Все по често се втрещявам, четейки мнения и коментари от родни експерти по въпроса - да влиза ли България в пустата еврозона или не. Втрещявам се, защото се дават категорични препоръки без ясна и точна аргументация, което освен, че е неконструктивно е и много наивно. В следващите редове ще представя моята визия относно позитивите и негативите от едно евентуално кандидатстване и влизане първо, в ERM II, а след това в еврозоната.

Ако се върнем малко назад във времето ще припомня, че се вдигна доста шум около разногласието на правителството и Европейската централна банка, относно изпълняваме или не критериите за членство, и за кой период става въпрос. Критериите цитирани от Министерството на финансите бяха за май, което беше некоректно с оглед на това, че параметрите трябваше да се анализират за месец март (референтният период). В крайна сметка това беше техническа грешка, защото фундаментът не се променяше – и към май, и към март страната ни беше под референтните стойности при всички четири количествени измерители: дългосрочен лихвен процент, годишната инфлация, бюджетен дефицит и съотношението брутен държавен дълг/БВП.

Петият критерии не е количествен, а именно двете години задължителен период в механизма ERM II. За него ЕЦБ (Европейската Централна Банка) има пряко отношение, защото банковата институция има право на вето. Нека да съм съвсем коректен - влизането в ERMII е изцяло политическо решение, което се взема след гласуване от всички членове на еврозоната, плюс вече споменатия глас на ЕЦБ. Централната банка, обаче няма участие във фактическото влизане на страна в Еврозоната, защото решенията се взимат само и единствено от Европейската комисия и Европейския съвет.

С оглед на Договора за ЕС, ние сме поставили ясната цел да се присъединим към европейския валутен съюз, като част от цялостната евро интеграция (Дания и Обединеното кралство са двете страни ясно разграничили се от опцията – приемане на еврото). Интересното е, че не е уточнено кога. Това е като при Закона за гарантиране на депозитите – задължават се да изплатят депозитите, но не се знае кога. Разбира се, в първия случай имаме изгода, за разлика от втория. Имаме изгода, защото сами може да решим кога да предприемем задвижване на процедурите и да изчакаме затихване на турболенциите – а те са доста сериозни. Изчаквателната позиция, като цяло, показва дълбоките проблеми на фундаментите на валутния съюз и поставя още по-генералния въпрос – Дали самата еврозона ще успее да оцелее в този си вид? Съюзът представлява доброволно обединение между определен кръг заинтересовани субекти, с цел достигане на синергия в определени области и планове за развитие. Е, самият факт, че някои страни не искат, други ще изчакат, трети могат да излязат и тн. показва сериозни пробойни в основата на кораба.

Нека да загърбим фундаменталните проблеми на самата еврозона поне за момент (трудно е, но ще помогне в последващите размисли) и насочим вниманието си върху детайлите. В този ред на мисли силно се съмнявам, че в бъдеще България ще изпълнява и четирите количествени критерия от Маастрихт. Нали българската икономика била настигаща и гонеща вятъра на успеха. Факт е, че нивото на доходите в България е доста под средното на ЕС, следователно страната ни, съвсем логично, ще се стреми да настигне развитите страни в съюза. На макро ниво говорим за производство, доходи, цени, БВП на глава от населението и тн. От този ъгъл, инфлацията ни трудно ще остане още дълго под референтната линия. Следователно трябва ли да чакаме още, при положение, че сега ни е паднало … Споменаван въпрос в публичното пространство, естествено без никаква икономическа логика – следователно отговорът е ясен за всички ни.

Безспорно въпросът за или против влизането на България в Еврозоната е свързан с аргументи и в двете посоки. Евентуалните положителни и евентуалните негативни ефекти за България са доста, влияещи пряко и косвено върху взимането на подобно решение. Лично за мен, позитивите от влизането ни в еврозоната не са достатъчно ясни и категорични, за разлика от негативите, които определено стряскат, със своята очевидност. В следващите няколко реда ще разгледам най-тиражираните позитиви от евентуалното приемане към еврото.

Първата от тях е, че след влизането ни в евро-съюза лихвите (в широк смисъл на думата – правителство, домакинства, фирми) ще паднат. Тук ситуацията е доста деликатна и леко манипулативна. Манипулативна, защото прогнозите дали ще има понижение или не, са много трудни за извеждане. Според мен, лихвите няма как да отчетат осезаемо понижение, защото и сега наблюдаваме положителни тенденции на правителствено и на частно ниво. Ако погледнем доходността при ДЦК-та, преди близо 2 седмици българското правителство пласира 30 милиона евро от преотворената 7-годишна емисия държавни облигации. Среднопретеглената доходност слезе под 3% на вътрешния пазар. В началото на Юли пък, България постигна сериозен успех на международния дългов пазар, след успешното пласиране на 950 млн. евро, чрез 5 годишните еврооблигации, с доходност под 4.5%. При банковото кредитиране на ниво домакинства и фирми също наблюдаваме плавно подобряване на пазара, и то от доста време насам. Следователно, дори и да има положителен ефект от бъдещото влизане на страната в евро съюза той ще е скромен, клонящ към незначителен.

Смята се, че при едно бъдещо влизане на България в Еврозоната ще се понижат транзакционните разходи, говорейки за международните сделки. Това няма да е толкова чувствително, поне според мен, защото стабилността на международните разплащания и сега са на високо ниво. Основната причина е стабилният ни курс, фиксиран за единната валута.

Въпреки че валутният борд в страната има стабилни фундаменти, и то не от вчера, винаги съществува рискът от неговото разклащане. Говорейки в теоретичен контекст, все пак приемането на еврото ще донесе още по-висока стабилност на националната икономика (друг е въпросът доколко самото евро, в момента, е стабилна валута). Става въпрос за това, че рисковете от силно обезценяване на националната валута ще намалеят още повече (а те са много ниски, поради стабилното управление на валутния борд до момента).

Не трябва да забравяме, че над страната все още тегне прокобата от финансовия колапс 95-97 година, т.е. еврото теоретично може да подсили бариерата пред рязко повишаване на цените и спад в покупателната способност на населението. Именно тук виждам най-силният аргумент За влизането ни в еврозоната или изземването на правото на страната ни да извършва собствена парична политика. На пръв поглед звучи дори обидно отдаването на част от суверенитета към наднационално ниво. Със сигурност не съм привърженик на федерализма и по-силната централизация, но поглеждайки историята ни може би е по-здравословно трансферирането на паричната политика към по-стабилна централна банка. Тук визирам основно паричното предлагане и в частност стабилната парична база. Уви, дали ЕЦБ е толкова консервативна и стабилна е все по-усложняващ се въпрос. Виждаме, че проблемите на стария континент подтикнаха ЕЦБ да се превърне от консервативна в доста раздута балансово банкова институция … което от своя страна поставя под въпрос изтъкнатата от мен причина подкрепяща участието на България в еврозоната.

Друга полза от влизането на България в Еврозоната, както и лост за понижаване на лихвите в страната, е перспективата на банковата ни система да ползва евтин ресурс от ЕЦБ. Аз съм скептично настроен към подобен аргумент най-малкото, защото няма яснота кога и как ще може да се докоснем до подобен ресурс. По-скоро може да се мисли в друга посока - че при евентуални проблеми на ниво публични финанси, или системни рискове за финансовата система членовете на Еврозоната, ЕЦБ, спасителните механизми ще са сигурен буфер и възможност за помощ.

Не на последно място по значение, ще спомена валутните резерви. Те са интересна тема, защото при влизане на България в Еврозоната валутните резерви ще придобият по-широк спектър от инвестиционни възможности. Освободени от фундаменталната си роля, при режим на валутен борд, валутните резерви ще могат да се инвестират в инструменти с различен рисков профил и матуритет. Могат да се конструират специални фондове с първично зададени инвестиционни характеристики и цели, както и директни инвестиции в националната икономика.

Няма спор, че основният проблем пред евентуалното влизане на страната ни в Еврозоната е текущото тежко състояние на голяма част от държавите членки на съюза. За съжаление, тежестта за едно евентуално спасяване на Испания, скоро Италия, малко по-късно Франция, отново на Португалия и Ирландия и тн. ще падне и върху нас, в ролята на новоприета евро-членка. Към момента задължението ни (директни средства и правителствени гаранции) към спасителния механизъм би било около 6 млрд. евро. Това обаче, не е фиксирана сума. Първо, задължителната ни вноска се добива в зависимост от текущото ниво на БВП към датата на влизане. Второ, в момента се говори за събирането на сумата от 500 млрд. евро в спасителния механизъм. Тук фокусът е Испания, но както споменах проблемните държави са още дузина. Следователно процесът на увеличаване на парите в спасителните пояси ще продължи, което означава нови тежести върху присъединяващите се държави. Това води до логичното заключение, че „солидарността” на еврозоната ще бъде много много тежко бреме за новите членки на валутния съюз.

Голям проблем, свързан с влизането ни в еврозоната е попадането под още по-сериозен централизиран контрол и управление от Брюксел. Това означава хармонизиране на банковата система (т.е. участие в банковия съюз), хармонизиране на фискалната политика (което към момента не е проблем пред страната) и най-вече хармонизиране на данъчната система (проблем от гледна точка нивото на развитие и структурата на икономиката ни).

Ще маргинализирам теоретичния ръст в потребителската инфлация при приемане на еврото, поради закръгляване на цените. Не мисля, че това е фундаментален аргумент, най-вече поради трудното му прогнозиране. Това води логично до съмнения, относно коректността на подобно твърдение.

Изводите от тези мои разсъждения водят до единствено възможната позиция на България –неутралитет или по-често използваният израз – изчаквателна позиция. Иска ми се да кажа категорично НЕ, но това определено е неправилен подход, с оглед многото политика и сложни международни отношения в дискутирания казус. България ясно е депозирала своето желание за влизане в еврозоната и пълна интеграция, с влизането си в ЕС и подписания договор. Следователно правителството трябва да заеме позиция stand b но да подкрепи това си решение с аргументи и анализи. Заедно с това да постави своята дългосрочна стратегия, именно на база тези анализи.

Бъдеща стратегия за присъединяване в еврозоната, трябва да е на база поставени от нас критерии – като строга дисциплина и стабилност на фискалната рамка на страните членки на еврозоната и връщане към консервативността на ЕЦБ в нормите, положени преди повече от 10 години. Остава само да се определи таймингът, което обаче е задача с много повишена трудност. Моите оптимистични прогнози сочат, че еврозоната ще лекува раните си още поне 5-6 години. За съжаление поетият път за спасяване на еврото е много краткосрочен и изпълнен с много рискове за тотално влошаване на състоянието на финансовата система – а от там и на цялата икономика. Решението е в дългосрочните реформи, не на база парично облекчаване, а на база подобряване на конкурентоспособността и ефективността в реалната икономика. (Грешните „лекарства”, с които се лекува еврозоната в момента е тема, която предстои да разпиша)