Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Руските търговски санкции и европейският отговор — пътят към тоталната държава и войната

Руските търговски санкции и европейският отговор — пътят към тоталната държава и войната

kuzche334

Една правителствена намеса води до проблем, който се “нуждае” от нова правителствена намеса за решението си, което води до нов проблем и „нуждата” от поредна намеса на държавата.

И така: до пълен социализъм и тотален държавен контрол. Няма среден път, както ясно и аргументирано е обяснил знаменитият австрийски икономист Лудвиг фон Мизес.

Проблемът

Търговски-финансовите санкции на Европейския съюз над Русия, предизвикаха ембарго от Русия за европейския внос на стоки като храни, зеленчуци и млечни продукти.

Днес Евро Комисията (ЕК) разписва планове и налива стотици милиони, за да компенсира производителите, които биха загубили от контра-санкциите. Тъй като предходните помощни мерки приключват, ЕК удължава програмите до 2016г.

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5454_en.htm

За да не спадат цените!

Мерките са различни като включват: с парите на европейските данъкоплатци публичните власти да изкупуват на непазарно завишени, фиксирани цени производството на засегнатите стоки (плодове, зеленчуци, млечни изделия). Тези стоки ще бъдат изтегляни от търговския оборот, раздавани за „благотворителни” каузи, използвани за храна на добитък и прочие.

С публични средства ще покриват и разходи на производители за частни складове, където те да държат продукцията си вън от пазара за определено време. Пари ще се раздават, за да не се произвежда или да не се използва продукцията (non-harvesting), тъй като по-голямото производство би значело спад в цените и загуба за конкретни предприемачи.

Ефектите

Грешките в решенията на производителите на „ударените от санкциите” стоки действително идват по линия на предизвиканото ембарго и в някакъв смисъл са „външни” за самите предприемачи.

Но тези грешки не бива да се плащат от всички останали, а от политиците, взели пагубните решения. Най-малко имиджово. Вместо обаче да си понесат отговорността, властите в лицето на ЕК ще излязат герои, замитайки зейналите дупки с парите на обложените с данъци.

Днес, вместо цените да бъдат оставени да паднат, което ще даде сигнал на производителите да преоринтират производствените си фактори към по-спешни нужди на населението, ще има субсидиране на нещо, за което явно скоро по една или друга причина, няма да има купувач на тези ценови нива.

Подпомаганите стоки по този начин са по-скъпи за европейските граждани, отколкото биха били, ако я нямаше намесата на ЕК. А правото на притежателите на дохода да разполагат с него и да насочват, където виждат добавена стойност също е нарушено.

“Поучителен” в този контекст и прийомът, използван от властите в САЩ през ‘30-те години на миналия век, за да се спре спадът в цените на животновъдството и земеделието. На фона на масов глад и мизерия, ферми с прасета са били избивани, а реколти с царевица — изгаряна.

Накрая подобна политическа намеса неизбежно ще доведе до увеличено спекулативно и нереализирано на пазара свръхпроизводство именно на тези стоки (при наличието на сигурен купувач), като дори лимитите няма да спрат подобна тенденция.

Кой печели от двустранните санкции?

Политиците  — и в Европа, и в Русия, — защото не плащат сметката. За тях качествени вносни стоки ще има винаги, а те така или иначе насила си набавят дохода, с който да си ги купят.

Така расте и властта им. Колкото по-бедни са гражданите в реално изражение, толкова по-зависима и политизирана е системата. Респективно добруването и оцеляването на свободните хора става изключително политическа функция и се определя все повече и повече от близостта до властта.

От печелившата страна стоят и конкретните производители, на които са плаща, за да не произвеждат. А пазарът и реализацията на стоката им — едва ли не са гарантирани. Те, разбира се, са силно организиран и гласовит групов интерес и имат, така да се каже, електорална тежест.

Кой губи?

Губят свободните хора, производителите на други стоки и услуги, търговците, които с данъците си финансират това безумие.

Французинът, който не може да размени сиренето и виното си с руснакът, който, от своя страна, цени парите си по-малко от това сирене и вино, за да има желание за размяна.

Тази размяна (търговия) не е просто материален интерес и бездуховност, която може и следва да се жертва в името на по-висш, определен от държавниците идеал.

Тази размяна е най-висша форма на споделяне, доброволно сътрудничество и взаимодействие, на разделение на труда. Именно търговията и доброволната размяна — полза за полза — създават нуждата и потребността от мира. Всяка страна има полза от разделението на труда и от по-ефективното чуждо производство.

Както казва Бастиа — забраната на внос значи блокада. Днес руските граждани плащат цената на ембаргото, което правителството им е наложило за Европа, а важни стоки или ги няма, или са по-скъпи, или са с по-лошо качество. Дори Европа да налага санкции, руските граждани пак биха имали полза от търговията с европейците, от вноса на евтини и качествени продукти.

Как се аргументира безумието?

Плашилото, зад което се прикриват задкулисните геополитически амбиции и заплахи срещу реалния мир много често е „мощен външен враг”.

Американските граждани сърбат тази попара отдавна с всичките имперски войни на правителството им по света, като за по-лесно там врагът е нарочен да бъде безплътният „тероризъм”. Американските политически васали – европейските политически елити — припяват силно в този хор.

Тезата, че Русия иска да завладее света, е спорна. Не, че е трудно да се повярва, че държавниците в подобни империи бленуват такива завоевания. Но дори да е така, дори и да иска Русия — именно поради грешните икономически идеи и политики, — не може да го направи.

За да сме обективни, следва да припомним, че военният бюджет на САЩ е няколко пъти този на Китай и Русия, взети заедно. В последните десетилетия агресивната външна политика на САЩ по заграждането на Русия, действително и неприкрито притесни и политици, и население в Москва. Не е като да не води войни по света американското правителство все пак.

Да се нарушават принципите на свободната търговия чрез санкции с мирни подбуди точно от САЩ, не звучи правдоподобно.

Заключение

Жалко е, когато животът, частната собственост и личното щастие, станат жертва на геополитически амбиции. ЕС не биваше да налага санкции, които днес да се опитва да поправи за сметка на европейските граждани. Зачерквайки горните ценности, Европа застрашава не само икономическия стандарт на жителите си, но и живота им. С удължаване на помощта за “пострадалите” производители, ЕК доказва, че политическото начало никога не взема предвид цената на погрешните и опасни решения, неизменно прехвърляйки я на свободните хора. И при всяка възможност да се намеси и да увеличи властта си — ще го направи.

Print Friendly