Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Ролята на предприемачеството в икономиката

Ролята на предприемачеството в икономиката

Entrepreneur-

Ролята на предприемачеството е фундаментално важна за разбирането на случващото се в икономиката. Неслучайно от векове насам значимите икономически мислители са се опитвали да обяснят функцията и мястото на предприемача – какво е той, как действа, какви са ефектите от начинанията му за него самия и обществото.

Понятието „предприемачество” се появява през 16-и век в Западна Европа, а по-късно като научен термин навлиза в писанията на безсмъртните Ришар дьо Кантийон, Жан-Баптист Сей, Джон Стюарт Мил, Адам Смит и Фредерик Бастиа.

Дебатът продължава и днес, като през двадесети век се открояват имената на Франк Найт и Йозеф Шумпетер, както и представителите на австрийската икономическа школа – Лудвиг Фон Мизес, Фридрих Хаейк и Мъри Родбарт. Теоретичната мисъл изобилства от анализи, трактати и нюанси затова кой всъщност е предприемач. Универсална дефиниция, оказва се, няма.

Все пак може да се каже, че предприемач всъщност е всеки, който „излиза на пазара, продавайки или купувайки стока или услуга не за собствена употреба, а с цел печалба”. По-задълбоченият поглед ни разкрива още: това са икономически агенти, които поемат отговорността и риска да използват оскъдните ресурси и средства за производство, за да спечелят.

Наличието на печалба доказва успешния залог на предприемача. Тя е неговата награда и следва да е съизмерима и да надвишава лихвените проценти в икономиката – тоест доходността, която щеше да получи, ако бе инвестирал капиталите и усилията си другаде. Предприемачите са хора с иновативни идеи и с различен поглед върху възможната комбинация от производствените фактори – земя, труд и капитал. Те вярват, че начинът по който комбинират тези фактори ще дадат по-голяма добавена стойност от тяхното предишно приложение.

Да цитираме Мизес, изключителния австрийски икономист от 20-ти век:

„Предприемачите откриват несъответствията между цените на факторите за производство и бъдещите цени на тяхната продукция и опитват да спечелят от това несъответствие”.

И още:

„Те могат да спечелят само, ако предвидят бъдещите пазарни условия по-успешно от другите предприемачи”.

Ето защо социално-икономическата роля на тези актьори е важна: те насочват ресурсите от по-малко ефективните към по-ефективните производствени дейности, което е в полза на потребителите и оптимизира пилеенето на оскъдните икономически блага и ресурси. В условията на финансово-икономическа криза, причинена тъкмо от пилеенето на ценния ресурс – ролята на добрите предприемачи е фундаментална.

Бизнесът разчита на исторически данни за ценни, вкусове и предпочитания, и въпреки, че познава добре настоящите реалности, няма практическо познание за бъдещето. Литературата прави разграничение между предприемача организатор, идеолог и деен участник в бизнес начинанието и капиталиста, който само споделя финансовия риск, разчитайки на доходността от финансирането на предприятието.

Още по-сложно става, като намесим големите корпорации с акционерите-собственици и управителите-мениджъри, което е друга фаза на предприемачеството, в която първоначалният създател вече е по-скоро инвеститор. В реалността обаче ролите “предприемач” и “капиталист” често се смесват, като хората с идеите участват в реализацията, поемайки и финансов риск; както и обратното – инвеститорите търсят начини да влияят на управленските и производствените процеси.

Провалът, неуспехът и фалитът са част от ежедневието на хиляди предприемачи всеки ден. Загубите им освобождават ресурсите, които са използвали, за други по-важни нужди на потребителите, а на неуспелите предоставя безценен опит. Трудно ли е да си предприемач – малко хора, знаят отговора, защото малко имат куража да опитат. Практически да се захванеш със своята собствена идея носи много неизвестности – липса на постоянни и “сигурни” доходи, зависимост от променливите вкусове на клиентите ти, нестабилна икономическа конюнктура и куп други въпроси, пред които дори науката е безсилна. Де факто предприемачите са в „бизнеса с прогнозите”, а от това колко са добри зависи и успехът им.

Качествата, които са нужни, за да бъдеш успешен  в тази игра са многобройни, а някои от тях са чисто психологически и личностни. Инициативност, смелост, комбинативност, липса на страх от провал, самостоятелно мислене, сила на характера, знания, интуиция.. Това са само някои от тях.

Чудесни примери за велики предприемачи имаме и в наши дни. Всички те са започнали  с малка идея, а впоследствие са променили живота на милиарди из целия свят.  Марк Цукерберг и „Фейсбук”, Стийв Джобс и „Епъл”, Бил Гейтс и „Майкрософт”, Джеф Безос и „Амазон”, а по-отдавна: Сам Уолтън и хранителният гигант „Уол Март”, Фред Смит и „ФедЕкс”…

Размерът няма значение – огромен дял от световната икономика се дължи на малкия и среден бизнес, а за мнозина предприемачеството е стил на живот, а в успешните им бизнеси са заети един-двама човека. За да има успех една  страртираща бизнес-идея, освен труд и знание, трябват и подходящи бизнес-условия и правна среда. Поне засега пазарната икономика и демокрацията от западен тип са се доказали като най-плодотворните платформи за развитието на предприемачеството.

За финал си позволяваме един последен цитат на бизнес-иконата от 20-ти век -новаторът, който въвеждайки масовото производство на автомобила, го направи достъпен и за обикновения човек: Хенри Форд. Ето как разбира той предприемачеството:

„Липса на страх от бъдещето или благоговение пред миналото. Който се страхува от бъдещето, ограничава действията си. Провалът е просто начин по-умно да започнем от начало. Няма унижение в честния провал; унизително е да се страхуваш от провала. Миналото е полезно само с опита и средствата, които ни дава, за да успеем“.

Print Friendly