Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Търпеливостта като необходимо и достатъчно условие да успеем

Търпеливостта като необходимо и достатъчно условие да успеем

LR5

Забелязала съм, че поколението ни – “У” (Generation Y) е нетърпеливо.

Свикнали сме всичко да се получава сега, веднага, на момента, след секунда. Израстващо във времена на промени, революции и кризи, то се установи като поколение, способно да реагира на новостите и да се адаптира. Или поне такава ни е репутацията …

Суперскоростен интернет. Смартфон. Тъч скрийн или нищо друго, че иначе си назад с модерните технологии. Има много фактори, обаче, които диктуват до каква степен и към какво се адаптираме. Четем множество селф-хелп книги и се опитваме да бъдем модерни и успешни и търсим ключове и тайни, техники и начини за бързо забогатяване. Да, ама не. За съжаление не винаги всичко става толкова бързо.

Едно от основните качества на успелите хора по света е тяхната търпеливост. Именно тя им дава сили да продължават след всеки неуспех. Именно тя ги учи как да взимат решения, които да доведат до ползотворен резултат.

Когато човек е импулсивен, не винаги взима правилните решения. Вместо да бъдат рационални, добре премислени, те често пъти се оказват емоционални. Емоцията, обаче, не стъпва на факти, а на чувства, душевни вълнения, които могат да бъдат слаби или силни, с различна продължителност и което е по-важно – винаги субективни. Решенията, свързани с бизнеса ни и такива, които засягат поне още един човек би трябвало да бъдат не субективни, а обективни, за да сме сигурни, че няма да навредят на въвлечените. И тъй като така сме създадени, че двама или повече не можем да изпитваме дадена емоция по напълно един и същ начин, то, за да бъдем сигурни в решенията си, те трябва да бъдат рационални. Следователно се налага да помислим върху тях, да претеглим “за” и “против”, “плюсове” и “минуси” и не лоша идея е да се консултираме с компетентни по въпросите хора преди да се предприеме действие. Тоест налага се да бъдем търпеливи. Напук на хипербързо развиващата се среда около нас. Разбира се, това звучи доста сложно за неща от ежедневието ни и не съм против съвсем самостоятелно и “прибързано” да вземем решение за това какво да обядваме и дали да си поръчаме и десерт.

Да се върнем на търпеливостта. Защо е толкова важно да бъдем търпеливи?

Случва се не винаги да успеем от първия път в дадено начинание. Говорихме си вече за това какво е провалът. “Разни хора, разни идеали.”, е казал Алеко Константинов и е бил прав. Хората сме много и сме различни и всеки възприема света и случващото се в него по субективен и уникален  начин. Много лесно е да се разочарова човек от себе си, ако е имал очаквания, коренно различни от тези на получените резултати. Въодушевлението ни към дадено нещо често пъти може да ни изиграе лоша шега, ако е в прекалено големи размери, защото при първия неуспех може да предизвика прекомерно разочарование и да създаде чувство за малоценност, комплекс. А от там, съвсем логично – както малките деца не пипат топлата печка, след като са се опарили веднъж, така и ние запомняме болката от първия опит и решаваме, че няма смисъл да опитваме отново. Ако преди да започнем с опитите, помислим за това какви са очакванията ни и преценим всички възможни резултати, ако си дадем сметка, че опитите могат да бъдат неуспешни и ще се наложи да пробваме отново и отново, то евентуалното разочарование не би имало същия пагубен ефект върху нас и не би ни спряло от последващи действия. Търпение – да изчакаме и видим какво ще стане този път. Търпение – да пробваме отново, ако не се сме успели предишния път. Търпение – да се обърнем назад и прегледаме какво можем да направим по-добре, за да не допускаме едни и същи грешки. Търпение – за да се научим от някой, който вече е успял в дадената сфера, да го намерим и помолим за помощ. Всичко това изисква търпение и отнема време.

Има много примери за хора от различни поколения, които, ако не са били търпеливи, за да продължават да опитват, е нямало да станат това, което са: Стийв Джобс, Ейбрахам Линкълн, Хенри Форд, Томас Едисън, Бил Гейтс, Доналд Тръмп, Майкъл Джордан, Мери Кей Аш, Робърт Киосаки, Джон Кенеди, Уинстън Чърчил, Опра Уинфри, Зиг Зиглар и много, много други.

Ако продължаваме да се надяваме на успех сега и веднага ВИНАГИ, ние – “фастспийд” поколението ще отчетем най-малко на брой реализирали се хора, а съм сигурна, че може би сме поколението с най-много хора с идеи! Затова ви призовавам – бъдете търпеливи.

Print Friendly