Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Ролята на дигиталния маркетинг в туризма

Ролята на дигиталния маркетинг в туризма

Ролята на дигиталния маркетинг в туризма

Едва осъзнали необходимостта от маркетинга като водещ инструмент за устойчив тренд на развитие, масата от организации бързо трябва да влязат в крак с новата вълна на иновации. Визираме дигиталното пространство, чието присъствие се оказва задължително във всяка сфера на бизнеса. В настоящия проект ще разгледаме ролята на он-лайн маркетинга в туристическата индустрия на база лични наблюдения и впечатления. Дали прогресът е задължителен елемент за всички играчи на пазара и за чиста монета ли можем да приемем похватите на маркетинг-микса? Върху тази плоскост ще изразим позицията си, провокирана от последните консумации на туристически услуги в разгара на активния летен туристически сезон на 2012 година. Противно на очакванията, ще проявим критика от негативите, които срещнахме и ще се опитаме да предложим решения за породените казуси.

Пресен пример, който можем да посочим, е употребата на туристически услуги посредством дигиталното пространство. Тук визираме добилите популярност колективни сайтове за пазаруване, чийто имидж главоломно нараства. Безспорно инициативата е успешна за популяризиране и осъществяване на промоционални оферти, особено за туристическия бранш. Всички знаем, че намаленията и отстъпките са водещ инструмент в маркетинга и са част от различните ценови параметри, предлагани от търговеца.Не за предимствата обаче идва ред да говорим. Несъмнено те са налице, но знаете, че се породиха редица дискусии на база слабите звена на подобни похвати. Освен вече широко познатият проблем за сигурността от подобни посредници и вече потърсеното решение посредством новия закон за туризма, ще засегна по-обстойно въпроса за качеството.

Негативните ми впечатления са вследствие от престой в Троянския балкан-магнетичен кът в сърцето на Стара планина. Красивата природа и бягството от бетонния град предполагат приятна  и заслужена почивка, но не такава се оказва когато насреща се изправя съчетанието от материално-техническа база и инфраструктура с твърде слаби параметри,  без съответствие на изискванията за категоризация и ниско квалифициран персонал с ниска мотивация и вероятно без задължителната квалификация, предвидена в наредбата. Без да изпадам в подробности за слабите места, ще очертая три насоки на проблема, за които вината не е еднопосочна.

Не считам за нормална ситуация неприветливи средства за подслон, без утвърдени позиции на пазара, да популяризират дейността си и да привличат туристически контингент посредством тези канали. Уместна тук обаче е поговорката „ не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава”. Все пак, докато иновациите са в своя апогей е нормално да се възползват от тях всякакви слоеве на търговската общност, дори и тези, залагащи на еднократното привличане на туристи. За една успешна и устойчива политика обаче ще трябва да потърсим и решенията на тези казуси. Аз бих изтъкнала необходимостта от по-детайлна проверка на партньорските отношения с т.н „доставчици” или в случая материално-техническата база. Не е лош вариантът да се потърсят и референции или пък потребителското мнение, което се оказва решаващо.

За никой не е тайна, че недоволният турист ще увеличи многократно аудиторията при констатирани нередности. Ето защо считам, че редицата форуми са добра основа за „сверяване на часовника”.  Внимание може да се обърне и на идеята за въвеждане на т.н „ ваучер-ваканция”.  Този продукт е успешно въведен в северната ни съседка Румъния, спомагайки  увеличаването на мобилността на местното население по отношение неговото време за рекреация. Със своята целенасочена политика правителството успешно стимулира вътрешния туризъм. В основата на този продукт е насърчаване работодателите да отпускат на своите служители допълнителна сума към възнаграждението им под формата на чекове, предназначени за почивка. Считам, че подобен продукт, издаван от лицензирани оператори за производство на ваучери (чийто брой у нас е под 20 ), със специализация в тази област и висок авторитет, ще доведе до по-успешно налагане на качествени продукти, посредством ноу-хоу, градено с години, по примера на западни образци и защитавайки марката си посредством работа с доверени партньори. Безспорно темата е твърде обширна и заслужава детайлен анализ, който ще си запазим правото да разгледаме в специална тема.

Единствено бих искала да заключа, че подобни проекти са с многопосочни предимства и доказани резултати, но песимизмът за въвеждането му в мен надделява,имайки предвид  близките ми наблюдения по тематиката и законодателната основа у нас. Оставаме с надеждата да не се окажа права. Каквото и да говорим обаче държавата трябва да осигури подходящата среда за подобен тип бизнес или поне да не създава пречки, който е по-често срещаният сценарий. Считам, че първо трябва сериозно да се промени нормативната уредба, засягаща категоризацията и минималните, заложени изисквания към нея. Според мен абсурдно звучи идеята за въвеждане на т.н „срочна категоризация”. По-удачно би било лицензирането по ISO, въведено и без това от държащи на реномето си хотели. То обаче остава по желание, затова какво може да се направи за по-малките и неизвестни бази, които не са част от международни вериги? Съгласна съм с позицията на г-н Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. Според него е необходимо категоризацията да се извършва от бранша, който познава спецификите си и по-трудно би прибягнал до действия, уронващи престижа му ( визираме „пари под масата” с цел получаване на дадена категория, както очевидно се случва към настоящия момент от редица чиновници от държавната администрация).

По отношение на кадрите проблемът също е твърде комплициран. Въпросът за квалификацията, обучението и развитието им поставя множество въпросителни, а за „управление на талантите” посредством различните похвати едва ли можем да говорим в туристическия бранш. Най-общо казано мотивационният фактор, като основа за успешно обслужване в сектор, твърде зависим от човешкия капитал, се отчита на твърде заден план при работодателите. И всъщност как можем да търсим вината у персонала, когато тяхното ръководство не се явява пример и не разполага с необходимите умения за комплексно менажиране на цялостния процес. Защото не е тайна за никой, твърде голяма част от упълномощените да взимат решения в бранша, за съжаление, са случайно въвлечени лица, а стратегическата мисъл не е особена присъща за тях.

Разбира се материята е твърде комплексна и вероятно ще отнеме дълго време да станем свидетели на подобрение. Важна е обаче правилната посока, която трябва да се поеме, както  и постоянството, оригинално изразено в сентенцията „дори да си на прав път, ако стоиш на едно място, ще те прегазят”.

 Видно от статистиката средната заетост у нас е твърде ниска- едва 32 %. Повишението й обаче би трябвало да не пренебрегва качествения аспект. Иновациите безспорно трябва да са в основата за успешен маркетинг, чиято цел е привличане на контингент и нарастване на приходите. Считам обаче, че не бива да бъде еднократен акт, а стратегическа цел за дълъг период. Апелът на всички нас трябва да бъде насочен към засилване ролята на дигиталния маркетинг успоредно със зачитане правото на всеки потребител да получи необходимото и заслужено обслужване, независимо от използвания метод.

Print Friendly