Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Толкова ли е страшна дефлацията?

Толкова ли е страшна дефлацията?

deflation

От доста време исках да предложа своята интерпретация, относно твърдо поставените твърдения, че дефлацията е нещо ужасно, докато умерената инфлация е безспорна необходимост за ръст на икономиката и общо благоденствие. Основният аргумент в подкрепа на инфлацията е доста прозаичен – има ли инфлация, следователно няма да има дефлация … Е, толкова ли е страшна дефлацията?

За съжаление, учебникарските твърдения на мейнстрийма се отклоняват от реалността в сравнителния анализ между инфлацията и дефлацията (отклоняват се не само тук разбира се). Отклоненията идват от там, че е крайно погрешно да дадеш категорична оценка за дадено явление спрямо друго, без да си поставил ясно и коректно вътрешните и външните характеристики на процеса. Малко напудрих изказа си, за което се извинявам … в следващите редове ще се опитам да съм възможно най-ясен …

Нека да разгледаме процесите на търсенето на стоки и услуги от потребителите и предлагането от страна на производителите, с цел проследяване на промяната в ценовите нива. Безспорно дефлацията е негативно явление, когато е резултат на осезаемо понижение в търсенето, породено от спад в доходите, при незначителни промени в предлагането (Голямата депресия). Не така стои въпросът ако дефлацията е породена от ръст на предлагането, при запазване на същото ниво на търсене … Това именно е ефектът на високата конкуренция и увеличаване на ефективността в производството …

Питър Шиф пише в книгата си “Crash Proof2.0”, че основните причини, изтъквани от критиците на подобно твърдение, са две:

Първо, потребителите не биха купили дадена стока ако усещат и предполагат, че цената й ще спада в бъдеще. Ако се замислим обаче има много стоки, които влизат в тази графа и които определено нямат проблеми при продажбите си (компютри, в това число и софтуерни продукти, дигитални устройства, gsm устройства, телекомуникационни услуги, защо не дрехи и тн., и тн). Да не говорим за евентуален спад в енергийните ресурси – Нима няма да потребяваме … или май ще потребяваме, та чак повечко!

Втората причина е, че компаниите ще реализират спад в приходите, което ще доведе до спад на инвестициите, производството и ръст на безработицата! Това от финансово-икономическа гледна точка е меко казано некоректно … Защо? Защото рентабилността не може да се разглежда в абсолютна стойност, а още по-малко приходите да не се съпоставят с разходите. Трябва да се следи маржът на печалбата, който при спад в приходите може да е по-голям от преди този спад, защото разходите за производство са спаднали още повече. Що се отнася до рентабилността, не трябва да се забравя ефекта на ниската цена, който може да донесе повече приходи, отколкото при високи цени (това е и причината за валутните „войни” в последните години).

Да не говорим за пагубните инфлационни движение спрямо пазара на облигации и суровини, който внася грешни представи за първоизточника на този ръст. Това е така, защото електронното печатане на пари и бомбастичното кредитиране води до инфлация, а дефлацията е точно обратното – корекция в тяхното предлагането.

Дори нобеловият лауреат по икономика Милтон Фридман признава, в края на живота си, че теорията му за поддържането на постоянна, умерена инфлация няма емпиричен и идеологически фундамент …

Дали картината сега е по-различна? Надявам се …

Print Friendly