Да финансираш собствен бизнес или как да прескочиш стената? ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Георги Мишков   
Вторник, 19 Ноември 2013 02:51

Последните години България, както и много други държави, преживя много драматични времена – икономически възход и падение, влизане в клуба на т.н. „европейски“ държави (което е по-скоро географско определение, но вече отдавна е придобило друго значение), мащабни размествания и трусове в политиката. За изминалите 20 години станахме свидетели на много промени, някои положителни, други негативни, но е безспорен факт, че България в момента попада в групата на държавите, които силно са повлияни от глобализацията – в Софийското метро можеш да видиш същите костюмирани хора с таблети и смартфони като в Лондон, отдавна вече можем да ходим на шопинг в някои мол или пък да се разхождаме по търговските улици, където се продават същите дрехи и като в Западна Европа, а по всяко време на годината можеш да намериш почти всеки един хранителен продукт, който ти трябва за да си приготвиш паста, пица или каквото друго ти хрумне.

Освен това в България вече в действителност имаме възможност да посещаваме концерти на световни величия и да гледаме на живо невероятни изпълнения и спектакли. Това лято лично аз имах удоволствието да гледам невероятното шоу на Роджър Уотърс с най-стария ми приятел, с когото се познаваме от над 20 години. И след като изгледахме шоуто, издигането и сриването на стената, се заговорихме за това какво точно се случи през тези над 20 години. Какво всъщност се промени за България след рухването на онази, истинската стена, преди не чак толкова много години? Защото промените не са свързани единствено с достъпа до изброените блага и продукти, но и с много сериозни въпроси, като например как да си подсигуриш средствата за закупуването им. Свободният пазар обаче не само дава възможността да купуваш, но и да създаваш, което е именно и една от най-значимите промени – правото на частна стопанска инициативи или казано по по-модерен начин – създаването на бизнес.

Защо обаче голяма част от хората не успяват ефективно да се възползват от тази възможност и да създадат успешно собствено предприятие? Е, всички сме наясно със статистиката – ниското ниво на БВП на глава от населението, средното заплащане, високата безработица. Въпреки това обаче на сравнително малката територия на страната ни съществуват достатъчно примери за успешно предприемачество, а ограничавайки се единствено до всеизвестните такива бих могъл без проблем да назова компании като Телерик, Уолтопия, Сирма груп, Монбат, Приста ойл или Фикосота. Как обаче изброените са постигнали до предприемаческия успех и дали можеш и ти да постигнеш същото?

Е, със сигурност процесът за осъществяване на подобна амбиция е комплексен и динамичен, като тук влияние оказват много фактори – нормативната база, която би трябвало да познаваш, най-малкото за да може дружеството да бъде регистрирано и да оперира съобразно изискванията заложени от съотносимите закони, чисто идейният аспект – какъв продукт ще създадеш или каква дейност ще извършваш, с какво той е конкурентен на фона на алтернативите, финансирането на бизнеса – как можеш да намериш средствата за развитие на дейността и при какви условия, какъв ще бъде ефектът от него и каква ще е цената за получаването му, чисто оперативни проблеми – как ще продаваш, как ще управляваш активите и пасивите на дружеството с цел максимална възвращаемост, маркетинг – как да добиеш и да задържиш пазарен дял.

Макар че посоченото далеч не обхваща в цялост проблемите пред предприемача, това все пак е една добра база за начален анализ. Ако си представим процесът по създаване на едно предприятие в този ред, то със сигурност е ясно, че на първо място трябва да разполагаш с идея, която да има потенциал за пазарна реализация и приемаме, че имаш такава. Със сигурност е важно да си наясно под каква форма искаш да регистрираш бизнеса – дали ще бъде ЕТ, дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, кои дейности ще извършваш сам и кое ще делегираш на външни фирми, като например счетоводната дейност, както и естествено с конкретна бизнес-схема. Е, как да продължим след това?

На първо място трябва да кажа, че финансирането на стартиращ бизнес със сигурност е нелека задача, но не е и невъзможна. Предполага се, че стартирайки едно предприятие най-вероятно дружеството попада в сегмента на малките и средни предприятия (МСП). Критерият за тази категория съгласно закона за МСП е оборот до 50 милиона евро, размер на активите под 43 милиона евро и под 250 служители в предприятието. Същите тези предприятия на практика са и гръбнакът на европейската икономика – в тази категория попадат около 99% от общия брой търговски дружества в ЕС, а самите те осигуряват работа на между 60-70% от трудоспособното население на съюза. Поради тази причина сериозна част от усилията на политиците и чиновниците са насочени към изследванията на малкия и среден бизнес и съответните действия за подпомагането му.

Например Европейската комисия ежегодно публикува доклада SME Performance review, които проследява динамиката на МСП в ЕС като цяло, какти и във всяка една отделна държава-член – какви са проблемите, има ли подобрения или не, какви са тенденциите пред бизнеса. Съгласно този доклад на първо място най-често като проблем се сочи липсата на клиенти, което е напълно естествено – все пак последните години станахме свидетели на сериозни контракции на пазара, намаление на БВП, повишаване на безработицата и намаление на потреблението. Вторият най-значим проблем е достъпът до финансиране, като в случая на България през 2011 около над 90% от предприемачите го определят като „силно затруднен“. А това е изключително важен елемент, като само за информация искам да вметна, че в България има регистрирани над 3 милиона търговски дружества, а функционират едва около 350 хиляди, тоест очевидно много от тях не успяват да стартират дейност или пък по някаква причина я прекратяват.

Добре де, а в такъв случай – какви са вариантите да намерим финансиране за проекта ни и да прескочим стената?

• Собствен капитал

На практика ако разполагаш с такъв в достатъчен размер за осъществяването на проекта ти, то надали има и огромен смисъл да четеш следващите редове. Това обаче е изключително рядък случай, обикновено повечето хора разполагат с идея, но не и с финансовия ресурс за осъществяването й. Но е важно да уточним, че би трябвало да разполагаш със собствен капитал за осъществяването на идеята си, като не говорим задължително единствено за паричен ресурс – например може да говорим за прототип на продукта или мостри, демонстрация на услугата или демо-версия на софтуера, бил той и в начален стадии. Базисното разяснение за финансовите пазари принципно е, че това е мястото, където се срещат хората с излишък на капитал и хората с недостиг на такъв, тоест без значение дали говорим за банка, фонд или друга платформа за набиране на финансиране, но при всички случай ти трябва да си в състояние не просто да подадеш молба за финансиране или да направиш презентация на идеята си, а да я обосновеш.

Е, винаги ключов въпрос от страна на инвеститорите е свързан с твоето собствено участие – на практика искаш да получиш чужд ресурс, който да вложиш в своята идея по твое собствено усмотрение и план. Какъв обаче е твоят дял от финансирането, с какво разполагаш и какво си в състояние да вложиш сам за реализацията му? Без конкретни отговори на такива въпроси трудно можеш да очакваш кооперативност от страна на инвеститорите, защото участието им в твоята инициатива носи определен риск за тях самите – те най-често имат ограничени лостове за влияние относно ежедневните операции на твоя бизнес и съответно напълно естествено очакване от тяхна страна е предприемачът да споделя риска до някаква определена степен. Именно поради тази причина трябва да си наясно още от началото, че в процеса на преговорите трябва да можеш ясно и конкретно да изясниш какво си в състояние да вложиш в реализацията на идеята си, какво е необходимо допълнително като ресурс и как би трябвало да се разходва.

Тук ключова дума е „планът“ – какво искаш да постигнеш, как възнамеряваш да го направиш и какво ти е необходимо за това, като не говорим за предоставянето на клиширан бизнес-план със съмнителни прогнози, а за внимателен, ясен и конкретен разчет на наличните и нужните ти ресурси, който дори е препоръчително да се потрудиш да оформиш стилистично – все пак посрещат по дрехите, а в случая това е и облеклото на твоята идея. Е, приемаме, че си направил нужните усилия. Как продължаваме от тук нататък?

• Банков кредит

Обикновено когато говорим за пари първата асоциация е свързана с банките. Тук обаче голяма част от четящите най-вероятно биха реагирали с резерви – та нали банката изисква обезпечение, трябва да се плащат високи лихви и такси, одобрението далеч не е гарантирано, отнема време и е възможно да бъдат поставени утежняващи условия, които да те затруднят оперативно. Е, да, това определено е така, но е важно да уточним няколко важни момента. На първо място дейността на търговските банки е събирането на депозити от населението и бизнеса и предоставянето им на кредитополучатели, ако си припомниш предходния абзац – това е именно един стандартен преразпределител на финансов ресурс, тоест основната им цел не е да отнемат апартамента ти, а да предоставят финансиране.

За банката далеч по-лесният и предпочитан вариант е да изплатиш заема си, тъй като самите те не са жилищни брокери. Още повече, че търговските банки се регулират строго, тъй като трябва да защитават интереса на вложителите си. В тази връзка е хубаво да уточним, че обезпечението е вторичен източник за издължаване на един заем, а самата му реализация далеч не протича толкова лесно, колкото си мислят всички. На практика има законов ред, който включва издаването на изпълнителен лист, съдебно решение, а самата продан става чрез съдебен изпълнител на тръжен принцип. Този процес е времеемък, а дори и при успешна реализация на обезпечението, често се случва продажната цена да не покрива дължимите суми. Именно заради това е важно да имаш предвид, че от основен интерес за банката е да изградиш успешен и рентабилен бизнес, а не да се прибягва до крайни мерки, каквато всъщност е и предсрочната изискуемост на кредита.

Естествено за ползването на финансиране трябва да плащаш и някаква цена, което в случая са лихвите и таксите по кредитите. Факт е, че те са сравнително високи в България на фона на средните за Европа, но това отчасти е поради и високата цена на ресурса за българските банки. Със сигурност в началото не би се финансирал на цената, която искаш, но е важно да знаеш две неща – с развиването на ползотворни отношения с банката и коректно отношение от твоя страна винаги можеш да изискаш преразглеждане на лихвените условия, а на второ място – в България оперират над 20 търговски банки, които се конкурират помежду си. Тоест ако не можеш да получиш достатъчно изгодна цена в една от тях, то винаги можеш да се насочиш към друга, където да договориш по-добри условия.

Говорейки за условията обаче не можем да пропуснем и допълнителните клаузи, които се поставят от страна на банките. Самите те могат да бъдат изключително разнообразни, но като цяло целта им е да гарантират на банката най-вече целевата употреба на предоставените средства. Например в случаите на оборотно финансиране за текущи разходи трябва да можеш да предоставиш фактура за усвояване за да има контрол над разходването на средствата. В случай на неприятни тенденции банката също би могла да постави условие да не се разпределя дивидент без нейното съгласие, особено що се говори за предприятия с кратка бизнес история – това все пак не би трябвало да е толкова шокиращо –разпределянето на печалбата на дружеството може да доведе до декапитализация на самата фирма като цяло, което със сигурност не е в интерес и на двете страни. Освен това може да бъдеш задължен да поддържаш определени нива на коефициенти като например задлъжнялост или ливъридж.

Подобни условия със сигурност може да представляват трудност, но отново искам да подчертая, че целта им е да гарантира интереса на банката, а самият той се ограничава до възможността да изплащаш главницата и лихвите по предоставеното финансиране. Със сигурност в краткосрочен аспект това може да ти се струва ненужно ограничение, но в дългосрочен аспект не трябва да забравяш, че конкретната финансова институция, с която си партнираш, иска да има сигурност относно плавния поток на паричните средства, което е и в твои собствен интерес. А ако някое ограничение започне да влияе негативно на бизнеса ти – винаги можеш да инициираш предоговаряне на условията и да обосновеш позицията си.

Е, разсъжденията до момента обаче не отговарят на конкретния въпрос – как да намерим финансиране чрез банка и то за стартираща инициатива без никаква бизнес-история? Банките, освен че разпределят собствен и привлечен от депозанти, инвеститори и акционери, често разпределят ресурс по различни програми за насърчаване на предприемачеството или определени бизнес-сектори. Като пример мога да дам инициативата Jeremie за подпомагане на достъпа до финансиране от МСП – на практика това е програма на Европейския инвестиционен фонд, по която банките получават гаранции и паричен ресурс, а съответно поемат ангажимент да предоставят кредитиране при по-ниски лихви и такси, както и при по-ниски изисквания за обезпеченост, и то както за инвестиционно, така и за оборотно финансиране.

По тази програма например е напълно реалистично да сключиш договор при лихвени нива около 6-7%, а е възможно вместо ипотека на апартамент да се учреди залог на вещ или пък дори на самите стоки, които закупуваш с кредита. Показателно е, че по-рано споменатата статистика за затруднения достъп до финансиране търпи сериозно подобрение за периода, в който започна да функционира и програмата – ако преди това над 90% са твърдели, че е труднодостъпен, то през 2012 процентът намалява до около 70%, което е значително за толкова кратък период. Освен тази обаче са налични и много други програми за подпомагане, особено в земеделския сектор. Съветът ми в случая е да прегледаш сайтовете на търговските банки и да проучиш какви подобни продукти имат и доколко съответстват на нуждите ти за твоята идея.

Не на последно място е хубаво да добавим, че ставайки разпределител на ресурс по която и да е подобна програма, то банките поемат и ангажимент за реализация на определена част от него, тоест от техен основен интерес е разпределянето на този ресурс не само с цел получаване на някакво възнаграждение, а и изпълнението на поетите ангажименти.

• Европейски програми

Членството в ЕС дава възможност на всички граждани на България не само да пътуват свободно в рамките на съюза, но и да се възползват от всички програми за развитие на икономиката, които се създават в Брюксел. Такава например е програмата за развитие на селските региони. Тези програми са със солидни бюджети и предоставят безвъзмездно подпомагане чрез субсидия, която възлиза на определен процент от разходите за реализация на проекта – обикновено между 50 и 70%. Това естествено звучи като много добра сделка – на практика ставайки получател на безвъзмездна финансова помощ по някоя програма, то сериозна сума от стойността на инвестицията се поема от конкретния фонд, като в случая на Програмата за развитие на селските райони разпределител е Държавен фонд Земеделия.

Когато обаче нещо звучи прекалено хубаво за да е истина, то обикновено е именно така. За съжаление процесът за кандидатстване и одобрение по подобен проект отнема време – понякога дори и цяла година, документацията за кандидатстване е изключително обемна, а пълният размер на субсидията се изплаща едва след реализацията на проекта и последващия контрол от страна на официалните органи. Както знаем обаче времето струва пари, а освен това трябва да имаш средствата за изпълнението след бленуваното одобрение, като едва след като осъществиш целия проект получаваш и заветната финансова помощ. Това обаче далеч не означава, че няма никакви варианти за реализацията му. Например Програмата за развитие на селските райони предоставя възможност за авансово и междинно плащане на субсидията при определени етапи, тоест ако имаш да кажем 50-60% от необходимия ресурс за осъществяването й, все пак имаш как да договориш етапното предоставяне на ресурса в случай, че можеш да си осигуриш банкова гаранция или поръчители.

Друг вариант, който не е за подценяване, е възможността да получиш мостово финансиране до размера на одобрената субсидия от някоя търговска банка. В случай, че си одобрен за подпомагане можеш да кандидатстваш за подобен кредит, като често са налице и по-изгодни лихвени условия за това. На практика в случай, че изпълниш проекта си в срок и съгласно договореностите с фонда-разпределител, то и субсидията ще бъде получена в срок, което е сериозен комфортен фактор за всяка една финансова институция. Обикновено подобен тип продукти са съобразени със спецификата на дадената програма – до стартирането на дейността се предоставя гратисен период, при който се плащат само лихви, а самият в самият погасителен план са залага и плановото получаване на субсидията, плюс естествено определен буфер при евентуални забавяния в изплащането й.

Освен това в определени сектори са налични и държавни програми за подпомагане – например Националният гаранционен фонд предоставя гаранции по одобрение проекти по Програмата за развитие на селските райони, които възлизат на 80% от главницата по заема, при ангажимент от страна на банките за по-бързо разглеждане, по-ниска обезпеченост и естествено преференциални лихви и такси.

Да речем обаче, че твоята бизнес-идея не е особено съвместима със земеделието или развитието на селски туризъм – все пак посочените примери до момента са концентрирани в именно в този сектор – какви възможности са налични ако, да речем, имаш идеята за създаване на бизнес в сферата на технологиите или производството? В този случай например можеш да се насочиш към програмата за развитие на конкурентноспособността на българската икономика, като добро начало е именно нейният сайт. Една от основните цели на тази програма е създаването на възможности за устойчиво развитие на предприятията чрез прилагането на иновативни технологии, „зелени“, енергоспестяващи решения в производствения процес, повишаването на производителността на предприятията чрез внедряване на нови технологии, както и предоставянето на помощ за стартиращи иновативни предприятия.

Е, вярно е, че към момента няма информация за други отворени процедури за кандидатстване освен по ос „Енергийна ефективност и зелена икономика“, но тепърва предстои стартирането на новия програмен период, който набляга сериозно на стартиращите предприятия и иновациите. Също така можем да добавим, че сайтът на програмата далеч не е интуитивен за незапознатия с европейските програми, но нека да не се залъгваме – ако не успяваш да се ориентираш в сложните понятия, то най-добре е да се обърнеш към професионалисти за реализацията на проекта, както и впрочем правят повечето одобрени дружества. В противен случай рискуваш да изгубиш сериозна част от времето си, а разходът за бизнес-консултиране най-вероятно ще е в пъти по-малък като стойност от изгубеното време, което би могъл иначе да вложиш в допълнителната разработка на идеята си, привличането на клиенти или договарянето на по-добри условия с доставчиците ти. 

• Инвестиционни фондове

Може би много от вас са чували за инвестиционните фондове, които са дали възможност за старта на гиганти като Appl Facebook, Google и други подобни знакови компании.Е, такива съществуват и в България и самият ти също имаш възможност да се възползваш от тях. Но преди да започнем да говорим за тях, може би е удачно да уточним какво точно представлява инвестиционният фонд. Всъщност това не е много по-различна институция от банките – най-базисното определение е, че отново говорим за разпределител на финансов ресурс. Това обаче е колкото и вярно, толкова и недостатъчно добро определение. Защото инвестиционните фондове се разделят на взаимни и хедж-фондове, private equity фондове, фондове от фондове(funds of funds), umbrella funds... Вече май стана прекалено сложно.

Факт е обаче, че финансовата индустрия се концентрира не само във възможностите да преразпределя ресурс за действащи предприятия, а и в тези за финансиране на иновативни идеи, в които има сериозен потенциал за растеж, което обикновено се изразява именно във възможността им да променят даден пазар или пък да предложат нещо изключително качествен продукт на широката публика. Именно така, апропо, са стартирали и споменатите по-горе компании от Силициевата долина, а ако си ΙΤ маниак най-вероятно си гледал филми от типа на “The Social Network” и “Pirates of the Silicon Valley”, които дават що-годе добра представа за това как функционират подобни компании. Дали обаче и ти би могъл да се възползваш от подобна възможност, и то на хиляди километри от Калифорния?

Е, по-рано говорих за програмата Jeremie за насърчаване на малките и средните предприятия. Умишлено обаче пропуснах да спомента, че по същата тази програма ресурс се предоставя не само от търговските банки, но и от инвестиционни фондове. Принципът за предоставяне на финансиране обаче е доста по-различен – на практика е с конкурсен характер, като се състезаваш с още много други предприемачи за одобрението. Такива например са Launchhub и Eleven, които за почти 2 години са направили инвестиции в размер на около 6 милиона евро в над 50 компании. Но тези фондове дават нещо много повече от финансиране – много вече реализирани бизнесмени и мениджъри участват в тези инициативи като ментори, което ти дава възможност да обменяш опит с тях докато реализираш своята идея.

Това може да се окаже безценно, тъй като в ежедневните операции на фирмата можеш да срещнеш сериозни проблеми – как да управляваш оборотния си капитал, как да търсиш персонал, как да продаваш и тн, а тези хора могат да ти предоставят ценни съвети, а и не на последно място – контакти, възможности за създаване на нови партньорства и сътрудничества.

Освен посочените дружества обаче в България функционират и класически фондове за дялово инвестиране от типа на Neveq Capital Partners – това са дружества, които предоставят финансиране срещу придобиването на определен дял от компанията, като стратегията им е насочена именно към растежа на дружеството ти или накратко казано – намеренията им са за предоставяне на финансов ресурс, опит и знание днес и последващото излизане от инвестицията чрез продажбата на придобития дял след като идеята е вече реализирана. Именно от този род са инвестициите в по-рано споменатите ΙΤ гиганти. Далеч преди това обаче тези компании са се ръководели от университетски кампуси или пък дори гаражи, което изглежда направо невероятно на фона на днешните офиси, в които се помещава да кажем Apple. 

• Алтернативни източници на финансиране

В днешно време обаче мейн-стриймът понякога е дори обидна дума, особено когато се говори за бизнес. Е, налични ли са алтернативи за финансирането на твоята идея, които да не изискват сключването на договор за кредит, вглъбяването в бюрократщината, която характеризира европейските програми, или пък зависимостта от определен инвеститор в управлението на твоя бизнес? Звучи прекалено хубаво, но такива на практика има. Нека да речем, че имаш конкретната идея за създаване на продукт, както и част от ресурса да го осъществиш, но пък нямаш никакво желание да се опитваш да следваш която и да е от вече изброените схеми. Е, ако си стигнал до тук заслужаваш не просто уважение, а и някакви насоки. Такава схема например е т.н. crowd-funding или финансирането чрез платформи от типа на www.kickstarter.com.

Основният принцип при нея е, че вместо да търсиш финансиране на значителна стойност от един или няколко инвеститора, се обръщаш към стотици хиляди потенциални инвеститори, оферирайки ги да закупят определен брои от продукта ти на пазарна цена. Това обикновено става чрез възможността да представиш своя продукт чрез видео-клип или друга подобна презентация, обявявайки и точно какъв ресурс ти е необходим за реализацията му. Евентуално заинтригуваните посетители на платформата могат да дадат своя принос, като в случай, че се достигне минималният праг за осъществяване, то тогава ти получаваш и набраните средства срещу ангажимента да предоставиш презентирания продукт на участвалите в схемата за колективното финансиране.

Може би звучи доста по-сложно, отколкото всъщност е, така че е удачно да дадем и конкретен пример. Да кажем, че имаш идея за калъф за смартфон, който да е нечуплив и непромокаем. За да стартираш серийно производство обаче е необходимо да заявиш минимум 1 000 броя, но за съжаление не разполагаш с капитал за не повече от 100 броя. Е, в такъв случай винаги можеш да инвестираш част от времето си в създаването на приятна презентация, която да описва достойнствата на продукта ти и впоследствие да предложиш на посетителите да инвестират някаква приемлива сума и да получат един от първите произведени продукти. Това е от интерес и за двете страни – клиентът например получава продукт, който все още не се предлага на масовия пазар, различен е и иновативен, а ти от своя страна реализираш допълнителна продажба. Примери за подобни успешни проекти има много – от компютърни игри, 3D принтери, филми и дори часовници, като в платформата са налични и успешно финансирани български инициативи.

Е, изброените вариантите за намиране на финансиране са само част от много възможности и опциите далече не се ограничават само до тях. Но това са и най-популярните варианти. Надявам се, че посочената информация ще бъде от полза за теб и в действителност ще успееш да реализираш идеята си и да „прескочиш“ стената. Лично аз смятам, че предприемачеството не е просто основаване на фирма и създаване на продукт, а и едно приключение. Намирането на финансиране обаче е един от първите етапи от това приключение. То обаче далеч не приключва с това, защото след същата тази фаза трябва да си в състояние да управляваш дружеството си, а успешното изпълнение на тази задача е дори по-трудно от достъпа до капитал, защото тогава се налага да се срещнеш и с проблеми относно управлението на активите и пасивите на едно търговско дружество. Но ако тази разработка представлява интерес за теб, то се надяваме да сме полезни и с последващата „Как да управляваме оборотния капитал?“.

Последно променен на Петък, 07 Март 2014 00:23
 

Добавете коментар



Обнови

Кой е най-използваният източник на финансирате за Вашия бизнес?
 
Банер

Нови клипове