- Годината на институционална криза в туризма
- Актуални проблеми на бизнеса и управлението на човешките ресурси: Необходимата иновация
- Разликата между „австрийската” capital-based macroeconomics и модерната labor-based macroeconomics
- Дефлацията – бич или благо?
- Междукултурните взаимоотношения в туристическата индустрия (Втора част)
- Образованието – защо не и онлайн?
- Трудовите ценности като база за професионалното представяне
- Публична лекция с Gordon Kerr "България и Еврозоната - Оттук накъде?"
- Конференция: Финансовата криза – история и бъдеще
- Икономическа среда, политики и предизвикателства пред правенето на бизнес в България (Трета част)
Икономическа среда, политики и предизвикателства пред правенето на бизнес в България (Втора част) |
![]() |
![]() |
![]() |
Статии |
Написано от Христиан Даскалов |
Понеделник, 22 Април 2013 21:02 |
Как да постигнем ефективност на икономическите политики и какъв на бъде фокусът на усилията? 1. Основни стълбове на конкурентоспособност1 от значение за България от гледна точка на етапа на икономическо развитие на страната Докладът за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF) - The Global Competitiveness Report2 е добра отправна точка за анализ поради две основни причини: 1.) комбинира т.нар. „твърда” и „мека” информация, т.е. статистическа информация и информация, придобита от допитвания сред представители на бизнеса според техните възприятия за бизнес средата и 2.) отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. В тази връзка докладът покрива 12 стълба, определящи конкурентоспособността на бизнеса и конкурентоспособността на национално ниво, разделени в три групи по възходящ ред, които определят етапа на развитие, на който се намира съответната държава, а именно: a) факторно обусловен етап - с най-силно влияние на базисните стълбове: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, здраве и основно образование; b) етап, обуславян от ефективността на икономиката - с основно влияние на стълбовете, представляващи спомагателни за ефективността фактори: висше образование и обучение; ефективност на пазара на стоки; ефективност на пазара на труда; степен на развитие на финансовите пазари; технологична готовност; обем на пазара c) етап, задвижван от иновации и усъвършенстване - под влиянието на степента на развитие/специализация на бизнеса и развитието на иновации. Според изследването на WEF, България е все още във втория етап от икономическото си развитие (62-ро място от 144 страни), изоставайки от всички останали държави-членки на ЕС, които са вече на третия - иновационно-обусловен етап или в процес на преход към него. Това води до следните заключения от значение за настоящия анализ: 1) В усилията си за повишаване на ефективността на политиките за развитие на бизнес-средата, България следва да се съсредоточи върху развитието на факторите от етап ІІ, с цел преход към етап ІІІ, ориентиран към иновации:
2) Съсредоточаването на усилията изцяло върху етап ІІІ - специализацията и иновационният потенциал на бизнеса, при пренебрегване на изостаналостта по повод на по-базисни компоненти на конкурентоспособността на микро и макроикономическо ниво, може да доведе до по-ниска ефективност на прилаганите политики: - Проучване на Евростат за периода 2008-2010г. показва, че едва 27,1% от българските предприятия са въвели някаква форма на иновация. За съпоставка средните нива на иновационна активност на компаниите в страните-членки на ЕС са около 53%. Тези нива могат да бъдат достигнати само при подобряване на по-базисните фактори на бизнес-средата. За пример може да бъде анализиран проблемът с връзката между университетите и частния сектор при реализацията на научно-изследователска и развойна дейност (проблемна област от стълб ХІІ „Иновации” - 117-о място). Същият не може да бъде ефективно „атакуван” без насочване на усилия за повишаване представянето на страната в по-общия и по-базисен стълб V „Висше образование и обучение”. В потвърждение на направения извод могат да бъдат посочени препоръките на ЕК, отправени в доклад3 от юни 2012г., по повод на изпълнението на Националната програма за реформи на България, в който се казва, че са необходими неотложни действия в насока „Ускоряване на реформата в средното и висшето образование с фокус върху модернизирането на учебните програми, подобряване на обучението на учителите, както и осигуряване на ефективен достъп до образование на групите в неравностойно положение”. Като конкретен пример за положително въздействие върху икономиката на база модернизацията на висшето образование може да бъде дадено развитието на електронното и дистанционно обучение, което /при високи стандарти и качество/ може да допринесе за ограничаване на т.нар. brain-drain-процеси от малките населени места към големите университетски центрове; да улесни включването на широка група работещи в процесите на продължаващо обучение; да допринесе до спад във възрастта за навлизане на пазара на труда. 3) Онези базисни стълбове от етап І, в които България бележи най-голямо изоставане, изискват незабавни действия, които не търпят отлагане, с оглед на превръщането им през последните години в системен проблем за развитието на стълбовете от етапи ІІ и ІІІ на икономиката и причинените трудности по поддържането дори и на сегашните равнища при равни други условия: - Най-сериозен е проблемът с изоставането в стълб І „Институции” (108-о място от 144 страни) с проблемни области като „Защита правото на собственост”; „Организирана престъпност”; „Съществуване на фаворити в решенията на държавните служители”; „Прозрачност при провеждане на правителствената политика”) и стълб ІІ „Инфраструктура” (76-о място). Данните за системно лошото представяне на България при измерване на фактори от правната и политическа среда в международните индекси през годините и по-точно в сфери като независимостта на съдебната власт и контрола над корупцията се потвърждават и от последното издание на индекса „Право на собственост” 2012 (International Property Rights Index - IPRI) и изследването „Икономическа свобода по света” на Института „Фрейзър” за 2012г. (с данни от 2010г.). 2. Малките и средни предприятия като първостепенен обект на анализ във връзка с ефективността от политиките за развитие на бизнес-средата. а) Причинно следствени връзки за значимостта на МСП за развитието на бизнес-средата
В допълнение, предприеманите инвестиционни политики следва да бъдат обект на регулярен преглед относно тяхната ефективност, с цел да бъдат съобразени с националните стратегии за развитие и адаптирани към промяната на икономическата обстановка. Уви, при приемането на ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите от края на 2012г., отсъстваше анализ на ефекта от вече прилаганите мерки за насърчаване на инвестициите, както и ex-ante оценка на въздействието на всяка една от предложените нови мерки7, сред които и такива във връзка с подкрепа за разкриване на нови работни места от страна на едрия бизнес чрез преференции под формата на освобождаване от заплащане на осигуровки за определен период. Подобна мярка може да има положителни ефекти в средносрочен план, но в дългосрочен, при промяна на икономическата конюнктура, може да доведе до създаване на неустойчива заетост (ограничена единствено в рамките на действието на преференциите); намаляване на конкурентоспособността на малкия и среден бизнес (който по данни на ИАНМСП е с 2 пъти по-ниска производителност от тази на големите предприятия) и да изкриви пазарните сили, водейки до повишаване на сивия сектор след себе си. Внезапното спиране на капиталовия поток в следствие на финансовата криза (инвестициите се сринаха от 23 млрд. през 2008 г. до 16 млрд. лв. през 2012 г.; сред тях ПЧИ - от 13 млрд. лв. на 3,4 млрд. лв.) предизвика сериозна загуба на работни места в България и остави в резултат структурна безработица. Превъзмогването на тази структурна безработица не може да се осъществи без осъзнаване на новите, променени условия, в които България губи основните си пред-кризисни конкурентни инвестиционни предимства, ориентирани в ниския ценови сегмент – цени на работната сила и енергията, нуждаейки се от намирането на нови източници на конкурентоспособност. Докладът "Бъдещето на производството издаден от Световния икономически форум, посочва, че през следващите две десетилетия конкуренцията между държавите за привличане на преки инвестиции ще става все по-ожесточена и със все по-несигурен резултат, а иновациите ще са онези, които ще определят първенците. Това отново говори за необходимост от разглеждане на местните МСП като истинският, устойчив гръбнак на икономиката, където следва да бъдат съсредоточени усилията, които от своя страна да доведат до привличането на необходимите за България инвестиции във високотехнологични, експортно-ориентирани и с висока добавена стойност производства и продукти. Че чуждестранните инвестиции не могат да бъдат самоцелна основа за стабилен икономически растеж, базиран се на иновации, доказва анализ на данните за инвестициите от периода 2005-2009 г., когато с най-значителен дял от 62% до 85% от целия инвестиционен поток са секторите финансово посредничество, операции с недвижими имоти, строителство, търговия. Ето защо се откроява на преден план необходимостта от подобряване на структурата (респективно качеството) на инвестициите, което може да се постигне единствено чрез съсредоточаване на усилията върху подобряването на вътрешната бизнес среда. b) Необходимост от съсредоточаване върху постигането на целите по Small Business Act В основата на Small Business Act (SBA – водещата политическа инициатива на ЕС за подкрепа МСП) стои тезата, защитена по-горе – „Мисли първо за малките!”. Необходимо е съсредоточаването на интегрирани междуведомствени усилия по реализацията на принципите на SBA в България, тъй като доклад8 на ЕК от 2010/2011г. показва за България изоставане по повечето области от инициативата в сравнение с останалите страни-членки на ЕС (в сектори предприемачество, втори шанс, държавни помощи и обществени поръчки и др.)
Най-слабо се представя страната ни по показатели VІІІ „Умения и иновации” (участие в научни изследвания, международни връзки в иновациите, онлайн търговия, продължаващо обучение) и Х „Интернационализация” (необходими разходи, време, документи и т.н.за внос и износ). С поред доклада на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ – „Иновации БГ” (2012), на лице е намаляване на националните инвестиции в НИРД в бруто изражение за всеки от източниците на финансиране (това се компенсира единствено от средствата по ОП „Конкурентоспособност”). Що се отнася до политиката по показател Х, не е докладвано предприемането от страна на България на значими мерки в областта за периода на обследване (в момента тече процедура по изготвянето на доклад от ЕК с най-актуални данни, който ще покаже има ли корекции в това отношение). Разработените от ИАНМСП секторни експортни стратегии са полезен за бизнеса инструмент, съдържащ насоки за държавна политика, но все още е необходима по-голяма практическа активност от всички партньори в процеса, включително чрез активизиране ролята на външно-търговските представителства, двустранните търговски камари и мрежите от свързани производства /клъстери/. Залагането на специфични мерки за включването на създадените през настоящия период клъстери в изпълнението на мерките по бъдещата ОП „Иновации и конкурентоспособност”, е от особено значение за развитието на сектора.
Изпълнението на тази и други мерки9 за намаляване на административната тежест само формално (към края на м.юни 2012г. са отчетени като осъществени 76% от мерките или 99 от 130 при 12% намаляла адм. тежест – по отчет), без оглед на ефективното им прилагане на практика10, налага преразглеждане на изпълнението на „Плана за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест с 20 на сто до края на 2012г.” и привеждането му във вид, подлежащ на изпълнение за бъдещ период от време (2013-2015г.)11 с по-голям и отговорен фокус върху постигането на определени индикатори. Подобни индикатори могат да бъдат и в насока постигането на конкретни цели по повод на класирането на България по компоненти в международните икономически индекси. За ниската ефективност при реализацията на Плана говори класацията на България в Doing Business Report12 на Световната Банка в периода 2010-2013, в който период България се е сринала с цели 22 места (от 44-то на 66-то място). Сравнението не е пряко, тъй като за посочения период от време има промяна в методологията на оценяване, но въпреки това е показателно за формалното отчитане на резултати в насока подобряване на бизнес средата и отражението на подобни неефективни политики в международните индекси – с отрицателен знак. Класацията Doing Business e подходящ измерител за случая, тъй като разглежда основно представянето по показатели, зависещи от административната среда, настрана от макроикономическите показатели (с изключение в известна степен на показателя „достъп до кредитиране”). Полша е глобалният първенец по подобряване на бизнес средата, съгласно тази класация за 2012г., и в това отношение опитът й на световен лидер и близка до нашата икономика от ЦИЕ, може да бъде ползван при изготвянето на бъдещи мерки за действие. Що се отнася до друга опорна точка, залегнала в Small Business Act и подпомагаща развитието на МСП като ключов елемент от бизнес-средата, а именно – достъпът до финансиране, подобряването на този достъп за стартиращи фирми и малки и средни предприятия, по-специално за тези, които участват в иновационни дейности, е основна препоръка и в мониторинговия доклад на Европейската комисия от юни 2012г. по изпълнението на Националната програма за реформи и Конвергентната програма на България за периода 2012-2015г. Като работещо може да бъде окачествено предложението на БСК, направено в рамките на консултациите за създаване на Обществен съвет към служебното правителство13, за „Консолидиране на всички средства (или на част от тях – бележка на автора) на държавните структури и търговските дружества с държавно участие в ББР с цел натрупването на финансов ресурс за финансиране на МСП и създаване на нови устойчиви работни места”.
Подобна консолидация обаче, ако се пристъпи към нея след внимателна оценка на въздействието, следва да се извърши поетапно с цел избягване на сътресения в банковата система. Забележката се прави, въпреки че през 2012г. депозитната база продължава да расте уверено (движещи са влоговете на големи суми) поради отложените инвестиции и несигурността в предприятията от нефинансовия сектор, който растеж гарантира устойчивостта на системата чрез нейната ликвидност, благодарение на средства от частния сектор14. Ясно е единствено, че настоящата ситуация, в която държавата играе прекомерно активна за нея, макар и индиректна, роля на „инвеститор” в корпоративни проекти на ограничен кръг от представители на банковия сектор, е неприемлива. За това говори и инициативата на служебното правителство за промяна в критериите, по които държавните компании избират в коя банка да държат свободните си средства. При промяна на сегашния модел – дали чрез консолидация в ББР, или чрез диверсификация на риска, средствата ще могат да бъдат използвани (хипотетично) и за създаването на отделни гаранционни фондове по всички оперативни програми, каквото предложение има отправено от страна на мениджмънта на Българската банка за развитие. Това би подобрило усвояемостта на средствата по европейските фондове и програми през новия програмен период и би направило конкурсните процедури много по-атрактивни, а самите малки и средни предприятия в страната – много по-конкурентни, като осигури бърз и лесен достъп до кредити и банкови гаранции без необходимост от „замразяване” на активи за обезпечаване на заемните средства. След създаването на подобен гаранционен фонд по инициативата “Джеръми” (със средства по оперативна програма “Конкурентоспособност), който финансира инвестиционни и оборотни кредити на бизнеса, само за първото полугодие на 2011 г. се изплащат средства, надвишаващи общите плащания през цялата предхождаща въвеждането му година. Повече иновативни идеи за следващия програмен период, свързани с икономическата среда, политиките и предизвикателствата пред правенето на бизнес в България, могат да бъдат намерени в третата и последна част на статията. 1. Използвана е формулировката на the WEF за стълбове на конкурентоспособност като за „съвкупност от институции, политики и фактори, които определят нивото на производителност в дадена страна”, което позволява тълкуването на понятието като еднозначно с това за факторите на бизнес-средата. |
Най-новите публикации
- Годината на институционална криза в туризма
- Актуални проблеми на бизнеса и управлението на човешките ресурси: Необходимата иновация
- Разликата между „австрийската” capital-based macroeconomics и модерната labor-based macroeconomics
- Дефлацията – бич или благо?
- Междукултурните взаимоотношения в туристическата индустрия (Втора част)
- Образованието – защо не и онлайн?
- Трудовите ценности като база за професионалното представяне
- Публична лекция с Gordon Kerr "България и Еврозоната - Оттук накъде?"
- Конференция: Финансовата криза – история и бъдеще