Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Сделката с външния дълг – Първа Част

Сделката с външния дълг – Първа Част

paying-off-debt-ts

В началото на Февруари сделката с външния дълг отново се завъртя в медийното пространство като тема номер едно. Девет години след осъществяването на сделката (разделена на три части), от правителството на НДСВ – в частност финансовия министър Милен Велчев и неговия екип, казусът – Загубихме или спечелихме от сделките отново бе на дневен ред. Нека да започнем с отговор на въпросите: Какво всъщност представлява външният дълг и Как той може да се управлява?

Започвам от най-широкото понятие за дълг – общ национален дълг. Той се състои от държавен и частен. Другата допълнителна категоризация е вътрешен и външен. Неговите размери показват общата задлъжнялост на националната икономика. Общият външен дълг може да бъде разделен на частен външен и държавен външен дълг. В изложението ще се съсредоточим върху държавния дълг или дългът на правителството, било то вътрешен или външен, включително отпуснатите държавни гаранции.

Външният дълг представлява сбор от всички задължения от страната към останалия свят. Особено когато става въпрос за държавен външен дълг може да определим две основни причини за неговото формиране. Едната е, когато задълженията се правят с цел директно потребление. Подобни действия определено будят сериозни притеснения, относно стабилността на държавната политика. Вторият вариант е заетите средства да се използват за инвестиции. Ако инвестиционните проекти са с премерен риск и добра възвращаемост моментното покачване на държавния външен дълг има благоприятно влияние върху икономиката с оглед бъдещите ползи. До колко обаче, оценката върху подобни проекти е адекватна и професионална е друг въпрос.

Тежестта на националния дълг обикновено се измерва със съотношението между нетния националния дълг и брутния национален продукт. Тук говорим не само за държавния, но и за частния външен дълг. Брутния външен дълг представляват задълженията на частния и държавния сектори, докато нетния е разликата между брутния дълг и дадените назаем средства към външни контрагенти.

Основните аргументи против формирането на външен дълг са четири:

1. Най-вече дългът трябва да бъде погасяван. Т.е. в своята същност държавният дълг не е нищо друго освен данъчно бреме, което пада върху бъдещите данъкоплатци. Те трябва да изплащат лихвените плащания и главницата до падежа или предсрочното погасяване на задължението. Това неминуемо е голяма тежест за икономическия просперитет и плавното развитие на всеки компонент от икономиката.

2. Сериозен проблем е, когато дългът стане достатъчно голям, че плащанията по него да се превърнат в перпетюитетна величина.

3. Пропорционално на покачването на външния дълг е повишението на рисковата премия за страната. Последната от своя страна директно влияе върху цената на бъдещото финансиране от чужбина. Разбира се тя се увеличава.

4.  Високата стойност на задлъжнялост, особено на държавата води до по-голяма възможност за наличието на външни шокове. Пример за това е евентуалната засилена волатилност на националната валута на валутния пазар. Логично, голяма част от емпиричните изследвания показват, че стойността на валутата намалява при покачване на външния дълг. Разбира се на валутния пазар винаги има много изключения и големи изненади. При положение, че външният дълг не е в национална валута това оскъпява допълнително бъдещите разплащания. Ако промяната е голяма може да се стигне до много сериозни затруднения и набъбване на стойността на вече формирания дълг.

Разбира се има и опозиционни мнения, които поставят външния дълг, като задължителна съставна част от стратегията за икономически просперитет, даващ нужния импулс за осъществяването му. Безспорен е фактът, че бюджетните дефицити и обемът на официалния дълг са сред основните индикатори за оценка на макроикономическата стабилност в дадена икономиката.

“Брейди” споразумението с Лондонския клуб

През юли 1994 г. се ратифицира споразумението с Лондонския клуб. На практика то представлява комбинация от обратно изкупуване на дълг срещу кеш и замяна на дълг срещу новоемитирани облигации. С други думи преструктуриране на дълга на българското правителство към частните банки, оформяйки се в облигации, с обща номинална стойност 5,137 млрд. долара. Така се намали номиналът на дълга към частните кредитори с около 3,8 млрд. долара.

Според параметрите на “брейди” споразумението българското правителство емитира три вида облигации:

1. Облигации с отстъпка (discount bonds – DISCs). Стойността на тези облигации бе 1865 млн. дол., като те бяха издадени срещу дълг с размер 3730 млн. дол., т.е. бе постигната 50% редукция на главницата. Главницата се изплаща еднократно с падеж 2024 г. Главницата бе обезпечена с 30-годишни облигации на САЩ с нулев купон. България закупи такъв тип облигации на стойност 222 млн. щ. д. Облигациите DISC предвиждат Клауза за възстановяване на стойността (КВС). Клаузата включва увеличаване на лихвите, изплащани по DISC, при достигане и/или превишение на равнището на БВП от 1993 г. с една четвърт. Ако БВП продължи да нараства след достигане на 125% от равнището през 1993 г., изплащаните лихви по DISC се увеличаваха с половин процент за всеки процент прираст на БВП над достигнатото превишение.

2. Облигации с първоначално намалени лихвени плащания (front-loaded interest reduction bonds – FLIRBs). Матуритета на тези книжа бе 18-години и бе на стойност 1657 млн. долара. Лихвените плащания бяха фиксирани на значително по-ниско равнище от пазарните за първите седем години – започвайки от 2% за първите две години, 2.25% за третата и четвъртата и т.н. до седмата година. Главницата трябваше  да започне да се изплаща след 8-мата година. Облигациите притежаваха обезпечение на едногодишните лихвени плащания (във вид на закупени и заложени от длъжника облигации на САЩ), но само за първите седем години. Обезпечението покрива едногодишните лихвени плащания

3. Облигации за просрочени лихви (interest arrears bonds – IABs). Те бяха със срок 17 години. Те уреждат обслужването на начислените, но неплатени лихви от 1858 млн. щ. д., включващи натрупани и неплатени лихви през периода на мораториума (при намалени условни лихви от 3.5% от септември 1992 г. нататък). Предвидена беше възможност за предсрочно погасяване (обратно изкупуване).

Облигациите DISC и FLIRB можеха да се използват като платежно средство в приватизацията. Става дума за анулиране на държавен дълг срещу собственост върху държавни активи или акции в държавни предприятия. Разбира се, степента на реална осъществимост на суаповете на дълг за собственост зависи и от самия процес на приватизация. В крайна сметка, не би могло да се плати за нещо, което не се продава. За периода 1994-1999 бяха използвани (и съответно бе намалена главница по дълга) книжа на стойност около 140 млн. долара.

“Активното” управление на дълга.

Не може да отречем доста неточните прогнози на МФ и може би липсата на задълбочени анализи относно лихвените и валутните флуктоации. Това е така, защото основаните три допускания бяха за покачване на лихвите на международните пазари (ЛИБОР в нашия случай) до над 6%, значителен растеж на икономиката в България в следващите 14 години (над 4% всяка година) и слабо евро. Колкото повече състоянието на пазарите се различава от прогнозите на МФ, толкова по-малки са положителните страни на замяната. Както видяхме в следващите години, определено прогнозите се различаваха от действителността.

Ако погледнем теоретично на въпроса целесъобразно ли е активното управление на държавният дълг, по-скоро отговорът е отрицателни, защото рисковете за суверенитета се увеличават многократно. Не така стои въпросът при управлението на частния дълг, който е в ръцете на отделните частни икономически субекти. Разбира се в реалната обстановка теоретичния поглед се пречупва от множество допълнителни фактори.

За да бъда напълно обективен не мога да подмина факта, че прогнозирането на валутните курсове с по-дългосрочна перспектива е изключително трудно. Особено ако говорим за държавата това е абсолютно нежелано. Точно поради подобни причини правителството трябва да управлява дълга консервативно. Факт е също така, че чрез сделките се редуцира риска пред фиска, който може да произтича от промяна на лихвите и валутните курсове.

Във втората част от разработката ще Ви представя особеностите на самите сделки, както и мотивите За или Против тяхното осъществяване.

Print Friendly