Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Възникващите пазари

Възникващите пазари

emerging-markets-BRIC-MINT-600x245

Понятието „възникващи пазари” неслучайно стряска толкова много хора. Оказва се, че точна дефиниция затова кои икономики попадат в тази класификация няма.

Терминът „възникващ (или формиращ се) пазар” е употребен за първи път през 1981г. от Антоан ван  Агмател, холандски икономист. Той го използва, за да обозначи група от развиващи се страни, изживяващи бърз и мощен икономически подем. За  тези държави, твърди холандецът, е характерно съчетанието на висока възвращаемост за инвеститорите и сериозно ниво на риск.

На практиката икономиките на възникващите пазари се средното звено между бедните и аграрни „в момента развиващи се” стопанства –  като Етиопия, например, – и богатите, но силно задлъжняли вече „развити” страни като САЩ, Япония и Западновевропейските демокрации.

Да видим икономическия аспект на категорията „възникващите пазари”. Възникващи  – защото реално икономиките и пазарите на тези страни сега се формират, развиват се бурно. Ключовите думи тук са две: реформа и промяна.

Тези икономики се отварят за световната търговия. Ако досега е имало държавен контрол над влизането и излизането на капитали – впоследствие той е или премахнат, или силно намален. Допускат се големи обеми чужди инвестиции, икономическата активност е впечатляваща, БВП расте с по 5-10 процента по-бързо от този на държавите, считани за вече „развити”. От финансово-инвестиционна гледна точка, страните с „възникващи” икономики са тези, чийто капиталови и финансови пазари са в процес на създаване и бележат подем: учредяват се фондови и стокови борси; разработва се обща регулаторна рамка; засилва се финансовият надзор; започва прилагане на единни счетоводни стандарти за компаниите.

Най-изявените представители на „имърджин маркет”-а са така наречените БРИК: Бразилия, Русия, Индия и Китай. Икономики с огромен производствен и човешки потенциал. По-малките играчи в категорията са страни като тези от бившия Социалистически Блок, да речем. Излиза, че размерът в този случай действително няма значение – важен е реформаторският процес, силният икономически ръст и преходът към икономика с пазарни характеристики. Да си „възникващ” е моментен етап от развитието на една икономика, преход към това да си сред „развитите”. Любопитно е да отбележим, че азиатските дракони: Южна Корея, Хонк Конг, Тайван и Сингапур, които до скоро бяха считани за част от групата на „възникващите” икономики, вече са по-скоро сред така нар. „развити”, подобно на друг регионале гигант – Япония.

Докато на Запад е модерно да си задлъжнял както на индивидуално, така и на корпоративно и държавно ниво, то при „възникващите” пазари имаме висока норма на спестявания, както и бюджетни, и търговски излишъци. Нещо повече: стигна се дотам, че шефът на ФЕД, Бен Бернанке, обвини за високата задлъжнялост на САЩ именно евтините заеми, дадени от страните с високи спестявания. Държавните инвестиционни фондове, инвестиращи излишъците на възникващите пазари, са считани за евентуалните спасители и на Америка, и на Европа в случай на финансово бедствие. Припомняме, че след кризата от 2008г. се наложи именно те да наливат капитал в американски компании, така както Европа с надежда очаква да го направят и днес.

Факт е, че възникващите пазари като Китай и Индия са в основата на глобалния икономически ръст. Дали обаче той е достатъчно стабилен, че да устои на финансовите катаклизми, които разклащат както Еврозоната, така и САЩ? Дали суверенните фондове на Китай и Сингапур ще искат да купуват застрашен държавен дълг на някое охарчило се европейско правителство?

Страните от възникващите пазари също имат своите проблеми. Корупция и политическа нестабилност. Както и опасност от прегравяне на икономиката и висока инфлация, прекалено резки отливи на капитали, балонизация при активите, изкуствено форсиран икономически ръст чрез колосални градове-призраци, като тези в Китай. Да, точно така – над десетки милиони жилища стоят необитаеми, цели градове пустеят, докато стотици хиляди китайски семейства са на улицата и плащат непосилно високи наеми. Целта – изкуствено поддържан ръст на икономиката чрез кредитна експанзия, инфраструктурни и жилищни проекти. А резултатът е плачевен: БВП на глава от китайското население е равен на този на Ямайка и доста зад България по този показател.

Все още е пресен и споменът от Азиатската финансова криза през 1997г. – когато спекулативните капитали напуснаха континента, а местните валути и правителства се сблъскаха лице в лице с банкрута.

За да поддържат стопанския ръст, породен от високия износ, някои от тези страни обезценяват валутата си, за сметка на спестяванията и покупателната способност на гражданите си. С една дума – икономическият подем не предизвиква покачването на стандарта на живот. И ако досега възникващите пазари произвеждаха за останалия свят, сега ще трябва да го правят за себе си. На икономически език: ще се наложи да повишат вътрешния елемент на съвкупното търсене. При спадналото световно потребление заради дълговите кризи – това е неизбежно.

Все повече и повече се налага мнението, че възникващите пазари са стабилни и вече не са само краткосрочна инвестиционна възможност.

По всичко личи, че през следващите десет години именно представителите на БРИК и азиатските дракони ще са в основата на всичко по-забележително в глобалната икономика.

Дали обаче това  ще бъде трайна и стабилна тенденция – само времето ще покаже …

Print Friendly