Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Дилемите пред сребърния фонд

Дилемите пред сребърния фонд

Dyankov

Представям едно сравнително кратко резюме по темата за бъдещите промени в инвестиционните възможности пред сребърния фонд. Въпреки че в началото на всяка година започват силно поляризираните мнения (защото тогава имаме плащания по външния дълг, а тази година и 1 млрд. парични трансфери към евро земеделските субсидии), относно нивата и функционирането на сребърния фонд, мисля че е важно обективното поставяне на плюсовете, минусите и възможните промени във фундамента на сребърния фонд и като цяло на фискалния резерв.

Какво представлява фискалният резерв или средствата на правителството в БНБ (т.нар. депозит на правителството в управление „Емисионно“? Според БНБ и Министерството на финансите фискалният резерв се състои от: наличностите в лева и чуждестранна валута на всички банкови бюджетни сметки и депозити в страната и чужбина, плюс временни депозити и средства на разпореждане, включени в Единната сметка и други високо-ликвидни външни активи на централното правителство.

Управлението на фискалния резерв безспорно е сложен финансово-икономически и обществено-политически процес, който лично според мен следва да се осъществява от централната банка въз основа на законово закрепени модерни теоретични принципи и практика, а не от изпълнителната власт!

Нека да разгледаме по-детайлно сребърния фонд, като част от фискалния резерв. Целта на този фонд е по-дългосрочно ориентирана към обезпечаване на натрупани дефицити на държавната пенсионна система, а в най-оптимистичния сценарии за увеличаване на пенсиите и капитализиране на втория стълб на родната пенсионна система. Натрупването на сребърния фонд трябва да е последователен процес. Това натрупване е свързано, основно с приходите от собствения му инвестиционен процес и цялостни бюджетни излишъци.

Дилемата е свързана с позитивите и негативите от консервативното управление на фонда. Според закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система средствата на фонда могат да се инвестират единствено в активи извън България. Единствената опция свързана с вътрешна инвестиция е депозит в БНБ.

Факт е, обаче че подобна стратегия води до годишни инфлационни загуби, които според Дянков са между 50 и 60 милиона лева. Няма да навлизаме в детайли, но активното управление по време на криза звучи логично, въпреки рисковете които крие. Защо? Защото една пасивна диверсификация може да доведе до натрупването на малки, но системни загуби и проблеми пред изпълнението на предварително заложените цели пред фонда. Съсредоточаването в инвестиционния процес на фонда е неизбежно с оглед липсата на бюджетни излишъци. Това поставя генерирането на приходи в ръцете на инвестиционните възможности пред тези средства. Дали управлението на фонда трябва да се повери на международно признат управляващ мениджър а не на екипа на БНБ е въпрос на вътрешна политика.

От друга страна къде в България може да се направи ликвидна и сравнително безрискова инвестиция? Труден въпрос … Аз лично не бих си и помислял за БФБ-София, защото ликвидността е приоритетна цел на инвестиционната политика на БНБ, а на родния капиталов пазар, тя почти липсва. Преди една подобна стратегия, трябва да се извършат редица кардинални промени на българския капиталов пазар.

Ако погледнем българските ДЦК или общински облигации ситуацията е по-възможна, но и по-интересна. Интересна е, защото в случая МФ ще финансира МФ. Така фактически лихвените плащания се унищожават и става едно прехвърляне на средства, с цел финансиране на правителствени разходи или правителствен дълг. Факт е, че в редица западноевропейски страни подобен тип фондове инвестират приоритетно в национални ДЦК. Тази структура на инвестиционния процес, обаче към момента е силно критикувана, дори от самите идеолози на тези стратегии.

Няма да навлизам в подробности около различните възможни видове ценни книжа, в които да се инвестират „сребърни” пари, но не може да не отбележа факта, че и досега законът позволява доста по широк инвестиционен хоризонт пред тези средства, в това число и структурираните инвестиционни сметки. Въпросът е защо тези възможности останаха само на хартия?

Ето и един цитат от изданието на Българската народна банка – Международни Валутни Резерви от 2008 г.:

„… законово трябва да бъде забранено инвестирането на средствата на фонда в активи, емитирани от българското правителство или корпорации, дори ако те са деноминирани в разрешени свободно конвертируеми валути и се търгуват свободно на международните пазари. Освен че поражда възможност за заобикаляне правилата на паричния съвет у нас, подобна възможност би създала, макар и невидима връзка с българската икономика и би противоречала на общата идея за обособено съществуване на валутни резерви и държавен инвестиционен фонд.”

От тук може да направим следните логични връзки – Сребърният фонд е част от Фискалният резерв, Фискалният резерв пък е част от Международните валутни резерви, последните са основата на валутния борд у нас. Промените в инвестиционната стратегия на сребърния фонд и харченето на фискалния резерв, като цяло със сигурност нямат благоприятни ефекти върху стабилността на валутният съвет. Това е така, защото обърнати в родни ДЦК парите от резерва автоматично излизат от международните валутни резерви и от самия фискален резерв. Все пак, частта на фискалния резерв в МВР не е много голямо, но пък е съществена за определено вдигане на рисковата премия за страната. Това от своя страна ще засегне и вътрешното кредитиране – т.е. така коментираните лихви по кредитите.

Като заключение може да направя изводите, че сребърния фонд, като част от фискалния резерв трябва да се управлява много внимателно и рисковият профил да бъде сведен до минимум. Конфликтът на интереси в инвестирането в български активи е много голям. Това обаче, не трябва да изключва тази възможност. Ако се отвори такава, критериите за избор трябва да са изключително прозрачни и публично дискутирани. МФ не трябва да има никакво влияние върху подобни решения, които да са в ръцете на портфолио мениджърите на БНБ (или външен утвърден мениджър). Правителството има друга, много по-важна, задача с оглед стабилността на фискалния резерв – а именна генерирането на бюджетни излишъци … не обратното!

Print Friendly