Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Трансграничен проект „Истър Понтика”

Трансграничен проект „Истър Понтика”

Трансграничен проект Истър Понтика

„Vicinus bonus ingens bonum”  или „добрият съсед е голямо благо” гласи прочутата латинска поговорка. В този дух е и актуалният план за нова туристическа дестинация. Говорим за трансграничния проект между България и Румъния- „Истър Понтика”, чиято амбициозна цел е популяризирането на културните обекти по река Дунав. В по-далечна перспектива е залегнала идеята за устойчиво туристическо развитие посредством иновационния потенциал на региона. Двете балкански страни са координатори по приоритетна област „Насърчаване на културата, туризма и контактите между хората“. Анализирайки потенциала на българската територия, ще се опитаме да измерим значимостта на подобен модел на сътрудничество като вярваме, че единността е водеща във всички аспекти на икономическо развитие.

От гледна точка на ресурси, България има какво да представи, и то в изобилие. Ключовата дума обаче тук е разнообразие. Проследете какво имам предвид…Като водеща атракция можем да отчетем река Дунав. Предвид факта, че е  втората най-дълга река в Европа, реката е важен трансевропейски воден коридор. От туристическа гледна точка обаче нейната значимост е не по-маловажна. Да не забравяме, че се очертава ясна тенденция за нарастване круизните пътешествия и все по-активното включване в тях на средната класа. Дори и негативните събития напоследък не довеждат до намаляване на интереса. Затова и в контекста на тази тенденция Истър Понтика е особено актуален проект. Последният атракцион в този дух се състоя съвсем скоро-акостирането в Русе на пътнически кораб от Франкфурт на Майн с над 120 немски туристи. Интересно бе, че освен разглеждане на туристически атракции, пътуващите имаха възможност да се насладят и на наши кулинарни произведения от този регион, с което допринасят и за развитието на гурме туризма.

Културните обекти и богатото историческо наследство на представената дестинация, а и съседните на нейния обхват, неслучайно я поставят в листата на Световно наследство на  Юнеско, надминавайки по абсолютен брой тези на северната ни съседка. Не бива да забравяме и факта, че в тази част от страната ни е съсредоточен най-голям дял от българските обекти- Ивановските скални манастири, Мадарският конник, Резерватът „Сребърна”, Тракийската гробница край с.Свещари. На засилен интерес се радват и Средновековният град Червен, Бесарбовският и Аладжа манастир, природният парк „Русенски Лом”, Историко-археологическият комплекс „Сборяново”, „Демир баба теке”, античният град „Абритос”. В крайморската територия освен ресурсите за рекреация, с успешно усвояваната Албена, са съсредоточени и изключителни културни забележителности-нос Калиакра, ботаническата градина и дворецът в Балчик, заливът „Яйлата”. За любителите на природата и в частност птиците, това е точното място. През областта минава „Виа Понтика” или иначе казано главният маршрут на пернатите от Европа за Африка.

И разбира се списъкът със забележителности продължава, но за да сме обективни ще спрем  дотук, за да проследим доколко това богатство се усвоява. Според , управителя на Европейския институт по културен туризъм „Еврика” в Добрич, Красен Русев, на този етап в Добруджа  се усвояват под 10 % от ресурсния потенциал.

В статистика от НСИ се наблюдава съревнование между областите Русе и Добрич, но то приключва до графата за общ брой на настанителната база. В нея първенец е Русе, но област Добрич се налага по всички останали параграфи, но най-доловима разлика се усеща при броят на леглата, който е значително по-голям. Това ни навежда на мисълта, че категорията на средствата за подслон и местата за настаняване е по-висока. Нощувките в тази област също са със значително по-голям брой, в това число и от чужденците. Още една оптимистична нотка е фактът, че в област Добрич делът на чуждестранните туристи е близък до общия дял ( от 1 689 453, 1 274 868 са чужденци). По отношение на приходите област Добрич реализира почти 7 пъти над тези от Русенска област, въпреки че средствата за подслон не се различават значително като абсолютен брой.

От гледна точка на сезонност можем да отбележим, че водещ за Добрич е летният сезон. По справка личи, че за януари 2012 година, по последните данни от НСИ, водеща при реализираните нощувки е област Русе с 2366, докато Добрич те са едва 430.

Тези данни ни карат да считаме, че област Добрич е предпочитана през летните месеци. Този факт не ни учудва, имайки предвид, че на територията на областта попада курортът Албена, както и редица малки населени места, предлагащи излаз на море. Ето защо можем да съдим, че тази област е посещавана предимно от туристи, търсещи морска рекреация. За целите на нашето проучване обаче тези данни не са удовлетворяващи. Това означава, че тенденцията за сезонността и моноструктурност е налице. С този проект обаче се надяваме ситуацията да се промени, имайки предвид, че се залага на алтернативни туристически форми. Все пак областта разполага с разнообразни ресурси, както природни, така и културни, както стана ясно по-горе.

На базата на проведено лично проучване в Североизточна България и изброените ресурси, имах възможност да оценя общата рекреационна атрактивност на обектите посредством различни критерий, свързани с туристическата инфраструктура и обслужването. Оценките на повечето от тях бяха твърде ниски. Въпреки че от гледна точка на имидж и популярност те почти нямаха забележки, то редица други слаби звена разваляха общата картина. Какво имам предвид?  Най-честият проблем бе свързан с трудна достъпност- липса на удобни и качествени шосейни връзки, указателни табели, паркинги и допълнителна местна инфраструктура за почивка. По отношение на кадрите слабите звена се изразяваха главно в дефицит на екскурзоводи или на работни езици за чужденците. Интересен парадокс, на който се натъкнахме, бе съчетанието на длъжността „охрана-екскурзовод”. Този факт бе отчетен в местността „Ивановски скални манастири”, който очевидно целенасочено е изолиран от държавната политика, тъй като обектът не намира място сред 100-те  национални туристически обекта в множеството му преобразувания. Куриозното е, че е признат от авторитетна международна организация като Юнеско, още през далечната 1979 година, но не и у нас. По този начин още веднъж виждаме „възпиращата ръка” на държавата. Впечатление прави и не дотам добрата организация за посещение при редица обекти, особено на по-големи групи. Дългото чакане и струпването на множество туристи довеждаше до отегчаване, а не липсваха и множество отказали се. Не се наблюдаваха и гъвкави ценови предложения, а на места дори имаше и дискриминационни такива към чужденците.

Въпреки сравнително ниските рекреативни оценки, в мен говори надеждата за подобряване качеството на предлагането в този регион. Неслучайно това е една от основните стратегии по проекта-създаване на туристически указателни табели, информационни табла и рекламни модули, а така също и единна информационна система. Знаем, че базата данни е ключов фактор в стратегическото управление и обслужването, независимо от икономическия сектор.

Важно е да обърнем внимание и на електронния маркетинг, който има изключително значение за успешното усвояване. Затова стратегията за създаване на Трансгранична туристическа камара „Истър – Понтика”, с  уеб сайт, с информация  на три езика заслужава адмирации. Практиката показва, че успешната реализация на даден продукт зависи в огромна степен от интернет средата, особено за чуждестранните туристи. Ето защо електронните марки изиграват съществено значение за грабване и задържане на вниманието на потенциалния турист. Надяваме се, че характеристиките на електронния адрес ще бъдат на необходимото ниво. Логическата структура и графична концепция, дружелюбният интерфейс, благоприятстващи по-лесната навигация са с водещо значение. Внимание би следвало да се обърне и на цялостното използване на характеристики в програмния код – търсене по ключови думи и поява на по-предни позиции. След създаването на проекта ще анализираме горепосочените специфики и ще представим анализ по темата.

Макар и желаните резултати все още да не са налице, важна е първата стъпка и правилната посока. Защото именно чрез иновациите и подобна инициатива ще узреем за по-устойчиво туристическо развитие.

Фактът, че проектът „Истър Понтика” се реализира в сътрудничество с Румъния също е повод за оптимизъм. Девизът на „Балканския алианс на хотелиерските асоциации”- „Силни сме ако сме заедно” важи с пълна сила в тази ситуация. Все пак можем да се учим от нашите северни съседи, които вече имат традиции в предлагането на комбинирани продукти и трансгранично сътрудничество. Освен това мобилността на румънците по отношение на тяхното време за рекреация е много по-голяма. Правителството им има много успешна целенасочена политика за стимулиране пътуванията с тн. „Чек Ваканция”. У нас за съжаление все още не сме успяли да овладеем тази материя, но честно казано съм песимист в тази насока, имайки предвид наблюденията ми в законодателството в тази сфера и събитията в последните години-тема, която предстои обстойно да разгледаме в разработка на по-късен етап. Не бива обаче да забравяме и големия потенциал на румънския емитивен пазар. Налице в нашата статистика е нарастващият туристически поток от тяхна страна. Така на практика имаме възможност за  сближаване и културен обмен между двете нации, а така също и позициониране на  този туристически продукт на международния пазар.

Print Friendly