Китай ли е новата световна икономическа сила?
При положение че САЩ в последните десетилетия са се отдали на финансово безразсъдство… При положение, че Европейският валутен съюз също изживява преломен за съществуването си момент и надали може да служи за пример на когото и да било… В такъв случай най-вероятният отговор е „да”. Въпреки това мненията са полярни. Тази статия е първата част от два последователни очерка, посветени на темата за „Китайското чудо”. Тук ще разгледаме в по-общ план ситуацията около китайската икономика към момента и глобалните перспективи за развитието й. В следващата статия по-отблизо ще се запознаем с механизма, по който китайското правителство финансира потреблението в САЩ за сметка на благоденствието на собствените си граждани.
Едно все пак е сигурно: икономиката на Китай расте с часове, скоро ще задмине американската, а каквото и да значи това, ще засегне целия свят. Но да не изпреварваме събитията и да разгледаме малко факти. Брутният вътрешен продукт на страната нараства с по 10% на година. Нормата на спестяване е една от най-високите в света – 40%, което може да се разглежда като предпоставка за още по-колосални производствени инвестиции. Не бива да забравяме и най-важния производствен фактор за китайската икономика – човешкия. Отбележете, че Китай разполага със 780 милиона работници – или няколко пъти населението на Северна Америка, - приучени на дисциплина и послушание, доволни на малко от страна на работодатели и държава. Очакванията на икономическите анализатори, че след 2015г. Китай ще измести САЩ като най-голяма икономика в света.
От бедна и зле индустриализирана страна в началото на 90-те години към ден днешен Китай е най-важният фактор на световната икономическа сцена, притежавайки реална индустриална база, фабрики, заводи и колосални обеми от крайна продукция, с която да залива пазарите. Или, другояче казано, именно Китай - а не САЩ - вече е „работилницата на света”. Страни като Австралия, Русия, Бразилия, изнасящи природни ресурси за икономическия гигант, следят със затаен дъх и най-малките забавяния на темпа на растеж на многомилионната държава. От „Поднебесна империя” изнасят много повече отколкото внасят, а на годишна база към момента търговският излишък на страната възлиза на над 175 млрд. долара. Икономическата история недвусмислено показва, че именно мощна и производителна икономика в съчетание с висока норма на спестяване са двата фактора, обуславящи доминацията на дадена икономическа сила през определен период от време. Такъв е бил случаят с Франция през 18-ти век, Великобритания през 19-ти век, със САЩ до 70-те години на двадесети век. (До окончателното отменяне на златния стандарт). Нещо повече: в условията на световна икономическа криза, където дългът на правителствата спрямо БВП масово надминава 100% (при САЩ е почти 100%, при Япония - 225%, Гърция 130%, Италия – 120%), китайските публични финанси са едни от най-стабилните в света – с дълг спрямо крайния общ продукт едва 19 процента. В този ред на мисли надмощието на Китай през 21-век като че ли изглежда сигурно. Обективният анализ обаче изисква да се даде и друга гледна точка – не толкова оптимистична и цветуща. В Китай се заражда балон при недвижимото имущество, чийто размери заплашват да сложат в малкият си джоб фиаското на сектора, разтресло САЩ през 2008г. Строят се необитаеми градове-призраци за милиарди и милиарди юани. (Виж ТУК).
Все пак Китайската комунистическа партия има целеви ръст на БВП, когото форсира с безпрецедентни по мащабите си строежи, употребявайки по неразумен начин наличния капиталов потенциал на икономиката. В стотиците милиони новопостроени апартаменти, необитавани от никой, цените са безбожно високи при положение че огромна част от домакинствата или нямат собствено жилище, или живеят, натъпкани в мизерни условия при висок наем. Инфлацията в страната е неконтролируема – по официални данни е над 6,5% за юли на годишна база, при условие че правителството се цели в доста по-скромни цифри. Освен това тук цитираме официалната статистика – за страна, чиито власти цензурират онлайн-търсачката на Гугъл, официалните данни едва ли са най-достоверният източник на информация. Колкото по-скъпи стават потребителските стоки за населението, толкова по-сериозна е опасността за размирици и бунтове срещу комунистическата партия. От началото на 2009 г. паричният агрегат М2, показателен за нивото на паричното предлагане, е нараснал с 65%, а стоките за бита и хранителните продукти (плодове, зеленчуци, хляб) гонят скокове с по над 50 процента за година. Полека-лека непосилните цени предизвикват осезаемо недоволство, а китайските социолози предвещават болезнени социо-икономически проблеми и тежки социални катаклизми, ако системата продължи да функционира по същия начин.
Китай има сериозен проблем и с дълга на общините и административните региони – отново официалната статистика подценява реалността. Според доклад на HSBC, много общински и регионални центрове може да се окажат неплатежоспособни, което би разклатило банковата, а и финансовата система на страната като цяло. В наши дни Китай е и най-големият нетен изкупвач на злато в света. Немалко аналитици виждат в това опит да се натрупа обезпечение за юана в конкуренция на щатският долар, а целта – китайските пари да заменят американските като световна валута. Това, естествено, е хипотеза. Китай действително бяга от долара, опитвайки се да диверсифицира валутните си резерви. Купува злато (влияейки на цената му в посока нагоре), купува дълг на закъсали европейски страни като Португалия, да речем. Това обаче става постепенно и бавно. Не бива да забравяме, че Китай е най-големият кредитодател на САЩ, притежавайки трилион и 300 млрд. краткосрочен щатски дълг в резервите си. Процеса на „избягване” от обезценяващият се долар е сложен и се прилага внимателно. Това е така, защото ако Народната Китайска Банка тръгне да продава в големи количества долари или деноминиран в долари американски дълг, то щатската валута рязко ще загуби стойност, обезценявайки по този начин и китайските валутни резерви. Освен това, дa си най-големият притежател на държавен дълг на САЩ, чийто рейтинг наскоро бе снижен и чиято валута се обезценява стремително от десетилетия насам, не e повод за оптимизъм. А опасността САЩ да се окажe в невъзможност да покрива задълженията си или да ги покрива за обезценени хартийки е напълно реална.
Истината е, че Китай изнася много повече от САЩ, увеличавайки търговския дефицит на американците и, създавайки работни места за собственото си население. Цената обаче е висока – да поддържа курса на юана към долара, при положение че американците правят всичко възможно да обезценяват валутата и дълговете си, Китайската банка създава изкуствено търсене на долари, печатайки милиарди и милиарди юани. Опустошителната инфлация в страната е последствие именно от опита да се поддържа слаб юан, за да струват китайските стоки евтино на американските консуматори. Докато американците потребяват, заводите в Китай ще работят на пълни обороти, ще „преизпълняват петилетките”, независимо от все по-тежкия живот, който обикновените китайски граждани водят. От все по-празните им хладилници и все по-малкото ориз и месо на масите им. За Китайската комунистическа партия най-важното не е стандартът на живот на гражданите – чрез по-силната валута и стабилното производство китайците щяха сами да използват произведенията на труда си или да търгуват с други части на света ( не обезателно САЩ). За партийните вождове обаче основното е населението да е заето, за да не „мисли за глупости” като бунтове, свобода и висок стандарт. Жалко, защото смисълът на икономиката и растежа й е само един – просперитетът и подобряването на стандарта на гражданите. Както казва забележителният икономист, Милтън Фрийдмън: „Ние работим, за да живеем, а не живеем, за да работим.”
В следващата част на темата ще се спра на това как китайското правителство „предава” собственото си население, финансирайки харчовете на американското правителство. Ще стане дума затова как става възможно американците да живеят назаем, да консумират, да взимат назаем и така до безкрай… Или поне засега …
