Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Теория на конспирацията

Теория на конспирацията

Financial crisis headlines

Hастоящата статия беше изготвена от съвместните усилия на Кузман Илиев и Владимир Сиркаров. Съкратената версия на статията беше публикувана в списание Мениджър (месец ноември, 2012).

Кой е виновен за „финансовата дългова криза”?

Финансовите кризи винаги са дългови, винаги са кредитни, винаги доверието се пропуква, а обещанието някой да си плати задълженията е неспазеното, водейки до верижна реакция. Реалната икономика е ударена едва последствие. Дълговата криза е проблем, особено когато дългът се е превърнал в „ценност”. И да – имало e време, в което ценност е била спестовността, а да „дължиш” е било дори срамно. Дългът може да се използва за инвестиции и растеж. Или  за текущи разходи, популистки акции, изкуствено завишени пенсии и социални придобивки. Кризата е следствие на втория модел. И така, днес цялата финансова система е пристрастена към дълга и евтиния заемен ресурс. За да оцелее, системата има нужда от евтин кредит.

Причини за кризата:

1. Пасивността на европейските бюрократи – целенасочена случайност?

Как започна всичко? Да си припомним някои позабравени аспекти от кризата.

В началото бе … Гърция. За да влезе в ЕС и Еврозоната Гърция се напъна колкото да покрие критериите за входа в „клуба на богатите и красивите”. И успя. За да изглежда фискалната къщичка добре изметена и подредена, обаче, в следващи няколко години правителството прибягва до счетоводни трикове, подправяйки официалните си статистически данни. През 2010 г, става ясно,  че „ГОЛДМАН САКС” – една от най-големите инвестиционни банките в света, а понастоящем банков холдинг – е помогнала Гърция да прикрие дефицити в размер на стотици милиони евро чрез валутни суапове и други финансовите инструменти, скривайки истинските нива на задлъжняване. Целта на маневрата е била харчовете да продължават, без Европейската Комисия да може да реагира адекватно. През февруари 2010 г. новият министър председател Папандреу ревизира дефицита за предходната година от 5 на стряскащите 12.7 процента. Преминали по-късно в 13.6%. И коригирани финално на 15.6 на сто от брутния вътрешен продукт на икономката за годината. Или най-високият дефицит на страна от Европейският съюз за 2009 г.

Можеше да хвърлим вината само на гръцкото правителство, ако пропуснем една любопитна подробност. От 2006 г. експертите на Комисията многократно бият камбаната: в Гърция статистиката е манипулирана. Дали нарочно, дали по административно нехайство не се знае – но фактът е налице: Европейската Комисия, като институция, си затваря очите. Днес 4 годни по-късно, когато дълговият ураган помита страните една след друга – именно Европейската комисия издига знамето на спасител.
Повече контрол, общ надзор, единен бюджет …

Ако всички тези институции съществуваха, твърдят от Брюксел, то кризата нямаше да я има. Как така проспаха институциите началото на финансовото фиаско и дали не са си затваряли очите нарочно, въпреки докладите на експертите си, само и само впоследствие да натрупат „активи” под формата на все повече и повече власт, на нови и по-широки прерогативи? Естествено конспиративен въпрос, без отговор.

2. Гърция, жертва на „пазарите“. Помитащата вълна на спекулативните капитали?

Факт е, че все по-често се чуват гласове подкрепящи тезата за лошите „пазари“, виновни за състоянието на Гърция в момента. В лицето на спекулативните капитали се припознава целенасоченото торпилиране на икономиката и последващото рязко изтегляне на ликвидността. Дали това икономическо изпомпване е било планирано далеч преди кризата или това е една от конспиративните теории обясняващи гръцкия колапс?

Да започнем от там, че Гърция не изпада в затруднения за първи път. Погледнем ли историята, може да проследим една безспорна тенденция, а именно – гърците имат дългово-кризисна пристрастеност. Мислите, че е преувеличено? Не е така, защото статистиката е безспорна – от началото на своето съществуване като независима държава или 1830 г., Гърция е била в състояние на неплатежоспособност и преструктуриране на дълговите си задължение в 48% от времето до днес (или над 87 години). Впечатляващо нали? Следователно Гърция има хроничен проблем, който трудно може да се обясни с „лошите“ пазари.

Не може да отхвърлим тежестта на оскъпяващите рефинансирането кредитодатели към Гърция, но това е съвсем логично. Така наречените „умни пари“ трудно се доверяват и бързо бягат, срещнат ли несигурност. Именно тези външни инвестиции и натрупани дългове донесоха комфорта на управляващите в продължение на не малко години. Комфорт базиран на краткосрочен егоизъм и дългосрочно страдание, тежестта на което ще падне върху сегашното младо поколение и бъдещите гръцки граждани. Друг контрааргумент е и фактът, че самите гърци изнасят своите спестявания извън страната, което допълнително изцежда „маслото“ от системата. По думите на гръцкия министър на финансите Венизелос, от средата на 2009 до началото на 2012 г. гръцките граждани са прехвърлили извън страната над 65 милиарда евро.

3. „Лошите“ хеджфондове и пазарът на СИ ДИ ЕС-и, като основните виновници за кризата?

Друга, не по-малко интересна теза, затова кой предизвика кризата, е: ролята на хежд-фондовете.

Как така изведнъж и Гърция, и Португалия, и Италия се озоваха под прицела на пазарите – та нали винаги са имали по-високи дефицити и дългове? Защо внезапно пазарните участници спряха да финансират правителствата при досегашните приемливи лихвени нива? Тук трябва да намесим и хедж-фондовете. Тези инвестиционни гиганти, разполагащи с колосални капитали, които се оказа, че са се напълнили със застраховки срещу фалит на проблемните държави – така наречените CDS-и, – инструментите, които буквално срутиха някои от най-крупните финансови мастодонти по време на фиаското от преди 4 години отвъд океана.

Близко до ума е, отбелязват анализатори, че нарочно институционалните инвеститори са раздували проблемите на правителствата с цел печалба от изплатените застраховки. Едва ли не – самопораждащо се предсказание.

Тази теза обаче се пропуква. Естествено, колкото и да е силно лобито на хедж-фондовете, то е нищо пред най-големия кредитор на правителствата и купувач на техните облигации. Точно така: става дума за банките …

4. Банковият корпоративизъм – пътят към финансово-икономическия „ад“

Много често се използва думата финансов капитализъм и лошата фаза на капитализма. За голямо съжаление това е опит да се заобиколи истината, която показва крещящата симбиоза между държавата и едрия банков бизнес. Това отчетливо се наблюдава отвъд океана и в Западна Европа. Това няма как да се нарече капитализъм, чийто основи са базирани на гарантиране на индивидуалните права, като правото на собственост, равенството пред закона и лимитирана роля на правителството. Капитализмът е система на печалби и загуби. А не само на печалби. В капиталистическата система банкрутът е нещо нормално и винаги е ново начало. Ликвидацията на активите, първо, чисти системата от натрупания дълг, и второ, дава възможност средствата за производство и ресурса да се насочи към тези, които действително заслужават да го използват в проектите си.

Състоянието, в което се намира съвременната финансова система се нарича банков корпоративизъм, който със сигурност има траен и дълбок отпечатък в причините за сегашната каша и във финансовата система, и в глобалната икономика. Една от фундаменталните причини, конкретно за дълговата криза на стария континент, е борбата за икономически растеж чрез потребление, основано на кредит. Това е прогнилата философия в глобален мащаб, като краят е очевиден за всички. Устойчивото развитие се гради на производството, подкрепено от реални спестявания, а не на изкуствено стимулиран ръст посредством кредитна експанзия и евтини пари – вековната рецепта за спекула, балони при активите и неизбежен крах.

5. Цялата власт в ръцете на Германия, причина за сегашното положение на Гърция?

Някои смятат, че в момента Германия саботира Гърция, като я кара да реже разходи, да затяга колана и да прави реформи. И колкото и да е странно – това е донякъде вярно. Загубите на Гърция, са загуби за кредиторите, тоест френски и немските банки, а това е последното, което Меркел и Оланд биха искали да се случи в рамките на мандатите им.

Други виждат в Германия стремеж да „завладее” политически Европа, като наложи икономическите си рецепти, непостижими за останалите страни. Слабостта на периферията, ще засили позициите на Германия и ще я изведе до тотална доминация над Европа. Нещо, което 70 години след Хитлер, трудно би се преглътнало от мнозина политици в Стара Европа.

Въпреки това, макар актуално да не е най-добрият пример за подражание, Германия има на какво да „научи” всички останали. Болезнените уроци от Ваймарската хиперинфлация, двете загубени Световни войни, и подозрителността на немците към монетарните и фискални своеволия са добродетели, които си струва да се усвоят от „широкопръстите” политици в южната периферия.

Германия печели от Европа и затова е готова да „помага” – държавата е най-големият нетен донор във всички спасителни механизми и фондове. Но и тя, както останалите държави в Еврозоната, е потънала в дългове и смело гони 100-те процента спрямо размера на икономиката си. За необезпечените задължения към бъдещи пенсионери  и здравно-осигурени не е препоръчително дори да си помисляме.

6. Кризата, като инструмент за така желания федерализъм?

В този сценарии има доста сходни елементи с първата точка, като тук идеята е още по-глобална. Федерализъм в чист вид е наистина бленувана цел за евро бюрократите. Силна преразпределителна функция, в пъти по-сериозен бюджет, централизиран контрол над националните икономики. Със сигурност тезата, че кризата е катализирана целенасочено, за да може да се премине към един голям социален модел звучи пресилена. Едва ли може да се аргументира коректно подобно твърдение, но сферата на размисли е доста интересна. Ако се върнем към началния етап, на зачеването на съюза ще си спомним, че идеята за централизирано управление не беше тайна. В момента не може да говорим за мащабен конспиративен план за надграждане на подобна идея, а по-скоро бягство в тази насока поради страха. Страхът на бюрократите, че може да се изплъзнат от златното въже на бюрократичния свят-мечта.

Интересно е как именно причините за кризата – прекомерните харчове и безотговорната политика през последните 10 и повече години на почти всички страни членки на еврозоната, сега започват да се забравят. Наблюдаваме алогичните социални надигания, които се раждат от хорското недоволство спрямо публичните съкращения. Протести и напрежение почти из цяла Европа, странно, но факт. Човешката глупост няма граници, особено през призмата на икономическата история.

Бъдещето пред еврозоната:

1. Федерална Европа

Може би, за да разберем сегашната криза, е нужно да се върнем малко назад –  зората на създаването на Европейските Общности. Бащите основатели и идеолозите на ЕС – Куденохов Калегри, Алчиде де Гаспери, Робърт Шуман –  всички те имат нещо общо.

Те са врагове на войната, протекционизма, икономическия национализъм, на държавните ограничения пред търговията, обмена, индивидуалните права. С една дума: те са против държавните политики, спъвали мирните пазарни отношения преди Втората Световна война.

Като контрапункт на тези либерални идеи от самото начало обаче имаме пост-империалистичеки рефлекси на Франция към нови колонии, както и мераците на Париж някой да поеме бремето на огромните бюджетни разходи за земеделие, чрез общата земеделска политика.

Накратко: идеята в началото далеч не е била да се създаде някакъв  административен Левиатан – едва ли не да е модерно копие на Съветският съюз с преразпределяща роля, квоти, общи политики, изкривяващи пазара и даващи на едни и взимащи от други. Такава е по-скоро визията на лявата фракция, в лицето на политици като Жак Делор.

Към ден днешен идеята за Федерация набира скорост. И в това нямаше да има нищо лошо, ако централизирането на повече власт в ръцете на политиците в Брюксел, непременно е панацея за действията на политиците на национално ниво. Примерът със САЩ, където имаме в пъти по-голяма предпоставка Федерализмът да работи, е красноречив. Исторически рекорден дълг, отделни щати пред фалит, продънена социално-согурителна система. Но това е тема за друга статия.

2. Европа на две скорости

Друг коментиран сценарии е така нареченият план за „Европа на две скорости“. Идея, която постепенно беше изтласкана от активните дискусии. Основната причина за това, се дължеше на все по-отчетливото припознаване на федерална Европа, като пътят за излизане от кризата. И както вече се спомена, голяма част от европайските лидери логично съсредоточават усилията си именно в тази посока.
Да разгледаме идеята за „северно“ и „южно“ евро  или, както някои предпочитат, ”доброто”  и „лошото” евро. Наистина интересна идея, но доста трудна за реализиране. Много трудно може да се постигне оптимизиращ ефект, ако просто разделим еврозоната на две, защото по този начин проблемът, свързан с цялостния модел, не се решава.

Реализирането на подобен сценарии може да катализира повече проблеми, отколкото положителни ефекти. Само се замислете как Гърция,  Португалия и Испания ще създадат стабилна парична система, с нужната цялостна институционална рамка. Ако продължим и със стабилна обща фискална програма, ясна и точна регламентация на политическо и икономическо ниво ще достигнем до извода, че подобна идея е по-скоро теоретичен тест на абстрактна алтернатива, отколкото изпълним сценарии.

3. Частичен колапс или „дефлационният призрак”

Това е може би най-стряскащият и неприемлив сценарии и за широката публика, и за политическата прослойка. Въпреки всичко обаче, подобно стечение на обстоятелствата е важно да бъде разгледано. Какво ще стане ако Гърция, Португалия, Испания и тн. излязат от еврозоната и превалутират паричните си системи? Първо, социалният шок ще е доста силен. Тук говорим за масово обедняване на гражданите в тези страни след като спестяванията им буквално ще се изпарят, ако преди това не са изнесени от страната. Стандартът на живот ще се понижи съществено, държавите ще претърпят пълно изолиране и от финансовите пазари, и в търговските взаимоотношения с международните партньори (за какъв период, е трудно да се прогнозира). Сценарий наподобяващ кризата 95-97 г. в България.

Второ, техническите въпросителни около връщането на националните валути са много сериозни, което предполага високата цена, която ще заплати и банковата система. Наистина изглежда катастрофално нещо подобно да се случи, дефлационна спирала, помитаща цялата икономика. Дали това обаче, не е по-ефективният начин за изчистване на системата? Защото сегашната политика на безспирно“печатане“ на пари от страна на централните банки, огромни публични и частни дългове, все по-големи опасения за дълбока стагфлация в бъдеще не изглежда толкова по-безболезнена в сравнение с първата.

Чрез огромните количествени улеснения централните банкери от Еврозоната, от Америка, Великобритания, Япония и др. стабилизираха финансовата ситуация в много крехък краткосрочен план, но негативните последствия от тези монетарни инжекции тепърва предстоят. Много вероятно е те да са с по-голяма социална цена от тази, която ще се плати при едно шоково изчистване на системата.

Разбира се, подобен краен прагматизъм може да донесе по-ниска съвкупна социална тежест, но би рискувал оцеляването на самата система и устоите на мирното общество.  Изключително високата инфлация не е невъзможен вариант. Тя би обезценила дълговете на правителствата, включително и спестяванията на населението. Звучи ли примамливо за политиците? Историята показва, че да.

4. „Чао,чао“ евро

Възможен ли е светът без еврото? Със сигурност крах на еврото би бил болезнен и дълъг (а може би не толкова дълъг) процес . Европейският съюз е съществувал преди еврото, а стопанската история познава повече от 5000 валути, които са изчезнали в течение на вековете. Европа ще се пребори и с това. Важно е не толкова дали ще има евро или не, колкото дали са научени уроците и дали са взети поуките, а именно, че безплатен обяд просто няма.

Причините за кризите са много и комплексни. Те трябва да се изследват и познават от най-различни ъгли – масови, конспиративни, необикновени. Да се разберат и осъзнаят. Защото, както логиката повелява, разбирането винаги предхожда решението …

Print Friendly