Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Търговията с парникови емисии в лобистки капан

Търговията с парникови емисии в лобистки капан

co2

Въпреки голямото закъснение в края на 20 век хората за първи път организирано поставиха казуса за нуждата от редукция в емисиите на парникови газове. Първата стъпка бе направена преди 19 години в Рио де Жанейро на световната среща за Земята. Там се положиха основите за формирането на реални механизми към намаляване на емисиите на парникови газове и ясен ангажимент към стабилизиране на опасното изменение в климата.

Протоколът от Киото

Протоколът от Киото е документ чрез който индустриализираните страни поемат ангажимент да редуцират емисиите от газове, изхвърляни в атмосферата съпоставени с базови количества от 1990 г. Международната среща се провежда през 1997 година в японския град Киото.

Три са механизмите за редукция на емисиите парникови газове:

1) Понижаване на емисиите в реалното производство
2) Осъществяването на инвестиции в екологични технологии във външни икономики с цел трансфер на намалените количества от дадената страна. Основната линия на тези взаимоотношения е развити – развиващи се страни.
3) Търговия с емисии от парникови газове

В следващите редове ще се съсредоточа върху третия механизъм, който в най-общи линии представлява борсово търгуване на излишъците от позволените емисии парникови газове (под формата на квоти). Според националния план за разпределение на квоти, квотата представлява разрешение за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, която е валидна единствено за целите на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Единица редуцирана емисия пък представлява един тон еквивалент на въглероден диоксид, намален в резултат на проект “съвместно изпълнение” по чл. 6 на Протокола от Киото.

Задължение на България по Протокола от Киото

България ратифицира Протокола от Киото на 17.07.2002 година, с което се задължава да намали емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо базова 1988 г., защото сме страна с икономика в преход (чл.3.6 от ПК). Емисиите в базовата година съгласно Доклада на Секретариата на ООН са 132,618,658 Mg еквивалент на СО2., а присъдените емисионни права (AAU) са 610,045,827 Mg CO2 eq. Според националният план за разпределение на квоти страната ни може да разпределя 42,433,833 квоти за емисии на СО2 годишно сред 132 индустриални мощности. Следователно всички квоти за периода 2008-2012 г. са 212,169,165, което представлява 34.8% от присъдените емисионни права на страната по Протокола от Киото.

Що е то – търговия с парникови емисии?

Търговията с парниковите газове се гради на напълно пазарни принципи с официалната цел – налагане на ограничаване и контрол над замърсяването със споменатите емисии. За осъществяването на търговията се предполага наличието на централизиран орган (обикновено държавен), който да определя тавана до който дадена компания може да замърсява. Тавана и самата търговия се обособяват количествено, чрез квоти (разрешителни за определено количество емисия). Общият брой квоти, не може да надвишава поставения административно таван. Ако се стигне до подобна ситуация тези компании трябва да изкупят нужното им количество квоти от компании, които не са използвали цялото количество квоти, т.е. редуцирали са изпусканите емисии в своето производство. Процесът се извършва на международни лицензирани борси тясно специализирани в този тип търговия. Резултатът е допълнителен приход за този който замърсява по-малко. Търговията е по-работещият метод в сравнение с налагането на пряк данък върху въглеродните емисии или директната регулация. Безспорно това е по-евтиният и по-ефективен от политическа гледна точка механизъм.

Системата за търговия с вредни емисии има три фази, като първата бе между 2005 и 2007 година. Втората фаза действа към момента и с продължителност до 2012 година. Третата би трябвало да е между 2013 и 2020 година. Приходите от продажбата на квотите могат да се използват само за екологични проекти свързани с по-висока ефективност при редукцията на емисиите парникови газове. Този тип продажби може да се нарекат виртуални, защото сделките представляват прехвърляне на сертификати. Компаниите участват в Схемата да разпределяне с квоти, които са разпределени по Националния план за разпределение на квоти 2008-2012 г. До 31 Март компаниите-оператори трябва да представят доклад за емисиите емитирани във въздуха, а до края на Април става фактическото предаване на квоти. Ако има наличен остатък, той може да бъде изтъргуван на международните борси.

Видове продукти и сделки

В своята същност самата търговия е идентична с тази при търговията с ценни книжа. Борсовият принцип е идентичен, клирингът и сетълментът също. Основните търгувани продукти в ЕС са:

Европейските квоти (EUA)

Те представляват сертификати върху въглеродни емисии отпуснати на европейските предприятия по Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) съответно от ЕС и/или националните правителства. Компаниите, надхвърлили квотите си може да закупи допълнителни сертификати от компании отчели излишъци.

Първични и вторични Сертифицирани намаления на емисиите (CER)

В рамките на Механизма за чисто развитие (МЧР) на ООН, СЕР представляват сертификати за чиста енергия и проекти за устойчиво развитие в развиващите се страни. Те могат да бъдат използвани в определени райони в ЕС, създавайки възможност за инвестиции в проекти по МЧР в страни като Индия, Бразилия и други. Разликата между първичните и вторичните СЕР показва дали тези сертификати са закупени директно по МЧР директно или непряко, чрез трето лице.

Единици редуцирани емисии (ERU)

Създаден по силата на същия принцип като СЕР, ERU са сертификати за чиста енергия и проекти за устойчиво развитие в Централна и Източна Европа.

Потвърдени права на емисии (VER)

Този тип продукти са в голяма степен идентични с досега разгледаните, те обаче не са потвърдени от рамките на ООН. Вместо това, тези права добиват редица стандарти за качество, като ISO 14065, Доброволните въглероден стандарт (VCS) и др.

На въглеродните борси може да се сключват както спот сделки, така и форуърдни и слапови контракти. При спот търговията цялата сума по сделката се получава веднага, докато при фючърсния контракт продавачът се сдобива само с част от сумата.

Ефективен ли е този механизъм?

Множество природозащитни организации се обявиха срещу търговията с емисии, защото според тях този механизъм няма реално да намали общото замърсяване. Важно е да споменем, че САЩ не се ратифицирали документът от Киото, а те са с основен дял в замърсяването с парникови газове. В подкрепа може да споменем изследването на климатичната екоорганизация Sandbag, които констатират, че механизмът за търговия с въглеродни емисии на Европейския съюз не успява в задоволителна степен да намали изпусканите в атмосферата парникови газове. Нещо повече поради евтините квоти на международните пазари до няколко години емисиите може и да се увеличат, като до 2016 г. е възможно европейските емисии да нараснат с близо 35%.

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) покрива около 12 000 промишлени съоръжения и половината от изпусканите в ЕС емисии. По време на втората фаза на схемата, която действа от 2008 до 2012 г., общността ще успее да намали парниковите емисии с едва 32 млн. тона или 0.3% от общо 1.9 млрд. тона въглероден диоксид, изхвърлян от инсталациите. Според Sandbag по-значителни редукции щяха да бъдат постигнати, ако Брюксел просто беше ограничил емисиите на някой от големите индустриални и промишлени замърсители на континента. За съжаление основният проблем е, че количествата квоти за емитирани газовете се увеличават вместо тенденцията да е точно обратната. По този начин се подкопава цялостната идея от срещата в Киото, защото е важно, който замърсява повече да си плаща за това, а не правителството да предоставя допълнителни квоти.

Пример

През февруари 2011 година акредитацията на Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии бе възстановена, което даде възможност месец по-късно да се сключи сделка за 2,17 млн. лв. с българско участие. Публичната „Неохим“ АД осъществи продажба на 70 000 тона въглеродни емисии на европейския пазар през месец март тази година. Квотите са закупени от финансов посредник, опериращ предимно в Централна и Източна Европа. Според директора на отдел „Маркетинг, стратегическо развитие и нови производства“ в компанията, Стефан Грънчаров торовият производител може би ще изтъргува още около 100 000 тона парникови газове за приблизително 3,5 млн. лв. в идните месеци.

Заключение

Проблемите с множеството измами и манипулиране на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) на обща стойност около 5 млрд. евро допълнително помрачиха перспективите пред търговията с емисии. Въпреки трудните търговски условия, все още съществува надежда са запазване на дългосрочното доверие в пазара на емисии. Доверието се гради освен на основната идея за редукция на вредните емисии в природата, но и на добрите стимули към компаниите замърсяващи по-малко и разбира се правителствата.

Едно е сигурно – ограниченията трябва да се затегнат и всички компании във всеки регион и сегмент да са равноправни. Който иска да замърсява повече или не може да оптимизира екологично своите инсталации ще трябва да ги закупи от по-ефективните компании. Остава надеждата, че стъпка по стъпка ще се преодолеят големите лобистки интереси и пазарът ще успее да изгради ефективна търговия.

Print Friendly