Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Танзания като туристическа дестинация

Танзания като туристическа дестинация

Танзания като туристическа дестинация

В наши дни туризмът играе значима роля в световната икономика. Когато, обаче, се касае за бедна африканска държава тази роля е далеч по-значима. Туризмът е една от трите дейности, осигуряващи прехрана на африканския континент наред с производството и износа на селскостопанска продукция и износа на суровини. Много често Африка се асоциира с бедност, нищета, слабо развити държави, необразовано население, епидемии от СПИН, малария и т.н. Безспорно е така. Но това е само едната страна на монетата. Нека да отправим поглед към една африканска държава, за да видим и другата страна на монетата.

„Карибу” е първото нещо, което ще чуете ако отидете в Танзания. В  превод от суахили означава „Добре дошли в Танзания”. Страната е разположена южно от Екватора, в Източна Африка. Освен континенталната част, в територията на държавата се включват три големи острова разположени в Индийския океан-о-в Занзибар, о-в Пемба и о-в Мафия. Географското положение не е много благоприятно от гледна точка на отдалечеността от големите емитивни пазара на туристи. Въпреки това, през последните години Танзания се превърна в една от най-обичаните туристически дестинации на африканския континент.

Какво е дала Танзания на света?

В северозападната част на страната са разположени типичните за Африка савани. Това са огромни площи с тревна растителност в комбинация с акации и баобаби. Многообразието от диви животни е довело до създаване на национални паркове и резервати, които  са на разположение на туристи и изследователи. Разликата между паркове и резервати е, че в резерватите ,все пак, е позволена човешка дейност до определена степен. Често резерватите са буферна зона между националните паркове и селищата на местното население, за да се смекчи влиянието на външните фактори върху чувствителните екосистеми. Най-големият национален парк в Танзания е „Серенгети” (над 14 хил. кв. км. площ). Миграцията в „Серенгети” е последната естествена масова миграция на диви животни в света. „Серенгети” е перфектното място за сафари.

В северната част на Танзания е разположен планинският масив Килиманджаро с най-висок връх вулканаът „ Кибо” 5895м. Това е и най-високият масив в Африка. Югозападно от Килиманджаро се намира Нгоронгоро-най-големият кратер/калдера в света с дълбочина около 600м и ширина в диаметър 20км. Тук живеят почти всички видове диви животни на континента. Най-желаната от туристите ледка са лъвовете.

Танзания разполага и с многобройни езера. Най-впечатляващи са ез. Виктория и ез. Танганика. Те са сред най-големите и най-дълбоки сладководни басейни на континента. И това не е всичко. Източната граница на Танзания е с Индийския океан. Танзанийските плажове са онези идеалистични плажове от картичкити – снежнобял пясък, тюркоазеносиня вода и кокосови плами. Всичко това е събрано в Танзания. Всичко това беше другата страна на монетата.

През 2011г. Танзания е посетена от почти 1 млн. туристи като генерираните приходи от туризъм са 1.7 млрд. щатски долара. При добра държавна политика туризмът би могъл да носи значителни приходи, а нивото на бедност да се понижи. Танзания е една от най-бедните страни в света. Едва 4% от танзанийците имат телевизор, а всеки пети е носител на вируса СПИН. Средната продължителност на живота е 44г. Необразованите танзанийци са над 50%. В някои части на страната хората страдат от недохранване, лошо медицинско обслужване и недостатъчно количество питейна вода. Тези факти, наред със зависимостта на селското стопанство от природните катаклизми, правят туризма много повече от важен отрасъл.

Какво би могло да се направи? 

Категорично туризмът трябва да се развива, но това развитие да е в определени граници. Част от приходите трябва да се инвестират в защита на природата в това число разработване на екологични проекти и т.н. Казано на кратко, туризмът трябва да се развива устойчиво. Добър пример в това отношение са близко разположените Сейшелски и Маскаренски острови. Туристическата политика на Сейшелите е съобразена с факта, че туристическото разрастване не трябва да замърсява околната среда. Има ограничение за брой посетители годишно – не повече от 200 000 и не повече от 4 000 по едно и също време. Туризмът на Маскаренските острови се развива под мотото „По добре качество, отколкото количество” в хармония с природата. Правителството е определило строги критерии за допустима големина, височина и архитектура на хотелите. Почти няма сграда, която да се издига над върховете на дърветата. Все добри примери за развитие на устойчив туризъм.

Такива е туристическата конюнктура в Танзания. Една страна, в която огорчението и очарованието вървят ръка за ръка по пътя към по-добро бъдеще. С помощта на туризма този път може да бъде извървян.

Print Friendly