Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Трънско ждрело – притегателната сила на западните покрайнини

Трънско ждрело – притегателната сила на западните покрайнини

Трънско ждрело - притегателната сила на западните покрайнини

Ноември 2011 г., Лондон, най-мащабното туристическо изложение. Говорим за World Travel Market-силен маркетинг инструмент в конкурентната среда на сектора. Акцент в тазгодишното представяне на България бе разнообразието на туристически продукти и алтернативни форми на туризъм у нас.

И тъй като на 08 ноември отбелязахме Деня на Западните покрайнини, бе редно да отделим по-специално внимание на тях. Ще се фокусираме върху туристическия ресурс Трънско ждрело –едно истинско достойнство на българската природа, част от 100-те национални туристически обекта. Добиваща все по-голяма популярност през последните години, вратата към планина Руй се вписва успешно в графата алтернативен туризъм.

Не е случаен  и фактът, че този пограничен район бе включен в новаторски туристически маршрут, дело на Европейския парламент, наред с обширни европейски територии, възлизащи на близо 7000 км. Говорим за проекта „По пътя на желязната завеса”, чиито автор, гръцкият евродепутат Михаел Крамер, цели разкриване на потенциала на дълго изолирани по идеологически причини територии, а идейната ос е привлекателна от гледна точка на бягство от моноструктурност на продуктите ни и намаляване на сезонността.

По недостоверни източници преди много години, посещавайки Трънското ждрело, Алеко Константинов възкликва: „Какво, Швейцария ли?”. Макар и да не сме сигурни в истинността на твърдението, можем да сме сигурни в магнетизма на местността. Не е случаен и фактът, че оттам е минавал т.нар. „Знеполски друм” – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. Тогава Трън е бил важен търговски център. Към днешна дата най-всеизвестният факт за Трънската котловина се крие в цифрата -38, 3. Става въпрос за достигнат минимум на температура у нас през средата на миналия век,1947г. Най-голямата ценност, Трънското ждрело, набира популярност едва през последните години.

Дългогодишни изследователи на този край казват за него „Няма друга покрайнина в България с 16-17 планини и между тях на завет – три котловини”. Те създават и истински наръчник за еднодневни турове в местността. („Шетба из Пернишко”). А ресурсите и атракциите тук определено не липсват.

Освен емблематичното ждрело и редицата други природни достойнства, трябва да отбележим  множеството църкви, манастири и светилища. Наред с тях атракция представляват и традиционните за региона занаяти. Любопитство пораждат и легендите, на база на които се създават редица екскурзоводски разкази и беседи-основа за културно-познавателния туризъм. Най-известната от тях е свързана с образуването на  ждрелото. Говори се за невъзможна любов между влюбена двойка, на която съдбата отрежда да се превърнат в скали, разделени от двата бряга на река Ерма,образувана вследствие от техните сълзи. Не по-малко вълнуващи са историите за светената вода край с. Забел. Според редица твърдения прочутата течност има лековита сила, дължаща се на сребърния състав. Легендите пък разказват, че над скалата имало седем малки езерца, а в тях се къпели самодиви.

През последните години се заговори активно и за особеностите на местния нрав и диалект, дори се създаде речник на трънския говор- факт, допълващ туристическото любопитство. Особен интерес представлява и откритият през 2007г. музей на киселото мляко-иновативен проект, прославящ традиционното ястие на едни от най-древните жители по нашите земи-траките.

Наред с културно-познавателния туризъм, наличието на минерални ресурси позволява развитието на балнеотуризма- важно туристическо перо, както отбелязахме в предишен анализ. Любопитство пораждат и т.н еленово стопанство, с капацитет за развитие на ловен туризъм. За развитието на селския туризъм пък допринася т.н “Демонстрационен пункт за билки Ерма”, предоставящ възможност за представяне и продажба на разнообразни билки и подправки.

Определено възможностите за комбиниран туристически маршрут в региона са многопосочни. Затова не бива да се пропуска възможността за усвояване му, имайки предвид близостта до най-големия емитивен център на туристи у нас – София, както и изострената му рекреативна потребност. Предпоставка за нарастване на този туристически поток е изграденият чисто нов участък в  отсечката гр.Перник-  гр.Брезник по Оперативна програма „Регионално развитие”, официално открит през месец юни тази година. Разстоянието от 75 км лесно може да бъде преодоляно. Същевременно Брезнишкото шосе е част от международен път, свързващ границата със Сърбия при Стрезимировци, а и е недалеч от Драгоман и най-оживеният ГКПП у нас- Калотина. Така на практика този район освен че улеснява превоза на международни товари, поема движещия се поток туристи към България. Особено сръбските, които са в непосредствена близост, съставляват не малък дял, по данни на НСИ общият им брой е над 300 хил. през изминалата година.

Видно е, че на територията на общината има възможности за привличане на туристическото внимание, но дали на практика нещата се случват по желания начин. Отговор потърсихме от Туристическия информационен център на град Трън,  основан през 2004 година по проект “Устойчиво развитие на селските райони”. Благодарим за отзивчивостта на г-жа Екатерина Цветанова.

При така предоставената статистическа информация се разкрива непрекъснато повишаване на туристическия поток от 2006 година насам. За 2010 година се отчитат 5590 посетители или абсолютен прираст от 3777 души. Към 31.10.2011 година бройката е 4977 и има потенциал да надмине миналогодишната статистика.

На този фон настанителната база от близо 200 места капацитет се оказва крайно недостатъчна. Още повече, че в тази бройка се вписват две хижи- по-труднодостъпна база и подходяща за по-авантюристично настроени туристи. Имайки предвид, че целият чуждестранен  контингент, посетител общината, е осъществил нощувки, а техният брой за 2010 година е 180, още веднъж се потвърждава дефицитът. Този контингент за нас е важен и от гледна точка заплащане за допълнителни туристически услуги. По данни на ТИЦ Трън всички чужденци са посетители и заплатили такса за музеи, докато при българите-едва половината от тях са направили тази инвестиция.

Според министър  Трайков правителството работи за повишаване качеството на продукта и привличането на по-платежоспособни туристи. По думите му трябва да се  продължат усилията за осигуряване на по-висока добавена стойност, като развиваме алтернативни /специализирани/ форми на туризъм. Но дали само думите са достатъчни?

Моето мнение е, че докато не се изгради по-голям капацитет на настанителната база тук, повишеният интерес ще е налице, но няма да е усвоен по желания начин. Тук попадаме в омагьосания кръг, при който мотивацията и предприемаческият дух са възпирани от икономическата действителност. Но в крайна сметка, за повече приходи е необходим по-голям престой, особено за чужденците, чиито посещения отбелязват ръст. За тях еднодневният туризъм не е приоритет, а ползването  на допълнителни туристически услуги е основната стъпка към по-висока добавена стойност.

За да се случи това обаче не трябва да се допуска разминаването между думи дела. Стратегията за развитие на туризма в общината звучи оптимистично, а залегналите проекти за мащабно разширяване на местата за настаняване, виждаме, се оказват  в графата пожелания. Считам че, дори и да се осъществят тези проекти, пред общината стои съществен проблем, основополагащ за туристическата услуга. Въпросът с кадрите е особено болезнен по обективни причини. Демографският срив и изострената миграция са превърнали региона на Краището един от най-обезлюдените в страната. При това обстоятелство за предлагане е много трудно да говорим.

При така изложените факти, личните ми прогнози са за продължаване на сегашните тенденции –превес на еднодневния туризъм и по-малко приходи, макар и с повишен интерес и регистриране на повече посетители. Искрено се надявам моите прогнози да не се сбъднат.

Print Friendly