Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Устойчиво развитие на хотелиерския бранш

Устойчиво развитие на хотелиерския бранш

Устойчиво развитие на хотелиерския бранш

През февруари 2012 година се проведе 29-то издание на най-голямата туристическа борса у нас- „Ваканция и СПА”. Изложителите бяха многобройни, а атракции и иновации не липсваха. В програмата бяха застъпени и тематични дискусии за предизвикателствата пред туристическата индустрия. Несъмнено водеща тема към настоящия момент е „Сигурността в туризма”. Тя бе застъпена в дискусията на първата регионална среща на Балканския алианс на хотелиерските асоциации.

Като член на Brain Workshop Institute имах възможността да бъда пряк свидетел на работната сбирка между представители на МИЕТ, Българската хотелиерско-ресторантьорска организация, Българската асоциация на туристическите агенции, мениджъри на големи столични хотели, представители на браншови организации, НСБОП, ДАНС, Главна Дирекция Криминална и Охранителна полиция. Всички те се обединиха около темата за устойчиво развитие на хотелиерския бранш чрез фактора сигурност.

Въпреки че България не се слави с терористични атаки в хотелиерския сектор, каквито например често има в южната ни съседка Турция, се оказва, че такива все пак са налице. Сравнително скоро, в петзвезден столичен хотел, бе предотвратено нападение. И то се оказа, че не е единственото. Въпреки че не се дава  гласност в медиите по тези въпроси, факт е, че туристическият сектор е едно от най-уязвимите звена. В действителност режимът на достъп в хотелите е свободен и те работят в твърде агресивна среда. Затова и пукнатините силно се открояват. Председателят на съюза на хотелиерите на Златни пясъци изрази становището, че проблемите опират основно до парите. По подобна ос бе тръгнал и представител на НСБОП, чието послание бе „не пестете пари от охрана”.

Моята гледна точка обаче се разминава с горните. Считам, че липсата на паричните средства в случая не оказва най-негативно въздействие. Говорейки за охранителната дейност, според Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, тя няма как да се избегне и е задължителна при регистрацията на всички туристически обекти, независимо от категорията. Субективен остава въпросът за избор на фирмата и нейното качество. Съпътстващите дейности на органите на реда се изразяват в осигуряване на ред и сигурност в обкръжаващата среда. И според тях, те са налице- като се започне от инфраструктурата и достъпа до курортите с осигуряване на патрули и полицейски акции, до безопасността в самите дестинации и съвместната помощ от румънска, гръцка и немска страна. Съгласна съм с взетите мерки, но с резерви. Няма да задълбавам по темата с акциите и необходимостта да са постоянни, но ще се съглася с позицията, че факторите на външната среда осигуряват водеща роля за туристическия отрасъл и намеренията за решение за пътуване. И се оказва, че наистина са налице, щом многобройни туристи избират България като сигурна дестинация.

Но да се върнем към хотелиерството. Според мен изниква необходимостта от допълнително обучение на кадрите, заети в обслужването, тъй като към днешна дата не съществува стандарт по сигурността. Понастоящем всяко юридическо лице трябва да следва задължителните предписания от Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда”-инструктажи за вътрешните правила за здравословни и безопасни условия на труд. Сблъсквайки се с тях знам, че документацията е обемна и на хартия всичко може да е изрядно, но рядко на практика служителите са запознати с истинската същност на процедурите.

Повечето висококатегорийни хотели разполагат със сертификати по качество и в тях се провеждат ежегодни международни одити, но въпреки това е наложително създаването на специализиран „Департамент за сигурност”, по идеен проект на Балканския алианс на хотелиерските асоциации. Включването на темата предстои да се застъпи и в новия закон за туризма.

Адекватна според мен в динамичната ситуация на бранша е и мярката за въвеждане на обмен на информация между хотелите. Проектът за създаване на база данни от проблемни гости би довела до избягването на негативния опит и допълнително повишаване на качеството на продукта. Разбира се сред огромния брой средства за подслон и места за настаняване, туристът винаги има избор за друго място, но реномираните хотели биха създали по този начин мрежа от настанителна база с грижа за клиента, а воденето на регистър или подобна форма (отличителен символ например) би ги направила по-разпознаваема за гостите.

Мнението ми е, че заслужава адмирации инициативата за осигуряване на сигурност и комфорт на гостите. Затова и девизът на Балканската асоциация „Силни сме ако сме заедно” представя логично амбициозната цел-координацията между институциите и създаване на положителни практики в хотелиерството. Тази инициатива обаче трябва да се пренесе и в другите области на индустрията, особено в посредническата дейност, чийто слаби звена наблюдаваме през последно време.

Print Friendly