Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

В центъра на вниманието: Австрийската икономическа мисъл

В центъра на вниманието: Австрийската икономическа мисъл

AustrianEconomics

Как се заражда австрийската икономическа мисъл?

Историята на австрийската школа започва през петнадесети век, когато последователите на св. Тома Аквински, преподаващи в Университета в град Саламанка,  Испания, правят опит да обяснят големите разновидности на човешките действия и социална организация. Тези късни учени наблюдават наличието на икономически закони и неумолимата сила на причините и последствията. В течение на няколко поколения, те откриват и обясняват законите на търсенето и предлагането, причината за инфлацията, функционирането на валутните курсове, и субективният характер на стойността, като икономическа категория. Йозеф Шумпетер приема тях за първите истински икономисти.

Те защитават правата на собственост и свободата на договаряне и търговията. Те подчертават приноса на бизнеса към обществото, като заедно с това упорито се противопоставят на данъчното облагане, административния контрол върху цените, и регулациите пречещи на свободното предприемачество. Те са следвали идеята, много сходна с правилото на Лудвиг фон Мизес, че първата работа за един икономист е да каже на правителството, какво то не може да прави.

През 1730 г. Ришар Кантийон представя своя трактат по икономика, “Есе върху природата на търговията”. Там той разглежда пазара като предприемачески процес, а създаването на пари, като разстройващо ценовата стабилност. Кантийон, чийто принос в аналитичната икономика е забелязан твърде късно, бива последван от Ан Робер Жак Тюрго, който е про-пазарно ориентиран френски аристократ и министър на финансите по време на стария режим. Неговите икономически трудове са доста малко като количество, но изключително изчерпателни и проникновени. Тюрго разрешава известният парадокс диамант-вода, който Адам Смит поставя пред класическата школа, формулирайки закона за намаляващата възвращаемост. Той е привърженик на класическия либерален подход, горещо препоръчвайки отмяна на всякакви гаранции и привилегии към определени компании и сектори от страна на държавата. Тюрго е интелектуалният баща на дълга поредица от големите френски икономисти на ХVIII и ХIХ век, най-вече Жан Батист Сей и Клод-Фредерик Бастиа.

Сей е имал ясно определени либерални възгледи и е бил привърженик на конкуренцията, свободната търговия и премахването на ограниченията пред бизнеса и предприемачеството. Основният му труд е Трактат по политикономия (1803). Той е известен със Закона на Сей, който е на негово име, макар че Жан-Батист Сей е бил само негов поддръжник и популяризатор. Според този закон съвкупното предлагане създава съвкупното търсене, а не обратното. Тъй като стоките са предназначени за обмяна с други стоки, то всеки акт на производството автоматично създава пазар за продукта, който е създаден от паричните средства на купувача, намиращи се в наличност под формата на доход, зает в неговото производство. Така производството се определя от предлагането на стоки, а не от търсенето. Сей е и един от първите, които твърдят, че парите имат неутрално въздействие върху икономиката. Те не са желани сами по себе си, а заради това, което може да се купи с тях.

Фредерик Бастиа е журналист с категорично про-пазарна ориентация в начина на мислене. Той се бори яростно за върховенство на свободния избор на индивида. В един от многото си икономически алегории той представя много дълбоката идея за “счупеният прозорец” (broken window fallacy) или за скритите разходи, причинени от унищожаване на частната собственост. Тази идея се популяризира по-късно от Хенри Хазлит.

Обособяване на австрийската икономическа школа

Карл Менгер поставя основите на Австрийската субективна школа. Методът, който използва той и последователите му е икономическия субективизъм. Център на изследването е човека, занимаващ се със стопанска дейност. Вродените качества на индивида, навиците му, субективните му нужди определят и създават икономическата действителност. Предмета на политическата икономия следователно определя като изследване на стопанското съзнание на индивида. Заедно с Леон Валрас и Стенли Джевънс, Менгер представя субективната теория за стойността която застъпва идеята, че за да притежава стойност, един предмет трябва да бъде полезен и оскъден, с размер на стойността, зависещ от способността на предмета да задоволява потребностите на всеки отделен индивид. В този случай „стойността” е разграничена от цената. Менгер е типичен класически либерал – индивидуалист, разглеждайки икономиката през призмата на индивидуалния избор.

Един от най-влиятелните последователи на Менгер е Ойген фон Бьом-Баверк, който обогатява размишленията на Менгер с множество нови проблеми, включващи стойност, цена, капитал и лихва. В неговата „История и критика на теорията за лихвата“, публикувана през 1884 г., той твърди, че разбиранията в икономическата наука за лихвата като една изкуствена конструкция са неоснователни. Лихвата според Баверк е тясно свързана с пазарния процес. Тя отразява времевите предпочитания на хората, тяхната склонност да задоволяват желанията си колкото се може по-рано, отколкото по-късно. Лихвата според него възниква от отказа от текущо в полза на бъдещо потребление.

Дълговата криза на стария континент

Най-коментираната тема към момента безспорно е дълговата криза в Еврозоната. Трилиони евро и неясно бъдеще – това е равносметката от направеното досега. За голямо съжаление причините за сегашното положение се коренят десетилетие и повече назад във времето, а решаването им е обгърнато от грешки. Когато основният начин да се справиш с подобен проблем е печатането на пари имаме много сериозно късогледство. Другият вариант е, въпреки „ясната-мрачна” картина в дългосрочен план да крепим положението на „прасетата”* от периферията за момента. В този ред на мисли, понятие като стабилност тук напълно се изключва. Ако разгледаме само 2010 г. споменатите 5 държави имат нужда от близо 614 млрд. евро, докато общата сума до 2013 г. е почти 2 трилиона.

Дали ако Бьом-Баверк бе финансов министър на Гърция преди 10 години сега южните ни съседи щяха да са в това положение?

Според Бьом-Баверк държавният интервенционизъм директно дестабилизира пазарната икономика, като в дългосрочен план подобна политика е обречена на неуспех. През последните години на монархията на Хабсбургите той е три пъти финансов министър. През този период Баверк се бори за балансиран бюджет, стабилна парична единица, златния стандарт, свободната търговия, отмяна на субсидиите за износ и спиране на всякакви монополни стимули. Продължение на Менгеровата концепция е творчеството на Лудвиг фон Мизес. На него се пада честта да развие теорията за парите на австрийската школа. Научните интереси на Мизес в началото на 20. век са свързани с парите и паричното обръщение. През 1912 г., едва на 31 години, той публикува солидна монография на тази тема, озаглавена „Теория за парите и кредита“.

Американската задлъжнялост

Американският държавен дълг нараства всеки ден с няколко милиарда долара. Общият размер на американския държавен дълг е много близо до цифрата 14.5 трилиона долара. Общият американски дълг пък доближава 55 трилиона долара. Цифри, които рядко се споменават в нашето ежедневие, защото наистина са големи. Дали американската икономика щеше да е в тази ситуация ако бяха следвани идеите на Мизес …

Според Мизес в икономика с индиректна размяна, където парите се използват като средство на размяна, паричните отношения отразяват едновременно пазарните цени на стоките и покупателната сила на паричната единица. С помощта на паричната единица хората успяват да калкулират относителните цени на стоките и ресурсите. Всяко повишаване на цените на стоките влияе върху покупателната способност на парите, а всяко изменение на ценността на парите влияе на относителните цени на стоките. Изменението в структурата на предлагането и търсенето на стоки и ресурси довежда до изменение на количеството пари, които обслужват сделките с тях. По същия начин всяко изменение в предлагането и търсенето на пари влияе върху равнището на размяната на пари за стоки и услуги, което се отразява върху покупателната способност на паричната единица. Така според Мизес класическата дихотомия „реален“ и „паричен“ сектор в икономиката не съществува.

Мизес прекъсва своето творчество за четири години поради Първата световна война. Той прекарва три години като офицер в артилерията. По време на политическия хаос след войната управляващ новата социална Австрия е марксистът Ото Бауер. Интересно е как Мизес, ден след ден обяснявал на Бауер икономическите процеси, в опит да го откъсне от болшевишката доктрина. Основната причина Мизес да не успее да вземе професорска титла е яростната съпротива от страна на социално обособената университетска гилдия. Мизес не вижда никаква надежда във стабилното съществуване на социализма. Според него това е пътят единствено към разрушаване на цивилизацията. В основата на тези констатации са принципите на лявата идея – липса на частна собственост, липса на свободно движение на капитали, административно фиксиране на цените.

Мизес е защитник на пазарно създадените пари. Смята за невъзможно държавата да създаде монетарна система, която да е способна да избегне проблемите, породени от преразпределението на богатството. Това, че една група хора получава новите пари по-рано от друга в резултат от увеличеното парично предлагане, осъществявано от държавата, неминуемо води до нарушаване на структурата на относителните цени на стоките и преразпределение на дохода и богатството. Както отбелязва Мъри Ротбард, Мизес се обръща към рикардианското разбиране, че паричното предлагане не допринася до обща полза за обществото, тъй като парите са коренно различни от стоките за потребление и производство. Увеличеното предлагане на потребителските и производствените стоки води до обща полза на обществото, но същото не може да се каже за предлагането на пари. Тъй като основната функция на парите е да служат за размяна, те не се ползват за директна употреба. Увеличаването на парите не може да промени функцията им като посредник на размяната и единственото, което може да предизвика, е намаляване на покупателната способност на паричната единица. Според Мизес няма обществени нужди за увеличаване на парите в обръщение. Нито по-голямото количество произведени стоки, нито нарасналият брой на населението може да предизвика такава потребност.

Мизес създава Австрийския институт за изследвания върху бизнес цикъла и приема в него изявения студент Фридрих фон Хайек. Заедно те правят множество изследвания върху икономическия цикъла и остро се противопоставят на кредитната експанзия, предвиждайки идващата валутна криза. Точно тази разработка е в основата на Нобеловата награда за икономика, която Хайек получава през 1974 г. Разбира се тя е признание и за Мизес и за цялата икономическа мисъл идваща от Австрийската школа. Стъпка по стъпка той се превръща в може би най-последователният и аргументиран критик на Кейнсианската доктрина.

Разликите между австрийската школа и кейнсианството

Теоретичните разлики между австрийската школа и кейнсианството определено са доста големи. Привържениците на кейнсианската доктрина подкрепят увеличаването на инвестициите по време на спад в икономическия цикъл. Според тях по този начин ще се създаде заетост и увеличаване на производството. Такава политика според Хайек може да доведе единствено до катастрофа. Според него точно свръх покачването на инвестициите предизвиква първоначален силен възход, последван обаче от неизбежен спад в икономическата активност. Относно безработицата, Хайек стига до извода, че не е причинена от съкращаване на съвкупното търсене, а е резултат от дисбаланса между търсенето и предлагането. Австрийският икономист осъжда политиката на управление на съвкупното търсене като напълно погрешна. Според него съвкупните величини сумират търсенето на напълно различни блага, в същото време търсенето на една стока може да е много по-различно от търсенето на друга и общото им търсене не може да се установи с елементарното събиране на търсенето на различните стоки.

През 1949 г. се появява изключителният труд на Мизес – „Човешкото действие”. Неговият ученик Мъри Ротбард го нарича „Най-голямото постижение на Мизес и едно от най-проникновените изследвания на човешкия ум”. Появата на тази творба поставя австрийската школа на още по-високо ниво в икономическата история. Дори и в този момент икономическата гилдия не оценява положително труда на Мизес, след като вече окончателно се е насочила към теориите идващи от Кейнс.

Един от най-забележителните последователи на Мизес и австрийският начин на мислене е журналистът Хенри Хазлит. Освен с широката си дейност по популяризирането на австрийските идеи, Хазлит написва унищожителната критика, ред по ред, на „Общата  теория” на Кейнс. Защитава идеите на Сей и ги вкарва в центъра на австрийската макроикономическа доктрина.

Друг забележителен икономист, защитаващ изначалните права на индивида, защитата на частната собственост и свободната търговия е Мъри Ротбард. След като през 1949 година прочита книгата на Мизес “Човешкото действие” той посвещава живота си на популяризиране и развиване на идеите на Австрийската икономическа школа. След смъртта на своя учител, Лудвиг фон Мизес, през 1973, Мъри Ротбард създава Mises Institute, където продължава своята дейност по защита и обосновка на идеите на свободата.

Особеност на представителите на австрийската школа е стремежът им да се отличават от общите постановки на неокласическата икономическа теория. Това особено силно е изразено в творчеството на Мизес и Ротбард, които категорично отхвърлят повечето нейни постижения и по-малко при Хайек, който ги приема, но много често се отклонява в творчеството си от нея. Методологическите принципи и допускания, които не се споделят от неокласическата политическа икономия, формират ядрото на австрийската школа. Такива принципи са методологическият индивидуализъм и априористичното допускане за човешкото действие, от които следват времевите предпочитания.

Използвана литература

1. http://mises.org/

Print Friendly