (коректна и навременна, спомняте си тези думи – Кейнс, относно фискалната полититка). Историята показа и доказа, че ролята на централната банка и идеологиите на Фридман не са коректни, защото инфлацията е изцяло негативно явление. Ролята не централните банки се превърна в преместването на балоните от един в друг сектор, без каквото и да е истинско „лечение”.

Важно е да се отбележи, че проблемите не се крият в икономическия спад, без значение от магнитута. Трябва да се погледне към причината за този спад. А причината се корени в инвестиционния бум (investment boom), а не в последващия спад (bust). Разбира се, както коментирахме досега, това е в сила, когато става въпрос за растеж базиран на кредит, вместо на реални инвестиции. Както сами се досещате, да … именно в надуването на балоните е проблемът – въпреки че в този период малко хора се замислят дали икономическият подем е устойчив и ще продължи за дълъг период от време.

Капиталът и времевите предпочитания

Капиталът трябва да се разглежда като структура, а не просто като една агрегирана величина. Въпросът с развитието на технологиите в контекста на макроикономическата картина има огромно значение. Но и тук, технологията не може да се разглежда като една единствена, влияеща върху всички – те са много и влияят в различна степен за различните индустрии. Отново най-трудният елемент за анализ е взимането предвид на времевите предпочитания на индивидуалните субекти. Най-лесно е да ги игнорираме и да приемем някои допускания. Това, обаче, би изкривило ефективната макро картина и последващите инвестиционни решения.

Времевите предпочитания и наличните спестявания поставят изисквания не само върху номиналните инвестиции, но и за самия вид капиталови стоки и технологии, в които да се инвестира. Като цяло австрийската концепция изследва много детайлно безспорната връзка между инвестициите и технологиите. Новите знания няма как да повлияят на производството, докато има нови капиталови разходи, които ползват новите технологични достижения. Това е една от ключовите характеристики за все по-забавящото се глобално производство и структурните проблеми в индустриите на развитите икономики. Тласъкът към краткосрочни стратегии за запълване на дисбалансите в производствените процеси води до наистина най-лесното (но и най-глупаво) решение – инфлацията.

Когато имаме високи времеви предпочитания и в същото време ограничени спестявания, тогава инвестициите, са знак за краткосрочността при планирането в производството. Следователно инвестиционните проекти са по-кратки, с раздути разходи за труд, липса на катализиране на спестявания, следователно те са по-неустойчиви. Тази комбинация от ресурси и тяхното използване, води до неефективност при структурата на производството. На противоположния полюс е ниската (слабата) времева предпочитаемост, която определено носи дългосрочни ползи. Производственото планиране е свързано с възможността за отделяне на високи бъдещи спестявания, чрез ефективно използване на работната сила – съответно съкращаване на разходите, дългосрочно планиране и висока степен на устойчивост.

Средносрочният план – нужен за постигане на завършеност

Capital-based macroeconomics е най-добрият метод за представянето на макроикономическия поглед в средносрочен план. Ако в мейнстрийм концепциите дългосрочният растеш е съвкупност от серия краткосрочни приспособявания на икономиката, то за австрийците тази структура се разглежда, като отделни модели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период. Така цялостният анализ придобива завършен вид и се следват законите на икономическата логика през призмата на времевата компонента. При labor-cost модела на Кейнс липсва какъвто и да е средносрочен елемент, с което се поставя една огромна пропаст между краткосрочния и дългосрочния анализ.

С помощта на capital-based метода много по-точно може да се анализира политическото вмешателство в бизнес цикъла – фискално или монетарно. Причините и ефектите от кредитната експанзия, чрез активната роля на централната банка трудно може да се агрегира и представи опростено в две координатни системи. Или по-скоро може, но анализът ще е меко казано подвеждащ.

Print Friendly