Управляващият директор на Global Gold, Клаудио Грас, бе гост в телевизионното предаване Boom and Bus Bloomberg TV Bulgaria. Това бе първото включване на икономическия изслдовател пред българската аудитория. Интервюто бе излъчено на 13.03.2020г.
Кузман Илиев:
Здравейте, г-н Грас. За нас е удоволствие. Добре дошъл в Бум Енд Бъст. Благодарим Ви, че сте с нас днес. Швейцария ще проведе референдум, за да реши дали да забрани на търговските банки да създават пари. Кампанията се води от движението за суверенна швейцарска валута, т.нар. Инициатива Волгелт, която има за цел да ограничи финансовите спекулации, като задължи частните банки да държат 100 процента резерви срещу депозитите в тях. Първо, можете ли да обясните за нас, на кратко, какво представлява банкирането с частични резерви, каква е механиката зад него?
Клаудио Грас:
Добре, може би най-удачно би било да мина на кратко през паричната история, тъй като има едно голямо неразбиране какво точно са парите и как са се появили. Също така си мисля, че уточняването на тези въпроси е ключово, за да се разбере, има ли смисъл изобщо да гласуваме за прекратяването на банкирането с частични резерви и поставянето му под контрола на централната банка.
Ако погледнем как парите са се появили на бял свят, ще видим, че в миналото, когато хората са водили номадски начин на живот, те са черпили ресурси от природата без да връщат нещо обратно, т.е. без да произвеждат нещо. В последствие хората уседнали и започнали да се занимават със земеделие, и разбира се това съвпаднало с началото на разделението на труда. А разделението на труда означава, че всеки се занимава с това, в което е най-добър. Например месарят коли животните. Някой друг пък е добър в производството на обувки, и обслужва друг, който пък е добър в правенето на хляб и т.н.
Ето така е започнало всичко. И бартерът е бил обичайният начин за размяна. Ако месарят е търсил някаква конкретна стока, той е разменял срещу нея реалното благо, което е произвел. Например е отивал при хлебаря и е разменял определено количество месо срещу хляб. И така всичко е почивало на бартерната размяна. Но … това е създавало проблем. Защото винаги ти се е налагало да намериш насреща си някой, който да иска да приеме точно твоята стока. И така реално са се появили златото и среброто като средство, което улеснява размяната. Това, което ни показва историята е, че парите не са се появили по силата на някакво законодателство, а като резултат от пазарния процес, където хората решават свободно какво избират и приемат като пари. И това е било реално благо.
И сега на темата за банкирането с частичен резерв. Да погледнем ЕЦБ или европейските банки. Ако сложите 1 млн. в някоя от тях, то те ще бъдат задължени да запазят 1 процент от тези пари като резерв, а с остатъка ще могат да отпуснат заеми. Така че, когато депозирате 1 млн. при система на частично резервиране, с изискване за минималните резерви от 1 процент, можете в действителност да създадете още 100 млн. нови пари. И така ще увеличите предлагането на пари без да имате еквивалентно увеличаване на благата срещу тях. И резултатът е по-високи цени, тъй като повече пари гонят същото количество стоки. И в този смисъл банкирането с частични резерви е откровена измама!
Владимир Сиркаров:
Г-н Грас, защо швейцарците се опитват да отменят банкирането с частични резерви с този референдум? Каква е неговата крайна цел?
Клаудио Грас:
Аз мисля че основната причина, поради която тези хора излезнаха с тази идея, е, че през 2007 година стана ясно, че банките участваха в тези лоши игри. Хората осъзнаха, че не се доверяват на досегашната парична система. Те видяха, че банките винаги са спасявани и, че могат да създават пари от нищото и могат да взимат лихва практически от нещо несъществуващо. И че това е нещо нечестно и че същевременно те си раздават милиони като бонуси.. И всички тези хора сметнаха, че частното парично предлагане по същество е нещо лошо. Ето защо те излезнаха с идеята за суверенно парично предлагане. Една идея, която не е нова. Преди 50-60 години тя е била предлагана. Дори в Швейцария един или два пъти е била предлагана подобна концепция и винаги сме я отхвърляли.
Кзуман Илиев:
г-н Грас, ако референдумът успеете, какво очаквате да се случи? Повече свободен пазар в сферата на банкирането и овладяна инфлация или пълен държавен контрол върху паричното предлагане?
Клаудио Грас:
Вие сте от България, вие познавате комунизма. Една от десетте божи заповеди на марксизма е централизация на кредита в ръцете на централната банка с държавен капитал и ексклузивен монопол върху паричното предлагане. Та ако приемем тези идеи ние осъществяваме мечтата на Карл Маркс. Ако го направим това с нищо няма да подобрим икономическата среда, а сам ще дадем още повече власт на централната банка и на процеса на централизация. А частните банки няма да могат да правят абсолютно нищо. И както лорд Актон казва: Абсолютната власт корумпира напълно. Всъщност точно това ще се случи. Аз честно казано не мисля, че този референдум ще мине, защото заради политическата култура на швейцарците нашите политици нямат много голяма власт. Знаете силата на пряката демокрация тук. Хубавото на цялото нещо е, че хората в Швейцария не са щастливи със състоянието на паричната система. И се поражда този дебат. Естествено, в конкретния случай гледаме от грешната страна на възможното решение. Истината е в приватизацията и децентрализацията, вместо в национализацията и централизацията.
Кузман Илиев:
Може би един последен въпрос. В този контекст г-н Грас, смятате ли че светът се нуждае от една дълбока пазарна и банкова реформа и ако да, в каква посока?
Клаудио Грас:
Погледнете какво прави Драги, погледнете какво правят централните банкери. Ако беше възможно чрез печатане на пари от нищото да се създава богатство, то тогава нямаше да се налага да работим изобщо. Тогава защо просто централните банкери не ни дадат директно по един милион швейцарски франка на годишна база, и да ни оставят да си живеем щастливо. Защото всички знаем, че това не е възможно и няма никаква логика в подобно действие. В крайна сметка, аз не виждам как някаква промяна може да дойде по инициатива на централните банки. Разбира се, те искат да увеличат своите правомощия дори още повече, отколкото са сега.
Но в крайна сметка, смятам, че това ще доведе до пълния колапс на съвременната парична система, системата на необезпечени пари, при която хартиените пари бяха наложен като разменно средство, само защото някога бяха иск срещу реални блага. А сега насреща им не стои абсолютно нищо. Въздух. Погледнете трилионите. През 2008 имахме кредити в размер на 140 трилиона, а към днешна дата стоим върху кредити в размер на 200 трилиона. Погледнете реалната икономика, тя не върви на никъде. Погледнете бъркотията в световен мащаб.
