Какво означава да бъдем проактивни и да инвестираме в себе си? И защо това е толкова дискутирано в информационното пространство? Дали е единствено в полза на компаниите или има причина, скрита някъде по-надълбоко?!

“Инвестиции” - терминът се използва в търговската дейност, но напоследък придобива все по-голямо приложение и като че ли с цел да се избегне думата “разход”. Хората започват да си мислят, че стане ли дума за инвестиция – то е по-скоро загуба на пари, но казано по заобиколен начин.

Има и добри, истински инвестиции. Такива, които дават насреща, от които печелим и то много повече от материални облаги. Те, материалните придобивки, следват след време, но като дръпнем чертата и калкулираме всичко друго остават на заден план. Тези инвестиции ни дават стимул да живеем, те са ни необходими. Или поне на част от хората ...

Една от тези истински инвестиции е именно в себе си. Светът ни е толкова динамичен, бързооборотен, че дори понякога не можем да му смогнем на темпото. Дали образованието ни е добро или не, няма да коментирам. Или още повече, кое е най-доброто образование. Ако човек има желание да учи, то може да получи наистина добро образование, независимо къде се намира. Университетите ни предлагат куп програми, които да отговорят на нашите интереси. Вярно е, че винаги ще го има този университет, който е извън граница и който е по-добър, с по-завишени критерии и с повече възможности за студента, но който е ужасно скъп и по причини все не сме могли да стигнем до него.

При така създадените обстоятелства най-доброто решение е да вземем най-доброто от това, което имаме и после да вземем още малко. Ще си позволя да изразя голямото си несъгласие, че в България не може да се получи добро образование. Можем! Но, за да стане един човек специалист, било то в България или не, се изисква по-голяма инвестиция от негова страна – изразява се във време и усилия. Нито един университет по света не ни прави “мастъри” в която и да е дисциплина след 3 или дори 5 години учене. Изисква се много ровене в книгите, изследвания и практика, която, разбира се, е свързана с личното време, допълнителното учене и много, много допълнителни усилия. Ето това е добрата инвестиция.

И тук стои вечният въпрос – кое е по-важно, теорията или практиката?

Обявите за работа като че ли оборват твърденията на учителите и професорите ни, че е необходимо да сме добри ученици, студенти, да сме отличници и после ще имаме много отворени врати, толкова възможности, че да се чудим коя да изберем. Във всяка от тях пише 1-2 години опит на подобна позиция, за по-висшестоящите опитът започва от 5 години нагоре.

Професорите ни са прави. Теорията е важна, без нея не може. Но е нужно още нещо. Ето тази проактивност. Проактивност да потърсим стаж, в който докато учим да прилагаме наученото и да правим грешките тогава. Всеки специалист греши, в началото повече, а след време все по-рядко. Защо да не натрупаме опит заедно с усвояването на теорията?!

Проактивност да търсим възможности – къде бихме получили най-много и най-качествени съвети, да търсим обратна връзка за изпълнението си – било то в университета или на работното място, аз бих препоръчала – и на двете.

И въпреки бариерата, която липсващият професионален опит изгражда пред търсещите работа млади хора, напоследък медиите говорят за това, че за голяма част от работодателите най-ценното качество, което търсят у бъдещите служители, е именно желанието да се самоусъвършенстват и да бъдат проактивни. Съвсем предсказуемо, първите реакции са свързани с намалените бюджети за развитие на човешките ресурси и идеята да се обединяват позиции на работното място с цел спестяване на пари.

Махан Таваколи, вице-президент на Дейл Карнеги eнд Асошиейтс (Dale Carnegie & Associates, Inc.) по време на визитата си в България през декември 2012г. сподели на база дългогодишния си опит в мултинационална среда с развиването на хора и техния потенциал, че компаниите днес търсят именно служители, които носят със себе си желанието постоянно да учат и да се променят,  да търсят сами развитие и които не чакат външна намеса.

Дали, обаче, единствено намалените бюджети за отделите по човешки ресурси са причината? Може би не.

Какви са характеристиките на проактивните хора, които търсят сами да се усъвършенстват постоянно? Каква е тяхната мотивация за работа и какво ги прави толкова ценни?

Мотивацията им произхожда от потребностите, които хората имат. Изследователите на мотивацията за работа като Маслоу, Хърцбърг, Алдерфер, МакКлеланд поставят на последното, най-високо ниво в своите йерархии на човешките потребности тази за самоактуализацията, изразяваща се в стремеж към растеж и развитие. Не всички хора я изпитват, много от хората не стигат до нея, задоволяват се с предходните нива, осигуряващи им сигурен, спокоен живот, приемственост от другите и интеграция в своите социални обкръжения.

Проактивните хора имат силно изразена потребност от стремеж и развитие. Това са хората, които имат нужда от себедоказване и постоянно надграждане на знанията и уменията си. Това са хората, които търсят начини да извлекат полза от всяка ситуация, не в смисъла на облагодетелстване за сметка на някой друг, а в смисъла на това да станат по-добри. Те търсят житейски уроци навсякъде около себе си, търсят учители сред хората над и под тях в професионалната йерархия. Това са хората, които няма да търсят причини защо университетите в България не дават образованието, от което се нуждае бизнеса и икономиката, а ще намерят начин чрез това, което се предлага, да придобият такова образование, което им е необходимо и няма да спират да се обучават. А нима днешното време и светът около нас не изисква именно това?!

Ценни за бизнеса са проактивните хора именно поради тази своя потребност. Те биха се справили добре и в среда, която не им осигурява непрестанна подкрепа - която не ги обезпечава финансово с обученията, които биха искали да посещават всеки месец, не им дава достъп до всички ресурси, които биха помогнали за пълното им развитите. Защото тези хора ще търсят начин, и то про-активно. В условия на криза, когато компаниите търсят начини за ефективно продуциране с минимални разходи и се обръщат към съкращение на човешкия ресурс като лесна за приложение сратегия, тези хора запазват стойността и цената си. Причината е отново в тяхната потребност да се развиват, независимо от условията. Те няма да се спрат пред икономическите пречки, а ще намерят или изградят нов начин, който да им позволява да бъдат ефективни в новосъздадените условия.

Проактивните хора действат и говорят по-малко, защото знаят, че действията говорят повече и много по-силно от думите. Те са ценни, защото след 20 години те ще бъдат също толкова търсещи и уменията им ще отговарят на средата, която се създава и се променя постоянно. Информационното технологично общество на 21-ви век има нужда от повече хора с потребност за усъвършенстване, за да върви напред. Другите изостават, ако днес са добри специалисти, то след 10 години ще се окажат с 20 години назад във времето.

Призовавам ви да не спирате да търсите, събудете потребностите си за растеж и развитие. И действайте. Така единствено ще станете ценен кадър на пазара на труда в днешните икономически и технологични условия, където дори и хората все по-често се превръщат в бързооборотни стоки и незаменимите са на изчерпване без изглед за нова партида.