„Ако има начин да се забави решението на важно решение, чиновникът винаги ще го намери”, гласи един от популярните закони на публичното управление, обобщени от историка и сатирик Сирил Норткот Паркинсон през 50-те години на 20-ти век. Но освен да забавят прилагането на важни политики, българската администрация и органите на изпълнителната власт имат свойството да избързват с прилагането на други като и в двата случая губят от ефективността на публичните средства, а икономиката понася сериозни загуби от пропуснати ползи. Това е така, защото не винаги се търси причинно-следствена връзка, каквато в настоящата статия е направен опит да бъде изведена – между етапите на развитие на националната икономика и факторите на конкурентоспособност, които следва да бъдат водещи в правителствените приоритети, люшкащи се от пътна инфраструктура, през социална политика до иновации - без схематична последователност и вътрешна логика. 

Как да постигнем ефективност на икономическите политики и какъв на бъде фокусът на усилията?

1. Основни стълбове на конкурентоспособност¹ от значение за България от гледна точка на етапа на икономическо развитие на страната

Докладът за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF)  - The Global Competitiveness Report²  е добра отправна точка за анализ поради две основни причини: 1.) комбинира т.нар. „твърда” и „мека” информация, т.е. статистическа информация и информация, придобита от допитвания сред представители на бизнеса според техните възприятия за бизнес средата и 2.) отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. В тази връзка докладът покрива 12 стълба, определящи конкурентоспособността на бизнеса и конкурентоспособността на национално ниво, разделени в три групи по възходящ ред, които определят етапа на развитие, на който се намира съответната държава, а именно:

a) факторно обусловен етап - с най-силно влияние на базисните стълбове: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, здраве и основно образование;

b) етап, обуславян от ефективността на икономиката - с основно влияние на стълбовете, представляващи спомагателни за ефективността фактори: висше образование и обучение; ефективност на пазара на стоки; ефективност на пазара на труда; степен на развитие на финансовите пазари; технологична готовност; обем на пазара

c) етап, задвижван от иновации и усъвършенстване - под влиянието на степента на развитие/специализация на бизнеса и развитието на иновации. Според изследването на WEF, България е все още във втория етап от икономическото си развитие (62-ро място от 144 страни), изоставайки от всички останали държави-членки на ЕС, които са вече на третия - иновационно-обусловен етап или в процес на преход към него.

Това води до следните заключения от значение за настоящия анализ:

1) В усилията си за повишаване на ефективността на политиките за развитие на бизнес-средата, България следва да се съсредоточи върху развитието на факторите от етап ІІ, с цел преход към етап ІІІ, ориентиран към иновации:

- Доказателство за това са последните и най-актуални социално-икономически сътресения в страната, причинени в голяма степен от изоставането в стълб  VI. „Ефективност на пазара на стоки” и по-конкретно по проблемни области „Ефективност на антимонополната политика” (108-о място) и „Наличие на господстващо положение на пазара” (106-о място). Именно липсата на  реформи за либерализация на енергийния пазар, довела до спекулации в общественото пространство за злоупотреба с господстващо положение на пазара от страна на електро-разпределителните дружества, бе в основата на създалото се гражданско движение „срещу монополите” и последвалите политически сътресения. Само през подобряване на тези и др. компоненти от етап ІІ може да се постигне устойчив преход към етап ІІІ, водещ до ефективно усъвършенстване на малкия и среден бизнес  като движеща сила на българската икономика и ефективно подобрение в класацията по проблемните области от стълб ХІ „Развитие на бизнеса”.

2) Съсредоточаването на усилията изцяло върху етап ІІІ - специализацията и иновационният потенциал на бизнеса, при пренебрегване на изостаналостта по повод на по-базисни компоненти на конкурентоспособността на микро и макроикономическо ниво, може да доведе до по-ниска ефективност на прилаганите политики:

- Проучване на Евростат за периода 2008-2010г. показва, че едва 27,1% от българските предприятия са въвели някаква форма на иновация. За съпоставка средните нива на иновационна активност на компаниите в страните-членки на ЕС са около 53%. Тези нива могат да бъдат достигнати само при подобряване на по-базисните фактори на бизнес-средата. За пример може да бъде анализиран проблемът с връзката между университетите и частния сектор при реализацията на научно-изследователска и развойна дейност (проблемна област от стълб ХІІ „Иновации” - 117-о място). Същият не може да бъде ефективно „атакуван” без насочване на усилия за повишаване представянето на страната в по-общия и по-базисен стълб V „Висше образование и обучение”. В потвърждение на направения извод могат да бъдат посочени препоръките на ЕК, отправени в доклад³ от юни 2012г., по повод на изпълнението на Националната програма за реформи на България, в който се казва, че са необходими неотложни действия в насока „Ускоряване на реформата в средното и висшето образование с фокус върху модернизирането на учебните програми, подобряване на обучението на учителите, както и осигуряване на ефективен достъп до образование на групите в неравностойно положение”. Като конкретен пример за положително въздействие върху икономиката на база модернизацията на висшето образование може да бъде дадено развитието на електронното и дистанционно обучение, което /при високи стандарти и качество/ може да допринесе за ограничаване на т.нар. brain-drain-процеси от малките населени места към големите университетски центрове; да улесни включването на широка група работещи в  процесите на продължаващо обучение; да допринесе до спад във възрастта за навлизане на пазара на труда.

3) Онези базисни стълбове от етап І, в които България бележи най-голямо изоставане, изискват незабавни действия, които не търпят отлагане, с оглед на превръщането им през последните години в системен проблем за развитието на стълбовете от етапи ІІ и ІІІ на икономиката и причинените трудности по поддържането дори и на сегашните равнища при равни други условия:

- Най-сериозен е проблемът с изоставането в стълб І „Институции” (108-о място от 144 страни) с проблемни области като „Защита правото на собственост”; „Организирана престъпност”; „Съществуване на фаворити в решенията на държавните служители”; „Прозрачност при провеждане на правителствената политика”) и стълб ІІ „Инфраструктура” (76-о място). Данните за системно лошото представяне на България  при измерване на фактори от правната и политическа среда в международните индекси през годините и по-точно в сфери като независимостта на съдебната власт и контрола над корупцията се потвърждават и от последното издание на индекса „Право на собственост” 2012 (International Property Rights Index - IPRI) и изследването „Икономическа свобода по света” на Института „Фрейзър” за 2012г. (с данни от 2010г.).

2. Малките и средни предприятия като първостепенен обект на анализ във връзка с ефективността от политиките за развитие на бизнес-средата.

а) Причинно следствени връзки за значимостта на МСП за развитието на бизнес-средата

В ситуация, в която около 75%⁴ от заетостта в България се създава от микро, малките и средните предприятия при сектор на МСП в размер на около 99 % от всички фирми у нас⁵, и в условия на продължаващ отлив на чуждестранни инвестиции и високата степен на сива икономика (по данни на Центъра за изследване на демокрацията, между 18 и 32%), усилията на правителството по отношение на бизнес-средата следва да бъдат пречупени през призмата на трудностите, които изпитва малкия и среден бизнес, чието качествено подобрение във функционално отношение може да доведе до количествено повишение на инвестиционния поток. Изводът се потвърждава от World Investment Report⁶ от 2012г., където се говори за т.нар. „нова генерация” инвестиционни политики, които се състоят във фокусирането около създаването на устойчив и приобщаващ растеж на национално ниво, който следва да привлече външни инвестиции.

В допълнение, предприеманите инвестиционни политики следва да бъдат обект на регулярен преглед относно тяхната ефективност, с цел да бъдат съобразени с националните стратегии за развитие и адаптирани към промяната на икономическата обстановка. Уви, при приемането на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите от края на 2012г., отсъстваше анализ на ефекта от вече прилаганите мерки за насърчаване на инвестициите, както и ex-ante оценка на въздействието на всяка една от предложените нови мерки⁷, сред които и такива във връзка с подкрепа за разкриване на нови работни места от страна на едрия бизнес чрез преференции под формата на освобождаване от заплащане на осигуровки за определен период. Подобна мярка може да има положителни ефекти в средносрочен план, но в дългосрочен, при промяна на икономическата конюнктура, може да доведе до създаване на неустойчива заетост (ограничена единствено в рамките на действието на преференциите); намаляване на конкурентоспособността на малкия и среден бизнес (който по данни на ИАНМСП е с 2 пъти по-ниска производителност от тази на големите предприятия)  и да изкриви пазарните сили, водейки до повишаване на сивия сектор след себе си.

Внезапното спиране на капиталовия поток в следствие на финансовата криза (инвестициите се сринаха от 23 млрд. през 2008 г. до 16 млрд. лв. през 2012 г.; сред тях ПЧИ - от 13 млрд. лв. на 3,4 млрд. лв.) предизвика сериозна загуба на работни места в България и остави в резултат структурна безработица. Превъзмогването на тази структурна безработица не може да се осъществи без осъзнаване на новите, променени условия, в които  България губи основните си пред-кризисни конкурентни инвестиционни предимства, ориентирани в ниския ценови сегмент – цени на работната сила и енергията, нуждаейки се от намирането на нови източници на конкурентоспособност. Докладът "Бъдещето на производството издаден от Световния икономически форум, посочва, че през следващите две десетилетия конкуренцията между държавите за привличане на преки инвестиции ще става все по-ожесточена и със все по-несигурен резултат, а иновациите ще са онези, които ще определят първенците. Това отново говори за необходимост от разглеждане на местните МСП като истинският, устойчив гръбнак на икономиката, където следва да бъдат съсредоточени усилията, които от своя страна да доведат до привличането на необходимите за България инвестиции във високотехнологични, експортно-ориентирани и с висока добавена стойност производства и продукти. Че чуждестранните инвестиции не могат да бъдат самоцелна основа за стабилен икономически растеж, базиран се на иновации, доказва анализ на данните за инвестициите от периода 2005-2009 г., когато с най-значителен дял от 62% до 85% от целия инвестиционен поток са секторите финансово посредничество, операции с недвижими имоти, строителство, търговия. Ето защо се откроява на преден план необходимостта от подобряване на структурата (респективно качеството) на инвестициите, което може да се постигне единствено чрез съсредоточаване на усилията върху подобряването на вътрешната бизнес среда.

b) Необходимост от съсредоточаване върху постигането на целите по Small Business Act

В основата на Small Business Act (SBA – водещата политическа инициатива на ЕС за подкрепа МСП) стои тезата, защитена по-горе – „Мисли първо за малките!”. Необходимо е съсредоточаването на интегрирани междуведомствени усилия по реализацията на принципите на SBA в България, тъй като доклад⁸ на ЕК от 2010/2011г. показва за България изоставане по повечето области от инициативата в сравнение с останалите страни-членки на ЕС (в сектори предприемачество, втори шанс, държавни помощи и обществени поръчки и др.)

В сектор „Достъп до финансиране” най-голяма отрицателна разлика от стандартното отклонение от средните за ЕС стойности бележи критерият за достъп до средства (по структурните фондове), предназначени за стимулиране на предприемачество и МСП в България (4,8 към 22% средно за ЕС). За подобряване на класирането по този критерий е необходима мултипликация  във всички висши училища на успешния опит на МИЕТ от настоящия програмен период по създаването на пилотни центрове за предприемачество като квази-модел на съвременните Центрове за трансфер на технологиите в Европа. Подобни центрове се явяват катализатор на младежката креативност и създават синтез между нея, академичното познание и потребностите на бизнес средата. Те представляват естествен катализатор на сътрудничеството между страните от „триъгълника на знанието” и имат своето място във формирането и провеждането на ефективна иновационна политика – чрез подкрепа по новите ОП „Иновации и конкурентоспособност”, „Наука и образование” и в духа на бъдещата национална иновационна стратегия и Закон за иновациите, чието по-скорошно приемане е от значение за развитието на бизнес средата. Такива звена с консултантска и развойна насоченост са необходими както в университетите в технически профил, така и във всички останали висши училища. Креативните индустрии, за пример, са сред онези с най-голяма добавена стойност и създаването на стартиращи и иновационни фирми в тази сфера може да се окаже много печелившо за българската икономика.

Най-слабо се представя страната ни по показатели VІІІ „Умения и иновации” (участие в научни изследвания, международни връзки в иновациите, онлайн търговия, продължаващо обучение)  и Х „Интернационализация” (необходими разходи, време, документи и т.н.за внос и износ). С поред доклада на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ – „Иновации БГ” (2012), на лице е намаляване на националните инвестиции в НИРД в бруто изражение за всеки от източниците на финансиране (това се компенсира единствено от средствата по ОП „Конкурентоспособност”). Що се отнася до политиката по показател Х, не е докладвано предприемането от страна на България на значими мерки в областта за периода на обследване (в момента тече процедура по изготвянето на доклад от ЕК с най-актуални данни, който ще покаже има ли корекции в това отношение). Разработените от ИАНМСП секторни експортни стратегии са полезен за бизнеса инструмент, съдържащ  насоки за държавна политика, но все още е необходима по-голяма практическа активност от всички партньори в процеса, включително чрез активизиране ролята на външно-търговските представителства, двустранните търговски камари и мрежите от свързани производства /клъстери/. Залагането на специфични мерки за включването на създадените през настоящия период клъстери в изпълнението на мерките по бъдещата ОП „Иновации и конкурентоспособност”, е от особено значение за развитието на сектора.

Добра инициатива в сектор „Мисли първо за малките”, свързан с възприеманата тежест на държавната регулация, е приетият ЗИД на Закона за ограничаването на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност от 2011г. (в сила от 01.01.2020г.) Въпреки  промените, целящи да намарят финансовата тежест от регулациите, десетки държавни такси за различни стопански дейности, все още не са съобразени с въведеното изискване таксите да отговарят на реалните разходи за осигуряване на услугата. Голяма част от администрациите не са преизчислили тези суми по новата методика, в това число ДКЕВР, МИЕТ.  В други администрации като МВР (при издаването на разрешение за експлоатация на противопожарни уреди в търговски помещения) и МЗХ (при промяна на предназначението на земеделски земи) таксите са повишени в следствие на новата методология. За пример може да бъде разгледана таксата за разглеждане на документи за издаване на разрешение за експлоатация на противопожарни уреди в търговски помещения по тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на МВР, която след прилагане на новата методология, не само, че се увеличава (въпреки целта на закона), но и варира в размер от 185лв. до 225лв. според региона на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението".  В допълнение към нея съществува и втора такса при издаване на самото разрешение, при която има още по-голяма разлика според населеното място, въпреки че се предлага една и съща услуга, която ако в действителност се остойности на база разходи по предлагането й, не би следвало да има подобни колебания в своя размер – от 280лв. (извън столицата) до 540лв. (в столицата). Извод, който може да бъде направен е, че проблемна за малкия и среден бизнес, за който всеки допълнителен административен разход е отвъд пределния, се оказва липсата на процедура за „контрол на входа” по изпълнението на закона от страна на съответните администрации.

Изпълнението на тази и други мерки⁹ за намаляване на административната тежест само формално (към края на м.юни 2012г. са отчетени като осъществени 76%  от мерките или 99 от 130 при 12% намаляла адм. тежест – по отчет), без оглед на ефективното им прилагане на практика¹⁰, налага преразглеждане на изпълнението на „Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012г.” и привеждането му във вид, подлежащ на изпълнение за бъдещ период от време (2013-2015г.)¹¹ с по-голям и отговорен фокус върху постигането на определени индикатори. Подобни индикатори могат да бъдат и в насока постигането на конкретни цели по повод на класирането на България по компоненти в международните икономически индекси. За ниската ефективност при реализацията на Плана говори класацията на България в Doing Business Report¹² на Световната Банка в периода 2010-2013, в който период България се е сринала с цели 22 места (от 44-то на 66-то място). Сравнението не е пряко, тъй като за посочения период от време има промяна в методологията на оценяване, но въпреки това е показателно за формалното отчитане на резултати в насока подобряване на бизнес средата и отражението на подобни неефективни политики в международните индекси – с отрицателен знак. Класацията Doing Business e подходящ измерител за случая, тъй като разглежда основно представянето по показатели, зависещи от административната среда, настрана от макроикономическите показатели (с изключение в известна степен на показателя „достъп до кредитиране”). Полша е глобалният първенец по подобряване на бизнес средата, съгласно тази класация за 2012г., и в това отношение опитът й на световен лидер и близка до нашата икономика от ЦИЕ, може да бъде ползван при изготвянето на бъдещи мерки за действие.

Що се отнася до друга опорна точка, залегнала в Small Business Act и подпомагаща развитието на МСП като ключов елемент от бизнес-средата, а именно – достъпът до финансиране, подобряването на този достъп за стартиращи фирми и малки и средни предприятия, по-специално за тези, които участват в иновационни дейности, е основна препоръка и в мониторинговия доклад на Европейската комисия от юни 2012г. по изпълнението на Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България за периода 2012-2015г. Като работещо може да бъде окачествено предложението на БСК, направено в рамките на консултациите за създаване на Обществен съвет към служебното правителство¹³, за „Консолидиране на всички средства (или на част от тях – бележка на автора) на държавните структури и търговските дружества с държавно участие в ББР с цел натрупването на финансов ресурс за финансиране на МСП и създаване на нови устойчиви работни места”.

Програма за подкрепа на стартиращи фирми чрез гаранции и заеми от банковия сектор с държавен капитал (до 50 000 евро) функционира успешно в Германия от 1999г. насам. Над 1000 технологични компании пък са получили финансиране чрез рисков капитал (до 150 000 евро) по друга насърчителна мярка на федералното правителство. Подобни национални програми биха били удачни за българските МСП, тъй като бюрокрацията и процедурите, които твърде често отнемат прекалено много време при кандидатстване по оперативните програми, са възпиращ фактор за участие в тях от страна на бизнеса. Финансирането може да се осъществи като се развие обхвата на дейността на микрофинансиращата институция ДЖОБС, собственост на Българската банка за развитие, чиято мисия е да предоставя достъп до финансиране на микро и малки предприятия в т.ч. и стартиращи предприемачи, като по този начин намалява тяхната „изключеност” от пазара на финансови услуги и им дава възможност да развият своя бизнес и да изградят добра кредитна история.

Подобна консолидация обаче, ако се пристъпи към нея след внимателна оценка на въздействието, следва да се извърши поетапно с цел избягване на сътресения в банковата система. Забележката се прави, въпреки че през 2012г. депозитната база продължава да расте уверено (движещи са влоговете на големи суми) поради отложените инвестиции и несигурността в предприятията от нефинансовия сектор, който растеж гарантира устойчивостта на системата чрез нейната ликвидност, благодарение на средства от частния сектор¹⁴. Ясно е единствено, че настоящата ситуация, в която държавата играе прекомерно активна за нея, макар и индиректна, роля на „инвеститор” в корпоративни проекти на ограничен кръг от представители на банковия сектор, е неприемлива. За това говори и инициативата на служебното правителство за промяна в критериите, по които държавните компании избират в коя банка да държат свободните си средства. При промяна на сегашния модел – дали чрез консолидация в ББР, или чрез диверсификация на риска,  средствата ще могат да бъдат  използвани (хипотетично) и за създаването на отделни гаранционни фондове по всички оперативни програми, каквото предложение има отправено от страна на мениджмънта на Българската банка за развитие. Това би подобрило усвояемостта на средствата по европейските фондове и програми през новия програмен период и би направило конкурсните процедури много по-атрактивни, а  самите малки и средни предприятия в страната – много по-конкурентни, като осигури бърз и лесен достъп до кредити и банкови гаранции без необходимост от „замразяване” на активи за обезпечаване на заемните средства. След създаването на подобен гаранционен фонд по инициативата “Джеръми” (със средства по оперативна програма “Конкурентоспособност), който финансира инвестиционни и оборотни кредити на бизнеса, само за първото полугодие на 2011 г. се изплащат средства, надвишаващи общите плащания през цялата предхождаща въвеждането му година.

Повече иновативни идеи за следващия програмен период, свързани с икономическата среда, политиките и предизвикателствата пред правенето на бизнес в България, могат да бъдат намерени в третата и последна част на статията.

1. Използвана е формулировката на the WEF за стълбове на конкурентоспособност като за „съвкупност от институции, политики и фактори, които определят нивото на производителност в дадена страна”, което позволява тълкуването на  понятието като еднозначно с това за факторите на бизнес-средата.
2. The Global Competitiveness Report 2012–2013, Световен икономически форум (2012)
3. Оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма на България за 2012г., Европейска комисия (2012)
4. Изчисления за 2010г. по данни на Евростат, базирани на цифрите за 2002—2007 г.
5. По данни на ИАНМСП за 2010 г. броят на нефинансовите предприятия в българската икономика възлиза на 353 588, а на МСП — на 352 844.
6. Доклад за световните инвестиции, ООН (2012)
7. Добра рамка/методология за извършване на подобен анализ начертава инициативата на ООН „Conference on Trade and Development” (UNCTAD) и т.нар. „Policy Framework for Investment” на ОИСР – инструмент за цялостен (само)анализ на условията за развитие на инвестиционната среда.
8. Справка във връзка със SBA 2010-201 Европейска комисия (2012)
9. Опростяването на административната и нормативната среда за МСП чрез оптимизиране на регулативните режими фигурира като мярка в Стратегията за развитие на МСП още от 2007г. насам.
10. Така например, на много места в плана се говори за „създаване на техническа възможност” за реализацията на една или друга административна услуга онлайн, но не и за обезпечаването на приложението й (формално тези задачи фигурират като „изпълнени” при преглед на отчетените резултати).   
11. Планът не разделя предприятията според големината им на малки, средни или големи, но с оглед на предложеното тук приоритизиране на необходимостта от спешни мерки за подобряване на бизнес-средата при фокус - МСП, този въпрос целенасочено е разгледан в рамките на настоящия раздел.
12. Doing Business Repor Световна банка (2012)
13. Източник: http://www.bia-bg.com/standpoint/519
14. Анализ „Задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката”, Българска стопанска камара (2013)