Brain Workshop Institute цели раждането на място за дебати, коментари, анализи в много близки и в същото време много различни области.

Защо ФЕД се „колебае” да вдигне лихвите?

Защо ФЕД се „колебае” да вдигне лихвите?

lat-janetyellen-wre0016002890-20131114

На дългоочакваното си заседание на 16–17 септември, Комисията за Oтворените Пазари на Федералния Резерв (ФЕД) не вдигна „целевите нива” на лихвата по федералните фондове — цената, на която на междубанковия пазар се финансират една друга търговските банки.

ФЕД влияе на тази цена с операции на „отворения пазар”: а) в посока „надолу”, когато купува активи от финансовата система, впръсквайки срещу тях нова парична база в нея, намалявайки по този начин лихвения процент на междубанковия пазар заради изобилието на заемния ресурс; б) обратно, като продава активи на пазара и изтегля срещу тях ликвидност от системата, а заемният ресурс, ставайки относително по-оскъден, се оскъпява — лихвата се вдига.

Лихвата по федералните фондове се взема за отправна точка за целия пазар и влияе на кривата на доходността за цялата икономика, засягайки формирането на цената на множество финансови инструменти.

Кота нула

И така, основната лихва в САЩ е на нулеви равнища (0.25%) вече 7 години, като повишение не е имало от 2006г., когато реално се даде стартов залп на финансовата криза, станала известна впоследствие като Голямата Рецесия.

Решението на ФЕД бе чакано с трепет и страх в целия финансов свят, а отражението му е глобално.

Политиката на ФЕД след кризата: кредитно улеснение или кредитен балон

От фалита на Лемън през 2008г. досега ФЕД наля около 3.8 трилиона долара във финансовата система, смъквайки основната лихва до нула. Една голяма част от новата парична база — поради несигурност и липса на смислени проекти — бе върната от търговски банки на лихвоносен депозит във ФЕД (2.5 трилиона долара). Друга обаче — подлуди финансовите пазари.

 

„Количествените улеснения”, които започна Бернанке, както сам казва, бяха по-скоро „кредитни” улеснения, а целта — да се предотврати сривa на финансовата система тогава.

Идеята беше посредством нов и създаден от нищото кредит да се стимулират потреблението и инвестициите (съвкупното търсене), с което да се предотврати и сгромолясването на ценовите равнища — както при потребителските стоки, така и на финансовите пазари.

В ответ на задаващото се финансово цунами ФЕД започна да купува не само ДЦК, а всякакви високорискови ценни книжа (деривати), влияейки на доходността им в посока надолу. Преструктурира и матуритета на покупките си — подбирайки по-дългосрочни инструменти, за да натисне дълосрочните лихви и да надуе цените на имотите и автомобилите, смъквайки разходите за финансиране по тях.

Количествените улеснения имаха и други цели. Едно — да спасят близките до ФЕД финансови посредници от „горещите картофи” в балансите им, две — да обезценят долара, респективно да направят американските стоки по-евтини, подпомагайки растежа си чрез ръст на нетния износ като компонент на БВП.

Вследствие на тази „неконвенционална” парична политика видяхме: кредитно движено съживяване на балонизирани от кризата сектори, като недвижимости и автомобилостроене; както и “ефект на богатството” — заради поскъпването на финансови и нефинансови активи население и спекуланти са склонни да харчат и инвестират на кредит, а истинската феерия настъпи на финансовите пазари.

Какво „гледа” ФЕД при решението си?

ФЕД има двоен мандат: да съблюдава икономическия растеж/заетостта, но също така бди над „ценовата стабилност”.

В този смисъл, в последно време имаше противоречиви индикатори, чието тълкувание е решаващо. Тежестта на „негативните” — отлагащи вдигането — бе осезаемо по-голяма.

А) Положителни индикатори

За полугодието икономическият ръст е 2.25 на сто. А безработица за август на годишна база пада до 5.1%. Розовата картинка обаче посивява, защото широкият показател за безработицата, включващ обезкуражените и почасовите работници, U-6, за август на годишна база е на нива от 10.3% или доста над предкризисните нива от 8%. Участието в работната сила е на повече от 30-годишно дъно.

 

Растежът е кредитно движен, а доларът, респективно износът, се оскъпяват заради валутните войни от страна на възникващите пазари и вътрешните им проблеми. Капиталовите инвестиции стагнират заедно със спадаща производителност на труда.

Б) Негативни индикатори

Инфлацията

Каквото и да си говорим за ФЕД най-важна си остава ценовата стабилност — всички други променливи са разбирани като нейна функция. По някаква причина целевата инфлация на ФЕД е 2%, като в момента тя е под тези нива. Странното е, че вече това дори не е таван — а цел за постигане.

Инфлацията обаче ясно се вижда на финансовите пазари, където от 2009-та година досега основният борсов измерител Ес Енд Пи е нараснал с потресаващите спрямо темпа на подобряване на реалната икономика — 186 процента! “Кредитното улеснение” ужасно прилича на “кредитен балон”. Всъщност това е големият залог пред паричните власти — как да приберат пунша, без да се задръстят тоалетните с почерпените.

 

Силен долар

Икономическите проблеми при възникващите пазари и сривовете в Китай значат само едно — бягство към долара като валута убежище, повсеместна валутна война и конкурентна обезценка от другите големите централни банки спрямо долара. Това ще засили долара и ще „удари” желания растеж на БВП по линия на затруднения износ, засягайки интересите на експортно ориентираните фирми.

Печалби и корпоративни резултати

Печалбите преди и след данъци започват да се изравняват в „равно плато”, както точно преди Голяма Депресия, е твърдял Ъруин Фишер. А ръстовете на тези печалби след 2008г. бяха до голяма степен движени от евтиното дългово финансиране за компаниите. От друга страна, силният долар, корекцията на фондовия пазар и черният понеделник от 24 август предизвикват ортикарии за паричните власти. Студената вълна ги облива и при мисълта за “обладани от бесове” (по Кейнс), разпродаващи инвеститори, а паническият ефект от по-сериозни турбуленции върху търгуващите на маржин (дълг) играчи вече ги видяхме в Китай.

Ефектите от количествените улеснения

Ако си фонд мениджър, а дългът е направен на практика безплатен — трябва да си луд да не се възползваш. А дори ти да не си, инвеститорите във фонда ти неизбежно са – просто, защото животът е тук и сега, а който не участва в партито, изпуска забавлението.

Корпоративният дълг в САЩ след 2007г. буквално се изстреля в небесата, като немалка част от него си е това, което на чист английски му казват „junk”, тоест високорисков боклук, какъвто се оказа при множество корпоративни участници, в т. нар. шистова революция, а прогнозите за неплатежоспособност по него са стряскащи.

 

Вместо за инвестиции в капиталови блага , също неизбежно грешни, поради липсва на верни ценови сигнали и манипулирането на лихвите,  безплатната ликвидност се насочи към финансов инжинеринг.

Естествен рай за: сливания и придобивания, обратни изкупувания (при които съотношения като дълг/собствен капитал, печалба на акция се подобряват, а цената на акцията расте с тлъсти бонуси за мениджърите), дългови изкупувания и прочие финансови практики.

Голямата опасност всъщност е, че най-ликвидните финансови пазари, най-сложните финансови продукти, пазарът на акции, облигации, валути, други активи — вече десетилетия ценообразуват въз основа на погрешни сигнали — манипулирани лихвени проценти. Основната лихва/дисконтова норма, бъдещи парични потоци, текуща стойност на активите, „безрисковата” възвръщаемост по ДЦК-та — всички репери са манипулирани от действията на централните банкери.

И така, седем години на безплатен дълг вече безвъзвратно е повлиял на капиталовата структура на компаниите от финансовия и реалния сектор, които са пълни с него за сметка на собствения капитал. Всяко едно вдигане на лихвата — колкото и малко да е — може да разклати кьопавата кула от карти и това си го мислим не само ние — но и Дажнет Йелън. Така както Грийнспан и Бернанке преди нея, така и тя иска да излезе с чисто име и да отлага докато може проблемите, замитайки пробойните с нов и нов кредит. Затова и не бърза да “прави” резки ходове, а “метриките”, от които се води, някак все удобно се променят.

С пълна сила стои и друг въпрос. Щатският публичен дълг е на рекордни исторически нива в номинално изражение (18 трилиона), а ФЕД е основния му купувач. Балонът при ДЦК-та е окачествяван от някои “песимисти” като най-големият в историята. Всъщност балонът е по-скоро при долара.

Трябва ли ФЕД да вдигне лихвите?

Никой не знае колко е пазарният лихвен процент, защото той би следвало да отразява времевите предпочитания към потребление или спестяване/инвестиране, тоест да се формира по икономически път, въз основа на пазарни решения.

Наличието на относително високи реални спестявания е предпоставка за ниски лихвени проценти, обратно — при липсата им, оскъдността им значи по-високи лихви. Работа на пазара и участниците в него е да определят този фундаментален сигнал за икономическия процес и калкулацията на предприемачи и инвеститори — лихвеният (лихвените) процент/и. Кредитирането на сметки на търговските банки от централната банка с дигитални цифри не може да подмени нуждата от истински тухли, материали и машини.

А манипулирането на лихвения процент от централно планово тяло води само до объркване на ценовите сигнали, лоши инвестиции и кризи. Колкото по-скоро се прекъсне изкривяването му, толкова по-добре.

Другото не просто е купуване на време — то е лудост.

Print Friendly